РЕШЕНИЕ

№ 554

гр.Плевен,12.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура -Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова исково административно дело № 1095 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Административното дело е препратено по подсъдност с определение№ 1666/04.12.2015 година на Окръжен съд – Плевен, Гражданско отделение. Съдът е приел, че С.С.Н., ЕГН: ********** настоящ адрес *** е предявил иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията” -София за причинени имуществени и неимуществени вреди и присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева –за имуществени вреди и обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди. Посочва, че се причинени от влошено здравословното състояние поради проведено неправилно лечение и лоши битови условия.

С определение от 11.02.2016 година съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани нередовностите й. В отговор по определение от 11.02.2016 година, с вх. № 692 от 23.02.2016 година, Н. посочва, че искът е срещу ГД”Изпълнение на наказанията” гр. София за изплащане на обезщетение от 30 000 лева за имуществени вреди и 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди поради влошаване на здравословното му състояние от лоши битови условия и проведено неправилно лечение на медицинската служба на Затвора Плевен и неизпращане своевременно в медицинско заведение. Периодът е посочен от 01.10.2010 г. –датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК до 06.11.2015 година – датата на подаване на исковата молба в Окръжен съд Плевен за обезщетението за имуществените вреди, а за неимуществените вреди периодът е от 01.09.2008 г – 06.11.2015 г..

Съдът е приел, че С.С.Н., настоящ адрес *** е предявил иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията” -София за причинени имуществени и неимуществени вреди и присъждане на обезщетение в размер на 30 000 –за имуществени вреди за периода от 01.10.2010 г – 6.11.2015 г , причинени от бездействие на администрацията затвора Плевен и неоказване на съответното мед. лечение и обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди за периода от 01.09.2008 г – 18.02.2009г. и 16.10.2015 г – 6.11.2015 г., претърпени от лоши битови условия и влошено здравословното му състояние, като е проведено неправилно лечение.

В съдебно заседание на 13.04.2016 година съдът е обявил на страните , че служебно му е известно, че е налице образувано и.адм. дело № 990/2013 г. по описа на Административен съд-Плевен, по което е постановено съдебно решение, което е обжалвано във ВАС и с определение от № 2232/26.02.2016 г., ІІІ-то отделение е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решение № 77 от 18.02.2014 г. постановено по и. адм. дело № 990/2013 г. и е прекратил съдебното производство. Исково адм. дело № 990/2013 г. към момента на провеждане на съдебното заседание не е върнато от ВАС, но на съда е служебно известно решението по него, а именно, че с определение от 26.02.2016 г., съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на С.С.Н. срещу решение на Административен съд – Плевен № 77/18.02.2014 г. Предвид горепосоченото съдът е приел, че така предявеният иск по и.адм. дело № 1095/2015 г. по отношение на искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява недопустим за периода от 19.02.2009 г. до 25.11.2013 г., тъй като за този период е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради бездействие на затворническата администрация, изразяваща се в ненавременно и добро медицинско лечение, което е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца и е прекратил и. адм. дело № 1095/2015 г в тази част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че исковата претенция по настоящето дело следва да се счита предявена за периода от 01.09.2008 г. до 18.02.2009 г..

Съдът, в с.з на 13.04.2016 година, е обявил на страните служебно известния му факт, че по и.адм. дело № 841 от 2015 г. по описа на съда, по което дело се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които се претендират на същото основание, а именно: неоказана медицинска помощ и влошаване на състоянието на ищеца, исковата претенция е определена по и.адм. дело № 841/2015 г. за период от 01.07.2013 г. до 15.10.2015 г., което означава, че в настоящото исково административно дело се претендира за изплащане обезщетение на неимуществени вреди за период, за който в Административен съд-Плевен вече е образувано и. адм. дело № 841/2015 г. и по силата на чл. 213 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът е приел, че са налице основания да присъедини исковата претенция на С.С.Н. по и.адм. дело № 1095 по описа за 2015 г. в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ненавременно оказана медицинска помощ за периода от 26.11. 2013 г. до 15.10.2015 г. за общо разглеждане по и.адм. дело № 841/2015 г. и на основание чл. 213 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е присъединил за общо разглеждане по и. адм. дело № 841/2015 г. по описа на Административен съд-Плевен исковата претенция на С.С.Н. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.11.2013 г. до 15.10.2015 г. и е прекратил и. адм. дело № 1095/2015 г. по описа на Административен съд-Плевен, с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.02.2009 г. до 25.11.2013 г., в тази му част, като определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът ,след уточнение от ищеца от съдебно заседание , приема, че исковата претенция на С.С.Н., предмет на разглеждане по настоящето делото е за периодите ,както следва: 1. За изплащате на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.09. 2008 г. до 18.02.2009 г. и от 16.10.2015 г. до 06.11.2015 г. в размер на 20 000 лв. и 2. за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 01.10.2010 г. до 06.11. 2015 г., причинени от бездействие на администрацията на затвора и неоказване на съответното адекватно медицинско лечение и лоши битови условия.

По делото е постъпило становище от процесуален представител на ГД”ИН” -София л. 62, в което се посочва с оглед исковата претенция, че в Административен съд Плевен има образувано исково адм. дело № 841 по описа за 2015 г. и следва да бъде присъединено към него част от исковата претенция. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 06.11.2010 година, тъй като е изтекла тази по чл.110 от ЗЗД. Посочва се ,че не е осъществен състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не са настъпили вреди за ищеца, липсва незаконосъобразно действие. Прави искане за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера според материалния интерес.

На л. 312 по делото е представено второ становище от ответника, в което се посочва, че искът за вреди от неоказана медицинска помощ е недопустим, тъй като съгласно чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 година за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода вр. чл. 5 от Закона за лечебните заведения, дейността , свързана с упражняване на лекарска практика не е административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно е посочено, че в случай, че се приеме, че искът е допустим, то той е неоснователен и недоказан, погасен по давност за периода преди 06.11.2009 година, тъй като от тази дата до подаване на исковата молба са изтекли повече от 5 години и за периода от 01.09.2008 г -18.02.2009 г. е погасен по давност. Неоснователен е искът в останалата част, тъй като не е доказано от ищеца претърпяването на имуществени и неимуществени вреди, а медицинската грижа е предоставена своевременно, липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие, както и лоши битови условия, които да водят до влошаване на здравословното му състояние. Моли на отхвърляне на иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ищецът – С.С.Н. се явява лично и с адв. Н. от ПлАК, който подържа исковата молба на заявените основания. Намира, че искът е допустим и основателен. Представя писмени бележки в указан от съда срок, в които посочва, че отговорност за заболяването на ищеца – ***, носи ответника, като в тази насока е и заключението на вещото лице, което заявява, че пребиваването в затвора благоприятства развитието на заболяването. Това се обяснява с отслабване на имунната система, непълноценно хранене и пребиваване в неблагоприятна среда. В резултат на заболяването ищецът е освидетелстван от ТЕЛК и страда и от друго заболяване ***, което прогресира, независимо от лечението. Счита, че от свидетелските показания на И.М. и А.Х. се установяват лоши битови условия, посещение при лекар само в краен случай, мизерия и крайно нехигиенични условия, като в тази насока се посочва практика на ЕСПЧ. Твърди се , че е засегнато основно човешко право – правото на здраве и искът е основателен, както за претърпени имуществени, така и неимуществени вреди. Моли за присъждане на разноски за депозит на вещото лице в размер на 350 лева.

За ответника – ГД „ИН” –София, не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение като по искането за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от 01.09.2008 г. до 18.02.2009 г. счита, че искането се е погасило по давност и следва да бъде отхвърлено. По отношение на периода от 06.10.2015 г. до 06.11.2015 г., в рамките на 21 дни, за този период, след поредното уточнение не се събрани доказателства, че е налице влошено здравословно състояние, видно от основното и допълнителното заключение на вещото лице. Намира, с оглед експертното заключение, че лечението е било адекватно и администрацията на затвора е взела всички мерки за поддържане на здравословното състояние на ищеца в добро ниво. По отношение на исковата претенция за имуществени вреди, посочени в уточнението за 30 000 лв., не са представени доказателства, че лицето е изразходвало средства за специално лечение, няма никакви доказателства в тази насока, за да се уважи претенцията, като от 19.11.2010 г., когато е освободен до 26.03. 2013 г., когато е постъпил отново в затвора, същият е бил свободен гражданин и претенцията е неоснователна. . За периода от 26.05.2013 г. –постъпване отново в затвора, до момента на подаване на исковата молба – 06.11.2015 г. –не са ангажирани доказателства за претърпени имуществени вреди. Моли да исковата претенция за имуществени вреди да бъде отхвърлена.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От справка вх. № 330/2701.2016 г (л. 37), справка вх. № 1536/04.05.2016 г. (л.116) и справка вх. №1799/26.05.2016 г (л. 132) се установява, че ищецът л.св. Н. *** на 26.07.2006 година и постъпва отново на 28.07.2008 година и на 19.11.2010 година е освободен от Затвора Плевен и постъпва отново на 26.04.2013 година. В момента изтърпява наказание от 4 г. лишаване от свобода по НОХД № 128/2011г. на РС Омуртаг за престъпление по чл. 194, 195 и 29 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 26.04.2013г. Настанен е във ІІ-ра затворническа група, І-ви етаж в корпуса на затвора, като от 2013 година до края на 2015 г. е в 120 спално помещение, което е с размери 5,20/7,00 м и обща площ от 35 кв.м От месец януари 2016 г. е настанен в 124 помещение , като се посочват размерите на същото. Посочва се, че спалните помещения са снабдени с легла, шкафчета, самостоятелни санитарни възли и постоянно течаща вода. Изготвен е седмичен график за поддържане на хигиената.

От медицинска справка на л. 118 по делото се установява, че на 29.07.2008 година ищецът постъпва за пореден път в затвора с диагноза „*** –емоционално нестабилен тип, алкохолна злоупотреба и на 19.02.2009 г. по повод кръвохрък е постъпил в медицински център и диагностициран с *** на *** – *** и на 07.09.2009 година е освидетелстван от ТЕЛК –Велико Търново за срок от една година и на 21.01.2010 г е преосвидетелстван, като е посочено, че е работоспособен , поради липса на рецидив и не е определена степен на намалена работоспособност. При постъпване в Затвора Плевен отново на 27.05.2013 г. е направен скрининг и е установено, че е без данни за рецидив на *** заболяване, при консултация на 12.12.2014 година с пулмолог е поставена диагноза – *** болест (***) и е изписано лечение с Ултибро .

По делото в с.з на 26.05.2016 година по искане на ищеца като свидетел бе разпитан И.М. относно установяване на емоционалното състояние на ищеца за периода от 01.09.2008 г – 18.02.2009 г. и от 16.10.2015 г до 06.11.2015 година. Свидетелят посочва, че ищецът е бил в лошо здравословно състояние, не са му предоставяни лекарства и не му е обръщано внимание от мед. екип в затвора, Н. плачел често, кашлял и пушел. Свидетелят посочи, че познава ищеца от 2013 година и от юни 2013 година е пребивавал с него в една стая, като посочва, че в този период битовите условия са лоши – мирис от тоалетната, влага, няма плочки, стари одеала и дюшеци.

В същото съдебно заседание е разпитан като свидетел и А.Х., който посочва, че в периода, през който е бил в една килия с ищеца го е виждал да пие лекарства, да отива до прозореца, защото не е могъл да диша и ползва помпичка. Посочва, че понякога са му свършвали лекарствата, че са били 15 човека в една килия, че е пушел, но много рядко и че е бил с Н. в една килия от септември 2014 година до март 2016 година.

По делото бе допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза, която бе извършена от специалист по пневмология и фтизиатрия към Клиника по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” гр. Плевен. Вещото лице установи, с оглед наличната медицинска документация , че ищецът страда от: 1. *** емоционално нестабилен тип, като няма данни за давност на заболяването, но е било налице към февруари 2009 година съгласно изготвена епикриза от д-р Т., 2. ***, диагностициран 12.12.2014 година като според съвременната медицински изследвания хроничният *** е част от хроничната *** болест , 3. при преглед от пулмолог на 19.02.2009 година е дигностициран с „***” , която е адекватно лекувана и при следващи прегледи 2013 година и 2015 година има само остатъчни изменения – ***.4. ***, за което е назначено лечение през 2015 година и 5. ***, за която няма давност на заболяването и е потвърдeна на 28.05.2015 година от кардиолог. Вещото лице установява, че *** не е изисквало медикаментозно лечение и не е прилагана терапия, за *** на 06.01.2015 г. е назначено лечение със сератид 250 2х1 дневно, а на 12.12.2014 година е назначено лечение с Ултибро –една инхалация дневно и състоянето му е в умерено тежка форма, като при проведени консултации с пулмолог на 23.01. 2015 г и 15.05.2015 г. е препоръчано да продължи назначеното лечение и същото се прилага. Установено е, че ищецът не е бил контактен с болни от *** и при откриване на заболяването 19.02.2009 година иса предприети съответни мерки - Н. е настанен за лечение, като при влизането му в затвора Плевен на 28.05.2013 година е направен скриниг за *** и не са открити данни за активност на специфичния процес, като при извършените прегледи през 2014 г. и 2015 г. с оглед различните оплаквания на Н., не се открити данни за рецидив на специфичния процес, а в началото на 2015 г. по назначение на пулмолог –д-р Н. е проведоно химиопрофилактика с „изонид”, за да се предотврати рецидив на заболяването, като тази профилактика е необходима именно поради наличие на стари изменения в средата, в която пребивава като лишен от свобода. Според експертното заключение пребиваването в място за лишаване от свобода се свързва с повишен риск от заболяване от ***, като с оглед характера на заболяването, то следва да е налице бацило носител и възприемчив организъм , като периодът между заразяване и развитие на болестта може да от няколко месеца до няколко години и развитието може да провокирано от комплексни фактори – непълноценно хранене, психически и физически стрес, съпътстващи заболявания – **, **, хигиената и други, но в конкретния случай при постъпването през май 2013 г. в Затвора Плевен ищецът не е приет със заболяване „***”. Посочва, се че според съвременните медицински схващания хроничният *** е част от хроничната обструктивна *** болест., с каквато болест на 12.12.2014 г. е диагностициран Н. от д-р Н. и *** болест и му е назначено лечение с „Ултибро”, медикамент, който разширява *** и подобрява дишането, като се увеличава тежестта на вентилаторното нарушение, въпреки провежданото лечение с бронходилататори, но влошаването на *** е част от еволюцията на заболяването, което е лечимо. Посочва, се че при микроскопско изследване на храчка и проведена рентгенография няма данни за рецидив на ***та. Вещото лице намира, че за развитието на *** основни предразполагащи фактори да тютюнопушене, чести дихателни инфекции, замърсена околна среда, особености на климата, влияние на алергени и вродени нарушения на имунна защита, както има и наследствена предразположение и заболяването се развива с периоди на влошаване, такива на подобрение. Посочва, се че между заболяванията на ищеца няма взаимна връзка и обусловеност и се лекуват по различен начин, като с оглед медицинските документи проведеното лечение на ***та и *** е своевременно, правилно , в съответствие с установените правила на добрата медицинска практика . Посочва се, че с оглед обстоятелството, че ищецът в периода 19.11.2010 г. - 26.04.2013 г. е бил свободен гражданин, то не може да се установи, налице ли е влошаване на заболяването и какво лечение е предприето, не са налични документи за проведено лечение. Съдът кредитира експертното заключение като обективно, съобразено с представените медицински документи по делото, обективно и изчерпателно и намира, че с оглед данните по отношение на ищеца са предприети в процесния период всички необходими мерки за оказване на своевременна медицинска помощ за всеки отделен негов здравословен проблем.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Вредите от своя страна са имуществени, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи и неимуществени, изразяващи се в негативни психически преживявания. На доказване подлежат основанието и размера на претендираните вреди, като тежестта на доказване е възложена на ищеца по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК.

Искът на Н. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е за периода от 01.09.2008 г – до 18.02.2009 година , насочен срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, е неоснователен, тъй като за този период ГДИН не е ЮЛ и не може да бъде надлежен ответник. До 01.06.2009 г. в действие е Закона за изпълнение на наказанията /обн. ДВ бр.30 от 1969г./, както и Правилникът за прилагането му, издаден от Министерство на правосъдието /обн. ДВ бр. 97/1990г./. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от ЗИН (отм.) в редакцията ДВ, бр. 61 от 2004г., приложима за исковия период, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерството на правосъдието т.е. не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Разпоредбата на чл. 205 от АПК разпорежда, че исковете се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са последвали вреди. ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009г. с влизането в сила на ЗИНЗС. Обстоятелството, че към момента на предявяване на иска за обезщетение за вреди през ноември 2014 г. дирекцията вече е със статут на юридическо лице, не обуславя легитимацията й на ответник по делото при положение, че длъжностните лица, чиито действия и бездействия са причинили вредите, са били в служебно правоотношение с друга, съществуваща и в момента институция, със статут на юридическо лице. Оттук произтича неоснователността на исковата претенция в частта й за цитирания период, като с оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност, то претенцията е погасена по давност, тъй като съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая към датата на подаване на исковата молба -06.11.2014 година са изтекли пет години, в които може да се претендира обезщетение за вреди.

Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 16.10.2015 г . – 6.11.2015 г. поради влошено здравословно състояние, причинено от неоказване на медицинска помощ и лоши битови условия, се явява недопустима. Исковата молба на С., наименована жалба, е подадена на 6.11.2014 година пред Административен съд –София –град и е образувано адм. дело № 10861/2014 година, прекратено с определение № 334 от 21.05.2015 година и изпратено по подсъдност та Окръжен съд –Плевен, където е образувано гр. дело № 82 по описа за 2015 година и което с определение № 1665/04.12.2015 година е прекратено и изпратено на настоящия съд по подсъдно и е образувано настоящето дело. Съгласно чл. 125 от ГПК вр. чл. 144 от АПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, в случая това е 6.11.2014 година , датата на която е подадена жалба пред АССГ и образувано адм. дело 10861 година, като именно към този и до този момент могат да бъдат претендирани вреди, тъй като иск за бъдещи вреди е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане и да бъде прекратено съдебното производство в тази част.

По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.10.2010 г до 6.11.2015 година, съдът намира, че за периода от 01.10.2010 г. до датата на подаване на жалбата пред АССГ – 6.11.2014 година е допустима, като подадена от лице с правен интерес и срещу надлежен ответник, но неоснователна, а за периода от 7.11.2014 година до 6.11.2015 година е недопустима, тъй като както бе посочено по-горе иск за бъдещи вреди е недопустим.

Съдът намира исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в допустимата й част – 01.10.2010 г. – 06.11.2014 г., за неоснователна и недоказана. С оглед доказателствата по делото- справка за постъпване в Затвора и освобождаване на ищеца, то на 19.11.2010 г С. *** и постъпил отново едва на 26.04.2013 година и исковата претенция за този период е неоснователна, тъй като ищецът не е пребивавал в Затвора Плевен и не доказва твърденията си за претърпени имуществени вреди, не са представени доказателства въпреки указаната доказателствена тежест.

Претенцията за периода от 01.10.2010 до 18.11.2010 и от 26.04.2013 г до 6.11.2014 година също е неоснователна, тъй като не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника . Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД"ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Установено е по делото, че в мястото, където ищеца е изтърпявал в процесния период наказание лишаване от свобода е организирано медицинско обслужване. Спрямо него е извършен дължимият се при приемането му първоначален преглед, последващи такива, включително и от лекар специалист, с оглед заболяването му, които са назначили и съответното лечение. Съгласно посоченото по-горе в мотивите, основаването на претърпените вреди, като произтичащи от неправилно, неадекватно лечение на налични заболявания не основава отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ. Не е налице първата предпоставка – незаконосъобразно бездействие, а напротив в процесния период лицето е преглаждано от съответни специалисти според сочените оплаквания, не е налице влошаване на *** болест, тъй като пробите са отрицателни и при постъпването му отново в Затвора Плевен през 2013 година, не е отразено, че е болен т.е. *** болест е излекувана още при предходен престой в Затвора и за процесните периоди не е налице рецидив. По отношение на ***, съдът намира, че с оглед посоченото в медицинската експертиза, че е диагнозата е поставена на 12.12.2014 година т.е след подаване на исковата молба пред АССГ, то обстоятелствата по отношение на проведеното лечение са неотносими. В горепосочения период са отразени посещения при психиатър, проведено лечение за алергия с „Ксизал” , контролен преглед при пулмолог на 02.07.2013 т. , на 10.07.2013 г. – проведено лечение с капки „Тобрадекс” за ***, преглед при офталмолог на 25.07.2013 година, на 02.08.2013 година – преглед при психиатър, на 06.08.2013 година преглед за конвоиране и назначено лечение, като за процесния период ищецът е прегледан от психиатър на 12.02.2014 г. , 17.02.2014 г., 26.02.2014 г., 13.03.2014 и на 17.04.2014 г. , а на 04.06.2014 г. е назначено лечение за хроничния ***, като на 15.10.2004 г. е проведено лечение и са взети храчки за микробиологично изследване, които са отрицателни и е проведен преглед при пулмолог с отбелязване, че има късни последици от *** – увеличен ***. Подготвени са документи на 16.10.2014 г. за ТЕЛК т.е предприети са съответни и адекватни мерки за оказване не необходимото лечение на ищеца. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. От събраните доказателства (съдебно-медицинска експертиза, експертно решение на ТЕЛК, медицински документи) се установява, че медицинската помощ е била своевременна и адекватна. Хроничния *** е регистриран много преди процесния период – през 2009 година и с оглед посоченото от вещото лице той е част от *** т.е. развитието на болестта е следствие именно от този хроничен ***, а при посещенията, свързани с оплаквания с прояви на алергичния ринит, също диагностициран през 2008 година т.е. преди процесния период, от доказателствата по делото се установява, че са предприети мерки и е назначено лечение със съвременни медикаменти. Проблемите с очите също са свързани с посещение при лекар и назначаване на съответно лечение и е своевременно , което е довело до оздравяване на Н.. Съдът намира, с оглед медицинската справка и издадени амбулаторни листи за посещение при съответен лекар, че ищецът в процесния период ежемесечно е консултиран със съответен специалист при заявено от негова страна оплакване от алергия, очен проблем, психично състояние и са провеждани съответните изследвания и периодични прегледи с оглед претърпяното *** заболяване, като е приложено превантивно лечение за предотвратяване на възникването му отново и счита, че твърденията за влошено здравословно състояние поради неоказана своевременно медицинска помощ не са доказват. Н. е имал много заболявания, установени преди процесния период – ***, ***, *** и в момента е пушач т.е. здравословното му състояние е нестабилно, но причините за обострянето му не се дължат на липса или несвоевременност на медицинската помощ, оказана му в затвора Плевен , а при нужда и от спешен екип. В случая се установя, че именно поради оказано медицинско лечение същият не е развил симптоми на *** болест, от която е излекуван, а по отношение на оплакванията му, свързани с негови хронични заболявания – са предприети всички необходими мерки, съобразени със съвременната добра медицинско практика.

Съдът намира, че не се доказа и наличие на вреда, тъй като не са налице конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от твърдяното увреждане - неоказване на необходимото лечение, напротив видно от доказателствата по делото за ищеца е прилагано необходимото лечение, изследвания, медикаментозно лечение. Ищецът не доказа имуществени вреди, причинени от бездействие на администрацията на Затвора-Плевен, а напротив доказва своевременна медицинска намеса, която е довела до подобряване на състоянието му, като не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че ищецът пуши.

Предвид горепосоченото съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Исковата претенция от 7.11.2014 г до 6.11.2015 година за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради неоказа медицинска помощ, съдът намира за недопустима, тъй като е предявена за бъдещ период, а това е недопустимо, а в случай, че същата бе допустима, то с оглед събраните доказателства е неоснователна, тъй като медицинските грижи по отношение на проявените здравословни проблеми според заключението на вещото лице са адекватни, навременни и отговарят на установената медицинска практика, като ищецът не представи доказателства за претърпени имуществени вреди.

Съдът намира с оглед представените доказателства – справка за размери на килия № 120, в която ищецът е бил настанен, и свидетелски показания на Х. и М., че ищецът е настанен в 120 килия, която е с размери 35 кв.м , има самостоятелен санитарен възел с течаща вода условията според съда са съобразени с приети и действащи към момента стандарти. Свидетелят М., който от юни 2013 година е в едно помещение с ищеца, посочва, че условията в килията са лоши, влага, мръсно , тоалетните миришат, няма плочки, като са предоставени препарати за почистване, като ищецът дишал тежка . Свидетелят Х. , който е от септември 2014 година в една килия с ищеца посочва, че в килията са били 16-17 човека, има влага, пуши се и ищецът е припадал. Съдът кредитира показанията относно обстоятелството, че в килия 120 в процесния период са настанени значителен брой лишени от свобода и с оглед размерът й не е налице достатъчно пространство, но с оглед лошата хигиена, намира, че поддържането на същата зависи от лишените от свобода, на които са предоставяни съответни препарати, а относно запушеност на помещението, то същото не е за непушачи, а и ищецът не отрича, че е пушач, независимо от диагностицираните заболявания .В случая съдът намира, че не се доказа от ищеца битовите условия да са основна причина за здравословното му състояние-

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в становището на л. 312 в размер на 300 лева и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ищецът следва да заплати на ГД „Изпълнения на наказанията” претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане искова молба на С.С.Н.,*** в частта относно искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неоказване на необходимото лечение за периода от 16.10.2015 г . – 6.11.2015 г. като недопустима.

Оставя без разглеждане искова молба на С.С.Н.,*** в частта относно искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 7.11.2014 година до 6.11.2015 година като недопустима.

Прекратява адм. дело № 1095 по описа за 2015 година в тази част.

Отхвърля исковата молба на С.С.Н. *** против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –София за присъждане на обезщетение за периода от 01.09.2008 г. – до 18.02.2009 г. за неимуществени вреди, влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неоказване на необходимото лечение и лоши битови условия, като неоснователна.

Отхвърля исковата молба на С.С.Н. *** против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди периода 01.10.2010 г. – 06.11.2014 г. , като неоснователна.

Осъжда С.С.Н., ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. София, град София бул. „Ген. Столетов” № 21 юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му, а в частта с характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: