РEШЕНИЕ

№ 176

гр.Плевен, 19 Април 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

ЧЛЕНОВЕ: 1.Цветелина Кънева

2.Снежина Иванова

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Иванова касационно административно дело № 126 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ - Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

С Решение № 257 от 19.11.2015 г., постановено по гр.д. № 461/2015 г., Районен съд – Бяла Слатина /РС/ е прогласил за нищожни Решения № 128М/11.09.1998 г. /неправилно посочено в диспозитива на решението с дата 11.09.2014 г./ и № 130М/11.09.1998 г. на Поземлена комисия /ПК/-Бяла Слатина, с които са възстановени в нови и в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследници на Ц. В. П.  следните имоти: 1/НИВА от 95.901 дка, ІІ к-я, имот № 037001, в м.”Оряховска локва”, 2/ ЛОЗЕ от 0.500 дка ІІІ к-я, имот № 902018 в м.”Лозята”, и 3/ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ от 8.014 дка, ІІ к-я, имот № 064006 в м.”Фуренски геран”, поради незаконен състав. Отхвърлил е жалбата на В.С.М. *** против Общинска служба ”Земеделие” /ОСЗ/ - Бяла Слатина за вписване в електронния регистър на ОСЗ-Бяла Слатина на В.С.М. *** като собственик на нива от 3.480 дка в м.”Оряховска локва” в землището на с.Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995 г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995 г., както и вписване в електронния регистър на правилният текст „Наследници на братя И., И. и Ц. В. П. ”, като неоснователна.

Срещу постановеното решение в частта му, в която жалбата не е уважена, е подадена касационна жалба от В.С.М.. Сочи, че по заявление №917М/03.02.1992 г. на М. Ц. П. за възстановяване на земеделски земи - 104,412 дка в землището на с.Малорад, общ.Борован, по което е образувана преписка №917М/03.02.1992 г., е вписано 104,412 дка земя братска – ., И. и Ц. П.. С решение №917/16.06.1992 г. ПК признава правото на собственост върху тези земеделски земи като братска - ., И. и Ц. П.. Решението не е обжалвано. Въз основа на него са изготвени договори за доброволна делба, които са нотариално заверени, и въз основа на което земя е внасяна за обработка в земеделска кооперация. Всички живи наследници на братята са подали заявление до Председателя на ПК-Борован и е приложен договор за доброволна делба, въз основа на която е постановен протокол №5/04.08.1995 г., издаден на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, който не е обжалван. Твърди, че тези документи доказват правото на наследниците на ., И. и Ц. П., поради което неправилно е отказано вписването на това обстоятелство в електронния регистър.

В съдебно заседание касаторът -В.С.М., редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки с приложения към същите, като допълнително се сочи, че след като решения №№ 128М и 130М от 11.09.1998 г. са прогласени за нищожни, би трябвало ОСЗ Бяла Слатина да издаде нови решения, с подпис и печат на ОСЗ, в които да впише правилния текст ”Възстановява правото на собственост на наследниците на братя ., И. и Ц. П. по удостоверение №201/23.01.1992 г., издадено от кметство с.Малорад”.

Ответникът по касационната жалба - Общинска служба ”Земеделие” гр.Бяла Слатина редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

РС е прогласил за нищожни двете оспорени решения на ПК, като е установил, че за техни издатели се сочат лица, които не са били членове на ПК-Бяла Слатина към момента на постановяването им. Решението в тази му част не е било оспорено от насрещната страна – ОСЗ, поради което е влязло в сила.

РС-Бяла Слатина е приел, че се установява следната фактическа обстановка по отношение на т.2 от жалбата, с която се иска съдът да даде указания на ПК да впише жалбподателката в електронния регистър като собственик на нива от 3.480 дка в м. „Ореховска локва” в землището на с.Малорад, обл.Враца, която нива е получила по силата на доброволна делба и съгласно протокол № 5/04.08.1995 г. на ПК – Бяла Слатина, с който й е признато и определено правото й на собственост върху тази земя, и да даде указания да се извърши корекция в електронния регистър, като се впише правилният текст: „Наследници на братя И., И. и Ц. П.“:

От писмо вх.№ 3791/04.07.2014 г.на ОСЗ-Бяла Слатина (л.92 от адм.д.№423/14 г.) е видно, няма възстановени земеделски земи на В.С.М..

С приложеният от жалбоподателката протокол № 5/04.08.1995 г. (л.10 от адм.д.№423/14 г.) същата се опитва да докаже правото си на собственост върху описаните в него зем.земи от 3.480 дка в м.”Ореховска локва” в землището на с.Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995 г.

Въз основа на него М. желае съдът да укаже на ОСЗ-Бяла Слатина да извърши промени в електронният регистър, като бъде вписана в него въз основа на горецитираният протокол № 5/04.08.1995 г.

По така установените факти РС е намерил, че това е несъстоятелно искане, тъй като представеният по преписката договор за доброволна делба няма юридическа стойност и не следва да се взима предвид. Този договор за доброволна делба от 03.08.1995 г. е съставен преди влизане в сила плана за земеразделяне на с.Малорад (Д.В.бр.90/04.08.1998 г.), с който се индивидуализират имотите по вид, местонахождение (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Имотите посочени в договора за доброволна делба се различават по площ и категории от тези посочени в решения № 128М/11.09.1998 г. и № 130М/11.09.1998 г. на ПК-Бяла Слатина, приложени по делото, а също така в договора не са посочени номерата и границите на имотите.

След като с този договор жалбоподателката В.М. не е станала изключителен собственик на процесната зем.земя, то същата не може да се легитимира като такъв и да иска постановяване на решение от ПК-Бяла Слатина да я снабди с такова, нито да я вписва в електронният регистър. Никой не може да черпи права повече от колкото притежава. Също така, по отношение на другото искане за вписване на правилният текст, в мотивите на съдебното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, постановено по гр.д.№ 920/2009 г. (по описа на РС-Бяла Слатина), е записано, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин процесните имоти да са били собственост на тримата братя И., И. и Ц. П. към датата на образуване на ТКЗС с.Малорад през 1950 г. Решението, което е влязло в законна сила, се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, изводимо от разпоредбата на чл.297 от ГПК. На тези основания е отхвърлил жалбата в тази и част.

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

В заявление №917М/03.02.1992 г. на М. Ц. П. за възстановяване на земеделски земи - 104,412 дка в землището на с.Малорад, общ.Борован, по което е образувана преписка №917М/03.02.1992 г., и с което се иска възстановяване на собствеността на 104,412 дка земя, изразът ”братска – И., И.” пред името Ц. В. П. е явно дописан допълнително. Решение №917/16.06.1992 г. ПК признава правото на собственост върху 104,412 дка земеделски земи като братска - ., И. и Ц. П. въз основа на комасационния план на с.Малорад от 1943 г. Вярно е, че за решението няма данни да е обжалвано, но същото липсва в преписката, която е представена изцяло и пред настоящата инстанция /л.л.8-30 от настоящето дело/, и въпреки че на това решение, представено от настоящата касаторка е написано “връчено на 31.08.92 г.” няма данни за лицето, на което е връчено, нито подпис на същото. Изготвеният договор за доброволна делба, подписите, под който са нотариално заверени от кмета на селото, и въз основа на който договор земя е внасяна за обработка в земеделска кооперация, не доказва право на собственост. За да се докаже правото на собственост върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, е необходимо да е налице влязъл в сила позитивен административен акт, какъвто няма по отношение на М. или на неин наследодател. Въпреки че наследници на братя П. са подали заявление до Председателя на ПК-Борован с приложен договор за доброволна делба, въз основа на която е постановен протокол №5/04.08.1995 г., издаден на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на името на жалбоподателката, който не е обжалван, няма данни по делото за постановено последващо решение по чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, което да е издадено въз основа на този протокол. Тези документи само показват, че наследниците на ., И. и Ц. П., на които не е възстановена земеделска земя, има вероятност да проведат успешно процес за възстановяване право на собственост на техни земеделски земи, но до успешното провеждане на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат посочени като собственици в електронния регистър, както правилно е отбелязал РС.

Правилно е обаче твърдението на касаторката, че след прогласяването за нищожни на решенията на ПК преписката следва да се върне на ОСЗ-Бяла Слатина за постановяване на нови решения, като се има предвид, че Решение №128М е било постановено във основа влязъл в сила план за земеразделяне, а решение №130М е било за възстановяване на трайни насаждения в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Делото следва да се върне на органа като преписка за постановяване на нови решения вместо прогласените за нищожни, като съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за това. В настоящия случай съдът счита, че това следва да стане в едномесечен срок от постановяване на настоящето съдебно решение, което е окончателно. При постановяването на нови решения ОСЗ Бяла Слатина следва да се произнесе, като има предвид влезлите в сила решения по преписка №917М/03.02.1992 г., а по отношение на имотите, които се възстановяват в нови реални граници – и влязъл в сила план за земеразделяне. Съдът обаче не може да замести волята на органа, поради което не може да дава указания за тяхното съдържание. Постановените решения следва да се съобщят и на М., освен на наследниците на Ц. П., като същите решения ще подлежат на оспорване по общия ред. Едва при евентуално оспорване съдът ще прецени законосъобразността на постановените решения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 257 от 19.11.2015 г., постановено по гр.д. № 461/2015 г. на Районен съд – Бяла Слатина в обжалваната му част.

Връща делото като преписка на Общинска служба ”Земеделие” – гр.Бяла Слатина за постановяване на нови решения по чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ по преписка №917М/03.02.1992 г. в едномесечен срок от постановяване на настоящето решение, при съобразяване с мотивите му.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.