Р E Ш Е Н И Е

120

гр.Плевен, 18 Март 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:                                             Председател: Юлия Данева

                                                               Членове: Елка Братоева

                                                                                       Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 132 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1071 от 30.12.2015 г., постановено по нахд  2680/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2015-038289 от 15.09.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД – гр.София, с ЕИК 131129282, представлявано от упълномощения представител Калин Запрянов Грозданов, на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл.9 ал.2 от ЗЗП  затова, че при направена проверка на 17.03.2015 г. в хипермаркет „Кауфланд Плевен – Кайлъка” в гр.Плевен на ул. „Сан Стефано” № 80 по повод постъпил в КЗП сигнал е установено, че за подробно описани 23 бутилки алкохолна напитка – червен ром „Сантяго де Куба”, тъмен, 700 мл, няма информация за вносител.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, представлявано от „Кауфланд България” ЕООД чрез двама от управителите: Д. С. и М. П., чрез юрисконсулт Д. Д., която счита, че при постановяването му неправилно е бил приложен материалния и процесуалния закон, а потвърденото административно наказание е явно несправедливо. Сочи, че при постановяване на решението съдът  не е взел предвид, че обжалваното НП е издадено в несъответствие с материалния закон, т.к. съставът на твърдяното нарушение не е извършен от страна на жалбоподателя и поради тази причина имуществената санкция се явява наложена без годно правно основание. Навежда доводи, че изискването върху етикета на една стока да се посочва вносител се отнася само до стоки, които са вносни по смисъла на българското и европейското законодателство и че не е необходимо да се посочва такъв върху етикета на стока, която е внесена от държава членка на Европейския съюз, т.к. за нея се прилага правния режим, относим към вътреобщностните доставки. На следващо място сочи, че районен съд не е взел предвид, че НП е издадено в противоречие с чл.40, ал.1 и 3 от ЗАНН, т.к. е съставен в присъствието само на един свидетел, което е съществено процесуално нарушение. Твърди, че липсата на предвидения в закона брой свидетели води до нарушаване на правото на защита на лицето, посочено като нарушител, доколкото липсват гаранции за съответствие на отразеното в акта с обективно установената фактическа обстановка. Счита, че дори да е налице твърдяното в НП нарушение, то се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. е с изключително ниска степен на обществена опасност и от него не са произтекли вредоносни последици и наказващият орган не е следвало да налага на дружеството предвидената в закона имуществена санкция, а само да го предупреди, че ще бъде наказано при повторно извършване. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба, в която касаторът  заявява, че поддържа подадената  жалба.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе, чрез юрисконсулт Д. Л. е депозирал по делото писмено становище, с което моли съда да остави касационната жалба без уважение като неоснователна. Сочи, че в разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗЗП е посочена информацията, която следва да е посочена за предлаганите за продажба стоки. Твърди, че в случая е липсвала информация за вносител, а съгласно § 13, т.5 от ДР на ЗЗП „вносител” е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейската общност като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейската общност, т.е. в етикетите на стоките следва да са посочени идентифициращи данни за физическото или юридическото лице, което е вносител на стоките, като тази информация следва да е представена и на български език, което в случая не е направено. Посочва, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушението и при съставяне на акта, а изискването за вписване на поне двама други свидетели е в случаите, когато актът не може да се състави в присъствието на свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Според касатора нарушението не е маловажен случай, а наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Твърди, че наложената с НП санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с Акт за установяване на административно нарушение №К-038289, съставен на 19.03.2015 г. от гл. инспектор при КЗП-РД-Русе против “Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД – гр. София, с ЕИК: 131129282  затова, че при направена проверка на 17.03.2015 г. в Хипермаркет „Кауфланд Плевен“ в гр. Плевен, ул.”Сан Стефано” №80 с констативен протокол №К-0183150/17.03.2015 г. са установени следните нарушения и обстоятелства на извършване:Проверката е във връзка с постъпил сигнал с вх.№ Р-01-99/06.03.2015г. от Л. М. Г. относно некачествена алкохолна напитка – червен ром „Сантяго де Куба“, продаван в магазин „Кауфланд“ гр. Плевен, ул.”Сан Стефано” №80. В проверения обект е установено, че се продава с информация на български език, чрез етикет – ром „Сантяго де Куба“, тъмен, 700 мл, производител „CUBA RON“ – Куба“, вносител „гр. София, ул.”Шейново” 2, 0882919195, баркод 8 500000 917015, 38% алкохол, партида № 148134086, налично количество – 18 броя бутилки на цена 24,49 лв. и с партиден № 11134129, баркод 8 500000 917015, налично количество – 5 броя бутилки. За цялото количество, 23 броя бутилки, няма информация за вносител. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.9, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

РС е приел, че така описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства, и с оглед на същата е приел, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени законовите разпоредби, поради което наказателното постановление се явява законосъобразно.  РС е счел, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. По силата на чл.198 от ЗЗП, за нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл.12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв., а в чл. 233, ал. 2 от същия закон е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция е обявено от закона за наказуемо.

РС не констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, които да налагат отмяна на санкционния акт. Според съда съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на юридическото лице, на което е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на акта, както и да направи възражения по него. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, което е установено от представените като писмени доказателства Заповед № 290 от 22.04.2015 г. на Председателя на КЗП на Република България в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като изложените в жалбата възражения относно правната квалификация на нарушението, съдът ги е приел за неоснователни.

Приел е за неоснователно и възражението, че е допуснато  нарушение при съставяне на АУАН, тъй като  същият е съставен в присъствието само на един свидетел.   Възражението, че е приложим чл.28 ЗАНН е разгледано от РС и е прието също за неоснователно. Съдът приел, че в  конкретната хипотеза, с оглед характера на засегнатите обществени отношения, регулирани с цитираната разпоредба, уреждащи материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите, и с оглед на факта, че процесните стоки са в сравнително големи количества от гледна точка техния брой, не може да се приложи чл. 28 ЗАНН. Доводите за липса на предходни нарушения и за своевременно изпълнение на дадени от контролните органи разпореждания и дори за липсата на вредни последици с оглед характера на нарушението – формално, приел, че са относими към преценката при индивидуализацията на санкцията, а не обосновават сами по себе си извод за малозначителност или явно незначителна обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи. В тази връзка РС е преценил, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 198 ЗЗП в размер за имуществената санкция от 300 лева, т.е. в размер съобразно установения минимум на предвидената санкция, отчитайки горните обстоятелства, като такива обосноваващи смекчаване на отговорността, поради което и в процеса на определяне на административната санкция не е допуснато нарушение на материалния закон. На тези основания е потвърдил НП.

Касационната инстанция  преценява изводите на районен съд като правилни и обосновани на събраните по делото доказателства.

Наведените твърдения в касационната жалба съдът  намира за неоснователни, по следните съображения:

            Вярно е, че изискването върху етикета на една стока да се посочва вносител се отнася само до стоки, които са вносни по смисъла на българското и европейското законодателство и че не е необходимо да се посочва такъв върху етикета на стока, която е внесена от държава членка на Европейския съюз /ЕС/. Видно от представените фактури обаче, стоката е с произход извън ЕС, внесена е на територията на общността, като вносителят – търговско дружество, регистрирано във Франция, не е посочен на етикета, а неговото качество на вносител се установява само от представените от касатора фактури. Потребителят, отправил сигнала, няма и не е имал достъп до тези фактури. След внасянето на територията на общността, стоката е била предмет на последваща вътреобщностна доставка в България, и последващи продажби. Изискването за посочване на вносител на етикета е императивно в случаите, когато е осъществен внос. Това в случая не е направено, като фирмата на вносителя не е посочена на етикета.

НП не е издадено в противоречие с чл.40, ал.1 и 3 от ЗАНН, доколкото в АУАН е посочен само един свидетел. Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, актът се подписва поне от един от свидетелите, посочени в него, поради което е достатъчно актът да е подписан само от един свидетел. Подписването само от един свидетел не се е отразило по никакъв начин на правото на защита, отразената в акта фактическа обстановка не се счита за установена до доказване на противното /в този смисъл т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, и подлежи на доказване, което в случая е станало не само с показанията на свидетел, но и със събраните писмени доказателства. Нарушението не е и маловажно, като РС подробно е мотивирал липсата на маловажност, и неговите мотиви не следва да бъдат преповтаряни.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1071 от 30.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2680/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.