РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 425

гр.Плевен, 02.02.2016 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 98 по описа за 2016 г. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадено е искане от Д.В.Д. ***, с правно основание чл.250 от АПК („Защита срещу неоснователни действия”). В искането се твърди, че към 01.02.2016 год. изпълнява длъжността Директор на Дирекция „Обща администрация” в община Кнежа. От края на 2015 год. до 01.02.2016 год. е била в отпуск по болест и в платен годишен отпуск. На 01.02.2016 год. се е явила на работа в 08,30 часа и когато е опитала да отключи работния си кабинет-№207 на втория етаж в сградата на общинската администрация, не е успяла. Разбрала е , че в нейно отсъствие, когато е била в отпуск, неизвестно за нея лице е разбило вратата, проникнало е на работното й място и е подменило заключващото устройство. Моли съда да бъде извършена проверка и да разпореди да й се осигури достъп до работното й място.

С допълнителна молба с вх.№416/01.02.2016 год. Д. е уточнила , че оспорва бездействието , изразяващо се в липса на осигурен достъп до работния й кабинет №207 на втория етаж в сградата на общинска администрация, на който кабинет и до настоящия момент има табела с нейните имена и длъжността, която заема. Кабинет 207 е посочен и в официалния сайт на община Кнежа като нейно работно място.

Искането е изпратено на кмета на община Кнежа, който е изразил становище, че със Заповед №45/01.02.2016 год. е определено място на работа на лицето да бъде помещение, находящо се в сградата на „Бетонов възел”, поради което е подменено и заключващото устройство на кабинет №207 в сградата на общинската администрация, в който до настоящия момент Д. е изпълнявала своите функции по служебно правоотношение.

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с представените от тях доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед №2/08.01.2003 год. на кмета на община Кнежа Д.В.Д. е назначена за държавен служител на длъжността Директор „Финансови дейности и общинска собственост в общинска администрация Кнежа за срок от шест месеца, считано от 07.01.2003 год.

Със Заповед №1/07.01.2004 год. на кмета на община Кнежа Д. е назначена за държавен служител на длъжността Директор, сектор „Обща администрация” в община Кнежа, за неопределено време, считано от 07.01.2004 год.

Видно от служебно изготвена(от съда) справка от официалния сайт на община Кнежа, Д. изпълнява длъжността Директор на дирекция „Обща администрация”, посочен е електронен адрес, телефон и работно място: стая 207.

С няколко последователни болнични листи Д. е ползвала отпуск за временна неработоспособност от 09.11.2015 до 22.11.2015 год., от 23.11.2015 до 12.12.2015 год., 15.12.2015 до 31.12.2015 год. Въз основа на подадена молба, със Заповед №950/29.12.2015 год. на Кмета на община Кнежа, на Д. е разрешено ползването на платен отпуск, считано от 04.01.2016 год. до 18.01.2016 год. Със следващ болничен лист е удостоверено ползването от молителката на отпуск за временна неработоспособност, считано от 18.01.2016 год. до 29.01.2016 год.

На 01.02.2016 год. кметът на община Кнежа е издал Заповед №45, с която на основание чл.44, ал.2 във връзка с чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА, е определил „място на работа на Директора на дирекция „Обща администрация”-Д.В.Д., считано от 19.01.2016 год. да бъде помещение, находящо се в сградата на „Бетонов възел”. Видно от отбелязването върху самата заповед, същата е връчена лично на Д. срещу подпис на 02.02.2016 год.

При така установените факти, съдът прави извод, че се касае за едностранно изменение на „мястото на работа” на Директора на дирекция „Обща администрация”-Д.В.Д., според разписаното в Заповед №45/01.02.2016 год. и при условията, посочени в нея. Ето защо съдът приема, че се касае не за „бездействие, изразяващо се в липса на осигурен достъп до работния кабинет №207”, каквато квалификация е дала молителката в своето становище, а за действие по едностранно изменение на съществуващо служебно правоотношение между кмета на община Кнежа и Д. в качеството й на Директор на дирекция „Обща администрация”. Същото не може да се квалифицира като фактическо действие по смисъла на чл.250 от АПК обаче, защото то формално се основава на административен акт, издаден от административен орган, а именно-заповед за изменение на служебното правоотношение.

Изменението на служебното правоотношение е регламентирано в чл.81 и сл. от Закон за държавния служител. Разпоредбата на чл.81 от ЗДС има за цел да установи общото правило, че служебното правоотношение не може да бъде едностранно променяно от органа по назначаването. Изключение от него се допуска само в случаите и по реда, определени изрично, но неизчерпателно в ЗДС. Това разбиране за предназначението на разпоредбата произтича от нейното систематично място (в началото на глава четвърта), която разглежда различните хипотези на изменение на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл.81 от ЗДС регламентира принципа на стабилитета на служебното правоотношение, който се проявява не само в забраната за едностранна промяна на служебното правоотношение (чл.81), но и в безсрочността на служебното правоотношение (чл.9, ал.2), в нормативната установеност на изискванията за заемане на длъжности за държавен служител (чл.7) и в законоустановеността на основанията за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид спецификата на служебното правоотношение като административно, т.е. като правоотношение между страни, които са в йерархическа зависимост, значението на чл.81 е много голямо. Защото тази неравнопоставеност на страните изисква нормативна гаранция, че органът по назначаването няма да използва своето надмощно положение, за да променя едностранно правоотношението в неблагоприятен за държавния служител аспект - например по отношение на обема и вида на възложените функции, заеманата длъжност или мястото на работа, каквото разпореждане се съдържа в настоящия случай в Заповед №45/01.02.2016 год.

Ето защо съдът намира, че в случая е налице формално законово основание за изменение на служебното правоотношение досежно „мястото на работа” на държавния служител и това формално основание е издадената Заповед №45/01.02.2016 год. от кмета на община Кнежа. Дали същата е законосъобразна, дали действително е налице едностранно изменение на служебното правоотношение в противоречие с разпоредбата на чл.81, дали е налице някое от изключенията, предвидени в закона, които да дават правомощие на органа по назначаването да извърши такава промяна, е въпрос, който може да бъде решен единствено в производство по оспорване законосъобразността на издадената Заповед №45/01.02.2016 год. на кмета на община Кнежа. В производството по оспорване на тази заповед ще се реши въпроса законосъобразно ли е изменено служебното правоотношение от гл.т. мястото на работа на държавния служител, ерго-правомерно ли е отнет достъпа му до кабинет 207 в сградата на общинската администрация и осигурен такъв на друго работно място. Според настоящия състав на съда обаче, оспорването на заповедта не се осъществява по реда на чл.250 от АПК-„Защита срещу неоснователни действия , а по реда на чл. 124, ал.1 от Закон за държавния служител, съгласно който всички спорове относно съдържанието на служебните правоотношения, са подсъдни на административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Възможността за обжалване на този вид актове (независимо от записа в Заповед №45/2016 год., че не подлежи на обжалване) е предоставена и с постановеното Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г., според което съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.

Ето защо и предвид наличието на друг ред за защита, заявеното по реда на чл.250 от АПК искане за защита срещу неоснователни действия е неоснователно и следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.253 от АПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането от Д.В.Д. ***, за предоставяне на достъп до работния й кабинет №207, находящ се в сградата на общинска администрация гр.Кнежа, ул „Марин Боев” №69.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му чрез Административен съд град Плевен пред Върховен административен съд.

Преписи от разпореждането да се изпратят незабавно на страните-по факс, електронна поща или друг подходящ начин.

СЪДИЯ: