ОПРЕДЕЛЕНИЕ 172

гр.Плевен, 12 Февруари 2016 год.

 

Административен съд - гр. Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 121/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е след изпращане от Софийски районен съд /СРС/ по компетентност на искова молба на Х.Т.А., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, за това че в периода 22.05.2014г.-22.11.2014г. е пребивала в затвора Плевен, 5-та група, 307 спално помещение, килия 4, като в същата санитарния възел не е бил преграден /изолиран/ със стена, докато санитарните възли в затвора София І-ва група са били изолирани. Ищецът иска установяване на дискриминационно отношение спрямо него от ответника по признак лично положение.

Първоначално исковата молба е подадена в СРС, който с определение № 66 от 18.12.2015г. по гр.дело № 63746/2014г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Административен съд-Плевен. Мотивите за изпращане на делото са, че понастоящем ищецът се намира в Затвора Плевен, както и че в исковата молба са изложени твърдения за допуснато нарушение на третирането от страна на служители на затворническата администрация, поради което искът по чл.71 от ЗЗДискр. се разглежда от съответния административен съд, съобразно Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ОС на ВКС и ВАС.

Административен съд-Плевен, като се запозна с описаните в исковата молба факти и обстоятелства и съобрази закона, намира, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, по следните съображения:

В исковата молба до СРС се излагат фактически твърдения за извършено нарушение от ГД”ИН”-София относно равенството в третирането на ищеца по защитен признак „лично положение” и искане да бъде установено това дискриминационно третиране.

Съгласно чл. 71 ал. 1 от ЗЗДискр. извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Безспорно в исковата молба не е предявен иск за обезщетение за вреди по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр., каквито евентуално са били претърпени от твърдяното нарушение, т.е. спорът се свежда до това да се установи факта на нарушението по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. а не до правото на обезщетение за вреди. АПК определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди чл.128 т.5, чл.203 и чл.204 от АПК, но административните съдилища по аргументи от чл.14 ал.1 от ГПК и чл.128 ал.2 от АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита (чл. 128, ал. 2 от АПК). Следователно всички спорове, извън изброените в чл. 128 от АПК подлежат на разглеждане от гражданските съдилища.

В конкретния случай законодателят изрично е определил като процесуалната възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация. Следователно засегнатото лице, което не претендира обезщетение за вреди, има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, допустим само при липса на друг ред защита. В настоящия случай, ищецът е избрал защитата по съдебен ред, чрез установителен иск, който предвид изложеното по-горе е родово подсъдни на районния съд. Ищецът не е предявил иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, който съгласно чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. се предявява по реда на ЗОДОВ, и в който случай би било приложимо Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд. В този смисъл е и съдебната практика – определение №85/13.10.2015г. на ВАС по адм.дело №52/2015г., 5-членен състав; определение №90/27.11.2015г. на ВАС по адм.дело №53/2015г., 5-членен състав;  определение №91/04.12.2015г. на ВАС по адм.дело №67/2015г., 5-членен състав; определение №94/16.12.2015г. на ВАС по адм.дело №72/2015г., 5-членен състав. Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че делото не му е подсъдно и следва да бъде повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд.

         Водим от горното и на основание чл.135 ал.5 вр. с чл.135 ал.4 от АПК, съдът

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 121/2016г по описа на Административен съд-Плевен.

         ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Софийски районен съд относно съда, компетентен да разгледа подадената искова молба от Х.Т.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.

ИЗПРАЩА делото на смесен състав, включващ трима съдии от Върховен касационен съд и двама съдии от Върховен административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора съд.

Определението не подлежи на оспорване.

 

СЪДИЯ: /п/