Р Е Ш Е Н И Е

№ 218/ 10 Май 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети април 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 136/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С.А.Ф. *** срещу Уведомително писмо на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с изх. № 02-150-6500/2537 от 28.01.2016г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. и отказана финансова помощ на осн. чл. 18 ал.2 т.2 вр. чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., вр. чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005г.

Жалбоподателката, чрез адв. Т. *** оспорва акта с доводи за неговата незаконосъобразност поради липса на мотиви, нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Иска отмяната на административния акт и претендира разноски. Сочи, че не е била уведомена за започналото административно производство по административна проверка на заявлението, поради което не е могла да участва в него и да сочи доказателства в подкрепа на искането. Прилага Сертификат № 19444, издаден на 24. Септември 2014г. като твърди, че покрива изискването на чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11/06.04.2009г., в който се сочи, че до 30 септември на петата година от ангажимента (2015г.), най-малко веднъж е следвало да е получила сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство. Не оспорва, че представения сертификат № 31668/23.10.2015г. е издаден след срока, посочен в чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11/2009г., но счита, че това забавяне е по вина на сертифициращата фирма и е извън нейната воля, тъй като е изпълнила всичките си ангажименти по договорните отношения. Не е спорно между страните и че 2015г. е петата година от първото одобрено заявление за подпомагане.

Ответникът – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява, че жалбоподателката е била уведомена за необходимостта от представянето на сертификат в срока, издаден до 30.09.2015г. , но в законовия срок не е бил издаден такъв сертификат и жалбоподателката не го е представила пред фонда в едномесечен срок след издаването. Причините за забавянето са без значение. Сертификат № 19444 от 24.09.2014г. удостоверява, че произвежданите растителни продукти са в „преход”, но не отговаря на изискванията на наредбата за доказване на биологично производство и не е бил представен пред ДФЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателката на 03.02.2016г., видно от отбелязването върху него (л.36). Жалбата е подадена на 11.02.2016г. в съда, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, макар и в нарушение на правилото на чл. 152 ал.1 от АПК за депозирането й чрез административния орган, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С.А.Ф. - земеделски производител с УРН : 395139 е подала заявление за подпомагане по мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. за парцели, заети с насаждения от орехи и череши. Първото заявление за подпомагане по тази мярка е подадено през 2011г., затова 2015г. е петата година на агроекологичния ангажимент. При подаване на заявлението е уведомена, че следва да представи копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство ( поне веднъж за 5-годишното агроекологично задължение), издадени от контролиращо лице (краен срок за получаване на документа от кандидата е 30.09. на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане, като същият следва да бъде предоставен пред ДФЗ – РА най-късно до 30.10. на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане). Декларирала е, че е запозната с изискването, че до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж трябва да е получила сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство и да ги предостави най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на ангажимента по съответното направление и че документът следва да удостоверява наличие на биологична продукция. С писмо Изх. № 01-6500/7876 от 20.08.2015г. Ф. е уведомена отново, че следва да представи такъв сертифициращ документ.

С писмо от 15.09.2015г. Ф. е представила сертификационно писмо от 27.08.2015г. за извършена инспекция за съответствие с изискванията на регламентите на заявените площи и култури, от което е видно, че предстои издаване на сертификат. С писмо от 29.10.2015г. Ф. е представила и издадения Сертификат № 31668/23.10.2015г. за извършена инспекция на 26.08.2015г., който удостоверява съответствие с изискванията на регламентите за биологично производство на посочените култури. За парцел 40974-9-10-1 с насаждения орехи и парцел 40974-9-11-4 с насаждения череши е признато биологично производство, за останалите парцели е посочено, че се намират в 3-та година на преход към биологично стопанство с начало на преходния период 24.07.2013г.

През периода на агроекологичния ангажимент Ф. е представила сертификат № 9949/ 01.08.2012г. от сертифициращ орган за съответствие на отглежданите насаждения с орехи в парцел 40974-9-12-2 с Регламенти ЕС 834/07 и ЕС 889/08. Сертификатът удостоверява, че стопанството е в първа година на преход към биологично производство и че сертификатът се отнася само за спазване изискванията за биологично производство съгласно чл. 29 ал.1 от Регламент ЕС 834/07, но не се отнася за качеството на хранителните продукти.

По делото е представен и Сертификат № 19444 от 24.09. 2014г., от който е видно, че заявените култури по агроекологичния ангажимент се отглеждат в съответствие с регламентите за биологично производство и се намират във втора и трета година на преход към биологично стопанство.

В мотивите си Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ е приел, че Ф. не е представила документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, който да е издаден в законоустановените срокове до 30.09.2015г. Поради това на осн. чл. 18 ал.2 т.2 вр. чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. е отказал финансова помощ и прекратил агроекологичния ангажимент.

Съгласно чл. 18 ал.2 т.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3, а именно до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни продукти с правилата на биологичното производство. Според чл. 58 т.1 б. „д” от същата наредба това обстоятелство се удостоверява чрез представяне на копие на сертификат съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото. Според §1 т. 8. "Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 като изискуемо съдържание.

В случая съдът счита, че земеделският производител е представил такова писмено доказателство – сертификационно писмо, а именно документ от контролиращото лице, който отговаря на съдържанието съгласно образеца и удостоверява, че е била извършена инспекция в стопанството за спазване изискванията на регламентите за биологично производство и предстои издаването на сертификат. Сертфикационното писмо е издадено и представено преди 30 септември 2015г. т.е. в рамките на срока по чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба 11. Сертификат 31668/ 23.10.2015г. за съответствие с регламентите за биологично производство е представен на 29.10.2015г., преди изтичането на срока по чл. 58 т.1 б. „д” – 30.10.2015г. Така земеделският производител е доказал пред органа, че спазва правилата за биологично производство, което е условие за получаване на подпомагането и една от основните цели, разписани в чл.1 ал.2 т.3 от Наредба 11, а именно в подкрепа развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден. Сертификат № 19444 от 24.09. 2014г., макар и да не е бил представен пред органа, а едва с жалбата до съда, е издаден в рамките на 5 годишния срок от поемане на агроекологичния ангажимент и също удостоверява спазване на изискванията на регламентите относно прилагане разпоредбите за биологичното производство.

Тези обстоятелства са били известни на административния орган преди издаването на административния акт, но същият не ги е съобразил като е подходил формалистично при прилагането на материалния закон и без да съобрази целта му. По смисъла на Регламент 834/2007г. – чл. 2 б. „з” „преход” означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Затова за подпомагането на замеделския производител е от значение дали е прилагал разпоредбите на регламента относно биологичното производство и това се удостоверява от сертифициращият орган чрез издаване на сертификат или друг документ със същата стойност и е без значение дали стопанството се намира в период на преход или вече е завършен този преход и производството е признато за биологично с право да продава продуктите като такива на пазара.

Следователно не са били налице предпоставките на чл. 18 ал.2 т.2 от Наредба № 11 за прекратяване на агроекологичния ангажимент на земеделския производител. Отделно от това разпоредбата не предвижда отказ от подпомагане, а възстановяване на получената помощ съгласно чл. 18 ал.4 като подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година – 10 %. Затова зам. Изпълнителният директор не разполага със законово правомощие да откаже подпомагане на това основание.

Уведомителното писмо е издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – Ж. Ж., на когото изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал на осн. чл. 20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП правомощията си със Заповед № 03-РД/323/11.03.2015г. – т.7 „да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”. Изпълнителният директор на ДФЗ е едновременно и изпълнителен директор на разплащателната агенция, оторизирана да извършва плащанията. Зам.изпълнителният директор на ДФЗ е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност. Делегирането на правомощия изрично е допуснато с разпоредбата на чл. 20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.

В хода на административното производство не са нарушени правата на заявителя, тъй като земеделският производител е бил уведомен за задълженията си както при подаване на заявлението, така и преди изтичане на 5-годишния срок за представянето на сертификат или писмено доказателство за спазване разпоредбите на регламентите относно изискванията за прилагане на биологично производство. Но при произнасянето на органа не е бил представен и съобразен Сертификат № 19444/24.09.2014г., както и не са били съобразени представените сертификационно писмо от 27.08.2015г. и Сертификат № 31668/23.10.2015г. за извършена инспекция на 26.08.2015г., които удостоверяват съответствие с изискванията на регламентите за биологично производство на посочените култури и в този смисъл изпълнението на изискванията чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009г. Изводите на административния орган не са съобразени с доказателствата и изискванията на приложимия материален закон и целта му.

По изложените съображения уведомителното писмо е незаконосъобразно и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на органа за произнасяне съобразно мотивите в настоящото решение по тълкуването и приложението на закона, които са задължителни.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 310 лв., представляващи 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. д.т.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е минимално по размер.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с изх. № 02-150-6500/2537 от 28.01.2016г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. и отказана финансова помощ на осн. чл. 18 ал.2 т.2 вр. чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., вр. чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за произнасяне съобразно задължителните мотиви в настоящото решение по тълкуването и приложението на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София да заплати С.А.Ф. *** направените деловодни разноски в общо размер на 310 лв, представляващи 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :