Р Е Ш Е Н И Е

№ 278

гр. Плевен, 8 Юни 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 119 по описа на Административен съд Плевен за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от С.К.П. ***, против Заповед №УРИ 316з-3686/28.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. На първо място се твърди, че е неясно как е установено нарушението. Сочи се, че при издаване на заповедта са допуснати редица процесуални нарушения, като с оглед разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР в случая липсват данни по съответния ред да е разпореждано извършването на проверка. Сочи се, че не става ясно какви доказателства по какъв начин са събрани в хода на проверка по установяване на вмененото му нарушение. Твърди, че доколкото му е вменено нарушение по чл.199 от ЗМВР, то на основание чл.208 от с.з. дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед и в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Като първо действие жалбоподателят сочи справката от 21.10.2015 год. до директора на ОД на МВР Плевен. Твърди, че даденото от него обяснение е от 06.10.2015 год. -две седмици преди започване на проверката, като счита, че дори в справката от 21.10. не е установено нарушение, за което следва да се носи дисциплинарна отговорност, в справката липсва обективност, конкретика и изясняване на обстоятелствата във връзка с нарушението. Твърди, че в заповедта освен коя точно норма счита , че е нарушена, ДНО следва да конкретизира какво точно не е направил с действията или бездействията си служителят, а такова уточняване не е направено. Сочи, че наказанието е наложена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.8, пр.първо и чл.204, т.3 от ЗМВР, което правно основание не кореспондира с телеграфно описаната фактическа обстановка. Това сочи на разминаване между посочените правни и фактически основания, което води до неспазване на установената форма. Счита за неспазени и сроковете, установени с нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание няма данни ДНО да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя, което прави наложеното наказание немотивирано. В заключение моли да бъде отменена оспорената заповед, претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.149 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Допълнително сочи, че при оглед на файловете е установено, че има съществено различие между фактическата обстановка, описана в атакуваната заповед, в която е посочено, че С.П. е в наряд на 16 юли 2015 г. с полицейски автомобил с рег.№ ЕН 7485 и че същият е установил, че колегата му е извършил нарушение, като е поставил преграда пред камера 2 на полицейския автомобил, за което не е дал сигнал пред ръководството на ОД на МВР – Плевен, с което е нарушил заповед на министъра на вътрешните работи. Позовава се на видеофайла, от който се вижда, че на същата дата в долния десен ъгъл на записа е посочен полицейски автомобил с рег.№ ЕН8534ВА. Твърди, че С. П. е бил в автомобил с рег.№ ЕН7485. В автомобил с рег.№ ЕН8534 няма монтирана система за видеоконтрол, упомената в атакуваната заповед. Счита последното за съществено нарушение на процесуалните правила и това е основание атакуваната заповед да бъде отменена. Моли да му бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар и платена държавна такса.

Ответникът по жалбата - Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Постъпили са писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.46-47 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.42-43 от делото, в които е посочено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” е установено, че на конкретно определени дати служители закриват автоматизираното техническо средство, поставено на арматурното табло на служебния автомобил и премахват видимостта в купето. С резолюции върху писмата е постановено да се изготви заповед за проверка по изнесените данни и да се предложат мерки за недопускане на изнесеното в бъдещата служебна дейност.

Със заповед № 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на фактите във връзка с постъпило писмо с рег.№ 7855р-5655/07.08.2015 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност”, като проверката е възложена на нарочна комисия, определена поименно в заповедта на л.41 от делото. Със заповед № УРИ 316з-2784 от 14.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен на л.44 е изменена горната заповед, като е заменен член на назначената комисия с друг.

Изготвена е справка с рег.№ 316р-27715 от 21.10.2015 г. за резултатите от проверка съгласно заповед № УРИ 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпилите писма рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. и 7855р-5655 от 07.08.2015 г., от които писма се установява, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове е установено, че от проверените 1170 видеофайлове, в 1158 не се съдържа аудиозапис по време на осъществяване на контролна дейност от полицейските служители по ЗДвП. Във връзка с горното е извършена проверка на състоянието на микрофоните – дистанционно, за което е изготвена докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г., при която е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. За установения проблем от сектор „КИС” – Плевен е изготвена заявка № 166 от 19.08.2015 г., изискани са посочените в писмото на ДВС видеофайлове, в които са установени нарушения на държавни служители от ОД на МВР – Плевен. С писмо рег.№ 7855р-6271 от 24 август 2015 г. на Директора на ДВС, на ОД на МВР – Плевен са изпратени исканите видеофайлове. След преглед на данните от същите комисията е установила, че при преглед на конкретно посочени на л.27 от делото файлове е установено, че в 16.37 часа на 16.07.2015 год. младши инспектор Ц. В. слага върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил шапка-фуражка, като по този начин я закрива. В 17.19 часа на 16.07.2015 год. В. маха шапката от камера 2 и се възстановява видимостта й. При допълнителна проверка комисията е установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег.№ 316р-18424 от 16.07.2015 г. за времето от 7,00 до 19,00 часа на 16.07.2015 год. по ежедневна ведомост по маршрут 22 е бил наряд в състав: Ц. В. и С.П.. Същите са използвали служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. В ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действията на мл.инспектор В. по закриване видимостта на видеокамерата. В справката са направени следните изводи по т.12: П., изпълнявайки на 16.07.2015 год. съвместно с младши инспектор Ц. В. служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил „Опел Астра” рег.№ЕН 7485 АМ, не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за допуснато от младши инспектор В. в 16,37 часа на 16.07.2015 год. нарушение-поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил. Направен е извод, че с неуведомяването на служебните ръководители по установения ред за извършено от младши инспектор В. в 16,37 часа на 16.07.2015 год. нарушение-поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил-нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200, ал.1, т.11, пр. второ от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година, младши инспектор П. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, за което на основание чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година. Направено е предложение по т.12 на П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца до една година”.

На жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 316р-32072 от 05.12.2015 г. на л.11-12 от делото, с която на основание чл.206 от ЗМВР и във връзка с установеното в справка от извършена проверка УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г. П. е поканен да даде писмени обяснения, след като се запознае със съдържанието на цитираната справка.

Изготвен е протокол регистрационен № 316р-32654 от 09.12.2015 г. на л.13 от делото, с който е удостоверено, че на 08.12.2015 г. П. се е запознал със съдържанието на справка от извършена проверка № УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г.

Жалбоподателят е дал сведения с № 316р-26183 от 06.10.2015 г. на л.9 от делото и обяснения №316р-33202/12.12.2015 год. на л.10 от делото. В обясненията от 12.12.2015 год. е посочил, че на 16.07.2015 год. съвместно с Ц. В. са извършвали патрулна дейност по КАТ в района на второ РУ Плевен. През цялото време на наряда са следвали първоначално утвърден график. За цялото време на наряда той е бил водач на патрулния автомобил и като втори от наряда не е констатирал никакви нарушения относно носенето на службата.

Със Заповед №УРИ 316з-3686/28.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”. Посочено е в оспорената заповед, че С.П., заемайки длъжност младши автоконтрольор, изпълнявайки на 16.07.2015 год. съвместно с младши инспектор Ц. В. в наряд по утвърден график със служебен автомобил „Опел Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за допуснато нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ №8121з-197/19.02.2015 год. от младши инспектор В. в 16,37 часа на 16.07.2015 год. поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил, като с неуведомяването на служебните ръководители по установения ред за извършено от младши инспектор В. , представляващо нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200, ал.1, т.11, пр. второ от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година, младши инспектор П. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, за което на основание чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година.

Описано е още в заповедта, че за извършеното на 16.07.2015 год. в гр.Плевен нарушение на служебната дисциплина, установено в справка от извършена проверка № 316р-27715 от 21.10.2015 г. по описа на ОД на МВР – Плевен и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.8, пр.първо и чл.204 т.3 от ЗМВР на П. е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на служителя на 01.02.2016 г., видно от отбелязването на л.8 от делото и предвид датата на подаване на жалбата против същата – на 02.02.2016 год., последната се явява допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от удостоверение на л.128 от делото, към датата на извършване на нарушението – 16.07.2015 год. П. е заемал длъжността „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Плевен, а към месец декември 2015 год. е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор” в РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР Плевен, а дисциплинарно - наказващият орган – Директор на ОД на МВР – Плевен и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР последният в качеството си на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е бил компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание” за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че нарушението е описано телеграфно. Както в самата заповед, така и в справка с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., представляваща неразделна част от административната преписка са описани всички елементи на вмененото дисциплинарно нарушение –времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и недвусмислено е описано изпълнителното деяние-неуведомяване за поставяне на преграда, обекта-камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, на който са посочени индивидуализиращи данни. Описано е ясно и недвусмислено, че П. не е докладвал по установения ред за горното извършено от В. нарушение, което съставлява също дисциплинарно нарушение –неуведомяване на служебните ръководители за извършено от друго лице дисциплинарно нарушение, с което по същество същото е укрито. Това извършено от друго лице дисциплинарно нарушение (в случая от колегата на П. от наряда на процесната дата-В.) е такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и се изразява според описанието в неизпълнение от Ц. В. на заповед на министъра, и това е цитираната в оспорения акт Заповед МЗ№8121з-197/19.02.2015 год., с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, с които жалбоподателят се е запознал срещу подпис, видно от протокол на л.79 от делото. Цитираните в оспорения акт точки 7 и 10 от тези Указания възлагат задължения за адресатите си –назначените в наряд служители, да поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, като не допускат поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Според цитираните горе текстове адресати на тези задължения са назначените в наряд служители. Че е адресат на тези задължения жалбоподателят и е длъжен както да ги спазва, така и да съобщава за неспазването им от други служители на МВР, не е спорно, а това се установява и от приложените по делото изменение на месечен график на л.80-81 от делото, според който жалбоподателят е бил наряд от 07,00 до 19,00 часа на 16 юли , както и от часови график за работа на нарядите на л.69-70 от делото. Поставянето на преграда върху камерата от своя страна е установено при преглед на видеофайлове за съответните дати на наряда, в чийто състав е бил жалбоподателят. От друга страна няма данни в процесния ден камерата да е била технически неизправна и да не е работила. Справката с констатациите от проверката с рег.№27715/21.10.2015 год., в която е отразено, че при преглед на конкретно описани файлове, намиращи се на съответния диск е установено поставянето на преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил в описан часови порядък, има материална доказателствена сила, не е оспорена и не е оборена по надлежния ред. Фактът, че тези действия са били видяни на файла само по себе си налага извод, че в този ден камерата е работила, защото има обективиран запис, което значи, че е била технически изправна. Нещо повече-видеофайловете бяха прегледани и в съдебно заседание от съдебния състав в присъствието на жалбоподателя и на упълномощения от него адвокат и се установи , че има обективиран запис, от който се установява поставяне на шапка от В. върху арматурното табло на служебния автомобил, с което се закрива видимостта към служителите. Освен това, в докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г. на л.49 , е описано, че при проверка състоянието на микрофоните- дистанционно, е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. А и самият жалбоподател не е представил доказателства за техническа неизправност на камерата в този ден, каквито биха могли да бъдат протоколи от проверки на сервизни фирми за извършен ремонт на съответната дата.

На следващо място, според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.46-47 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.42-43 от делото при компетентния дисциплинарно-наказващ орган.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата, на която Справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. е постъпила при ДНО – в случая на дата 03.11.2015 г., на която дата на справката е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършеното от П. деяние . Оспорената заповед е издадена на 28 декември 2015 год. и считано от датата на резолюцията на директора на ОД на МВР Плевен върху справката рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. – 3 ноември 2015 год. до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, не по-дълъг от два месеца. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. А видно от приложените на л.130 и л.131 заявления, подписани от съответния ръководител, с което е дадено разрешение за ползване на отпуск, за периодите 06.11.2015-19.11.2015 и 16.10.2015-29.10.2015 год. П. е ползвал платен годишен отпуск общо 20 дни за периода от регистриране на справката до издаване на оспорената заповед, които дни се изключват от сроковете по чл.195, ал.1 и ал.2. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й - 28.12.2015 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от Протокол рег.№316р-33654/09.12.2015 год. на л.13 от делото. Действително, в хода на проведеното производство П. двукратно е давал писмени обяснения, наименовани „сведение” на л.9 от делото и „обяснение” на л.10. Следва да бъде посочено, че даденото на 06.10.2015 г. сведение при проверката по постъпилия сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" съдът намира, че не са такива по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР . Такива са обясненията на П., дадени по повод справката с резултатите от проверката с рег.№316р-27715/21.10.2015 год. (защото в обяснението изрично е посочил, че отговаря на покана №316р-32072/05.12.2015 год.), и те са приети от Директора на ОД на МВР на 28.12.2015 год., видно от поставената върху обясненията на л.10 резолюция. Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т.е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие с приложимия закон.

С оспорената заповед П. е наказан затова , че не е докладвал по установения ред за допуснато нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г. от инспектор Ц. В., който в 16,37 часа на 16.07.2015 год. е поставил преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебен автомобил „Опел Астра” с рег.№ЕН 7485 АМ.. С неуведомяването на служебните ръководители по установения ред за извършеното от В. нарушение на служебните задължения органът е счел, че В. е укрил извършено от негов колега дисциплинарно нарушение , изразяващо се в поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения автомобил.

На първо място, по делото безспорно е установено посредством събраните писмени доказателства, че в 16.37 часа на 16.07.2015 год. младши инспектор Ц. В. слага върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил шапка-фуражка, като по този начин я закрива. В 17.19 часа на 16.07.2015 год. В. маха шапката от камера 2 и се възстановява видимостта й. Това е установено по безспорен начин от Комисията, извършила проверка съгласно Заповед №УРИ 316з-2180/11.08.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, чрез преглед на записите, обективирани във видеофайлове в съответните дискове (описани на л.18). Констатациите от прегледа на видеофайловете са отразени в справката с резултатите от проверката рег.№316р-27715/21.10.2015 год., която е официален свидетелстващ документ, изготвена от длъжностни лица, не е оспорена и оборена по реда на чл.193 от ГПК и отразените в нея констатации се ползват с материална доказателствена сила. В този смисъл свидетелските показания на св.Ц. В., разпитан в съдебно заседание, на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК не са годни да оборят доказателствената сила на справката, която при това не е била оспорена. А и от самите свидетелски показания не се установява различна фактическа обстановка от тази , описана в справката и в оспорената заповед. Фактът, че инспектор Ц. В. е поставил шапката си върху арматурното табло на служебния автомобил в 16,36,44 часа на 16.07.2015 год., е проверен и от настоящия състав на съда, който извърши оглед на диск, съдържащ видеофайл Wch02_20150716163619_20150716171754, от който се установява, че през целия времеви период, описан в оспорената заповед и в справката с резултатите от проверката, шапката на Ц. В. е била поставена върху арматурното табло на автомобила и закрива видимостта към полицейските служители. Единствено видим е лакътя на лице, седящо от дясната страна на шофьорското място, за което жалбоподателят съобщава, че е Ц. В.. Видно е от видеофайла, че в процесния часови интервал автомобилът се движи. Следователно, съдът приема за безспорно установено, че Ц. В. на 16.07.2015 год. в посочения в оспорената заповед часови интервал от 16,37 до 17,19 часа е поставил преграда пред камера 2, която е била монтирана на арматурното табло на служебния автомобил, с което е закрил видимостта към полицейските служители и към вътрешността на автомобила.

Въз основа на приобщените по делото доказателства настоящият състав на съда прави извод, че за часовия интервал от 16,37 до 17,19 часа, когато В. е поставил преграда пред камера 2, жалбоподателят П. се е намирал в служебния автомобил и е възприел действията на В. по поставянето на преграда (шапка) върху камерата. За да направи този извод, съдът съобрази следното: Видно е от график за изменение на месечен график рег.№ 316р-18424 от 16.07.2015 г. , че за времето от 7,00 до 19,00 часа на 16.07.2015 год. по ежедневна ведомост по маршрут 22 е бил наряд в състав: Ц. В. и жалбоподателят С.П.. От друга страна, видно от часови график за работа на наряда Ц.В. –Ст.П. от 16.07.2015 год., приложен на л.69 от делото, нарядът е извършвал дейност по контрол на пътното движение, при която са установени нарушения на правилата за движение по пътищата, описани в т.1 до т.14, за които са съставени съответни санкционни документи, отразени в колона „взето отношение АУАН/фиш №”. Тази дейност – по изготвяне на документи, се осъществява съгласно т. 17 от Указанията само в купето на автомобила, което по недвусмислен начин сочи, че жалбоподателят е бил в автомобила и е възприел закриването на камерата. Доказателство, че жалбоподателят е бил в автомобила, е и констатацията на съдебния състав по време на проведеното съдебно заседание, направена при прегледа на видеофайла, че автомобилът, върху арматурното табло на което В. е поставил шапката, се движи. Защото по данни от самия жалбоподател, дадени в сведение и обяснение на л.9-10, именно той е управлявал автомобила през цялото време на наряда. След като П. е управлявал автомобила, а от записа се вижда , че когато шапката е поставена върху камера 2, автомобилът се движи, налага се извод, че по време на извършеното от В. нарушение-поставяне на преграда върху камерата, П. е бил в автомобила (защото го е управлявал) и е възприел действията по поставяне на преграда върху камерата. Безспорно е, че П. не е уведомил служебните си ръководители за извършеното от В. дисциплинарно нарушение, защото в ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, нито в друг приложен по делото документ, не се съдържа информация за действията на мл.инспектор В. по закриване видимостта на видеокамерата. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му дисциплинарно нарушение – неуведомяване на служебните ръководители за поставена от негов колега на преграда на камера № 2 , тъй като същият е запознат с Указанията и задължението за непоставяне на вещи и предмети на арматурното табло на автомобила именно, за да се осигури възможност за запис на действията на служителите в автомобила, осъществяващи служебните си задължения.

Описаното в заповедта бездействие, вменено на П. се квалифицира като неуведомяване на служебните ръководители за неизпълнение от негов колега на заповед, с която са утвърдени цитираните по-горе указания, които в т.7 и т.10 съдържат задължителни правила, които следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители при работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил. Служителят е бил запознат с тези правила, видно от приложения протокол на л.113 от делото и именно в изпълнение на тези правила следва да следи по време на целия наряд, има ли поставени вещи и предмети на таблото на автомобила и ако такива са налични да бъдат премахнати, като е безспорно установено от писмените доказателства, че върху камерата е поставена преграда от В. по време на наряда в описания часови порядък , която по-късно е била премахната . С неуведомяването на ръководителите си, че камерата е била закрита по време на наряда, П. е осъществил състава на нарушение по чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР – укриване на извършено от негов колега дисциплинарно нарушение.

Направено е възражение, че при преглед на видеофайла от процесната дата и час, в долната част на екрана е изписан номер на автомобил ЕН 8534 ВА_02, което според пълномощника на жалбоподателя недвусмислено сочи, че нарушението е извършено в служебен автомобил с рег. № ЕН 8534 ВА , а в действителност автомобилът, с който двамата служители В. и П. са осъществявали контрол на процесната дата е с рег.№ЕН 7485 АМ.

Видно е от всички материали по делото- справка с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., ежедневна ведомост на л.92-93, в т.ч. и от оспорената заповед, че В. и П. са използвали служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. Действително в прегледания от съда видеозапис се съдържа номер на автомобил в долен десен ъгъл - ЕН 8534 ВА, който жалбоподателят на процесната дата не е управлявал. Данни за причините затова се съдържат в приложения на л.110 от делото приемо – предавателен протокол. В същия е отразено , че техниката за оборудване, описана в т.I от протокола, е била предназначена за автомобил с рег.№ЕН 8534 ВН, който номер е задраскан и върху същия е изписан такъв с рег.№ЕН 7485 АМ, като поправката е удостоверена с подписите на двама служители. Последното сочи, че техниката е била предназначена за един, а монтирана в друг автомобил, а именно процесния с рег.№ЕН 7485 АМ. От една страна, приемо-предавателния протокол не е бил оспорен и неговата материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ не е била оборена , поради което същият доказва с обвързваща съда и страните сила, че описаната техника за оборудване е била монтирана именно в автомобил с рег.№ЕН 7485 АМ, който жалбоподателят е управлявал на процесната дата. Този автомобил е управлявал жалбоподателят не само според описаното във всички документи по преписката, но и според признанието на самия жалбоподател в хода по съществото на спора, отразено в протокола от проведеното с.з. Именно правилното отразяване във всички документи , съставляващи дисциплинарната преписка, на действително управлявания от жалбоподателя автомобил с рег.№ЕН 7485 АМ, налага у съда извод за достоверност на подписаната поправка в протокола на л.110, предвид разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК, според която съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Ето защо и предвид , че жалбоподателят е имал ясна представа и съзнание , че на процесната дата е управлявал автомобил с рег.№ЕН 7485 АМ, а не отразения в долния десен ъгъл на видеозаписа автомобил с рег.№ЕН 8534 ВН сочи, че жалбоподателят не е бил препятстван адекватно да се защитава и да сочи доказателства в своя защита, поради което правото му на защита не е било нарушено и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Ето защо описаното нарушение е съставомерно и доказано и правилно и законосъобразно за него е била ангажирана отговорността на П..

На тези основания съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.П. ***, против Заповед №УРИ 316з-3686/28.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. 

С Ъ Д И Я :