Р
Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.Плевен, 05.04.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №99 по
описа за 2016г.
на Административен съд-Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Х.П.
*** против Решение №2153-14-6 от 15.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен,
с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-69/15.12.2015г. и е потвърдено
Разпореждане №6/05.11.2015г. на Ръководител ПО, като правилно и
законосъобразно.
В жалбата се изразява несъгласие с оспореното решение
и се счита, че то не кореспондира с чл.70А ал.1 от КСО. Иска се при изчисляване
размера на пенсията да бъдат зачетени за стаж и доход периодите, само за които
са внесени осигурителни вноски и индивидуалният коефициент по чл.70 ал.3 от КСО
да бъде изчислен от дохода за тези периоди. Моли се за отмяна на решението.
От ответника - Директора
на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и моли решението да бъде отменено, като съдът
съобрази описаното в жалбата.
Ответникът по
делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която намира жалбата за
неоснователна. Счита за безспорно установено по делото, че лицето е било
регистрирано като самоосигуряващ се от 1995г., но няма осигуряване, поради
което пенсионният орган не може да приложи чл.70 ал.1 от КСО. Счита, че при
тези данни правилно пенсията е определена в минимален размер. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените разноски за съдебна
експертиза.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното Решение №2153-14-6/15.01.2016г.
на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на Ц.П.
(л.44-45) и е получено на 21.01.2016г. лично от лицето. Съгласно разпоредбата
на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ
е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата
на оспорващия е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП
на НОИ-Плевен на 27.01.2016г. и е заведена с рег. № 1012-14-69#4 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№2113-14-419/25.08.2015г.
Ц.Х.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с представяне на документи за осигурителен стаж.
Във връзка с
представените от заявителя документи, от Началник отдел „Пенсии” до Началник
отдел „КПК” е направено искане за проверка на осигурител „Глория-Ц-КФГ-П., Х. и СИЕ” за лицето Ц.П., тъй като последният е
представил заверена осигурителна книжка само до 30.06.2001г.
С Разпореждане
№1/25.09.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен на Ц.П. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от
21.08.2015г. пожизнено при навършена възраст 65г. и 8м. и осигурителен
стаж от ІІІ категория труд 15г.00м.00дни,
до определяне на размера й по реда на КСО.
За извършената
проверка на „Глория-Ц-КФГ-П.,*** е изготвен Констативен протокол
№КВ-5-14-00067784/01.10.2015г., от който се установява, че П. е съдружник и
управляващ СД, като фирмата не е пререгистрирана по реда на §4 ал.1 от ПЗР на
ЗТР, но не е предприета процедура по заличаване или ликвидация. Установява се
още, че осигурителят е регистриран в ТП
на НОИ-Плевен на 10.07.1995г., но няма подадени декларации-приложение №1 за
започване и прекратяване на осигуряването към дружеството. В заключение е
посочено в констативния протокол, че за периода от 01.07.2001г. до настоящия
момент не е проведено осигуряване за ДОО и няма подадени данни в Регистъра на
осигурените лица, поради което не следва да се зачита осигурителен доход и стаж
за периода от 01.07.2001г. до 31.08.2015г. и да се заверява осигурителна книжка
за този осигурителен период.
С Разпореждане
№6/05.11.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е отказано да бъде
определена на Ц.П. пенсия за ОСВ в действителен размер, като е зачетен осигурителен
стаж от ІІ категория труд 12г.04м.20дни, осигурителен стаж от ІІІ категория
труд 17г. 02м. 08дни, и общ осигурителен
стаж превърнат към ІІІ категория труд-32г. 08м. 03дни, и е определен минимален
размер съгласно чл.70 ал.8 от КСО-133,82лв. В мотивите на разпореждането е
посочено, че П. е съдружник и управляващ СД и за периода 01.07.2001г. до
31.08.2015г. от него като самоосигуряващо се лице не са внесени дължимите
осигурителни вноски и не е подадена декларация 1 в РОЛ, поради което пенсията не
може да се определи в действителен размер, тъй като по вина на лицето не може да се приложи чл.70
ал.3 от КСО. Отразено е също, че след внасяне на дължимите осигурителни вноски
и подаване на ново заявление, пенсията ще се определи в действителен размер.
В жалба от
15.12.2015г. П. изразява своето несъгласие с Разпореждане №6/05.11.2015г. на Ръководител „ПО”, като
моли пенсията за ОСВ да бъде изчислена в действителен размер при зачитане за
стаж и доход само на периодите, за които са внесени осигурителни вноски.
С Решение
№2153-14-6/15.01.2016г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на П.
и е потвърдил Разпореждане №6/05.11.2015г. на Ръководител „ПО”. В мотивите на
решението е прието, след анализ на фактите и обстоятелствата, че правилно е
отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като са налице
кумулативно изискуемите условия за навършена възраст 65год. и 08мес. и придобит
действителен осигурителен стаж 15 год. Посочено е още, че при проверка от
контролните органи на НОИ е установено, че П., в качеството му на
самоосигуряващо се лице-съдружник и управляващ събирателно дружество, не е
внесъл дължимите осигурителни вноски за периода от 01.07.2001г. до 31.08.2015г.
и съответния период не следва да се зачита за осигурителен стаж. В тази връзка
административният орган е счел, че при изчисляване на индивидуалния коефициент
и размера на личната пенсия за ОСВ задължително се включва осигурителния доход
от 01.01.1997г. до датата на пенсиониране, което в случая е невъзможно, тъй
като самоосигуряващото се лице не е внесло осигурителните вноски за периода от
01.07.2001г. до 31.08.2015г. и този период не се зачита за осигурителен стаж и
доход. Посочено е също, че е недопустимо изчисляване на пенсията с включване
само на периодите, в които има внесени осигурителни вноски, защото такава
възможност не е предвидена от законодателя в разпоредбите на чл.70 и чл.70А от
КСО, регламентиращи изчисляването на размера на пенсията за ОСВ. В заключение е
счетено, че правилно е отказано изменение на личната пенсия за ОСВ в
действителен размер на П. и е определена такава да се изплаща в минимален
размер съгласно чл.70 ал.8 от КСО.
Именно това Решение на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.
По делото е назначена
и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от
страните, съдът приема за безпристрастно и компетентно изготвено. Съгласно последното,
към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ
(25.08.2015г.) при навършени 65г. и 08м. осигурителният стаж на П. е както
следва: придобит трудов стаж при ІІ категория труд 12год. 04мес. 20дни;
придобит трудов стаж при ІІІ категория труд 17 год. 02мес. 08дни, и общ
осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд 32год.08мес. 04дни. В
заключението вещото лице посочва, че за периода от 01.07.2001г. до 31.12.2011г.
няма подадени данни в РОЛ за П. като самоосигуряващо се лице, както и не е
подадена декларация за прекратяване на дейността, съгласно чл.1 ал.2 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските
граждани на работа в чужбина и на морските лица, както и не са предприети
действия за пререгистрация на събирателното дружество по реда на §4 ал.1 от ПЗР
на ЗТР. Според вещото лице, П. следва да представи доказателства за периода от
01.07.2001г. до 31.12.2011г., т.е. да внесе осигурителни вноски и да подаде
декларация обр.1 в ТД на НАП, или да докаже, че не е упражнявал дейност, за да
се изчисли индивидуалния коефициент и да се определи действителния размер на
личната му пенсия за ОСВ. За пълнота вещото лице е изчислило индивидуалния
коефициент на лицето, така както е поискано в жалбата, т.е. само за периодите,
за които има внесени осигурителни вноски, а именно 0,934, но в съдебно
заседание изрично заявява, че размера на пенсията за ОСВ е правилно
изчислен и отпуснат в минимален размер
по чл.70 ал.8 от КСО.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117 ал.1
т.2 б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби
срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата
норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане № 6/05.11.2015г.
на Ръководител „ПО” на П. е отказано изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст в действителен размер и е определена същата да се
изплаща в минимален размер съгласно чл.70 ал.8 от КСО. Оспореното Решение №2153-14-6/15.01.2016г.
е издадено от Директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореният акт
е издаден от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е.
решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото
издаване са спазени административно производствените правила, като същото е
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на
закона, настоящият състав съобрази следното:
По делото безспорно се установява, а и не се спори
между страните, че за периода от 01.07.2001г. до 31.08.2015г. Ц.П. не е внесъл
дължимите осигурителни вноски в качеството
си на самоосигураващо се лице-съдружник и управляващ на СД „Глория-Ц-КФГ-П.,***.
Установява се още, че не е подадена декларация за прекратяване на дейността,
съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се
лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица, както и не
са предприети действия за пререгистрация на събирателното дружество по реда на
§4 ал.1 от ПЗР на ЗТР. Съгласно последната разпоредба, търговците и клоновете на
чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на
кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този
закон в срок до 31.12.2011г., т.е. след тази дата фирмата е служебно заличена,
както посочва и вещото лице в съдебно заседание. Последното обстоятелство се
установява и от приложеното на л.43 удостоверение от 10.11.2015г. на ПОС, видно
от което е, че СД „Глория-Ц-КФГ-П.,*** е с прекратена търговска дейност на
основание §5 ал.1 от ПЗР на ЗТР.
Съгласно чл.70 ал.1 от КСО, размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето
(ал.2 на чл.70), а индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето,
върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни
години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на
лицето и от дохода за периода след таза дата до пенсионирането му (чл.70 ал.3
от КСО). В разпоредбите на ал.4 и ал.5 от чл.70 е определен начина, по който се
изчислява индивидуалния коефициент. Съгласно чл.9 ал.1 т.4 от КСО, за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл.4а ал.1 от КСО.
В контекста на установеното от фактическа и правна
страна, съдът намира, че правилно на Ц.П. е отказано изменение на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, и такава е отпусната в
минимален размер съгласно чл.70 ал.10 от КСО (предишна ал.8). При установени
данни, че от 01.07.2001г. до 31.12.2011г. лицето не е внасяло дължимите
осигурителни вноски, то този период не се зачита за осигурителен стаж и е
невъзможно да бъде изпълнено изискването на чл.70 ал.3 от КСО за изчисляване на
индивидуалния коефициент на П. и определяне на действителния размер на личната
пенсия за ОСВ на лицето. В противоречие със законовите разпоредби е искането на
оспорващия, размера на пенсията да бъде изчислен само с включване на периодите,
в които има внесени осигурителни вноски като самоосигураващо се лице. Такава
възможност не е предвидена нито в чл.70, нито в чл.70а от КСО, които са нормите
определящи начина на изчисляване размера на пенсията за ОСВ, а включването на
определени периоди след 1997г. като осигурителен стаж и съответно осигурителен
доход не е поставено в избор на лицето. Право на избор лицето има по отношение
на трите последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
1997г., което право е упражнено от П..
Като е
достигнал до аналогичен извод и е счел, че не са налице основания за отпускане
на лична пенсия за ОСВ в действителен размер по заявление вх.№2113-14-419/25.08.2015г.,
пенсионният орган правилно с Разпореждане № 6/05.11.2015г. е отказал изменение
на личната пенсия за ОСВ на Ц.П., което правилно е потвърдено с оспореното
Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ето защо жалбата на П. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и направено своевременно
искане за присъждане на разноски, следва оспорващият да бъде осъден да заплати
в полза на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски за депозит за вещо
лице в размер на 75лв.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Х.П. *** против Решение
№2153-14-6 от 15.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-69/15.12.2015г. и е потвърдено Разпореждане
№6/05.11.2015г. на Ръководител ПО.
ОСЪЖДА Ц.Х.П. ***, с ЕГН:**********, да заплати в
полза на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 75.00лв.
(седемдесет и пет лева).
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: