РЕШЕНИЕ № 135

гр. Плевен, 24 Март 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Г.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 96 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Долни Дъбник при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен срещу Решение № 132/06.11.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д № 150/2015 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 492/13 от 05.08.2013 г. на Началник РУП – Долни Дъбник.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като е приел, че е изтекла давността за ангажиране на адиминистративнонаказателна отговорност на нарушителя с оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН. Посочва, че АУАН е съставен на 08.07.2013 г., НП е издадено на 05.08.2013 г. и е връчено на нарушителя срещу подпис на 14.08.2015 г. Счита, че в ЗАНН няма разпоредба, която да уточнява в какви срокове следва да бъде връчено едно НП, следователно по-късното връчване на НП не е порок, който може да доведе до неговата незаконосъобразност. Сочи, че в конкретния случай е очевидно, че няма влязло в сила НП, тъй като същото е връчено на 14.08.2015 г. и е обжалвано в законоустановения срок, което показва, че не е нарушено правото на защита на нарушителя. Моли оспореното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Г.П.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е получена писмена защита от Г.П.Г., в която застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Аргументира се с Тълкувателно постановление 1/27.02.2015г. по ТД 1/2014г. на ВКС и ВАС, съгласно което не може да се изключи приложението на института на давността по отношение на административните нарушения.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС Кнежа е правилно.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

         РС Кнежа е установил, че на 08.07.2013г. в 15,09ч. на път II-13км. 93+124, посока гр.Искър Г.Г. управлявал товарен автомобил „Ситроен” с Рег. № М *** АТ със скорост 121 км.ч. при максимално разрешена 90км.ч. за извън населено място. Скоростта на движение била измерена и фиксирана с техническо средство TR-4D, съответно показана на водача. Служители на РУП Д. Дъбник съставили АУАН №492/08.07.2013г., в който било отразено още, че водачът Г. не носил талон към СУМПС. Повдигнати били административни обвинения за нарушение на чл.21,ал.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. По съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление, с което за нарушения на чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП  на основание чл.182,ал.2, т.3 и чл.183,ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на Г. били наложени глоби в общ размер на 110лв./сто и десет лева/.

         РС Кнежа установил, че не били допуснати съществени процесуални нарушение в хода на административнонаказателното производство. АУАН и процесното НП са били съставени, съответно издадени от компетентни за това лица, съдържали предвидените от ЗАНН съдържания и реквизити,  като правилно, коректно и достоверно била описана възприетата фактическа обстановка. Според съда от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало, че Г. Г. от обективна е извършил вменените му нарушения на чл.21, ал.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. От субективна страна съдът приел, че е налице виновно поведение при условията на пряк умисъл на Г., тъй като е знаел за наличието на съответното законово задължение да не управлява МПС с повече от 90 км.ч. извън населено място и следва да носи  контролния си талон  заедно със свидетелството си за правоуправление на МПС.

         РС Кнежа отменил наказателно постановление № 492/13 от 05.08.2013г. като приел, че е изтекла погасителната давност по чл.82, ал.1, бук.“а“ от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът приел, че нарушението било извършено на 08.07.2013г., а наказателното постановление било връчено на 14.08.2015г., което било след изтичане на давностния срок по чл. 82 от ЗАНН. Аргумент в тази насока бил и че след изтичане на абсолютната давност, предвидена в закона дори и най-тежките престъпления не се преследват с изключение на тези по Гл. 14 от НК.

         Административен съд Плевен в настоящият касационен състав намира, че Решение № 132/06.11.2015г. по н.а.х.д № 150/2015г. на РС Кнежа е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Пред касационната инстанция спорът се свежда до прилагането на института на давността.

С Тълкувателно постановление 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност, като на практика бе запълнена празнината в ЗАНН относно абсолютната погасителна давност.

Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца или да изпълни вече наложеното му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.

По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и  давност относно изпълнението на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителната давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН е четири години и половина и не е изтекъл по отношение на административното нарушение извършено от Г.Г. на 08.07.2013г.

В случая РС Кнежа е неправилно е приложил материалния закон като вместо чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН е приложил давността по см. на чл. 82, ал. 1, б. “а” от ЗАНН. Последната разпоредба, както по-горе бе посочено, урежда изпълнителната давност и е свързана с възможността за реализиране на наложеното наказание по влязло в сила наказателно постановление. Процесното наказателно постановление № 492/13 от 05.08.2013г. обаче не е влязло в сила по арг. от чл. 64 от ЗАНН, поради което не е възможно да бъде приложена разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН. Доколкото в рамките на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34 на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, то единствената възможност относно давност е свързана с изтичането на абсолютната такава по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която обаче не е изтекла.

С оглед гореизложеното решението на РС Кнежа като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва да бъде изцяло потвърдено. Изцяло се споделят изводите за РС Кнежа, че безспорно е установено извършеното от Г. Г. нарушение на ЗДвП и не са допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорността му.

Водим от изложените мотиви Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 132/06.11.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 150 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за 2015 г., като вместо него постанови:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 492/13 от 05.08.2013 г. на Началник РУП – Долни Дъбник, за това че на 08.07.2013г. Г.П.Г. с ЕГН ********** като водач на път II-13км. 93+124, посока гр.Искър управлявал товарен автомобил „Ситроен” с Рег. № М *** АТ със скорост 121 км.ч. при максимално разрешена 90км.ч. за извън населено място и не носи контролен талон към СУМПС – нарушение по чл. 21, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и са му наложени административни наказания: глоба по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева и глоба в размер на 10 лева по чл. 183, ал.1, т.1, прудл 2 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.