О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. Плевен,
10.06.2016 г.
Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито
заседание на 10.06.2016г. в състав: председател Юлия Данева, като
разгледа докладваното от съдия Данева
адм.д. №139/2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Х.А.Х. от Затвора-Плевен против
Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ София с правно основание чл. 71,ал. 1, т. 1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./ с искане за установяване на дискриминационно отношение, изразяващо се
в несъобразяване с желанието на ищеца за съвместно настаняване и настаняването
му с лица, които са пушачи. Твърди,
че в Затвора-София, І група, ръководството се съобразява
с желанията на затворниците за
съвместно настаняване, щом се касае до лице, което е непушач и същото се настанява
в помещение на непушачи. Счита, че е налице различното му третиране
спрямо това на лишените от
свобода от І група на Затвора-
София.
Искът е бил предявен пред
Районен съд-София, който е образувал гр.д. № 54989/2014г. С определение
№ 64/18.12.2015 г. е РС София е прекратил образуваното пред него дело и го е
изпратил на Административен съд- Плевен.
С Определение
№ 269/11.03.2016 г. настоящият съд е прекратил делото и е повдигнал спор за подсъдност
С Определение
№ 32/01.06.2016 г. смесен петчленен
състав на ВАС и ВКС е определил
като компетентен да
разгледа делото административен съд-гр.
Плевен.
Настоящият
съд, за да се произнесе взема предвид следното:
Предмет на
иска е установяване на дискриминационно
третиране по отношение на ищеца от ГДИН
София- пряка дискриминация на осн. чл. 4,ал. 2 от ЗЗДискр., основана на лично
положение. Не е налице искане за присъждане на обезщетение за вреди,
произтичащи от незаконосъобразни
действия на административен орган по смисъла на чл. 203 от АПК.
Настоящият
съд счита, че в разглеждания случай компетентна да се произнесе по искането за установяване на
дискриминационно третиране е Комисията за защита от дискриминация, тъй като не е
налице иск за обезщетение за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или
длъжностни лица, уреждащи равенство в
третирането по ЗЗДискр., който да подлежи на разглеждане по реда на чл. 1,ал. 1
от ЗОДОВ пред административния съд.
Пред
административния съд , на осн. чл. 68 от ЗЗДискр. подлежат на разглеждане
решенията на Комисията, с които е установено
дискриминационно третиране и преустановяване на нарушението. Т.е.
административният съд няма компетентност според закона да установява наличието на дискриминация, а
упражнява контрол върху решенията на Комисията за защита от дискриминация, с
които се е произнесла по този въпрос, когато искането е предявено самостоятелно
и не е съединено с иск за обезщетение на
вреди.
Горните изводи са съобразени с мотивите
в т.4 от ТП № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, според
които делата по искове за вреди
от нарушенията на права на гражданите, свързани с равенство в третирането,
причинени от незаконни актове,действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица, са подсъдни на
административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи
от ЗЗДискр, от което следва , че в цитираното ТП административните съдилища не са определени като компетентни да разглеждат
искове за установяване на дискриминация
без предявяване на претенция за вреди.
Предвид
изложеното и на осн. чл. 130,ал. 4 от АПК искането следва да се изпрати за
разглеждане по подведомственост на Комисията за
защита от дискриминация, а производството по настоящето дело да се
прекрати.
Водим от
горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№ 139/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен.
ИЗПРАЩА
делото като преписка по подведомственост на
Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по искането на Х.А.Х.
от Затвора Плевен против Главна Дирекция ”Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ София с правно
основание чл. 71,ал. 1, т. 1 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ с
искане за установяване на
дискриминационно отношение, изразяващо се в
несъобразяване с желанието на ищеца
за съвместно настаняване и настаняването му с лица, които са пушачи.
Определението
подлежи на обжалване от страните и от Комисията за защита от дискриминация с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: