Р E Ш Е Н И Е

№ 125

гр.Плевен, 23 Март 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на първи март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 109 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1043 от 18.12.2015г., постановено по НАХД № 2490 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-061/23.09.2015г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр.Русе, с което на И.И.В. ***, за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева, както и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети един брой въдица марка FOCUS APPLAUSE MATCH-420, дължина 4,20 м., един брой макара VEGA-X URON-300.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.И.В., чрез адвокат Е.М.-А. от Адвокатска колегия – Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, издаден в нарушаване на материалния закон, както и при нарушаване на процесуалните правила. Счита се, че районният съд е постановил своя съдебен акт без да обсъди направените от касатора възражения по време на провеждане на съдебното следствие. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на обжалваното НП. В тази връзка се считат за нарушени разпоредбите на чл. 42, т.3, т.4 и чл. 57, т.5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че е неоснователен изводът на съдебния състав, че разминаванията в правната квалификация на деянието в АУАН и НП не е процесуално нарушение. Счита се, че съдът не се е съобразил и с нормите на Закона за измерванията, тъй като никъде от мотивите в решението не може да се установи дали техническото средство, с което е измерена дължината на рибата е било годно, каквото е изискването на ЗИ. Счита се още, че измерването на уловената риба следва да бъде извършено със сертифицирано техническо средство и в случая вмененото нарушение касае маломерен улов, критерии за който е размерът на уловената риба и същият следва да е по малък от допустимите, съгласно ЗРА. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът И.И.В. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.09.2015г. в 13:00 часа длъжностни лица от ИАРА са извършили проверка на язовир Горни Дъбник, обл. Плевен, при която установили, че И.И.В. извършвал любителски риболов с въдица с макара, която е в работно положение във водата в момента на проверката, както и че В. е уловил и задържал в живарника 3 броя риба от вида шаран със следните дължини: 27 см., 17 см. и 16 см., която приели че е с размери по-малки от допустимите, съгласно Приложение № 2 от ЗРА. По повод констатираното нарушение длъжностните лица съставили АУАН, с който на В. е вменено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА, който акт е подписан от лицето с възражение “рибата щеше да бъде върната във водата, като последният не се е възползвал от право си да депозира писмени възражения в законния срок. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.75 ал.1 от ЗРА на В. е наложена глоба в размер на 600 лева и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети въдица марка Focus Applause Match-420, дължина 4,20 м.,  с макара VEGA – X URON-300.

За да потвърди оспореното наказателно постановление районният съд е приел, че от обективна страна В. е извършил вмененото му нарушение. От субективна страна е счел, че деянието е извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателят в качеството си на лице извършващо улов на риба и задържане в живарник е могъл и е бил длъжен да провери дали рибата отговаря на изискванията на закона. Според съда, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалния закон е приложен правилно и правилно е индивидуализирана санкцията, като конкретното нарушение не съдържа признаците на маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН. По отношение на отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението, съдът е приел, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, аргументирайки се с разпоредбите на чл. 90, ал. 1 от ЗРА във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК.

Настоящият касационен състав намира, че решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо, постановено в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда са изчерпателни, формирани въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства и след анализ на приложимата законова уредба, поради което се споделят изцяло.

По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:

АУАН № А0009197/13.09.2013г. е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената на л.8-9 Заповед № РД-09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните. От обстоятелствената част на същия се установява времето, мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено. Съгласно АУАН В. е уловил и задържал в живарник 3 броя риби от вида шаран със следните дължини: 27 см., 17 см. и 16 см., които са с размери по-малки от допустимите, съгласно Приложение № 2 от ЗРА. Посочено е още, че В. извършвал любителски риболов с въдица с макара, която е в работно положение във водата в момента на проверката, както и дата и час на установяване на нарушението, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН.

Не е налице и соченото несъответствие между акта и НП по отношение изписването на „Приложение №2” или „Приложение №1” в АУАН. Според касационния състав в АУАН № А0009197/13.09.2013г., след извършена техническа поправка на номера на приложението, е посочено именно “Приложение №2” от ЗРА.

Неоснователно е и възражението за установяване размера на рибата не в съответствие със Закона за измерванията. Такова възражение не е направено нито с подписването на акта, нито в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито в жалба вх. № 9400-3814/02.10.2015г. до районния съд. Едва в хода на устните прения е коментирано, че уреда за измерване “ролетка” не била сертифицирана, въпреки, че св.К. в показанията си пред съда, при указване на отговорността по чл. 290 от НК, е заявил, че рибата е измерена със сертифицирана ролетка.

Неоснователно е възражението за промяна на правната квалификация на деянието в наказателното постановление. С АУАН е вменено нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, съгласно който се забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Същото е пренесено в обжалваното наказателно постановление, като посочената разпоредба на чл. 75, ал. 1 от ЗРА е санкционната за нарушенията по чл. 38, ал. 1 норма, съгласно която който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв. Последната не е необходимо да бъде изписвана в АУАН по арг. от чл. 42 във вр. с чл. 53, ал. 1 и 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.

Като е достигнал до аналогични правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1043 от 18.12.2015 г., постановено по НАХД № 2490 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.