ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74

гр.Плевен, 20 Януари 2016 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на   двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:     

                                        

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                        

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1096/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба от Й.Х.М.,***, ***, срещу Х. П.-Началник на ЗО”Атлант” гр.Троян.

            В исковата молба се твърди, че Началникът на ЗО”Атлант” гр.Троян, в качеството си на административно-отговорно лице, е допуснал нарушение на чл.90 ал.5 от ЗИНЗС, издавайки Заповед №70/27.03.2014г., с която л.св.М. е наказан с  дисциплинарно наказание „извънредно дежурство от седем дни по поддържане на чистотата и хигиената”, която заповед последствие е отменена при обжалване по административен ред. Твърди се още, че с отменената заповед Началникът на ЗО”Атлант” гр.Троян е нарушил права на л.св.М. и е накърнил неговото лично достойнство, като незаконосъобразно го е обвинил в нарушение на вътрешния ред, каквото не е извършено. Сочи се, че в резултат на наложеното дисциплинарно наказание л.св.М. е бил принуден да чисти по три пъти на ден в продължение на седем дни общежитието, като тези седем дни не са му били признати последствие като извършен труд, с което е бил ощетен. В тази връзка се претендира присъждане на обезщетение в размер на 5000лв., вследствие от претърпени неимуществени вреди, както и признаване на извършения седемдневен труд като работни дни.

            При проверка редовността на исковата молба, с определение от 04.01.2016г. съдът е указал на л.св.М. да посочи изрично дали претендираното обезщетение е за вреди от незаконосъобразно издадена Заповед №70/27.03.2014г. , да посочи в какво се изразяват неимуществените вреди, периодът за който се претендира обезщетението,  надлежен ответник съобразно чл.205 от АПК, както и да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лв. и доказателства, че Заповед №70/27.03.2014г. е отменена по надлежния ред. Ищецът е предупреден за последствията от неизпълнение на дадените указания.

            От Началника на ЗО”Атлант” гр.Троян е изискано да се представят по делото доказателства, че Заповед №70/27.03.2014г. за налагане на наказание на л.св.Й.Х.М. е била отменена при обжалване по административен ред.

            С уточнителна молба вх.№105/12.01.2016г. л.св.М. сочи, че претендира заплащане на обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му от Началника на ЗО”Атлант” гр.Троян  в унизително положение като е бил принуден против волята си да полага физически труд в разстояние на седем дни, по три пъти на ден, през периода 28.03.2014г. до 03.03.2014г. във връзка с издадена Заповед №70/27.03.2014г. Сочи още, че тази заповед е отменена със заповед на Главен комисар М. Д.-Директор на ГД”ИН”-София.  Като надлежен ответник посочва Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, към което ведомство е назначен в качеството на Началник на ЗО”Атлант” гр.Троян лицето Х. П..

            С писмо вх.№199/19.01.2016г. от Затвора-Ловеч по делото са представени изисканите от съда доказателства.

            Съдът, след като се запозна с изложените в исковата молба и нейното уточнение факти и обстоятелства, с материалите по делото  и съобрази закона, намира, че исковата молба на л.св.М. е недопустима за разглеждане. Съображенията за това са следните:

С оглед изложеното като факти в исковата молба и нейното уточнение, съдът приема, че е  сезиран с искова молба от л.св.Й.Х.М.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно издадена Заповед №70/27.03.2014г. от Началника на ЗО”Атлант” гр.Троян за налагане на дисциплинарно наказание, и принудително положен физически труд от л.св.М. за седем дни, по три пъти на ден, през периода 28.03.2014г. до 03.03.2014г.

            По делото безспорно е установено, че със Заповед №70/27.03.2014г. на ВНД Началник сектор ЗО”Атлант” гр.Троян на л.св.Й.Х.М., на основание чл.101 т.2 от ЗИНЗС, е наложено  наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни”, което да се изпълни в общите помещения на корпуса на затворническото общежитие. Тази заповед е отменена със Заповед №Л-3895/07.04.2014г. на Главен директор на ГД”ИН”-София.

            По силата на чл.101 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС заповедите за дисциплинарно наказание подлежат на обжалване пред главния директор на ГД”ИН”, а в случаите по чл.104 ал.3 –пред министъра на правосъдието. Специален ред за обжалване е предвиден само по отношение заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” по реда на чл.111 от ЗИНЗС пред районния съд. Началникът на затвора, респ. ЗО „Атлант” гр.Троян при прилагане на мерките за поощряване и налагане на дисциплинарни наказания по реда на чл.98-111 от ЗИНЗС не действа като административен орган, а заповедите за налагане на наказание от рода на процесното, не представляват административни актове, поради което и споровете относно законосъобразността на същите не са подведомствени на административните съдилища. Константна е практиката на съдилищата, че тези заповеди не са административни актове, а актове на администрацията на затвора, постановени по силата на специален закон, с които се поддържа редът и дисциплината в местата за лишаване от свобода и подлежат на обжалване само по административен ред съгласно чл.110 от ЗИНЗС. След като административните съдилища не са компетентни да разглеждат спорове относно законосъобразността на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по чл.101 от ЗИНЗС, то е недопустимо да се разглеждат и искови молби за присъждане на обезщетение във връзка с незаконосъобразно наложено наказание на лицата лишени от свобода. Последното е по аргумент и от нормата на чл.128 ал.1 т.5 и чл.203 ал.1 от АПК, съобразно която на административните съдилища са подведомствени делата по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Отговорността на държавата или общините по чл.1 от ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно вреда-имуществена или неимуществена, действителна такава или пропусната полза, която да е причинена пряко или непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност. При кумулативната даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма е допустимо исковото производство по този ред пред административния съд. В конкретния случай, както се посочи и по-горе, не е налице  административен акт, действие или бездействие на административен орган, а акт издаден по силата на специален закон, с който се поддържа редът и дисциплината в местата за лишаване от свобода. Ето защо исковата претенция на л.св.М. е недопустима за разглеждане.

По отношение направеното в първоначалната искова молба искане за признаване на извършения от л.св.М. седемдневен труд като работни дни, съдът счита и тази претенция за недопустима. Искането досежно признаването на дните на извънредно дежурство за работни дни при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не попада в приложното поле на чл.128, ал.1 и ал.2 от АПК. По аргумент от чл.189 и чл.191 от ППЗИНЗС, зачитането на работни дни при изпълнение на наказание лишаване от свобода е правомощие, предоставено на администрацията на затвора, което се упражнява при оперативна самостоятелност и е обусловено от конкретна субективна преценка за изпълнение на трудовите норми и уплътняване на работното време. Ето защо искането не е подведомствено на административния съд.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на л.св.Й.Х.М.,***, ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно издадена Заповед №70/27.03.2014г. от Началника на ЗО”Атлант” гр.Троян и принудително положен физически труд за седем дни, по три пъти на ден, през периода 28.03.2014г. до 03.03.2014г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на л.св. Й.Х.М.,***, за признаване на извършения от него при изпълнение на Заповед №70/27.03.2014г. на Началника на ЗО”Атлант” гр.Троян седемдневен труд за работни дни при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1096 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.М..

                                                                      

                                                                                                          СЪДИЯ: