Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

                                           

                                                 160/18.04.2016 г.

                                                гр. Плевен

                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на първи април,  две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА                                                                

                                                              КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: Д.Д.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 129 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

         С решение №1063/29.12.2015г.,постановено по НАХД № 2176/2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035265/30.06.2015г.на Директора на  Регионална  дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен  със седалище Русе към ГД”Контрол на пазара” към Комисия  за защита на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания” /БТК/ АД-София, на осн. чл.27,чл. 28,чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН , чл. 233,ал. 2 от  Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.  за това, че  при направена проверка на 02.12.2014 г. е установено, че в  магазин „Виваком 5231” в гр. Плевен, на ул.”В.Левски” № 96, от потребителя Т. Н. от гр.Д.Митрополия , на 26.11.2014 г. е предявена  за пети път рекламация за мобилен телефонен апарат „LGL 7”. На 21.11.2014 г. Н. е получил апарата ремонтиран след четвърта рекламация и проверка   от КЗП но негова жалба.  Със съставения при проверката  констативен протокол  на 02.12.2014 г. е дадено задължително предписание  да се замени стоката с нова или да се възстанови заплатената  сума в срок до 26.12.2014 г. и на 29.12.2014 г. да се  представи Акт за удовлетворение  на рекламацията чрез замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. До 14.01.2015 г.не е изпълнено задължителното предписание, т.е., в рамките на дадения  срок не е представен акт за удовлетворяване на рекламацията.  Нарушен е чл. 230 от ЗЗП.

          Решението е обжалвано от БТК АД-София с касационна жалба, подадена чрез процесуалния  представител юрисконсулт Б.. Жалбоподателят излага доводи за  незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради  нарушение на материалния и процесуалния закон. Като процесуално нарушение сочи обстоятелството, че решението не съдържа всички изискуеми реквизити: становища на страните, фактите по делото, правните изводи на съда. Счита, че при липса на тези реквизити на съдебното решение не става ясно на какви факти и обстоятелства съдът е основал своята преценка за правилност на наказателното постановление. Като нарушение на материалния закон  преценява обстоятелството, че направените в НП констатации се основават изцяло на субективната преценка на служителите на КЗП, административнонаказващият орган не е изследвал самостоятелно и обективно истината, като е пропуснал да обсъди и прецени  доказателствата в тяхната съвкупност.  Мобилният апарат не е приобщен по делото за да  се установи характера на повредите чрез експертиза.  Счита, че съдът не е изложил никакви мотиви , а е изложил фактите и е възпроизвел твърденията на контролните органи. Не е събрал нови доказателства относно  фактическото техническо състояние  на процесната стока и по този начин не е установил  по безспорен начин наличието на какъвто и да било дефект. Моли да бъде отменено решението и  потвърденото с него наказателно постановление. 

        Ответникът, в представено писмено становище излага своите съображения за  правилност и законосъобразност на съдебното решение и моли да бъде потвърдено.

        Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

        Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество   е неоснователна.

         За да потвърди наказателното постановление, Плевенският   районен съд обосновано е приел, че изложената в НП фактическа обстановка, при която е извършено нарушението е установена по безспорен и непротиворечив начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- Н. и К., които е кредитирал като достоверни,непротиворечиви,логични и последователни. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не  следва да бъдат дословно преповтаряни. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.  Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен  извод, че на  касатора в настоящето производство е  дадено задължително предписание, което е влязло в сила и е подлежало на изпълнение, но  не е било изпълнено. При правилно установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено от негоа административно нарушение по чл. 230 от КЗП, в условията на повторност,  и правилно наложено съответно на нарушението административно наказание. Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията за липса на  съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство , които да са  довели до ограничаване  правото на защита на санкционираното дружество. Пред настоящата инстанция не  се сочат, и не е искано  събиране  на  доказателства  за установяване на различни от констатираните  с АУАН и потвърдени от свидетелските показания  факти.  Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. Не са налице посочените  в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, което съдържа всички необходими реквизити, и от което е ясна  решаващата воля на съда и  съображенията,  мотивирали тази воля. Не се споделя и оплакването за  несъответствие с материалния закон, тъй като  от доказателствата по делото е безспорно установена съставомерност на  нарушение по чл. 230 от ЗЗП в условия на повторност и наличие на всички елементи от фактическия състав на тази норма. Неизпълнението на дадените задължителни предписания  квалифицира деянието като нарушение на  посочения текст от закона.

         При тези данни по делото, правилно оспореното наказателно постановление е било потвърдено като законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Районния съд- Плевен, същото е валидно и допустимо, постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.

        Така мотивиран съдът

                                                  Р Е Ш И :

        ОСТАВЯ В СИЛА решение  №1063/29.12.2015г.,постановено по НАХД № 2176/2015г. на Плевенския районен съд.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.