№ 119
гр.Плевен, 18 Март 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 135 по описа на Административен съд - Плевен
за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1027 от 17.12.2015 г., постановено по нахд № 1834/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 35-0000181
от 29.04.2015 г. на И.Д.Директор РД „Автомобилна администрация” гр.Плевен, с
което на Е.Г.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена глоба в размер на 1500 лева за извършено
нарушение по чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, а на основание
чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер
на 10 лв. за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП затова, че на
07.04.2015 г. около 15,20 часа на път І-ІІІ Бяла – Ботевград, километър 82+214,
като водач на товарен автомобил „Скания” с рег.№ СО***С и полуремарке с рег.№
СО***ЕК, собственост на „Шанс 86” ЕООД извършва международен превоз на товари с
лиценз № 5611 с изтекъл срок на удостоверение за психологическа годност и без
контролен талон.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от Е.Г.Г., чрез адвокат С.Д.С. от
Адвокатска колегия – гр.София, който счита, че съдебното решение е постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че въззивният съд по никакъв начин не е обсъдил
изложените в жалбата срещу НП доводи за незаконосъобразност и нарушено право на
защита. Относно нарушението по т.1 сочи, че в АУАН нарушението е квалифицирано
по друг член и по друга Наредба, които са неотносими към случая, а в НП за
първи път се прави точна правна квалификация на нарушението и за първи път тогава
Г. разбира какво точно нарушение му се вменява. Навежда доводи, че неправилната
квалификация на нарушението в АУАН е съществено процесуално нарушение, т.к. не
само че по този начин се нарушават императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН,
но по недопустим начин се нарушава и правото на защита на жалбоподателя, т.к.
не му е станало ясно още при започването на административно-наказателното
производство какво точно нарушение му се вменява. Намира за недопустимо такъв
съществен порок да се отстранява чрез преквалифициране на деянието в НП. Твърди,
че е налице и несъответствие между словесно описание, квалификация и приложена
санкционна норма, т.к. в НП нарушението е описано като „Изтекъл срок на
удостоверение за психологическа годност …” и не са посочени каквито и да било
обективни признаци на визираното в чл.89, т.11 от Наредба 33, както и не е
посочено, че жалбоподателят не е представил УПГ. Според касатора е приложена и
неправилна санкционна разпоредба, която не съответства на квалификацията на
нарушението, като АНО неправилно е обвързал нарушаването на посочената законова
разпоредба с приложената санкционна норма, а именно – чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Счита, че за последната не е релевантно това дали даден документ се представя,
а дали документът съществува, както и че непредставянето на удостоверението за
психологическа годност на водача в момента на проверката реализира друг състав
на административно нарушение, т.е. следвало е да се приложи санкционната норма
на чл.93, ал.2 от ЗАП. По отношение нарушението по т.2 от НП сочи, че е налице
непълна и неточна квалификация на нарушението, т.к. разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП съдържа две хипотези, а не се сочи кое точно предложение се
вменява за нарушено. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба- Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, отдел „Автомобилна администрация” гр.Плевен в
съдебно заседание не се представлява и
не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба по отношение на първото
нарушение в НП и неоснователност по отношение на второто нарушение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
07.04.2015 г. около 15:20 часа, път I-III Бяла - Ботевград км 82+214, Г. като
водач на товарен автомобил „Скания“, с рег. № СО***АС и полуремарке с рег. № СО***ЕК,
собственост на “Шанс 66” ЕООД извършва международен превоз на товари с лиценз №
5611, със следните нарушения: Изтекъл срок на удостоверението за психологическа
годност /до 25.08.2014 г. № 0033119/; Без
контролен талон. РС е счел, че образуваното административно-наказателно производство
е проведено правилно и законосъобразно, като нарушенията са доказани от разпита
на свидетелите, а наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Актът също е
бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на
нарушението. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН
и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяващи му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се защитава.
Същото е описано в пълнота и с необходимата конкретика.
Съдът изложил мотиви, че от материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват
по недвусмислен и категоричен начин. Според съда доказано е, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място водачът е допуснал нарушение на
задълженията, които има по чл. 89, т.11 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999 г. на
МТ, като е бил без валидно
удостоверение за психологическа годност. Представеното от него удостоверение е
било с изтекъл срок /валидно до 25.08.2014 г. /-№ 0033119, който е три години,
считано от датата на издаване- в настоящия случай 25.08.2011 год. Изложеното обосновало извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение, както правилно според съда деянието е квалифицирано от
административно-наказващия орган. Съдът изложил мотиви, че настъпването или
липсата на последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието
и не е определящо само по себе си за съставомерността на деянието и вината на
нарушителя.
С оглед на тази законодателна уредба, и предвид
установените по делото факти, РС е приел, че в случая жалбоподателят е нарушил
задълженията си, вменени му с разпоредбата на чл. 89, т.11 от Наредба № Н-33 от
3.11.1999 г. на МТ. Относно размера на наложената санкция-глоба, размер на 1500
лв., е приел, че същата е в предвидения в закона размер и не може да
бъде намалявана от съда. РС счел, че
точно е вменено в отговорност на жалбоподателя и нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. На тези основания
потвърдил НП.
Касационната инстанция намира, че релевираните с
касационната жалба оплаквания са частично основателни и обосновават
неправилност на оспореното решение в една от неговите части.
Оплакването, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при привличането към отговорност относно
нарушението по чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, посочено
като т.1 от НП, е основателно. Видно от АУАН, Г. е привлечен към отговорност за
нарушение, извършено при международен превоз на товари. Международният превоз
на товари е регламентиран в Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС. Едва за първи
път в НП е посочена като нарушена
разпоредба от Наредба №11, което е недопустимо. И въпреки че е посочена като
нарушена, наказанието е наложено по вече приетата за неприложима в случая
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. Допуснатото от актосъставителя нарушение
при съставянето на АУАН – посочване като нарушена на разпоредба от неприложима в
случая наредба, не може да се отстрани чрез посочване в НП на приложимата
наредба и нарушена разпоредба в същата. С АУАН Г. не е привлечен към
отговорност за нарушение на разпоредба от приложимата при международни превози
Наредба №11, поради което не може да бъде законосъобразно наказан.
Следва да се посочи, че в АУАН и в НП не е използвана
правилната терминология, предвидена в закона и наредбите, издадени въз основа
на същия закон. Наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП следва да се наложи,
когато по отношение на водача липсва удостоверение за психологическа годност. В
случая при описание на първото нарушение е посочено, че същото се изразява в
”изтекъл срок на удостоверение за психологическа годност”. Такова нарушение не
е описано в наредбите – както за национален, така и за международен превоз. Ако
намерението на актосъставителя и наказващия орган е било да накажат Г. за липса
на валидно удостоверение за психологическа годност, е следвало да посочат, че
липсва такова удостоверение, а представеното при проверката /приобщено на л.8
от делото пред РС/ е с изтекъл срок и поради това е невалидно. Доколкото срокът
на валидност на удостоверението не е посочен на същото, и е уреден в различен
нормативен акт, а именно в чл. 8, ал.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба №36/, е
следвало да се посочи и тази наредба. В чл.8, ал.2 от Наредба №36 е предвидено,
че валидността на удостоверението за психологическа годност е 3 години, но са
уредени и изключения, когато същото е безсрочно или е с валидност една година. При
твърдение за невалидност поради изтичане на срока на удостоверението следва да
се посочат и кои са обстоятелствата, водещи до извод, че срокът на валидността е
три, съответно една години, и защо се приема, че е изтекъл в конкретния случай.
При привличането към отговорност и налагането на наказание не са посочени нито
тези обстоятелства, нито разпоредбата на Наредба №36, която урежда срока на
валидност на удостоверението. Това също нарушава правото на защита на
привлеченото лице.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, посочено
като т.2 от НП, наведените твърдения в касационната жалба са неоснователни. Не
е допуснато съществено процесуално нарушение при привличането към отговорност,
доколкото ясно е посочено, че нарушението се изразява в това, че водачът е “без
контролен талон”. Задължението да се носи контролен талон към СУМПС е ясно
изразено в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е необходимо при привличането към
отговорност изискването за носене на контролен талон да се посочва като отделно
предложение на точката. Описанието е достатъчно ясно, за да може привлеченият
към отговорност да организира защитата си относно това нарушение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1027 от 17.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1834/2015 г.
на Районен съд – Плевен в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 35-0000181 от 29.04.2015 г. на И.Д.Директор РД „Автомобилна
администрация” гр.Плевен, в частта му по т.1, с която на Е.Г.Г. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер
на 1500 лева за извършено нарушение на чл.89, т.11 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000181 от
29.04.2015 г. на И.Д.Директор РД „Автомобилна администрация” гр.Плевен, в
частта му по т.1, с която на Е.Г.Г. на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер на 1500 лева за извършено
нарушение на чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на районен съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.