Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 140

 

гр. Плевен, 24 Март 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар:М.К..

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 108/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н.Л.И. *** срещу Решение №4 / 07.01.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2971/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 168876-F176846/28.10.2015г. на Директора ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен, с което на основание чл.264 ал.1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ на Н.Л.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева нарушение на чл.92  ал.2 от ЗКПО, затова че в качеството си на представляващ ЕООД “Оркус-1” - Плевен с ЕИК 202404659 не е подала годишна данъчна декларация за финансовата 2014г. в законоустановения срок до 31.03.2015г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Развива доводи за маловажност на нарушението.Признава, че е нарушила закона, но от незнание. Сочи тежките здравословни проблеми на внучката си, поради които дружеството въобще не е започвало дейност – не е изработен печат, не е нает офис и не е извършвало дейност. Твърди, че се е опитвала да го закрие, но от офиса на НАП й е казано, че след като няма печат, офис и дейност, фирмата не е открита. Изтеглила началния капитал на дружеството от 200 лв. и закрила сметката, с което счела фирмата за закрита. Моли да се отмени обжалваното решение, а по същество - да се отмени НП.

Ответникът по касация – ТД на НАП, офис Плевен, чрез юрк.М. счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение, а решението на РС да се остави в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът обосновано е приел, че жалбоподателката в качеството си на управител на търговското дружество „Оркус 1” ЕООД – Плевен в нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО не е подала годишна данъчна декларация за финансовата 2014г. в срок до 31.03.2015г. , с което законосъобразно е наказана с предвиденото в чл. 264 ал.1 вр. чл. 261 ал.1 от ЗКПО наказание „глоба” от 200 лв., което е минимално по размер.

Съдът е изложил мотиви и по наведените в жалбата доводи, които се поддържат и в касационната жалба. Съображенията на РС се споделят изцяло от настоящия състав.

         Изяснил е, че е без значение за съставомерността на деянието фактът, че дружеството не е развивало дейност и не е дължало данък. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, данъчно задължени лица по този закон са всички местни юридически лица, като е без значение дали дължат или не данъци при източника. Затова независимо дали извършва или не извършва дейност, дружеството е следвало да подаде декларация по утвърден от МФ образец . Законът не освобождава тези лица от задължението за подаване на декларация, защото по този начин се определят данъчните задължения, съответно дали и колко се дължи. Съгласно чл. 92 ал.3 от ЗКПО лицата, които не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи, не са задължени да подават само годишен финансов отчет и приложения към него, но подаването на декларация по чл. 92 от ЗКПО е задължително за всички.

Правилно съдът е приел и че не са налице обстоятелства, изключващи отговорността. Безспорно годишната данъчна декларация за финансовата 2014г.  не е била подадена в законния срок, но не е била подадена и след получаването на поканата за това – на  27.07.2015г. АУАН е бил съставен на 31.08.2015г. в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, след покана за подаване на декларация и явяване за съставяне на АУАН, която И. е получила и съответно е упражнила правото си на възражения. На 29.09.2015г. АУАН е връчен на нарушителя, когато е била подадена и ГДД.

При тези факти правилни са и изводите, че случаят не е маловажен.

При издаване на НП административно-наказващият орган е преценил изложените възражения, но не намерил основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че с оглед твърдяните обстоятелства, жалбоподателката е могла да подаде декларация в срока, но не е подала такава дори и след поканата и до съставянето на АУАН, затова деянието представлява типичен случай на нарушение от този вид и не може да се приеме за маловажно. Изтъкнатите сериозни здравословни проблеми в семейството се сочат като причина дружеството да не започне дейност въобще и датират от началото на 2013г., когато е било регистрирано дружеството, но до изтичане на срока -  31.03.2015г. е имало достатъчно време, както да се уреди правното положение на регистрираното вече търговско дружество, така и да бъдат подадени съответните годишни декларации по ЗКПО.

От служебна справка в търговския регистър е видно, че дружеството съществува и до момента и не е заличено. Затова, независимо дали извършва дейност, следва ежегодно да подава декларация по чл. 92 от ЗКПО. Не се спори, че това задължение не е било изпълнено, за което отговорност носи И. като негов управител. Не са налице обстоятелства от обективен и извънреден характер, които да са попречили за подаване на декларация в законния срок. Незнанието не може да се счете за такова обстоятелство, което да освободи дееца от отговорност. Когато не разполага с необходимите специални знания и правна компетентност, лицето следва да потърси специализирана помощ, за да уреди правоотношенията си  съобразно закона. След като няма намерение да извършва търговска дейност и в бъдеще, жалбоподателката трябва да подаде заявление за заличаване на дружеството от търговския регистър, за да отпадне и задължението за ежегодно подаване на годишни данъчни декларации в ТД на НАП.

Наложеното наказание от 200 лв. е минималното, предвидено в закона, поради което е справедливо, а съдът няма правомощие да определи наказание под този законов минимум.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4 / 07.01.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2971/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.