Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

гр.Плевен, 20 Юни 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №143 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от Х.К.А. *** срещу Решение №2153-14-12/26.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-2/07.01.2016г. и е потвърдено Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се твърди, че с разпореждане от 30.09.2015г. на оспорващия е определен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е отпусната добавка към пенсията от Учителския пенсионен фонд. Счита се, че е налице правото за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд към личната пенсия за ОСВ. Посочват се доказателствата, въз основа на които се прави този извод. Моли се да бъде отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд.

В уточнение към жалбата (л.138), направено от адв.Д.-назначена като служебен защитник на оспорващия А., се сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на материалноправните разпоредби. Сочи се още, че разпоредбата на чл.19 ал.1 от НПОС, на която се позовава административния орган, няма обратно действие и не може да преурежда вече възникнали и прекратени трудови и осигурителни правоотношения. Изразява становище, че трудовият и осигурителен стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са били приети и са влезли в сила към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. В тази връзка твърди, че за спорния период от 01.11.1981г. до 30.07.1991г. са действали Указ №330 за народната просвета (отм.1991г) и Правилник за школите по изкуства (ДВ бр.13/81). Позовавайки се на чл.4 и чл.15 от ПШИ счита, че положеният от А. труд за спорния период следва да бъде признат за учителски. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне.

От Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият се явява лично и с назначения служебен защитник адв.Д., която счита жалбата за основателна. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява характера на изпълнявана от А. дейност като лектор, а именно учителска и педагогическа дейност, поради което са налице условията спорния период от 1981г. до 1991г. да бъде признат за учителски. Счита за неправилно позоваването от административния орган на разпоредбата на чл.19 ал.1 от НПОС, тъй като последната е с материалноправен характер и не може да бъде прилагана за период преди нейното приемане. В заключение моли оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката да бъде върната на органа за издаване на акт, с който да се признае спорния период за учителски стаж.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че мотивите в оспореното решение са изцяло потвърдени от събраните по делото доказателства. Счита, че трудът полаган от А. за периода 1981г.-1991г. като лектор в Окръжен пионерски дом-Плевен не следва да бъде зачитан като учителски стаж. Моли жалбата да бъде отхвърлена и представя списък по чл.80 от ГПК за разноски в размер на 75лева. Представя също писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата, в които претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лева.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-12/26.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 29.01.2016г. (л.108). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 11.02.2016г. и е заведена с рег.№ 1012-14-2#4 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№МП35394/24.06.2015г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен Х.К.А. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени съответните документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.

С Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО (л.89) на А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 27.12.2014г. пожизнено по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО във връзка с §47 ал.2 от ПЗР на ЗИД на КСО/2015г., при навършена възраст 63год.08мес. и придобит осигурителен стаж при ІІІ категория 37год.08 мес.07дни. На основание чл.15А от НПОС считано от 24.06.2015г. (датата на подаване на заявлението) пенсията за ОСВ е изменена като е добавен допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране. Разпореждането е получено от А. на 08.10.2015г. (л.91).

В тримесечния срок за оспорване на разпореждането е подадена жалба от А. (л.95), в която се счита, че неправилно към размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст не е отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд. Счита се, че са налице доказателства за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд. Моли се разпореждането да бъде преразгледано и едновременно с отпуснатата пенсия за ОСВ да бъде отпусната и полагащата му се добавка от Учителския пенсионен фонд.

С Решение №2153-14-12/26.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите е приел, че поради изпълнение на двете кумулативни условия на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО през 2014г., считано от 27.12.2014г. на А. правилно е отпусната лична пенсия за ОСВ, а на основание чл.15А от НПОС от 24.06.2015г. (датата на подаване на заявлението) правилно пенсията е изменена като е добавен допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране. По отношение на искането за изплащане на добавка от Учителски пенсионен фонд органът е счел, че А. има общ осигурителен стаж 37год.08мес.07дни, от които учителският осигурителен стаж е в размер на 25год.0мес.19дни. За периода от 01.11.1981г. до 30.07.1991г. с известни прекъсвания, когато според удостоверителните документи А. е изпълнявал длъжност „лектор по изобразително изкуство” органът е счел, че стажът не може да бъде приет за учителски по смисъла на чл.19 ал.1 от НПОС. В заключение е направен извод, че към датата на отпускане на пенсията-27.12.2014г. учителския осигурителен стаж е 25год.0мес.19дни, което е по-малко от изискуемия учителски осигурителен стаж от 30години за мъжете, съгласно §5 ал.1 от ПЗР на КСО, поради което А. няма право на пенсия по §5 ал.1 от ПЗР на КСО (учителска). Предвид последното административният орган е посочил, че е неприложима и разпоредбата на ал.3 на §5 от ПЗР на КСО и не следва към пенсията за ОСВ на А. да се изплаща добавка от Учителски пенсионен фонд.

За изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно последното общият осигурителен стаж на А. към датата на подаване на заявлението-24.06.2015г. е 38год.02мес.04дни придобит като ІІІ категория труд, а общият осигурителен стаж към датата на придобиване право на пенсия за ОСВ-27.12.2014г. е 37год.08мес.08дни. Вещото лице сочи, че учителският осигурителен стаж на А. към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ е 25год.07мес.26дни, а учителския осигурителен стаж към датата на придобиване право на пенсия за ОСВ е в размер на 25год.02мес.0дни. В заключение е отразено, че през периода от 01.11.1981г. до 30.07.1991г. А. е работил на длъжност „лектор изобразително изкуство” в Окръжен пионерски дом-Плевен, дейност „Просветна” и са му заплащани лекторски часове, а осигурителния стаж е 06год.04мес.23дни. Позовавайки се на доказателствата по делото и на действащата през процесния период нормативна база (Закон за народната просвета отм.1991г., Указ №330 за народната просвета от 1954г. и Правилник на школите по изкуства) вещото лице сочи, че А. е отговарял на изискванията за заемане на длъжността „Преподавател”, но не може да даде категоричен извод, че осигурителният стаж за този период следва да се зачете за учителски стаж, тъй като липсва информация за необходимия хорариум часове за всяка учебна година за задължителна преподавателска работа и изпълнявани ли са от оспорващия. Независимо от последното вещото лице посочва, че при зачитане на осигурителния стаж от 01.11.1981г. до 30.07.1991г. (06год.04мес.23дни) за учителски стаж, то общият учителски стаж на лицето към датата на придобиване право на пенсия-27.12.2014г. ще бъде 31год.06мес.23дни, т.е. ще е изпълнено условието на §5 от ПРЗ на КСО.

По искане на оспорващия, по делото са допуснати и разпитани св.С.С. и св.С. Т., чийто показания съдът възприема поради тяхната безпристрастност и непротиворечивост на събраните писмени доказателства. Св.С. заявява, че през периода 1981г-1991г. е работила в Окръжен пионерски дом-Плевен като завеждащ отдел „Художествен”, и че познава оспорващия А., който е бил лектор към школата по „Живопис и графика”. Сочи, че последното е преподавателска работа, с норматив 19часа седмично и стойността на един час е била 2,80лева, като часовете са били по утвърден учебен план, съобразен с общия план за учебно-възпитателната работа на ОПД-Плевен. Твърди, че преподаването е с различни похвати и е било съобразено със способностите на децата, а часовете са били по 45минути, след това малък отдих и продължава с втори час. Сочи, че А. е участвал в преподавателски съвети, за да отчита работата си в школата.

Св.Т. заявява, че през периода 1981г.-1991г. е работил в Окръжен пионерски дом-Плевен като методист, и че познава А., който е преподавал на децата изобразително изкуство, като е водил лекторски часове по определен график-18 или 19часа седмично. Сочи, че часовете са били като учебен час, а присъствието на децата е отразявано в дневници. Сочи още, че отчитането на работата е извършвано на преподавателски съвети.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО на А. е отпусната лична пенсия за ОСВ, като не е отпусната добавка от Учителски пенсионен фонд. Оспореното Решение №2153-14-12/26.01.2016г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Със заявлението от 24.06.2015г. А. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, която с Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО, при зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория труд 37год.08мес.07дни и навършена възраст 63год и 08мес., е отпусната по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 27.12.2014г. – датата на придобиване право на пенсия за ОСВ. Съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО през 2014г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 63год 08мес. и придобит осигурителен стаж 37год.08мес.

Съгласно §5 ал.1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2014г., понастоящем отменена от 01.01.2016г.), до 31.12.2020г. включително, учителите придобиват право на пенсия за ОСВ три години по-рано от възрастта им по чл.68 ал.1 и учителски стаж 25год. и 08мес. за жените и 30год. и 08мес. за мъжете. Разпоредбата на §5 ал.3 от ПЗР на КСО определя, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, се изплащат пенсии за ОСВ от фонд „Пенсии” и добавка от учителски пенсионен фонд в размер на 0.33на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноски във фонда след придобиване на право на пенсия по ал.1.

С Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО, обаче, към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ не е включена добавка от Учителски пенсионен фонд по §5 ал.3 от ПЗР на КСО. Именно от последното не е бил доволен А., поради което е подал жалба срещу разпореждането до Директора на ТП на НОИ-Плевен с искане да му бъде отпусната добавка по §5 ал.3 от ПЗР на КСО. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата с мотив, че периодът от 01.11.1981г. до 30.07.1991г., когато А. е изпълнявал длъжността „лектор по изобразително изкуство” в Окръжен пионерски дом-Плевен, не може да бъде признат за учителски осигурителен стаж по смисъла на чл.19 ал.1 от НПОС, поради което не е налице правото по §5 ал.1 от ПЗР на КСО и съотв. правото по §5 ал.3 от ПЗР на КСО.

Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че А. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Не се спори още, че А. е отговарял и на изискванията за заемане на длъжността „Преподавател”.

Единствения спорен по делото момент е дали следва стажът на А. през периода 01.11.1981г. до 30.07.1991г., когато е изпълнявал длъжността „лектор по изобразително изкуство” в Школа по живопис и графика при Окръжен пионерски дом-Плевен, да бъде зачетен като учителски стаж, и оттам дали има право на добавка от Учителски пенсионен фонд към размера на личната пенсия за ОСВ.

Тази преценка следва да се извърши с оглед правния интерес от зачитането на спорния период за учителски стаж. От регламентирането в §5 ал.1 и ал.3 от ПЗР на КСО се налага извод, че зачитането на учителски стаж е свързано с две групи права на осигуреното лице. От една страна, това е правото на предсрочна пенсия за ОСВ, а от друга страна-правото на добавка към пенсията за ОСВ. В процесния случай е видно, че не става въпрос за първата хипотеза, тъй като пенсионният орган е установил, че оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по общия ред (чл.68 ал.1-3 от КСО), по който ред е отпусната такава. Налице е втората хипотеза, а именно наличие на правен интерес от зачитане на учителски стаж с оглед отпускането на добавка по §5 ал.3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.

За да приеме, че А. няма право на добавка по §5 ал.3 от ПЗР на КСО Директорът на ТП на НОИ-Плевен е посочил, че периодът от 01.11.1981г. до 30.07.1991г. не може да бъде зачетен за учителски стаж по смисъла на чл.19 ал.1 от НПОС. Съгласно последната, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, като за учителски стаж се зачита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Ал.2 на чл.19 определя друга група лица, чийто стаж се зачита за учителски и това са лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Посочените изисквания за зачитане на учителски стаж, обаче, са въведени с приемането на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, обнародвана ДВ бр.21/2000г., в сила от 01.01.2000г. Разпоредбите, които ги определят имат материалноправен характер и не могат да преуреждат вече съществували трудови и осигурителни правоотношения. Т.е. разпоредбата на чл.19 ал.1 от НПОС няма обратно действие и неправилно е приложена от административния орган. Последното е и по арг. от §9 ал.1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе казано, изявена е изрична законодателна воля по отношение положения трудов стаж до 31.12.1999г., какъвто е процесния стаж, да се прилагат действащите тогава разпоредби.

Предвид горното, следва да бъде направена преценка дали стажът, положен от А. през спорния период – от 01.11.1981г. до 30.07.1991г., се зачита за учителски стаж съгласно действащата през този период правна регламентация. През този период не съществува легално определението за понятието „учителски стаж”, като такова е въведено с изменението на чл.41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите – ДВ бр.40 от 1991г. Действащата по време на полагане на процесния стаж нормативна уредба е Наредба №8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри (обн.1978г., отм.1991г.), Указ №330 за народната просвета и Правилник за школите по изкуства. Според чл.15 от Указ №330, в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа. Съгласно чл.1 от Правилника за школите по изкуства, тези школи са извънучилищна специализирана форма на обучение и имат за главна задача да осъществяват всенародната програма за естетическо възпитание на подрастващите. А съгласно чл.2 от Правилник за школите по изкуства, те имат статут на извънучилищни заведения и се приравняват по права , категоризиране и заплащане с другите учебно-възпитателни заведения. Според чл.4 от същия правилник, тези учебни заведения могат да се организират от общинските народни съвети, народните читалища, профсъюзите и други домове на културата при условията и по реда, определени със самия правилник. Съгласно чл.44 от ПШИ обучението в тях се осъществява по утвърдени учебни планове, а урокът е основна форма на учебно-възпитателна работа. Преподавателите в тези школи са задължени от чл.24 от ПШИ да изработват годишни и срочни планове за разпределението на учебния материал, да вписват редовно взетия учебен материал в дневника (материалната книга), да следят за редовното посещение на учебните занятия, да присъстват на заседания на преподавателския съвет и др. Т.е. все изисквания съпоставими с тези към училищните форми на обучение. При анализа на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че А. е осъществявал своята дейност съобразно изискванията на действащата нормативна уредба за този период, както и е извършвал задълженията посочени по-горе за преподавателите, т.е. положения от него труд за този период като „лектор по изобразително изкуство” следва да се счита приравнен на преподавателски.

В контекста на горното от фактическа и правна страна се налага извод, че поради качеството на пионерските домове и школите създадени в тях, а именно на извънучилищни заведения с приравнени права, категоризиране и заплащане, положеният в тях преподавателски стаж от А. следва да се категоризира като учителски, след като лицето отговаря и на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.

Ето защо, положеният от А. стаж за периода 01.11.1981г. до 30.07.1991г. е на длъжност равнозначна на учителската, поради което следва да бъде зачетен за учителски, след което пенсионният орган следва да извърши преценка относно наличието на условията за отпускане на добавка по §5 ал.3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ на оспорващия.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на А., при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът е длъжен да определи срок за това произнасяне, като според съда 14-дневен срок от влизането в сила на настоящето решение е достатъчен, с оглед на факта, че са събрани необходимите и относими доказателства.

Независимо от изхода на делото, от страна на оспорващия и неговия служебен защитник не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-12/26.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Плевен за издаване на ново разпореждане по заявлението на Х.К.А., при съобразяване с мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: