О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

268

гр. Плевен, 11.03.2016г.

            Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито  заседание на 11.03.2016г., в състав: председател Юлия Данева, като разгледа докладваното от  съдия Данева адм.д. №138/2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

           Производството по делото е образувано по искова молба на Х.А.Х. и Х.Т.А.-*** против Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ София  с правно основание чл. 71,ал. 1, т. 1  от Закона за  защита от дискриминация /ЗЗДискр./ с искане за установяване  на дискриминационно отношение, изразяващо се в  това, че на лишените от свобода  , изтърпяващи наказание в Затвора София, І група  е предоставен постоянен достъп до санитарен възел  на мястото за престой на открито и за физическа и спортна активност, а  на  лишените от свобода , изтърпяващи наказание в затвора Плевен ,5 група,  такъв достъп не е осигурен. Считат, че  е налице различното му  третиране  на лишените от свобода  от І група на Затвора- София с това на лишените от свобода  от 5 група в Затвора-Плевен . 

         Искът  е бил предявен  пред  Районен съд-София, който е образувал гр.д. № 41974/2014г. С определение № 62/18.12.2015 г. РС София е  прекратил образуваното пред него дело и го е изпратил на  Административен съд- Плевен.

         Настоящият съд, като се  запозна с исковата молба, и съобрази изискванията на закона  намира, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск на следните основания:

         В исковата молба до СРС лишените от свобода Х.  и Т. излагат фактически твърдения за извършено нарушение от ГДИН  на равенството в третирането им по защитен признак ”лично положение на лице, изтърпяващо  наказание лишаване от свобода” и искане да бъде установено дискриминационно третиране.

        Съгласно чл.71,ал.1 от ЗЗДискр, извън случаите по Раздел І, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени,  може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. Установяване на нарушението; 2. Осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Безспорно в исковата молба на лишения от свобода (л.св.) Х. не е предявен иск за обезщетение за вреди по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр, каквито евентуално са били претърпени от твърдяното нарушение, тоест, спорът се свежда само до това да се установи само факта на нарушението по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.

            АПК определя в отделни хипотези компетентност на административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди – чл.128, т.5, чл.203 и чл.204 от АПК, но административните съдилища по аргументи от чл.14, ал.1 от ГПК и чл.128, ал.2 от АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред  за защита (чл.128, ал.2 от АПК). Следователно всички спорове извън изброените в чл.128 от АПК подлежат на разглеждане от гражданските съдилища.

            В конкретния случай законодателят изрично е определил като процесуалната възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация/КЗК/. Следователно засегнатото лице, което не претендира обезщетение за вреди има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и при установяването й: административното производство пред Комисия за защита от дискриминация (КЗД) или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл.128, ал.2 от АПК, допустим само при липса на друг ред за защита. В настоящия случай лишените от свобода Х. и Т. са избрали защитата по съдебен ред чрез установителен иск, който предвид изложеното по-горе е родово подсъден на районния съд. Ищците не са предявили иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, който съгласно чл.74, ал.2 от ЗЗДискр се предявява по реда на ЗОДОВ и в който случай би било приложимо тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 85/13.10.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 52/2015 г. , петчленен състав; Определение № 90/27.11.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 53/2015 г., петчленен състав; Определение № 91 от 04.12.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 67/2015 г., петчленен състав; Определение № 94 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм.д.№72/2015 г., петчленен състав.

            Предвид изложеното настоящият състав на Административен съд – Плевен счита, че делото не му е подсъдно и следва да бъде повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд.

            Водим от горното и на основание чл.135, ал.5, вр.чл.135, ал.4 от АПК съдът

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 138/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен.

            ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Плевен и Софийски районен съд относно съда компетентен да разгледа подадената искова молба от л.св.Х.А.Х. и Х.Т.А. изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” против Главна дирекция изпълнение на наказанията – София с правно основание чл.71, ал.1, т1 от ЗЗДискр.

            ИЗПРАЩА делото на смесен състав по чл.135, ал.4 от АПК за определяне на компетентния да разгледа спора съд.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

            Препис от определението да се изпрати на ищците и на ГДИН – София.

                                     

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: