РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Плевен, 24 Март
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Г.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор
при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно
административно дело № 103 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.К.М. *** срещу
решение № 88/09.11.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Левски, постановено по н.а.х.д
№ 222/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-000440/12.03.2015
г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на В.К.М., ЕГН **********, са
наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Касаторът сочи, че описаните в НП фактически обстоятелства
не съответстват на посоченото нарушение, тъй като същото не кореспондира с
приетото от фактическа страна. Счита, че в обжалвания акт, решаващият съд си е
позволил да направи разширено тълкуване на конкретна правна норма, което
противоречи на Закона за нормативните актове. Сочи, че въз основа на безспорно
установеното от фактическа страна първоинстанционният съд си е направил
незаконосъобразен извод за стриктно спазване на процесуалния и материалния
закон при провеждане на административно наказателното производство. Посочва, че
съдът не е обсъдил в решението си, че от нарушението обективно не са настъпили
и не биха могли да настъпят някакви неблагоприятни вредни последици и по
никакъв начин не са били застрашени останалите участници в движението като
всичко изложено сочи на една по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение, които обстоятелства дават основание да се направи извод
за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да приеме, че
е налице ниска степен на обществена опасност на деянието, без вредоносни
последици от него и да определи същото като маловажен случай. Моли да бъде
отменено оспореното решение, както и издаденото НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не
изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС Левски е
правилно.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
РС
Левски е установил, че на 02.03.2015г., полицейските
служители от Сектор ПП към ОД на МВР-Плевен, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение в с.Българене, общ.Левски,
обл.Плевен, на ПП І-3, км. 48+513. Около 16:50 часа спрели за проверка лек
автомобил „ВАЗ 21093” с рег. № Р *** РК, с
прикачено към него туристическо ремарке с рег. № Р *** ЕХ. В хода на проверката
установили, че автомобилът се управлява от В.М., както и че задната каната на
ремаркето, ведно със закрепената към нея регистрационна табела, е свалена и
поставена вътре в ремаркето, по начин, който не дава възможност да се вижда
регистрационната му табела. Констатирали, че водачът превозва товар в тегленото
ремарке, но товарът не е бил пречка да се постави канатата на мястото й, както
и че липсвала друга техническа причина, която да е налагала демонтирането на
канатата. За установеното служителите
съставили АУАН №440/02.03.2015г. на М., с който повдигнали
административно обвинение за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
подписан с възражение от страна на В. М.. По съставения акт било издадено
оспореното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП на В. М. били наложени кумулативно две административни наказания:
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди последното, РС Левски установил, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установявало извършеното от М. нарушение на ЗДвП. След анализ на
приложимата правна уредба съдът установил, че правилно фактически
констатираното е отнесено към чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в съответствие с което
основателно била ангажирана отговорността на нарушителя по чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Последната била индивидуализирана в съответствие с изискванията на чл.
27 от ЗАНН, като съдът изложил подробни съображения за неприложимостта в случая
на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд Плевен, в
настоящият касационен състав намира, че решението на Районен съд Левски е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите
за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от
касационния състав. Районният съд е изгради становището си въз основа на
събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че касъторът
е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което не се и
оспорвало както пред първостепенния съд, така и пред касациония състав.
Изложените възражения и пред двете инстанции са свързани с относимостта на
нарушената разпоредба към санкционните състави на чл. 175, ал. 1, т. 1 предл. 3
от ЗДвП или към чл. 185 от ЗДвП, каквото е и становището на касатора.
Не са
налице твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения при
постановяване на съдебното решение. Районният съд е формирал изводите си въз
основа на обективно и всестранно изследване на събраните по делото
доказателства. Защитната теза пред първостепенния съд, както и пред настоящата
инстанция е била неправилно приложение на материалния закон по отношение на
приложената санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП. Същите са били подробно обсъдени от решаващия съд и
мотивирано отхвърлени. Изцяло се споделя становището на съда, че в конкретния
случай разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер
на 20 лева е неприложима. За нарушението на чл.140,
ал.1 от ЗДвП съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП, която в случая е правилно приложена от административно-наказващия орган,
което изключва приложението на чл.185 от ЗДвП.
В чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е определил, че по пътищата отворени за
обществено ползване се, какъвто безспорно е на ПП І-3, км.
48+513 с.
Българене, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. В нормата изрично е
посочено, че се отнася и за ремаркета. Нарушаването на забраната се санкционира
с разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от същия закон, където е определена
санкцията и е описано нарушението: „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който: 1. управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места. Тази норма е специална по отношение на общата чл.
185 от ЗДвП. Последната се прилага само ако не е предвидено друго наказание за
нарушение този закон и на издадените
въз основа на него нормативни
актове. В
случая за нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание по чл.
175, ал.1, т.1 от същия закон и общата разпоредба не може да намери приложение.
По същество и при преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС Левски за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗДвП. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и
съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващ се в нарушаване задължението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, да
се управлява МПС и ремаркета, с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Наложената в предвидения от закона размер за
нарушение от вида на установеното, наказание "лишаване от право да
управлява МПС" и "глоба", се явява адекватна санкционна мярка,
предвид степента на обществената опасност, както на деянието, така и на
извършителя, поради което правилно не е приложен института на чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл правилно
районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е съобразил, както
материалния, така и процесуалния закон.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/09.11.2015
г., постановено по н.а.х.д. № 222 по описа на Районен съд на гр. Левски за
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.