РЕШЕНИЕ

№ 173

град Плевен, 19 Април 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 146/2016 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, срещу решение № 3/06.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 2675/2015 г. на Районен съд гр. Плевен. С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, а именно: не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин; изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане; съдът не е  изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Сочи, че нито веднъж решаващият състав на РС – Плевен не е изложил направеното в жалбата на БТК възражение, че дружеството не предоставя търговска гаранция, а всички ремонти и рекламации се извършват съобразно законово разписаното в ЗЗП право на гаранционно обслужване и въпреки това както КЗП, така и първоинстанционния съд санкционират дружеството относно невярна информация „законова гаранция за съответствие на стоките с договора за продажба”. Посочва, че БТК се води от императивните правила на ЗЗП, където ясно е посочено в чл. 117, ал. 2, че „търговската гаранция обвързва този, който я предоставя” – по никакъв начин, нито устно, нито писмено БТК ЕАД е поемало подобно задължение, за неизпълнението на което е санкционирано от КЗП. Счита, че липсата на съществени данни, както и наличието на противоречия водят до несъответствие между изложената от КЗП фактическа обстановка и направените правни квалификации, което засяга и правото на защита на засегнатия от акта субект. Моли да бъде отменено изцяло оспореното решение.  

Представено е писмено становище от ответника, в което намират решението за правилно, постановено при обсъждане на събраните доказателства, от които безспорно се установява, че са налице установените нарушения на ЗЗП.

В съдебно заседание -касаторът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът Комисия за защита на потребителите РД – Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление № 2015-035352/06.08.2015г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол  на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което са наложени административни наказания на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, с ЕИК: 831642181, както следва: 1. за нарушение по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - издаване на потребител, направил рекламация, на документ, който не съдържа номера, под който е вписана рекламацията и на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. и 2. за нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП – в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителна информация за правата на потребителите и на основание чл. 221 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона по отношение на потвърждаване на НП в частта относно установено нарушение на чл.127, ал. 3 от ЗЗП. В случая от събраните доказателства се установява,  че по повод постъпило жалба в КЗП с  вх.№ Р-03-120/20.01.2015г. от потребител относно предявена рекламация на 18.12.2014г. за мобилен телефонен апарат HUAWEI U8850”, закупен от “БТК”ЕАД. На 21.01.2015г. , е извършена проверка в магазин „Виваком 4802” в гр. Плевен, на пл.”Възраждане” №3, стопанисван от търговеца. Служители на КЗП установяват, че апаратът е приет със сервизна поръчка № 377290/18.12.2014г. В сервизната поръчка не е отразено, че липсва стикер с IМЕI и копче, а само е отразено, че приетият телефон е с IМЕI 860885001582496, закупен на 05.11.2013г., което отговаря на данните от гаранционната карта. Две седмици след предявяване на рекламацията потребителят е уведомен, че е отказана гаранция поради липса на стикер с IМЕI. Потребителят отказва да получи апарата и е установил, че липсва едно от копчетата. На 16.01.2015г. потребителят посещава магазина и установява, че копчето е сменено, но апаратът е върнат от сервиз неработещ. В издадения на потребителя документ при предявяване на рекламацията (сервизна поръчка 377290/18.12.2014г.) не се съдържа номера, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации - 21249, както и подпис на лицето, приело рекламацията. Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП вменява задължение на търговеца при предявяване на рекламация, търговецът или упълномощено от него лице задължително да я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. От доказателствата по делото се установява, че рекламацията е предявена на 18.12.2014г. (л. 33), като при изпълнение на законовите изисквания търговецът не е съобразил законодателната промяна и процедирал по стария ред на чл. 127, ал.3 от ЗЗП (ДВ, бр. 18 от 2011г.), съгласно която имал задължение единствено да опише рекламацията в нарочен регистър. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които напълно се споделят, че при предявяване на рекламация е издаден  документ на потребителя Д. , в който липсва задължителен реквизит от съдържанието на документа – номерът, под който е вписана рекламацията в регистър на предявените рекламации и решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В останалата част обаче обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление, тъй като е постановено в несъответствие със закона, тъй като не е осъществен състав на нарушението .

Установеното при проверката от административно-наказващия орган, че в обекта се предлагат за продажба мобилни телефони   модели HUAWEI, модели Ascend G7„Ascend G730 с информация на български език чрез стикер за вид и модел на стоката, производител: „Хуауей Технолоджис Ltd Китай; вносител - „БТК” ЕАД., като за апаратите се предоставя търговска гаранция в писмена форма със срок 24 месеца, но в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация по чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП, не може да бъде прието като нарушение на чл. 221 от ЗЗП.

Съгласно  чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП, "търговската гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - чл. 115 от ЗЗП. Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката. Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него - чл. 118 от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117 от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115.

Предвид горепосоченото, нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на нарушението в АУАН може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не съдържа установения в закона минимум информация. Държането в търговския обект на заявления, които не отговарят на изискванията на  чл. 119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, без никакви данни при проверката, както и от доказателствата по делото търговска гаранция с това конкретно съдържание да е била реално предоставена на потребители /каквото е изискването на санкционната норма/, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е административно нарушение. Съставът на нарушението в санкционната норма на чл. 221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не отговаря на изискванията на  чл. 119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено - на потребител по конкретна продажба. Предвид горепосоченото не е доказано извършването на нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП от страна на дружеството.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 3/06.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 2675/2015 г. на Районен съд гр. Плевен в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 2015-035352/06.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, в частта, в която на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП на основание чл.221 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 2015-035352/06.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, в частта, в която на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП на основание чл.221 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,

Оставя в сила решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                       2.