Решение по Административно дело 125/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 375/29.07.2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 125/ 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/ АПК/.

Образувано е по жалба на П.Г.Т. *** против Заповед № РД-170/18.12.2014 г. на Административен ръководител-Председател на Окръжен съд-Плевен, с която на осн. чл. 7,т.6 във вр. с чл. 9 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения/ ПОИСДТВ/ , решение по протокол № 59 д.т.6 от заседание на Висш съдебен съвет/ВСС/ от 10.12.2014 г., на жалбоподателя, в качеството му на административен ръководител-председател на Районен съд Кнежа не е определена сума за изплащане на целева персонална награда по постъпилото от последния Предложение на осн. чл. 7, т. 6 от ПОИСДТВ с вх. № 13078/15.12.2014 г.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че без наличието на каквото и да било законово основание е лишен с премиране за ДМС за 2014 г. Счита, че заповедта противоречи на всички материално-правни разпоредби и е издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с Конституцията на РБългария. Навежда довод за неспазен чл. 26 и сл. от АПК, за противоречие с правилата на ВСС за определяне и изплащане на средства за ДМС в органите на съдебната власт, за мотивираност с недопустими и неотносими съображения. Счита, че заповедта материализира незаконосъобразен натиск към жалбоподателя в качеството му на административен ръководител -Председател на РС-Кнежа. Моли да бъде отменена заповедта с присъждане на разноски.

По същество, чрез процесуалния си представител адв. К. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания, като навежда и допълнителни доводи в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че в заповедта липсват изложени фактически и правни основания, както и , че не е посочен начинът на обжалването й. Акцентира върху изложените в отменителното решение на ВАС доводи и върху процедурите във връзка с неизплащането на обезщетение на един съдебен служител. Навежда довод, че на 25.11.2014 г. е извършена проверка в РС Кнежа и няма забележки. Твърди, че е разгледал и решил повече от половината дела на Кнежанския съд, като същевременно е изпълнявал и функции на административен ръководител. Счита, че заповедта е вътрешно противоречива, както и че няма понятие „целева персонална награда” относно ДМС. Моли да не бъде проявявана „ корпоративна солидарност” с предишния съдебен състав, тъй като ВАС е посочил, че заповедта е немотивирана и е домотивирана от предишния състав. В подадени от жалбоподателя „ писмени бележки” се излагат доводи за нарушение разпоредбата на чл. 26,28, 29 и 35 от АПК, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започналото производство по издаване на оспорената заповед. На второ място твърди, че в заповедта липсват фактически и правни основания, с което са нарушени чл. 59,ал. 2,.4 и чл. 59,ал. 2, т.7 от АПК. На трето място с твърди, че още на 03.12.2014 г. на служителката Л. са изплатени дължимите суми. На четвърто място счита, че решението, с което не е определен за и.ф. административен ръководител-Председател на РС Кнежа е кадрово. На пето място счита, че оспорената заповед не е съобразена с правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, приети с Протокол № 34/27.10.20-11 г. от ВСС в т. 43 от дневния ред , които не допускат неизплащане на такива по субективни причини. На шесто място счита, че в оспорената заповед са записани някакви други правила, които са неотносими към естеството на конкретната процедура. На седмо място твърди, че липсват доказателства, които да потвърдят субективната преценка на административния орган, че не е постигнал високи резултати в дейността на РС Кнежа, тъй като тогава, на 18.12.2014 г. още не са били изготвени съответните констатации от регулярната проверка на ОС-Плевен. На осмо място твърди, че по отношение на него не е имало образувано дисциплинарно производство през 2014 г., а такова през 2015 г. |На девето място счита, че в правомощията на ответника не се включва въобще възможност да откаже изплащането на такива суми. На десето място твърди, че че заповедта е издадена при цялостно несъобразяване със събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски по списък в становището.

Ответникът- Административен ръководител – Председател на Окръжен съд-Плевен не изразява становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че с решение по т. 6 от Протокол № 59/10.12.2014г. ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на осн. чл. 7 във вр. с чл. 9 от ПОИСДТВ/Правилата/. Размерът на средствата се определя съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението и не следва да се надвишават. Указано е още, че на лицата по чл. 7, ал. 2 от Правилата да се изплатят възнаграждения върху основните им месечни трудови възнаграждения в размер равен на процента на увеличение на ОСВ, съгласно същото приложение.

С Предложение вх. № 13078/15.12.2014 г./л. 15/, жалбоподателят П.Г.Т., в качеството си на Административен ръководител- Председател на Районен съд-Кнежа, е поискал, на осн. чл. 7, т. 6 от Правилата да му се изплати допълнително възнаграждение за постигнати много добри резултати относно образуването, движението и решаването на делата в законните срокове за периода 01.01.2014 г. до 12.12.2014 г.

Със Заповед № РД-170/18.12.2014 г. ответникът-Административен ръководител-Председател на Окръжен съд-Плевен е отказал да определи сума за изплащане на персонална награда на П.Т. в качеството му на административен ръководител-Председател на Районен съд-Кнежа. Отказът е мотивиран с приетата комплексна оценка на Т.-„добра-129 т.”. Изложени са доводи за причините, поради които атестационната комисия е намалила оценката по допълнителни критерии за заеманата от Т. длъжност с 6 точки поради сигнали на Етичната комисия към ОС-Плевен и отправени препоръки към ответника. Отчетен е казусът със съдебния служител И. Л., като са изложени обстоятелствата, във връзка със случая. По същия начин е намалена оценката по критерий Способност за вземане на решения” с 6 точки. Отчетен е и фактът, че с решение на ВСС по протокол № 56 от заседание, проведено на 03.12.2014 г. жалбоподателят не е определен за изпълняващ функциите ”административен ръководител- председател на РС0Кнежа”.

Производството по настоящето дело е образувано след като с Решение № 1229/05.02.2016 г., постановено по адм.д. № 6585/2015 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 179/22.04.2015 г. по адм.д. № 23/2025 г. на Административен съд-Плевен, с което жалбата на Т. срещу Заповед № РД-170/18.12.2014 г. на Административен ръководител-Председател на Окръжен съд-Плевен е била отхвърлена. ВАС е дал задължителни указания при новото разглеждане на делото решаващият съд да даде отговор на въпроса какъв е предметът на обжалваната пред него заповед- за какъв вид допълнително възнаграждение от посочените в чл. 3 от Правилата се отнася същата- за такова по чл.- 3, т. 1, или за такова по чл. 3 т. 2 от Правилата. Отговорът на въпроса следва да бъде изведен и с оглед направеното от Т. Предложение, което при първото разглеждане на делото не е приложено, и за прилагането на което ВАС е дал своите указания. С оглед отговора на този въпрос – да даде обоснован и съответен на съдържанието на заповедта и на доказателствата по делото отговор на въпроса дали същата е законосъобразна. Указал е още , съдът да съобрази, че допълнителното възнаграждение се отнася за 2014 г. и затова релевантни факти и обстоятелства следва да са осъществени и възникнали през този период. Разпоредил е да се отчете, че периодичното атестиране , на което се е позовал административният орган е период 2010-2013 г. и е неотносим за 2014г. Указал е, ако решаващият съд приеме, че отказаното възнаграждение е по чл. 3, т. 2 от Правилата/ за постигнати високи резултати по конкретни задачи/, следва тези задачи да се идентифицират. Дал е още подробни указания при обсъждане на мотивите в оспорената заповед относно решенията на ВСС, цитирани в нея, да се съобрази тяхната относимост към преценката за резултатите от работата на магистрата . Изрично е указал при преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт съдът да съобрази, че дължи такава преценка въз основа на мотивите , изложени в акта или друг нарочен, или съдържащ се в административната преписка документ, както и че допълнителното мотивиране на оспорения акт от съда е недопустимо. Указал е при обсъждане на направените от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения, да се прецени дали са налични такива и ако са, дали са повлияли на съдържанието на акта, т.е. дали са съществени.

При съобразяване и с така дадените задължителни указания, съдът намира следното:

Съгласно чл. 3 от Правилата , в органите на съдебната власт могат да се получават следните допълнителни възнаграждения за: 1.постигнати високи резултати- текущо,за година или за друг период; 2. постигнати високи резултати по конкретни задачи.

С направеното пред ответника Предложение вх. № 13078/15.12.2014 г.,както е посочено и по-горе, жалбоподателят, в качеството си на Административен ръководител- Председател на Районен съд-Кнежа е поискал, на осн. чл. 7, т. 6 от Правилата да му се изплати допълнително възнаграждение за постигнати много добри резултати относно образуването, движението и решаването на делата в законните срокове за периода 01.01.2014 г. до 12.12.2014 г.

Изхождайки от така направеното предложение, и съобразявайки мотивите от решението на ВАС, че от съдържанието му следва да се изведе какъв е предмета на искането, съдът намира, че в случая се касае до предложение за получаване на допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати – текущо, за 2014 г. Вярно е, че жалбоподателят е формулирал двусмислено своето искане: от една страна-„ за постигнати много добри резултати относно образуването, движението и решаването на делата”, но от друга страна е посочил период- една година, което обстоятелство е съществен елемент от фактическия състав на чл. 3,т. 1 от Правилата. Т.е., иска се допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати през определен период, което поглъща в себе си и конкретно заявените много добри резултати относно образуването, движението и решаването на делата през този период. Следователно, предметът на обжалваната заповед е отказ да бъде определено допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати текущо, през периода 01.01.2014 г.-31.12.2014 г.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Правилата, размерът на средствата по чл. 3 се определя от председателя на Окръжния съд- на председателите на районните съдилища, от което следва извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

От така определения предмет на оспорване- отказ да се определи допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати –текущо, за 2014 г. , следва извод за приложимост на разпоредбата чл. 6, ал. 1,предл. последно от Правилата, според която размерът на допълнителното възнаграждение се определя , като се взема предвид приноса на магистрата за резултатите, отчетени в съответния орган на съдебната власт за годината. В тази връзка, настоящият съд намира, че при решаване на въпроса за определяне на допълнително възнаграждение, административният орган следва да съобрази цялостния принос на магистрата- в конкретния случай- председател на Районен съд, а именно- резултатите от работата му като редови съдия, свързани с насрочването, движението и решаването на разпределените му дела, и резултатите от работата му като административен ръководител- осъществяване на компетентно, ефективно и успешно ръководство на съда, на който е председател.

При постановяване на оспорената заповед ответникът е акцентирал върху дейността на жалбоподателя като административен ръководител на Районен съд-Кнежа през процесния период -01.01.2014г.-31.12.2014 г. , като основателно е приел, че през този период жалбоподателят не е постигнал високи резултати. Напротив, при упражняване на своите правомощия през периода, е нарушил основни етични правила и норми и конкретно: принцип на компетентност и квалифицираност поради следното: В качеството си на административен ръководител и адресат на влязло в сила съдебно решение не изпълнява същото / решение изплащане на парично обезщетение на служител на съда/, не изпълнява задължение за оформяне по надлежен ред на трудовата книжка на същия служител, за което се е наложило съставяне на предписание от ИА”Главна инспекция по труда”, а подобни казуси разглежда и като магистрат, което предполага добра професионална подготовка, каквато в конкретния случай не е демонстрирана. Нещо повече, с горните действия е допуснал неспазване на процесуалния и материалния закон досежно оформяне и предоставяне на трудовата книжка, който факт има сериозни последици и отзвук сред обществото, тъй като се касае до магистрат, от който се очаква стриктно спазване на нормативните актове. Пак във връзка със същия казус, и както е приела в доклада си Комисията по професионална етика в Окръжен съд-Плевен, ответникът е нарушил и принципа , заложен в чл.8,т. 1 от етичния кодекс , според който магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените си с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегированост. Като конкретна проява на това нарушение са взаимоотношенията с въпросната служителка по повод искането й да й бъде върната трудовата книжка. Всички изложени фактически обстоятелства са безспорно установени от приложените към делото писмени доказателства.

Тук е мястото да бъде посочено, че към делото е приложена и цялата дисциплинарна преписка по образуваното срещу жалбоподателя дисциплинарно производство пред ВСС по внесено от ответника на 29.01.2015 г. предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Веднага следва да бъде отбелязано, че преписката е образувана през 2015 г.- след приключване на периода, за който жалбоподателят е направил искане за допълнително възнаграждение. В тази връзка, безспорно е, че не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 от Правилата и няма процесуални пречки от такъв характер за определяне на допълнително възнаграждение. От друга страна обаче, образуваното дисциплинарно производство, и наложеното в крайна сметка дисциплинарно наказание е за извършени именно през процесния период- 2014 година нарушения, което е допълнителен аргумент за правилно постановения отказ на ответника да определи допълнително възнаграждение. Не са неотносими към настоящия процес представените от ВСС и от ОС-Плевен доказателства във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, тъй като основанията за налагането му фактически са идентични с основанията за издаване на оспорената заповед. Видно от приложеното към делото Решение № 10-00-048/19.11.2015 г. на Дисциплинарния състав на ВСС/ л. 565 и сл./, последният е предложил на ВСС да приеме, че П.Г.Т., в качеството си на съдия и административен ръководител на РС-Кнежа , е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307 ал. 4т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, във вр. с Кодекса за етично поведение на българските магистрати/ КЕББМ/ , като с поведението си / за периода 2014 г., подробно конкретизиран по дати в мотивите на решението/, е нарушил задължението , вменяващо на магистрата да дава пример за висок морал и почтеност, да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компроментират честта му в професията и обществото, да се отнася към служебно подчинените му съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство, да се грижи за организацията и дейността на поверената му служба по начин, чрез който да бъдат постигнати най-високи резултати. Дисциплинарният състав на ВСС е предложил да бъде наложено наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година”. По така направеното предложение, с Решение от 03.12.2015 г. по протокол № 60 от същата дата, Висшият съдебен съвет е наложил на П.Г.Т. дисциплинарно наказание „ забележка”. Не са налице твърдения и доказателства така наложеното наказание да е отменено.

Предвид изложените факти, и с изричната забележка, че дисциплинарното производство не е формална пречка за определяне на допълнително възнаграждение, тъй като е образувано и протекло извън процесния период, обстоятелството, че дисциплинарното наказание е наложено за действия на жалбоподателя, извършени през този именно период, мотивира извод, че през същия период жалбоподателят, в качеството си на административен ръководител на РС Кнежа не е постигнал „ високи резултати” по смисъла на чл. 3, т. 1 от Правилата, за които резултати да му бъде определено допълнително възнаграждение. Изложените от ответника в оспорената заповед мотиви се споделят изцяло от настоящия съд и обосновават законосъобразността й.

За пълнота на изложението, настоящият съд смята, че и по отношение на резултатите от работата на жалбоподателя през процесния период като редови магистрат, разглеждащ и решаващ съдебни дела не може да се направи извод за постигнати високи резултати. От приложения към дело № 23/15 г. на Адм. съд-Плевен/ приложено към настоящето/ Отчетен доклад за дейността на РС-Кнежа/ л. 179 от д.№ 23/15г. и от приложената справка за отменените, изменените и потвърдени съдебни актове на съдия П.Т./л. 173 от с.д./ не може да бъде направен извод за постигнати много добри резултати през 2014 г от съдия Т. в работата му като магистрат. Прави впечатление големият брой отменени дела/ напр. от 6 бр. обжалвани през периода НОХД, 3 бр. са отменени и върнати за ново разглеждане, 2 бр. отменени и прекратено наказателно производство и един брой изменена присъда, т.е. нито едно изцяло потвърдено/. Аналогична е ситуацията при ЧНД, АНД и по МНО, при които случаите на потвърдени съдебни актове са единични. Подобна е картината и при гражданските дела, с тази разлика, че към края на периода половината от обжалваните дела, които са били на доклад на съдия Пл.Т. не са били върнати от ОС. В този смисъл е и обобщената справка на обжалваните дела на жалбоподатела, според която, за времето от 30.01.2014 г. до 28.10.2014 г. от върнати от ОС 13 дела,/ граждански и наказателни/, 8 са отменени, три-изменени и две потвърдени. Броят на отменени и потвърдени дела не може да бъде абсолютен решаващ критерий за работата на един съдия , но е показателен , когато трябва да се преценява дали в тази дейност са постигнати „ високи резултати” по смисъла на чл. 3, т. 1 от Правилата.

Изложените факти за резултатите от обичайната работа на съдия Т. през периода 2014 година не е посочен в обжалваната заповед като фактическо основание, но те се съдържат в други, приложени към административната преписка актове и документи/ отчетен доклад, статистически данни/. Освен това, настоящият съд намира, че , по изложените по-горе мотиви, резултатите от работата на Т., в качеството му на административен ръководител -Председател на Районен съд- Кнежа , и допуснатите от него сериозни дисциплинарни нарушения при осъществяването на тази дейност изключват възможността да бъде дадена оценка „ постигнати високи резултати” за 2014 година и определяне на допълнително възнаграждение по реда на3, т. 1 от Правилата. Именно с липсата на такива резултати и в това качество на жалбоподателя, административният орган е мотивирал своята заповед. Следва да бъде отбелязано и това, че компетентният по чл. 7 от Правилата административен орган , при определяне на допълнителни възнаграждения по този ред не е императивно задължен да определи такива при всички случаи на поискването им. Той действа в условията на обвързана компетентност , и когато установи, че не са налице предпоставките на чл. 3, т. 1 или т. 2/ в конкретния случай- т. 1/, в неговите правомощие е да откаже определянето на такова възнаграждение. Нито в административното, нито в съдебното производство от жалбоподателя са посочени някакви конкретни факти, от които да бъде направен извод за това, че през 2014 г. в комплексната си дейност като административен ръководител и като съдия, разглеждащ и решаващ дела, или поотделно- в дейността си във всяко едно от тези две качества, е постигнал високи резултати.

Поради изложените съображения, съдът намира, че като е достигнал до извод за липса на основания за определяне на допълнително възнаграждение на П.Г.Т.- административен ръководител- Председател на Районен съд-Кнежа, административният ръководител-Председател на Окръжен съд Плевен е постановил правилен и законосъобразен административен акт, в проведено без съществени процесуални нарушения административно производство, и при съответствие с целта на закона- да бъдат допълнително материално стимулирани органите в съдебната власт при наличие на реално постигнати високи резултати.

По така изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Т. *** против Заповед № РД-170/18.12.2014 г. на Административен ръководител-Председател на Окръжен съд-Плевен, с която на осн. чл. 7,т.6 във вр. с чл. 9 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, на жалбоподателя, в качеството му на административен ръководител-председател на Районен съд Кнежа не е определена сума за изплащане на целева персонална награда по постъпилото от последния Предложение на осн. чл. 7, т. 6 от ПОИСДТВ с вх. № 13078/15.12.2014 г.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: