Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

гр. Плевен22.04.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 110 по описа на Административен съд Плевен за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И.С.Е. с адрес ***, против Заповед №УРИ 316з-101/12.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта, като се навеждат доводи, че същата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон и несъответствие с целта на закона. На първо място счита за неясно и с какви доказателства е установено нарушението. Счита, че от описанието на нарушението не става ясно какво нарушение е извършил, тъй като са посочени като нарушени две точки от Инструкцията-т.7 и т.10 и не става ясно какво е направил-дали е сложил предмети върху арматурното табло или е преградил камерата, не е посочено каква преграда е поставена и не е описано в какво се изразява поставянето (монтиране, прикрепяне, закрепване, залепване), как точно е осъществено поставянето на т.нар. преграда , не е описано какви са настъпилите противоправни последици от нарушението, липсват мотиви относно субективната страна на деянието. На следващо място се сочи, че не е описано в какво се изразява системното нарушение на служебната дисциплина, т.к. в оспорената заповед не са описани други нарушения на служебната дисциплина, извършени в рамките на една година по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Счита, че при издаване на заповедта са допуснати множество процесуални нарушения : липсват данни да е разпоредено извършването на проверка и определен срок за приключването й; доколкото дисциплинарното производство започва с първото действие по установяване на нарушението и за такова може да се приеме даденото от жалбоподателя становище от 06.01.2015 год., респ. справката с рег.№316р/21.10.2015 год., счита, че двумесечният преклузивен срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Е. е изтекъл на 06.10.2015 год. или евентуално на 21.12.2015 год. На следващо място счита, че е нарушена разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, доколкото приемането на обясненията му или изслушването му следва да се осъществи след установяване на нарушението и след като е уведомен за резултатите от извършената проверка. Счита още, че при налагане на наказанието няма никакви данни ДНО да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата на извършване на деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Моли за отмяна на оспорената заповед, претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата - Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Постъпили са писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.50-51 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.46-47 от делото, в които е посочено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” е установено, че на конкретно определени дати служители закриват автоматизираното техническо средство, поставено на арматурното табло на служебния автомобил и премахват видимостта в купето. С резолюции върху писмата е постановено да се изготви заповед за проверка по изнесените данни и да се предложат мерки за недопускане на изнесеното в бъдещата служебна дейност.

Със заповед № 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпил сигнал е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на фактите във връзка с постъпило писмо с рег.№ 7855р-5655/07.08.2015 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност”, като проверката е възложена на нарочна комисия, определена поименно в заповедта на л.45 от делото. Със заповед № УРИ 316з-2784 от 14.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен е изменена горната заповед, като е заменен член на назначената комисия с друг.

Изготвена е справка с рег.№ 316р-27715 от 21.10.2015 г. за резултатите от проверка съгласно заповед № УРИ 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпилите писма рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. и 7855р-5655 от 07.08.2015 г., от които писма се установява, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове е установено, че от проверените 1170 видеофайлове, в 1158 не се съдържа аудиозапис по време на осъществяване на контролна дейност от полицейските служители по ЗДвП. Във връзка с горното е извършена проверка на състоянието на микрофоните – дистанционно, за което е изготвена докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г., при която е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. За установения проблем от сектор „КИС” – Плевен е изготвена заявка № 166 от 19.08.2015 г., изискани са посочените в писмото на ДВС видеофайлове, в които са установени нарушения на държавни служители от ОД на МВР – Плевен. С писмо рег.№ 7855р-6271 от 24 август 2015 г. на Директора на ДВС, на ОД на МВР – Плевен са изпратени исканите видеофайлове. След преглед на данните от същите комисията е установила, че при преглед на конкретно посочени на л.21 от делото файлове за времето от 07,00 часа на 15.07.2015 г. до 10,40 часа на 15.07.2015 г., в служебния автомобил се намират мл.инспектор М. П. Н. – мл.автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция” – водач на служебния автомобил и мл.инспектор И.С.Е. – мл.автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция” – возещ се на предна дясна седалка в автомобила. В 10,40 часа на 15.07.2015 г. мл.инспектор Д. И. А. – мл.автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция” влиза в служебния автомобил и сяда на задна дясна седалка. В 15,00,14 часа на 15.07.2015 г. Е. поставя лист върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил, като в 15,00,47 часа го маха; в 15,01,39 часа го слага отново, в 15,04,32 часа маха листа и непосредствено след това – в 15,04,39 часа го слага отново върху камерата; в 15,05,23 часа Е. сменя листа с чохъл, който поставя върху камера 2 в купето на служебния автомобил, като по този начин я закрива; в 18,48 часа на 15.07.2015 г. чохълът е премахнат като се вижда как мл.инспектор А. се навежда на предна дясна седалка на автомобила и взема папката с актовете и другите документи от пространството под арматурното табло. При допълнителна проверка комисията е установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег.№ 316р-18424 от 16.07.2015 г. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа на 15.07.2015 г. по ежедневна ведомост по маршрут 122 е бил наряд в състав: А., Н. и Е.. Същите са използвали служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. В ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действията на мл.инспектор Е. по закриване видимостта на видеокамерата. В справката са направени следните изводи по т.7: мл.автоконтрольор, изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график, в 15,00,14 часа на 15.07.2015 г.; в 15,01,39 на 15.07.2015 г.; в 15,04,39 на 15.07.2015 г. и в 15,05,23 на 15.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ. С действията си по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Предвид установеното в хода на проверката служителят е допуснал четири нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР, извършени в продължение на една година, което по смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗМВР следва да се квалифицира като системни нарушения на служебната дисциплина, за което на основание чл.201 ал.1 т.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”. Направено е предложение по т.7 на Е. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години”.

Изпратена е покана рег.№ 316р-27502 от 20.10.2015 г., връчена на Е. на 20.10.2015 г., за запознаване с част от видеофайловете, съдържащи данни за допуснато нарушение на 15.07.2015 г. С протокол № УРИ 316р-27687 от 21.10.2015 г. на л.76 от делото, Е. е запознат срещу подпис с част от видеофайл с посочен номер за времевия интервал от 15,00 часа на 15.07.2015 г. до 15,06 часа на 15.07.2015 г.

На жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 316р-32077 от 05.12.2015 г. на л.15-16 от делото, с която на основание чл.206 от ЗМВР и във връзка с установеното в справка от извършена проверка УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г. Е. е поканен в срок от 24 часа да даде писмени обяснения, след като се запознае със съдържанието на цитираната справка.

Изготвен е протокол регистрационен № 316р-33687 от 16.12.2015 г. на л.17 от делото, с който е удостоверено, че на 14.12.2015 г. Е. се е запознал със съдържанието на справка от извършена проверка № УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г.

Жалбоподателят е дал сведения с №№ 316р-25205 от 06.10.2015 г. на л.14 от делото; 316р-26195 от 06.10.2015 г. на л.13 от делото; 316р-27684 от 21.10.2015 г. на л.12 от делото и 316р-33688 от 16.12.2015 г. на л.11 от делото, като във всичките дадени сведения е посочил, че на 15.07.2015 г. за времето от 07,00 до 19,00 часа е изпълнявал служебните си задължения по часови график съвместно с младши автоконтрольор М. Н. и не е нарушавал заповед.

Със Заповед №УРИ 316з-101/12.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”. Посочено е в оспорената заповед, че Е. в качеството си на младши автоконтрольор I степен в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 15.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., в 15,00,14 часа на 15.07.2015 г.; в 15,01,39 на 15.07.2015 г.; в 15,04,39 на 15.07.2015 г. и в 15,05,23 на 15.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил, като с действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Описано е още в заповедта, че предвид допуснатите четири нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР, извършени в продължение на една година, деянието на служителя се квалифицира по смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗМВР като системни нарушения на служебната дисциплина. За тези извършени на 15.07.2015 г. нарушения на служебната дисциплина, установени в справка от извършена проверка № 316р-27715 от 21.10.2015 г. по описа на ОД на МВР – Плевен и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.4, чл.201 ал.1 т.2 и чл.204 т.3 от ЗМВР на Е. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на служителя на 27.01.2016 г., видно от отбелязването на л.10 от делото и предвид датата на подаване на жалбата против същата – на 01.02.2016 год., последната се явява допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от удостоверение на л.154 от делото, към датата на издаване на заповедта-12.01.2016 год. жалбоподателят е заемал длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР- Плевен, а а дисциплинарнонаказващият орган – Директор на ОД на МВР – Плевен и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР последният в качеството си на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е бил компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, в т.ч. и „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години” за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „"забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.50-51 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.46-47 от делото при компетентния дисциплинарно-наказващ орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата, на която Справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. с резултатите от проверката е постъпила при ДНО – в случая на дата 03.11.2015 г., когато на същата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от Е. деяния и дееца. Оспорената заповед е издадена на 12 януари 2016 год. и считано от датата на резолюцията на директора на ОД на МВР Плевен върху справката рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. – 3 ноември 2015 год. са изминали повече от два месеца. Но съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. А видно от Удостоверение на л.154 от делото и приложени писмени документи на л.155-159-заповеди за разрешени отпуски и болнични листи, за периода 03-04.11.2015 год. и 06-30.11.2015 год. Е. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност и отпуск за обучение по чл.169 от КТ – или общо 27 дни отпуск за периода от резолиране на справката до издаване на оспорената заповед, които дни се изключват от сроковете по чл.195, ал.1 и ал.2. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, като същевременно към датата на издаването й – 12 януари 2016 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от Протокол рег.№316р-33687/16.12.2015 год. на л.17 от делото. Действително, и както се твърди в жалбата , в хода на проведеното производство Е. неколкократно е давал писмени обяснения, наименовани „сведение” (л.11-14 от делото). Следва да бъде посочено, че дадените на 06.10.2015 г. сведения (л.13-14) при проверката по постъпилия сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" съдът намира, че не са такива по чл. 206, ал.1 от ЗМВР . Такива са обясненията на Е., дадено по повод справката с резултатите от проверката с рег.№316р-27715/21.10.2015 год. (защото това е изрично отбелязано в сведенията, дадени от него), и те са приети от Директора на ОД на МВР на 08.01.2016 год., видно от поставената върху сведението на л.11 резолюция. Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т.е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Д. , чиито показания съдът приема за достоверни досежно факта, че полицейските служители са се възпротивили да бъдат снимани по време на наряд извън случаите, при които извършват проверка, но намира, че това не се отразява на законосъобразността на атакуваната заповед. Защото съобразно чл.5, ал.1, т.1 от приобщените на л.136-142 от делото „Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система ВПК”, утвърдени със Заповед №8121з-960/09.12.2014 год., автоматизираната информационна система „ВПК” обработва видеоинформация за попаднали в обсега на средствата за заснемане лица-служители на МВР, извършващи проверка за спазване на правилата за движение по пътищата, а на основание чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, заповедите на горестоящите началници, в т.ч. на Министъра на МВР са задължителни за изпълнение от подчинените му държавни служители. Като на основание чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР , неизпълнението на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители са въздигнати в дисциплинарни нарушения. Задължението е въведено и в т.I.1. от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа.”, утвърдени със Заповед №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на МВР, приложени на л.160-171 от делото. Съобразно т.I.1. от Указанията, системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, записва действията на полицейските служители по време на изпълнение на функционалните им задължения с видеозаснемане и аудиозапис от областта пред и зад превозното средство, както и в купето на автомобила. Описано е още в т.I.1. от Указанията, че системата позволява наблюдение в реално време дейността на служителите от център с отдалечен достъп. Ето защо, въвеждането на тази система за видеонаблюдение с министерска заповед, която е задължителна за изпълнение и неизпълнението на която съставлява дисциплинарна простъпка , прави неотносимо и безпредметно обсъждането на обстоятелството, че полицейските служители са се възпротивили да бъдат заснемани.

Настоящият състав на съда обаче намира, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия закон. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Е. е наказан затова, че изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 15.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, в 15,00,14 часа на 15.07.2015 г.; в 15,01,39 на 15.07.2015 г.; в 15,04,39 на 15.07.2015 г. и в 15,05,23 на 15.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил, като с действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Описано е още в заповедта, че предвид допуснатите четири нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР, извършени в продължение на една година, деянието на служителя се квалифицира по смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗМВР като системни нарушения на служебната дисциплина.

На първо място следва да се посочи, че съдът приема за неоснователни оплакванията в жалбата, че в оспорената заповед не е посочено конкретно и изчерпателно точно в какво се изразява поставянето на преграда и дали е монтиране, прикрепване, закрепване или залепване, както и каква преграда точно е поставена. В обобщената справка от проверката рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. изрично словесно е описано, че в 15,00,14 часа на 15.07.2015 г. Е. поставя лист върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил, като в 15,00,47 часа го маха; в 15,01,39 часа го слага отново, в 15,04,32 часа маха листа и непосредствено след това – в 15,04,39 часа го слага отново върху камерата; в 15,05,23 часа Е. сменя листа с чохъл, който поставя върху камера 2 в купето на служебния автомобил, като по този начин я закрива; в 18,48 часа на 15.07.2015 г. чохълът е премахнат като се вижда как мл.инспектор А. се навежда на предна дясна седалка на автомобила и взема папката с актовете и другите документи от пространството под арматурното табло. Т.е в справката с резултатите от проверката изрично е описано както изпълнителното деяние, така и преградите, които последователно са били поставяни върху камерата. Със справката с отразените констатации Е. е запознат срещу подпис, поради което от една страна не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита, а от друга страна справката изрично е описана и в оспорената заповед. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно което: "Не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.  Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива". След като конкретните обстоятелства във връзка с нарушението са описани в друг документ-част от административната преписка, при това- на който се съдържа изрично позоваване в оспорената заповед, и с която справка жалбоподателят изрично се е запознал (видно от протокол на л.17), не е налице нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта на това основание.

Според настоящия състав на съда обаче, не е налице системно извършване на нарушения, както е посочено в оспорената заповед. В последната е описано, че Е. в 15,00,14 часа на 15.07.2015 г.; в 15,01,39 на 15.07.2015 г.; в 15,04,39 на 15.07.2015 г. и в 15,05,23 на 15.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил, и поставянето на прегради върху камерата в тези четири последователни часови интервали именно е квалифицирано като „системни нарушения”, в случая четири, с разпоредбата на §1, т.22 от ДР на ЗМВР. За да е налице системност, е необходимо да са извършени три дисциплинарни нарушения за период от една година, а не да има влезли в сила заповеди, с които са наложени дисциплинарните наказания. В този смисъл е Решение № 7576 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2011 г., 5-членен с-в.

Видно от обективираното фактическо положение е прието, че на 15.07.2015 г. Е. четири пъти е поставял преграда върху камера 02, монтирана върху арматурното табло в служебния автомобил, с което са извършени четири нарушения по  чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на заповед, издадена от министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, а именно т.7 и т. 10 от същите. Съгласно т.7 от Указанията, назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, а т.10 от Указанията изисква да не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Описаните в заповедта действия, вменени на жалбоподателя действително могат да се квалифицират като неизпълнение на заповед, с която са утвърдени цитираните по-горе указания, които в т.7 и т.10 съдържат задължителни правила, които следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители при работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил. Служителят е бил запознат с тези правила, видно от приложения протокол на л.135 от делото. Следва да се посочи обаче, че е налице едно, а не четири нарушения, доколкото в самата писмена справка подробно е описано, че в 15,00,14 часа на 15.07.2015 г. Е. поставя лист върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил, като в 15,00,47 часа го маха; в 15,01,39 часа го слага отново, в 15,04,32 часа маха листа и непосредствено след това – в 15,04,39 часа го слага отново върху камерата; в 15,05,23 часа Е. сменя листа с чохъл, който поставя върху камера 2 в купето на служебния автомобил, като по този начин я закрива; в 18,48 часа на 15.07.2015 г. чохълът е премахнат. Следователно, налице е единна система от действия, с която се възпрепятства възможността за извършване на видеозаснемане по време на работната смяна на процесната дата. Махането на първоначално поставения лист не означава прекратяване на деянието, доколкото веднага се поставя отново лист, който да възпрепятства видеозаснемането, респ. доколкото листът е заменен с друго средство за закриване на видимостта -чохъл. Макар и извършено с различни предмети, използвани последователно, е налице само едно деяние, изразяващо се в поставяне на преграда пред камерата, поради което е налице само едно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, наказуемо по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.

Съгласно съдебната практика, “Деянието в неговата фактическа характеристика може да бъде извършено с повече от една прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно решение, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им при неизменна форма на вина. Обединяващото звено между отделните престъпни въздействия върху правно защитеното благо е запазването на относителното единство и неизменност на условията, при които то се осъществява, като: единен субект(ти), време, място, начин и средства за въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение(я).” В този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 18.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 2/98 г., ОСНК. Ето защо, тези четири последователни извършени действия съставляват едно деяние, една дисциплинарна простъпка и за нея не може законосъобразно да се наложи наказание на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, каквото наказание е предвидено при системни нарушения на служебната дисциплина, каквито не са налице. Ето защо на това основание оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

За пълнота следва да се посочи, че ако се възприеме подходът на ДНО тези четири времево последователно извършени действия да съставляват отделни нарушения на служебната дисциплина, то всяко едно от тях следва да е осъществило отделен състав на нарушение, което е следвало да бъде съобразено от ДНО и за всяко едно да се наложи отделно наказание, което не е сторено. Това би се явило самостоятелно нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта.

На тези основания съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите, действително направени и доказани с разходооправдателни документи на л.8 разноски в размер на 10 лева, , представляващи държавна такса за образуване на делото.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.Е. с адрес ***, Заповед №УРИ 316з-101/12.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на И.С.Е. с адрес *** направените по делото разноски в размер на 10 ( десет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. 

С Ъ Д И Я :