РЕШЕНИЕ № 159
гр.
Плевен, 15 04
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 133/2016 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК вр. чл. …..
Образувано е по жалба на К.Р.Д. ***
срещу Уведомително писмо № 02-150-6500/2537 от 21.01.2016 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което му е отказана
финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление
„Биологично растениевъдство” за кампания
Жалбоподателят иска да бъде отменено уведомителното
писмо като незаконосъобразно, поради това, че същото е немотивирано и
необосновано. Счита, че така постановеният отказ за подпомагане и прекратяване
на агроекологичния му ангажимент е постановен в противоречие с материалния
закон. Твърди, че по силата на поет агроекологичен ангажимент по Мярка 214
„Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство”, е задължен
до 30 септември на петата година от ангажимента /2015г./, най-малко веднъж да е
получил Сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с
правилата на биологичното производство. Твърди, че за това негово задължение
административният орган му е напомнил с писмо изх. № 01-6500/7871 от 20.08.2015г.,
в отговор на което с писмо вх. № 02-1506500/2537 от 29.10.2015г. жалбоподателят
е изпратил сертификат от сертифициращата фирма, който е издаден с дата
23.10.2015г. Сочи, че представения сертификат № 31668 е издаден с дата 23.10.2015
г. поради закъснение на сертифициращата фирма, което автоматично води до
неизпълнение на срока, посочен в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/06.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания”. Счита,
че това е била причината да бъде предприета административна проверка за
спазване на поетия петгодишен ангажимент. Жалбоподателят твърди, че не е бил
уведомен за започналото административно производство по административната
проверка, поради което и не е могъл да участва в него и да сочи доказателства в
своя защита. Счита, че ако административният орган е положил усилия да установи
достоверността на отразените в уведомителното писмо факти, е следвало да му
бъде дадена възможност да представи доказателства в своя подкрепа, тъй като
същият разполага и със сертификат № 19444/24.09.2014г. и чрез това
доказателство той реално покрива изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични
плащания”. Моли за отмяна изцяло на оспореното уведомително писмо
Жалбоподателят е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат Х.Т.
*** с пълномощно на л. 80 от делото. Поддържа жалбата в цялост и посочените
основания. Счита, че обжалваният акт следва да бъде отменен, поради това, че
същият е немотивиран. Претендира направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса.
Ответникът – Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София, редовно призован
за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Л.
Х. с пълномощно на л. 24 от делото. Сочи, че
едва в хода на делото е представен сертификат № 19444 от 24.09.2014 г. и дори
този сертификат да отговаря на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11, след като
административният орган не знае за неговото съществуване, няма как да се вмени
на административния орган, че неправомерно е прекратил ангажимента на
жалбоподателя. Посочва, че в случая, жалбоподателят е бил поканен да представи
сертификата от
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е земеделски производител с УРН 423061. Със
заявление за регистрация вх. УИН 15/170511/56381
същият е заявил за кампания 2011г. финансово подпомагане по схема за единно
плащане на площ (СЕПП) и схема за национални доплащания на хектар земеделска
земя (НДП) и Агроекологични плащания (АЕП). Видно от приложеното на л. 33 от
делото Уведомително писмо изх. № 08-6500/34191 от
09.09.2011г. по повод подаденото
заявление, същото е било одобрено по отношение на Мярка 214 “Агроекологино
плащане” за определени парцели и агроекологични дейности, подробно описани в
Таблица № 1 (л. 34) към писмото. В същото е посочено, че заявителят
поема 5 годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности.
Със заявление за подпомагане вх. УИН 12/210515/79480
земеделският производител отново е кандидатствал за подпомагане по схеми и
мерки за подпомагане СЕПП СПП и “Агроекологични плащание” (мярка 214 от ПРСР
2007-2013). По повод последното и във връзка с кандидатстването по мярка 214
АЕП, на 27.08.2015г. Д. е получил писмо изх. №
01-6500/7871 от 10.08.2015г. от ДФЗ, с което заместник изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие" е информирал жалбоподателя, че във връзка с поетия
със заявление УИН 15/170511/56381 агроекологичен ангажимент по мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013г. по направление "Биологично
растениевъдство" до 30 септември на петата година от ангажимента, започващ
да тече от подаване на първото одобрено заявление за подпомагане, трябва
най-малко веднъж да е получил сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените растителни продукти с правилата на билогичното
производство, както и да представи копие на документа пред ДФ
"Земеделие" най-късно до 30.10. на петата година. В писмото е
посочено, че при неспазване на изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 58, т.
1 б. “д” от Наредба 11/06.04.2009г., в определението срокове, ДФЗ-РА има право
да прекрати агроекологичния ангажимент съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от същата
Наредба.
По повод последното писмо с вх. №
02-150-6500/2537/15.09.2015г. жалбоподателят е представил Сертификационно писмо
от контролиращия орган CERES GmbH, съгласно което е била извършена инспекция за
съответствията с изискванията на Регламент (ЕС) 834/2007 и Регламент (ЕС)
889/2008 и описания оператор е бил в процедура по сертифициране по отношение на
заявената дейност “Растениевърдство” – орехи, с дата на осъществяване на
инспекцията 27.08.2015г.
По делото е приложен още договор за
сертификация от 25.10.2010г., сключен между CERES GmbH като сертифициращ орган
и жалбоподателят като клиент, по силата на който клиентът изисква от
сертифициращия орган сертифицирането на произведените продукти за стандарт по Регламент
(ЕС) 834/2007, приложим за ЕС (л. 83-88). Към административната преписка е
приложен сертификат № 31668 за
съответствие на произведената от оспорващия земеделска продукция "орехи"
с правилата на биологичното производство, съгласно чл. 29, пар. 1 на Регламент
(ЕС) 834/2007, издаден на 23.10.2015г. от контролиращия орган CERES GmbH с
посочена валидност на документа за всички дейности до 30.06.2016г. и с вписана
дата на осъществената инспекция 26.08.2015 г.
Независимо от така издадения на оспорващия
сертификат за съответствие, с Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2737 от
21.01.2016г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
уведомил земеделския производител, че отказва финансова помощ и прекратява
агроекологичния ангажимент по направление “Биологично растениевъдство”, по
мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2015. Мотивът на отказа е, че земеделския
производител не е предоставил документ, удостоверяващ съответствието на
произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство в
изискуемите срокове по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/06.04.2009г. на МЗХ. В
писмото е прието, че представеният сертификат е бил издаден на 23.10.2015г.,
което е било извън сроковете по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/06.04.2009г. на
МЗХ.
При така
установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи:
Уведомително писмо
изх. № 02-150-6500/2537 от 21.01.2016г. е издадено от материално компетентен
орган. Този извод се обуславя от обстоятелството, че изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие", който на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е
изпълнителен директор и на разплащателната агенция и съгласно чл. 20, т. 2 и т.
3 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП ръководи и организира дейността на
фонда и на разплащателната агенция и ги представлява, е прехвърлил на заместник
изпълнителния директор с т. 7 от своя заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015г. правомощията
си по издаване и подписване на уведомителни писма за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания".
Заповедта е издадена на основание чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФ "Земеделие", приет с ПМС №
151/16.07.2012г., според който изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в това число и вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. След като делегирането на правомощия
е нормативно уредено /в случая с подзаконов нормативен акт, какъвто е
Устройственият правилник, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА/, то е юридически
валидно волеизявление, пораждащо целените правни последици.
Отношения между
страните са нормативно уредени в Наредба №
11/06.04.2009г. на Министъра на земеделието и храните за условията и реда за
прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според чл. 1, ал. 1 на
наредбата предмет на регулиране са условията и редът за подпомагане на
земеделските стопани, извършващи земеделски дейности, насочени към подобряване
на опазването на околната среда по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007/2013г.,
финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
наричани за краткост агроекологични дейности. В обхавата на подпомагането,
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от наредбата, са и агроекологичните дейности по
подмярка "Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство", за каквото е кандидатствал и е бил одобрен
жалбоподателят с подаване на първото заявление за подпомагане УИН 15/170511/56381.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, агроекологичните дейности или
направления се изпълняват за срок от пет последователни години, който започва
да тече от началото на годината, в която кандидатът за подпомагане е подал
заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, като през всяка следваща година до изтичане на
петгодишния период, кандидатът подава заявление за плащане. Според чл. 9 от
Наредбата полагаемата се финансова помощ за извършване на агроекологичните
дейности по чл. 2, ал. 1 се предоставя под формата на ежегодни агроекологични
плащания, 82% от които се осигуряват със средства на Европейския съюз и 18 % -
от държавния бюджет. Чл. 10 от Наредбата сочи, че агроекологичните плащания се
предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка
"Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., а според чл. 15, ал. 1 от Наредбата - на
подпомагане подлежат парцелите, животните и пчелните семейства, одобрени за
участие, за които земеделските стопани са поели задължение да изпълняват
агроекологични задължения за период от пет последователни години по съответното
направление. От своя страна чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата вменява в задължение
на подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" до 30
септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването
на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. § 1, т. 8 ДР на Наредбата легално
дефинира понятието "писмено доказателство" по смисъла на нормативния
акт като документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или
потребител, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на
Съвета 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008 в областта на своята
дейност като писменото доказателство следва да е изготвено съгласно образеца в
Приложение ХІІ на Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008. Става въпрос за Регламент
(ЕО) 889/2008 на Комисията от 05.09.2008 г. за определянето на подробни правила
за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола. Неспазването на
изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от наредбата води до уреденото в чл. 18, ал.
2, т. 2 от същия нормативен акт прекратяване от страна на ДФ
"Земеделие" на агроекологичния ангажимент и възстановяване от
подпомаганите лица на получената финансова помощ, съгласно ал. 4 на чл. 18.
По делото се
установява, а и не се спори, че жалбоподателят е подал през 2011г. първото
одобрено заявление за подпомагане по направление "Биологично
растениевъдство". Следователно и съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 7, ал. 2 от наредба 11/2009г. на МЗХ, до 30 септември на 2015г.,
представляваща пета година от агроекологичния ангажимент, той е следвало поне
веднъж да получи изискуемия от разпоредбата сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произвежданата продукция с правилата на
биологичното производство. Съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя,
че представеното по делото сертификационно писмо (л. 73-75) за извършена
инспекция за съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 834/2007 и Регламент
(ЕС) 889/2008 относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти, изготвено и подписано на датата 27.08.2015г. от инспектор на CERES в
България, представлява изискуемо по чл. 37, ал. 1, т. 3 от наредбата писмено
доказателство за съответствие. Макар и да е издадено в рамките на срока по чл.
37, ал. 1, т. 3, този документ не покрива заложените в § 1, т. 8 ДР на наредбата критерии за писмено доказателство като
дори и чисто формално не отговаря на образеца по Приложение ХІІ на Регламент
(ЕО) на Съвета 889/2008, определящ модел за писмено свидетелство за оператора в
съответствие с чл. 29, § 1 от Регламент
(ЕО) 834/2007.
Съдът
намира, че макар и след визирания в чл. 37, ал. 1, т. 3 от наредбата краен срок,
жалбоподателят е получил изискуемия от разпоредбата сертификат за съответствие
на произвежданата от него продукция с правилата на биологичното производство. Срокът
по чл. 37, ал. 1, т. 3 е изтекъл на 30.09.2015г., а сертификатът е издаден на 23.10.2015
г. При това документът е относим към извършена от контролиращия орган проверка,
датираща още от месец август 2015г. Следователно жалбоподателят е направил
всичко зависещо от него да се снабди навреме с необходимото доказателство по чл.
37, ал. 1, т. 3 от наредбата – има договор със сертифициращ орган, осигурил е
достъп за извършване на проверка на място от инспектор на CERES в България -достатъчно
рано преди изтичане на предвидения от Наредбата срок, след което не е бил във
възможност да влияе върху издаването на самия сертификат. Следва да се
съобрази, че чл. 58, ал.1, т. „д” от Наредбата въвежда задължение за
земеделския стопанин в срок до 30 октомври да представи издадения сертификат
пред представител на ответника. Видно от доказателства на л.89-92 от делото
това задължение е спазено от жалбоподателя в посочения от срок. Възникнало е
задължение за ответника да прецени фактите по заявлението при отчитане на добросъвестността
на жалбоподателя и постигането на целите от агроекологичните дейности в
конкретния случай.
При
горепосочените данни е напълно неоправдано прилагането на предвидената в чл.
18, ал. 2, т. 2 от Наредбата санкция за земеделския производител посредством
прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. Подобен чисто формален
подход, без отчитане на конкретиката по случая, би влязъл в явно противоречие
със заложените в чл. 1, ал. 2 на Наредбата цели на подпомагането по отношение
прилагането на агроекологичните дейности в земеделските стопанства и
по-специално с тази по т. 3 относно държавната подкрепа за развитие на
биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско
производство, който е и икономически изгоден.
Нещо повече,
административният орган се е мотивирал с чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба
11/2009г. във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) 65 на Комисията от 27.01.2011г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005г. Регламент (ЕС) 65/2011 в чл. 18, § 2 предоставя оперативна самостоятелност на
административния орган и определя критериите за упражняването и. Съгласно
разпоредбата Държавата-членка възстановява и/или отказва подпомагането
или определя размера на намалението на помощта, по-специално въз основа на тежестта,
степента и постоянния характер на установеното нарушение. Тежестта на
нарушението зависи по-специално от значимостта на последствията от нарушението,
като се отчитат целите на критериите, които не са изпълнени. Степента на
нарушението зависи по-специално от въздействието му върху операцията като цяло.
Дали дадено нарушение е с постоянен характер зависи по-специално от
продължителността от време, през която трае въздействието, или от възможността
това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. В случая
административният орган не е извършил преценка за тежестта, степента и
постоянния характер на установеното нарушение, с което е допуснал неправилно
приложение на закона. Сертификат 31668 е бил издаден на 23.10.2015г. и
обективира резултатите от проверка извършена от сертифициращия орган от месец
август 2015г /т.е. в срока от чл. 37, ал.1, т.3 от наредбата/ и сертификатът е
бил представен пред на ДФА-РА с заявление вх. №
02-150-6500/2537 от 29.10.2015г., което е в срока по чл. 58, т. 2, б. “д” от Наредба
11/2009г. По този начин земеделският производител е установил пред
административния орган в рамките на предвидения по закон срок изискуемото
съответствие на произвежданата земеделска продукция с правилата на биологичното
производство.
Именно с
оглед последното – изпуснат срок по чл. 37, ал. 1, т. 3 и спазен по чл. 58, т.
1 б. "д" от наредбата, чл. 18, § 2 Регламент (ЕС) 65/2011 налагат преценка на тежестта, степента
и постоянния характер на установеното нарушение на нарушението. В случая не е
без значение и поведението на сертифициращия орган, в лицето на CERES GmbH,
чиито представител е извършил проверка на 26.08.2015г., но сертификат 31668 е
издаден едва на 23.10.2015г., което може да представлява нарушение на т.4 от
договор от 10.12.2010г. и израз на недобросъвестно поведение но от страна на
сертифициращия орган, последиците от което не следва да бъдат възлагани на
земеделския производител.
Гореизложеното
обуславя извод за незаконосъобразност на издадения индивидуален административен
акт, поради неправилно приложение на закона и несъобразяване с целта на същия и
принципът на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК. Актът, предмет на настоящото
производство следва да бъде отменен.
При този изход на делото претенциите
на присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя
са основателни до размера от 310 лева, от които 300 лв. по договор за правно
обслужване (л. 80) и 10 лв. ДТ. Възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението за адвокат е неоснователно, предвид посочения размер.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо № 02-150-6500/2537 от 21.01.2016 г. на Заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие”, с което на К.Р.Д. *** е отказана финансова помощ
и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление „Биологично
растениевъдство” за кампания
ВРЪЩА
преписката
за ново произнасяне от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” по заявление за подпомагане с УИН 15/210515/79480 на К.Р.Д. *** при
съобразяване на мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие” – разплащателна агенция да плати в полза на К.Р.Д. *** с ЕГН **********
сумата от триста и десет /310/ лава като разноски по административно дело № 133
по описа на Административен съд – Плевен за 2016г.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: