Р E
Ш Е Н И Е
№ 126
гр.Плевен, 23 Март 2016
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 130 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1064 от 29.12.2015г., постановено
по НАХД № 2679 по описа за 2015г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 2015-035368/25.08.2015г. на Директора на РД за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК
831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, на основание чл. 222
от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за нарушение на чл.
127, ал. 3 от ЗЗП и на основание чл. 221 от ЗЗП е наложена имуществена санкция
в размер на 500лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113,
ал. 4 от ЗЗП.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт
Л. Б. с
надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е необоснован,
незаконосъобразен и неправилен, постановен в нарушение на материалния закон,
както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
при наличие на запис с всички необходими реквизити в редовно водения от БТК
електронен регистър, чийто номер по ред доказва навременното вписване на
рекламацията, не може да се твърди наличие на нарушение по чл. 127, ал. 3 от
ЗЗП. Сочи се, че наказателното постановление и решението на районния съд се
основават единствено на твърденията на потребителя, изложени в жалбата му до
КЗП, без същите да са проверени с допустими доказателствени средства, поради
което нарушението се явява недоказано. На следващо място се твърди, че
дружеството не предоставя търговска гаранция, като се води от императивните
правила на ЗЗП, където ясно е посочено в чл. 117, ал. 2, че „търговската
гаранция обвързва този, който я предоставя”, т.е. по никакъв начин – нито устно, нито писмено дружеството
е поемало подобно задължение, за неизпълнението на което е санкционирано. В
заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че наказателното
постановление е издадено за това, че при извършена проверка на 11.02.2015г. в
магазин „Виваком 4802” в гр.Плевен, по повод постъпила жалба от потребител
относно предявена на 10.01.2015г. рекламация на мобилен телефонен апарат
„Alkatel”, приет със сервизна поръчка №381508/10.01.2015г., е установено че на
09.02.2015г. потребителят посетил магазина за получаване на апарата и
установил, че същият е силно увреден-има силни наранявания по дисплея и
лайсната, поради което отказал получаване на стоката. Установено е още, че
рекламацията е описана в регистъра на предявените рекламации под
№00618/10.01.2015г., но издаденият на потребителя документ не съдържа номера,
под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации-00618,
както и подпис на лицето, приело рекламацията-нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП.
В наказателното постановление е посочено още, че при проверката на 11.02.2015г.
е установено, че в магазина се предлагат за продажба GSM-радиотелефон „Alkatel 6030 Y”, с информация на български
език, чрез стикер за вида на стоката, производител: TCT Mobile Limited, China,
вносител: „БТК” ЕАД, за който се предоставя търговска гаранция в писмена форма
за срок от 24 месеца, като в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не
се съдържа задължителната информация за
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно,
че независимо от търговската гаранция
продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП-нарушение по
чл.119 ал.1 т.1 вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП.
От правна страна съдът е приел, че както акта,
така и наказателното постановление съдържат необходимите законови реквизити,
като конкретно са посочени датата на извършване на нарушенията. По отношение
нарушението на чл.127 ал.3 от ЗЗП районният съд е счел, че по несъмнен начин е
установено, че на потребителя е издаден документ, който не съдържащ номера, под
който е вписана рекламацията в регистъра на предявените рекламации, както и
подпис на лицето, приело рекламацията. По отношение нарушението по чл.119 ал.1
т.1 вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП съдът е приел същото за безспорно доказано, и че с
него е засегнато правото на информация на потребителя за възможностите му за
защита по реда на ЗЗП. В заключение е обосновал краен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението на
районния съд по отношение нарушението по чл.127 ал.3 от ЗЗП е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Съображенията за това са следните:
Според разпоредба на чл.
127, ал.1 и ал.3
от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат
рекламацията, ако тя е предявена своевременно, като при предявяване на
рекламация лицата задължително я описват в регистъра, като на потребителя се
издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. От
представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
дата 10.01.2015г. е била направена рекламация от потребител за мобилен
телефонен апарат „Alkatel” и именно затова на същия е била предоставена сервизна
поръчка, след като апаратът е бил приет за ремонт. Видно е също от доказателствата
по делото, че рекламацията е била регистрирана под №00618/10.01.2015г. в
регистъра на предявените рекламации, но в издаденият на потребителя документ не
е посочен този номер, както и липсва
подпис на лицето приело рекламацията. С това е осъществен състава на вменената
като нарушена норма на чл.
127, ал.3 от ЗЗП.Фактът, че на потребителя, направил рекламацията, е
издадена сервизна поръчка, не замества и не изключва задължението на търговеца
да вписва всяка подадена рекламация в регистъра и да издава документ със
съдържанието регламентирано в закона. Противно на твърденията на касатора,
районният съд подробно и мотивирано е отговорил на всички релевирани с жалбата
оплаквания, като въз основа на правилно установена фактическа обстановка въз
основа на подробен анализ на събраните доказателства е формирал и правилни
изводи за съставомерност на вмененото деяние по чл.127 ал.3 от ЗЗП и за липса
на допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното
административнонаказателно производство. Ето защо решението в тази му част
следва да бъде оставено в сила.
По отношение нарушението по чл.119 ал.1 т.1 от
ЗЗП настоящият състав намира, че решението на районния съд е неправилно и
следва да бъде отменено, като се отмени и обжалваното наказателно постановление
в тази му част. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП,
"търговската гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на
потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112
- чл.
115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като
поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба,
като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на
стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от
него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е
правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока,
когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя,
продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Това е
също и правото на потребителят, когато не е удовлетворен от решаването на
рекламацията по чл.
113 от ЗЗП, да избира между една от следните възможности: 1. разваляне на
договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на
цената." В този смисъл е Решение № 8532 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 14900/2014 г.
Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която
търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката.
Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител,
който е достъпен за него - чл. 118
от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото
са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117
от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на
потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че
търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,
произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от
търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 -
115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да
има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното
изискване на чл. 119, ал.1, т.1 от закона.
В контекста на горното следва извода, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на
нарушението в АУАН може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя
конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не
съдържа установения в закона минимум информация. Видно от описанието на
административното нарушение в НП, твърди се, че: "В заявлението за
предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.
112- чл.
115 от ЗЗП, и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция
продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП. В този смисъл
нито в АУАН, нито в НП се твърди, че търговска гаранция без задължителната по
закон информация е била предоставена от наказаното с процесното НП дружество на
конкретен потребител.
Държането в търговския обект на заявления,
които не отговарят на изискванията на чл.
119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, без никакви данни при проверката, както и от
доказателствата по делото търговска гаранция с това конкретно съдържание да е
била реално предоставена на потребители /каквото е изискването на санкционната
норма/, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е
административно нарушение. Не напразно законът отправя изискване към
съдържането на търговската гаранция, но съставът на нарушението в санкционната
норма на чл.
221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не
отговаря на изискванията на чл.
119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на
потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по чл.
119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в
нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково
заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено
- на потребител по конкретна продажба. Ето защо не е доказано извършването на
нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП от страна на дружеството и решението в тази
му част следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП в частта касаеща
наложената санкция по чл.221 от ЗЗП.
За пълнота на решението следва да се
посочи, че в АУАН и в Констативен протокол №К-0179217 от 11.02.2015г., въз
основа на който е съставен акта, е посочено, че в магазина се предлагат за
продажба GSM-радиотелефон „Alkatel 6037 Y”, а в обжалваното НП е
посочен GSM-радиотелефон „Alkatel 6030
Y”. Доказателствата по делото сочат, че търговска гаранция се предлага за
„Alkatel 6037 Y” (л.33 по делото на РС), т.е. налице е разминаване между акта и
НП по съществен въпрос, което е също основание за отмяна на наказателното
постановление по отношение на вмененото нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1064 от 29.12.2015г., постановено по
НАХД № 2679 по описа за 2015г., Районен съд Плевен в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 2015-035368/25.08.2015г. на Директора на
РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе
към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, в частта, с което на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на
управление гр. София, на основание чл. 221 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 500лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
113, ал. 4 от ЗЗП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2015-035368/25.08.2015г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към
КЗП, в частта, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК
831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, на основание чл. 221
от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за нарушение на чл.
119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.