Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 219

                                                   гр.Плевен, 11.05.2016г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря В.М., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №140 по описа за 2016г.  на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Производството по делото е образувано след изпращане от АССГ в Административен съд-Плевен по подсъдност жалбата на Н.Н.У. *** против Заповед №Л-54/07.01.2016г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София към Министерство на правосъдието, с което на оспорващия, на основание чл.13 ал.2 т.9, предл. второ и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.204 т.3, чл.197 ал.1 т.2 във вр. с чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че оспорващият не е уведомяван за двете заповеди, с които срещу него е започнато дисциплинарно производство, което съставлява нарушение на чл.207 ал.8 т.1 от ЗМВР и води до ограничаване правото на участие в дисциплинарното производство със служител, който да подпомага защитата му, съобразно чл.207 ал.8 т.2 от ЗМВР. Сочи се още, че изготвената справка от дисциплинарноразследващия орган не съдържа данни пред кой орган и в какви срокове може да се подаде писмено възражение по нея. Твърди се, че нито в едно от двете образувани дисциплинарни производства не е съставен протокол за изслушване в качеството на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина. Твърди се също, че изложените в заповедта фактически констатации не се подкрепят от събраните в хода на проверката доказателства. В тази връзка се счита, че наказанието е наложено при неточно установена фактическа обстановка. Посочва се още, че заповедта не съдържа място и време на извършване на нарушението „неизпълнение и лошо изпълнение на служебните задължения”, както и не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Счита се, че е нарушен и чл.206 ал.2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, тъй като не са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

От ответната страна - ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.Г., е депозирано писмено становище по жалбата, като последната се счита за неоснователна. Моли се същата да бъде отхвърлена и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспорената Заповед №Л-54/07.01.2016г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София е връчена лично на оспорващия У. срещу подпис на 12.01.2016г. в 15.00часа, видно от отбелязването върху разписката на самата заповед. Съгласно чл.211 пр.второ от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Заповедта не е обжалвана по административен ред и с оглед разпоредбата на чл.148 от АПК, съдът намира, че при липса на задължителност за такова обжалване, в конкретната хипотеза срокът за обжалване е 14-дневен от деня на съобщаването (чл.149 ал.1 от АПК). Жалбата на Н.У. е подадена по ЕКОНТ чрез наказващия орган на 25.01.2016г. и е заведена с вх.№Ж-59/27.01.2016г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори между страните, а и видно от представените и приети по делото доказателства е, че към датата на издаване на процесната заповед инспектор Н.Н.У. е изпълнявал длъжността Старши инспектор (режимна дейност) в Затвора Белене, ІІ-ра категория.

            С Постановление от 26.10.2015г. на прокурор в РП-Разград е разпоредено осъденият Д. И. Д. да бъде издирен и задържан от органите на РУМВР-Разград и приведен в ОЗ „ИН” сектор „Арести”-Разград за доизтърпяване на наказанието 1година и 4месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №401/2015г. на РС-Разград, влязла в сила на 08.07.2015г. В постановлението е посочено, че при изпълнение на наказанието на л.св.Д., администрацията на Затвора Белене е допуснала грешка, като е приела, че осъденият следва да търпи наказание 4месеца „Лишаване от свобода”, а не 1година и 4месеца, каквото му е наложено с присъдата на РС-Разград.

            Горното постановление, както и л.св.Д. са изпратени на Началника на Затвора Белене за привеждане на лицето в затвора за доизтърпяване на наложеното му наказание.

            С писмо от 28.10.2015г. от Затвора Белене уведомяват ГДИН-София, че след установяване на допусната грешка по предсрочно освобождаване на л.св.Д., последният е задържан и преведен в затвора за доизтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

            Във връзка с горното и на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР и чл.15 ал.1 от ЗИНЗС, със Заповед №1087/29.10.2015г. на Началника на Затвора Белене е назначена комисия, която да извърши проверка за изясняване на случая и за резултата да изготви писмена справка в срок до 18.11.2015г. За допусната грешка и назначената проверка Началникът на Затвора Белене е уведомил ВПД Главен директор на ГДИН-София с писмо от 29.10.2015г.

            По повод назначената проверка от Л. Т.-технически сътрудник-анализатор на досиета при сектор „Режимна дейност”; М. К.-анализатор на досиета при сектор „Режимна дейност”; М. Г.-машинописец при Затвора Белене; А. Л.-технически сътрудник-анализатор досиета; Р. Г.-технически сътрудник –анализатор на досиета и А. С. Н.-оператор въвеждане на данни в Затвора Белене, до Началника на Затвора Белене са дадени писмени обяснения и докладни записки. В докладната записка на М. Г. е посочено, че при изготвяне на формуляра на затворническото досие, преписа на присъдата и уведомителните на л.св.Д. е допусната грешка относно размера на наложеното му наказание, като вместо 1година и 4месеца е изписала 4месеца лишаване от свобода. Посочено е още, че последното не е сторено умишлено. В обясненията на другите служители е посочено, че грешката не е открита, тъй като не са извършвали сверяване на присъдата изпратена от прокуратурата за изпълнение с изготвените в затвора документи, а са работели въз основа на написаното на самото досие.

            По повод назначената проверка докладна записка вх.№4965/13.11.2015г. до Началника на Затвора Белене е изготвил и оспорващият У.. В нея е посочено, че пропускът допуснат от машинописката Г. е останал незабелязан при извършване на съгласуване на документа, като грешката е преповторена и при изписването върху формуляра на съставеното досие. Посочено е още, че грешката не е забелязана и от прокуратурата и от анализатора Г., която е приключила изпълнението на присъдата и съставила всички документи, свързани с освобождаването на лицето от затвора. Посочено е също, и че преди освобождаването на л.св.Д. е извършена проверка на представените за съгласуване документи, но несъответствието между размера на наложеното наказание и това, отразено върху затворното дело на л.св. е останало незабелязано. Твърди се, че грешката е незабелязана и от оператор въвеждане на данни, която в регистрите на поддържаните от нея информационни масиви на програмите LICA и Информационна система по Изпълнение на Наказанията е въвела като размер на наказанието 4месеца.

            Със Заповед №Л-6260/13.11.2015г. на Главен директор на ГДИН-София, във връзка с докладна записка на началника на Затвора Белене за неправомерното освобождаване от Затвора Белене на л.св.Д., е наредено да се извърши проверка с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, като се установи налице ли е виновно поведение от страна на длъжностни лице, които да понесат и съответната дисциплинарна отговорност. Назначена е комисия, която за резултатите от проверката да изготви справка относно наличие на доказателства за извършени дисциплинарни нарушения от длъжностни лица при Затвора Белене.

            По повод горната заповед, пред Председателя на комисия са представени обяснения и докладни записки М. Г.-машинописец при Затвора Белене; А. Л.-технически сътрудник-анализатор досиета; Р. Г.-технически сътрудник –анализатор на досиета и А. С. Н.-оператор въвеждане на данни в Затвора Белене, в които длъжностните лица преповтарят изложеното от тях в обясненията и докладните записки до началника на Затвора Белене, по повод назначената от него проверка по случая.

            До Председателя на комисията докладна записка рег.№4244/16.11.2015г. е изготвил и оспорващият У., в която дословно е преповторил изложеното в своя докладна записка до Началника на Затвора Белене по повод назначена от последния проверка по случая.

            На 19.11.2015г. до Председателя на комисията е изготвена справка рег.№4304 от Началника на Затвора Белене, в която е посочено, че поради започната проверка по случая от ГДИН-София се прекратява започнатата проверка по заповедта на Началника на Затвора Белене и събраните в хода на тази проверка материали се предават на председателя на комисията.

            До Председателя на комисията и до Началника на затвора Белене от У. са изготвени и докладни записки с рег.№4305/19.11.2015г. и рег.№4306/19.11.2015г., преповтаращи като съдържание изложеното в предходните докладни записки изготвени от оспорващия.

            За резултатите от извършената проверка въз основа на заповедта на ВПД Главен директор на ГДИН-София е изготвена Справка рег.№12015/20.11.2015г. (л.20-25). В справката е посочено, че лицето Д. И. Д. постъпва в Затвора Белене на 29.07.2015г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 1година и 4месеца, като при прегледа на документите, получени за изпълнение, върху писмо с рег.№1569/23.07.2015г. инспектор У. отразява размера на наказанието, а именно 1година и 4месеца лишаване от свобода, началната дата на привеждането му в изпълнение, първоначално определения от съда режим, при който същото следва да се изпълнява и категорията на пенитенциарното заведение-закрит тип, и е положен подпис от длъжностното лице-30.07.2015г. Посочено е още в справката, че съгласно поставената резолюция документите са възложени за изпълнение на М. Г.-машинописец и А. Н.-оператор въвеждане на данни. Посочено е също, че на 30.07.2015г. Г. изготвя препис-извлечение на съдебния акт, като погрешно изписва размера на наложеното наказание-4месеца лишаване от свобода вместо определения от съда срок 1година и 4месеца лишаване от свобода, както и че същият служител изготвя и всички други документи свързани с получената и приведена за изпълнение присъда на л.св.Д.. В справката е отразено, че изготвените документи и препис-извлечение на съдебния акт са съгласувани от инспектор У. без да е установено и отстранена грешката при изписване на размера на наказанието. Според комисията, поради погрешно отразената информация в препис-извлечението, в образуваното лично досие на лишения от свобода също е отразено погрешно размера на наложеното наказание, а именно 4месеца лишаване от свобода. В справката е посочено също, че след образуване на досието на л.св. и обработване на документите, до 20.10.2015г. не е извършван преглед на правното положение на лицето и допусната грешка е останала незабелязана. Посочено е още, че на 20.10.2015г. са изготвени документите за приключване на изпълнението на наказанието по изтърпяване и освобождаване на л.св.Д. (сведение-равносметка при освобождаване на лицето-изготвено от Г.; уведомително писмо до РП Разград-изготвено от Г. и съгласувано от У.; служебна бележка издадена на л.св. за освобождаването му-изготвена от Г.; уведомително писмо до Кмета на Община разград, ОВО-Разград, ОПС-Разград ОД на МВР-Разград и ОД на МВР-БДС-Разград- изготвено от Л. и съгласувано от У.), в които навсякъде е изписано, че лицето Д. Д. е освободено от Затвора Белене на 20.10.2015г. по изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 4месеца, наложено с присъда от 22.06.2015г. по НОХД №401/2015г. на РС-Разград. В справката е отразено, че л.св.е освободен на 20.10.2015г., като на 26.10.2015г. прокурор при РП-Разград съобщава по телефона на Г., че лицето е неправомерно освободено от затвора, за което служителката уведомява инспектор У., а в края на работния ден прокурорът уведомява Г., че Д. е настанен в ареста на ОСИН-Разград, задържан в изпълнение на прокурорско постановление с цел доизтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, за което новонастъпило обстоятелство У. е също уведомен. Изготвените са корегиращи препис-извлечение на съдебния акт и на уведомителните писма от машинописеца Г. и на 29.10.2015г. лицето Д. Д. е преведено от ареста в Затвора Белене. При така установеното от към факти, комисията е направила извод, че е налице непрофесионално изпълнение на служебните задължения и допуснати пропуски в работата на инспектор У., Р. Г.-анализатор на досиета, М. Г.-машинописец и А. Л.-анализатор на досиета, тъй като не е извършен пълен анализ и проверка на правното положение на лицето и на изготвените документи, което е довело до издаване на неверни преписи-извлечения, сведения-равносметки и други документи, относими към изтърпяване на наложеното наказание на Д. И. Д., вследствие на което последният е неправомерно освободен от затвора преди изтърпяване на наложеното наказание. Направено е предложение на горепосочените лица да бъдат наложени дисциплинарни наказания, като по отношение на оспорващия У. е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, съгласно чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР за неизпълнение и лошо изпълнение на служебните задължения, както и за неупражнен контрол. На 01.12.2015г. У. се е запознал с изготвената справка. Върху справката е поставена резолюция от ВПД Главен директор на ГДИН-София с дата 24.11.2015г.

            До ВПД Главен директор на ГДИН-София е дадено обяснения рег.№5250/02.12.2015г. от Н.У., в което е посочено, че няма какво повече да добави във връзка с допуснатия пропуск при освобождаването на л.св.Д. И. Д..

            На 17.12.2015г. на У. е връчена покана за даване на писмени обяснения рег.№13168/15.12.2015г., в която е преповторено установеното в справка рег.№12015/20.11.2015г. и е посочено, че лицето е извършило нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в проявена небрежност в служебната дейност, за което на основание чл.199 ал.1 т.3 предл.първо от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Даден е тридневен срок за представяне на писмени обяснения, като служителят е предупреден, че ако не представи обяснения това ще бъде считано за отказ от негова страна.

            На 21.12.2015г. е съставен Протокол, в който е отразено, че за времето от 13.21часа на 17.12.2015г. до 13.21часа на 21.12.2015г. не са постъпили писмени обяснения до ВПД Главен директор ГДИН-София от страна на инспектор Н.У..  

Със Заповед №Л-54/07.01.2016г. ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София  е наложил на инспектор Н.У.-старши инспектор (режимна дейност) в Затвора Белене, дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца. В последната е посочено, че дисциплинарното наказание се налага на основание чл.13 ал.2 т.9, предл. второ и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.204 т.3, чл.197 ал.1 т.2 във вр. с чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР. След отразяване подробно на установеното от към факти със справка рег.№12015/20.11.2015г., в заповедта е посочено, че в качеството си на старши инспектор (режимна дейност) в Затвора Белене инспектор У. е проявил небрежност в служебната дейност изразяваща се в това, че не е извършил пълен анализ и проверка на правното положение на л.св.Д. Д., както и на изготвените служебни документи за л.св. лице от г-жа М. Г.-технически изпълнител, г-жа А. Л.-технически сътрудник (анализатор на досиета) и г-жа Р. Г.-технически сътрудник (анализатор на досиета), в които като срок на наложеното наказание е посочено четири месеца, вместо една година и четири месеца. Посочено е още, че последното е довело до издаване на неверни преписи-извлечения, сведения-равносметки, уведомителни писма, служебни бележки за освобождаване на лишеният от свобода Д., които инспектор У. е съгласувал. Посочено е също, че в резултат на проявената небрежност от инспектор У. на 20.10.2015г. л.св.Д. е освободен от Затвора Белене неправомерно след изтърпяни четири месеца вместо една година и четири месеца от наложеното му наказание „лишаване от свобода” с присъда по НОХД №401/2015г. на РС-Разград. Извършените от служителя действия са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения”, изразяващи се в проявена небрежност в служебната дейност, както и нарушение на вменените му задължения в т.4.2.8. предл.първо и т.4.4.5. раздел ІV от длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор (режимна дейност)” в затвор, с която У. е запознат на 10.04.2013г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че лицето Д. И. Д. е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода с присъда по НОХД №401/2015г. на Районен съд-Разград, като не се спори, че л.св. лице е изтърпяло само четири месеца от наложеното му наказание и е бил освободен неправомерно на 20.10.2015г. поради допусната грешка при оформяне на документите в затворническото му досие.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.

            В разпоредбата на чл.204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания В т.3 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства е, че дисциплинарно-наказаното лице У. е заемал длъжността старши инспектор (режимна дейност)  и притежава категория В-експертен персонал с контролни функции. Не се спори още, че към датата на издаване на оспорената заповед административният орган заема длъжността ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София. Видът на наложеното дисциплинарно наказание е такова по чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР-писмено предупреждение. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правомощията му по чл.13 ал.2 т.9 предл. второ, чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.204 т.3 от ЗМВР и видът на наложеното наказание.

            При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, включително фактическо (пълно описание на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението) и правно основание. В заповедта не се описват конкретни доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната дисциплина е установено в резултат на извършена проверка, като се посочва справка вх.№ 12015/20.11.2015г. по описа на ГДИН и материалите, които са приложени към нея, поради което съдът счита, че административният орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства установени и посочени в справката, поради което не е налице нарушение на горната разпоредба, както  и е спазена нормата на чл.210 ал.2 от ЗМВР. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо е неоснователен довода, наведен в тази насока в жалбата на оспорващия.

            Според чл.208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение” дисциплинарното производство  може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай, независимо от правната възможност дадена в нормата на чл.208, дисциплинарното производство е започнало с издаване на Заповед Л-6260/13.11.2015г. на ВПД Главен директор на ГДИН за извършване на проверка и изготвяне на справка за резултатите от нея. Назначената комисия е извършила проверка, при която са събрани писмени материали и обяснения на служители, вкл. докладна записка на оспорващия, и е изготвила справка, която съдържа установените факти и заключение по констатираните нарушения. Същата съдържа както достатъчно данни за извършено нарушение и неговия извършител по смисъла на чл.205 от ЗМВР, така и всички необходими доказателства. Към нея са приобщени и събраните доказателства от извършената вътрешна проверка от комисия при Затвора Белене, назначена със Заповед №1087/29.10.2015г. на ВПД Началник на Затвора Белене, която проверка е прекратена поради започната проверка по Заповед Л-6260/13.11.2015г. Събраните в хода на проверката доказателства са допустими такива на основание чл.206 ал.4 от ЗМВР. Последните на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, освен ако дисциплинарно-наказващият орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива. Служителят е бил запознат с материалите от проверката и резултатите от нея, за което има изрично отбелязване в справката. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението в жалбата за допуснато нарушение в хода на дисциплинарното производство, изразяващо се в неуведомяване на У. за двете заповеди, с които са възложени проверки по случая. Последното е по аргумент от нормата на чл.208 от ЗМВР, като цитираните в жалбата за нарушени разпоредби на чл.207 ал.8 т.1 и т.2 от ЗМВР касаят случаи когато са налице данни за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Процесният случай не е такъв, като за него дори не е необходимо дисциплинарното производство да започва с нарочна заповед, както бе посочено и по-горе.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно-наказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, оспорващият е запознат със съдържанието на изготвената справка срещу подпис на 01.12.2015г., като изрично на 02.12.2015г. е дал обяснения до ВПД Главен директор на ГДИН-София, в които е посочил, че няма какво допълнително да добави към описаното в докладната записка във връзка с установения пропуск при освобождаването на л.св.Д.. Въпреки последното на лицето е връчена и покана за даване на писмени обяснения с определен срок за това, в който У. не е дал обяснения. Във връзка с последното, съдът счита, че  

 

 

 

в конкретния случай е процедирано законосъобразно от наказващия орган, тъй като смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. Това е сторено и не е отнета възможността за участие на лицето в производството и реализиране на процесуалните му права, в какъвто смисъл са доводите в жалбата. 

 

            Спазени са и сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. По данни от делото справката на комисията е изведена с дата 20.11.2015г., а резолюцията на дисциплинарно-наказващия орган е от дата 24.11.2015г. Нарушението е извършено на 20.10.2015г., а оспорената заповед е издадена на 07.01.2016г., т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Ето защо, при издаване на заповедта са спазени и административно-производствените правила, като се има предвид, че ЗМВР не предвижда специален ред за провеждане на процедура по установяване на този вид дисциплинарно нарушение.

Относно съответствието на заповедта с материалния закон, съдът съобрази следното:

            Дисциплинарната отговорност на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията, по аргумент от чл.19 ал.2 на ЗИНЗС, се реализира в рамките на дисциплинарно производство по реда на ЗМВР, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените наказания. Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична.

Необходимо е да се отбележи, че предмет на проверка в настоящето производство е законосъобразността на оспорената заповед, в т.ч. правилно ли дисциплинарно-наказващият орган е преценил действията на оспорващия и същите правилно ли са подведени като нарушение на служебната дисциплина- неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в проявена небрежност в служебната дейност.

Вмененото нарушение на служебната дисциплина фактически се изразява в това, че У. в качеството си на старши инспектор (режимна дейност) в Затвора Белене е проявил небрежност в служебната си дейност като не е извършил пълен анализ и проверка на правното положение на л.св.Д., както и на изготвените служебни документи от подчинени нему лица, в които като срок на наложеното наказание е посочено четири месеца, вместо една година и четири месеца, което е довело до издаване на неверни преписи-извлечения, сведения-равносметки, уведомителни писма, служебни бележки за освобождаване на л.св., които У. е съгласувал. Посочено е, че в резултат на проявената небрежност л.св.Д. е освободен от Затвора Белене неправомерно след изтърпяни четири месеца вместо една година и четири месеца от наложеното му с присъда от 22.06.2015г. по НОХД №401/2015г. на РС-Разград наказание „лишаване от свобода”. Така описаното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в проявена небрежност в служебната дейност (чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР), както и нарушение на вменените му с т.4.2.8 предл. първо и т.4.4.5 раздел ІV на длъжностната характеристика задължения, а именно да осъществява контрол върху дейностите по изчисляването на изтърпяното наказание (т.4.2.8) и да контролира работата на организатора по обработка на информацията, на техническия анализатор на досиетата и на техническия сътрудник деловодител.

По делото не е спорно, че в действителност л.св.Д. е освободен неправомерно след изтърпяни четири месеца вместо една година и четири месеца от наложеното с присъда на Районен съд-Разград наказание „лишаване от свобода”. Последното е поради допусната грешка от страна на техническия изпълнител при Затвора Белене М. Г. при изготвяне на формуляра на затворническото досие на л.св., преписа на присъдата и уведомителните в частта относно размера на наложеното му наказание, както и поради формално изпълнение на служебните задължения от страна на другия технически персонал работил по досието на л.св., и най-вече от страна на инспектор режимна дейност У., който е следвало да направи анализ и проверка на правното положение на лишения от свобода и да осъществи контрол върху изготвените от неговите подчинени документи касаещи освобождаването на лицето от затвора. Последното не е сторено с необходимото качество и професионализъм, както изисква длъжностната характеристика за длъжността „старши инспектор” (режимна дейност), с която У. е запознат на 10.04.2013г. срещу подпис. Констатираното нарушение на служебните задължения  представлява проявена небрежност при изпълнение на служебната дейност, както  правилно е квалифицирано и от дисциплинарно-наказващия орган. За това нарушение се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” съгласно чл.199  ал.1 т.3 от ЗМВР, като в конкретния случай и съобразно ал.2 на същата разпоредба наказанието е за минимално предвидения срок от три месеца, при отчитане тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Ето защо процесната заповед съответства и на материалния закон и целта на закона, а жалбата на Н.У. следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника следва Н.Н.У. да бъде осъден да заплати в полза на ГДИН-София (учреждението, което е юридическо лице) направените по делото разноски в размер на 400лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК (л.41), представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172  ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.У. *** против Заповед №Л-54/07.01.2016г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София.

            ОСЪЖДА Н.Н.У. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София направените по делото разноски в размер на 400.00лв. (четиристотин лева).

            Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: