Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

147 / 25 Март 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД - гр. Плевен, първи касационен  състав, в публично заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от  съдия Юлия Данева касационно административно дело № 95 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 102/18.12.2015 г., постановено по НАХД № 321 по  описа за 2015 г. Левченският  районен съд  е отменил  Наказателно постановление  № 819/04.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, с което на Г.И.Г. ***  на осн. чл.257,ал. 1, т. 2  от Закона за горите/ЗГ/ и чл. 53,ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/  е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл.257,ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 4,ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 4,ал. 1, т. 2 от същата наредба  за това, че при извършена на 06.04.2015 г. проверка в Регионална инспекция по околната среда и водите –Плевен  в информационната система на ИАГ-София се е установило , че на 04.04.2015 г. за имот № 492031, отдел 358, подотдел „и”, в землището на с. Градище, общ. Левски   е издал  Позволително за сеч № 0232628/04.04.2015 г.  за краткосрочна-постепенна сеч, осеменителна фаза, която е забранена за местообитанието, в което попада имота, съгласно система от режими и мерки за стопанисване на горите , попадащи в горски природни местообитания, включени в екологична мрежа „Натура2000”, които са задължителни при  планиране и  провеждане на сечи/ Режими за устойчиво управление на горите в Натура 2000/.

Така постановеното решение е  обжалвано с касационна жалба от РДГ-Ловеч , чрез юрисконсулт В.Г. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост.   На първо място счита, че  мястото на извършване на  нарушение  е в информационната система на ИАГ, тъй като позволителното за сеч , съгл. чл. 56 от Наредба № 8/2011 г.   се издават чрез интернет информационната система на ИАГ. На следващо място навежда довод  , че словесното описание на нарушението  отговаря на неговата правна квалификация . По тези съображения счита, че наказателното постановление е  законосъобразно, тъй като  инж. Г. е нарушил посочените в него разпоредби. Моли да бъде отменено съдебното решение и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, в подадено писмено възражение срещу касационната жалба, и по същество чрез процесуалния си представител адв. Кр. Д. *** излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на РС за правилно и законосъобразно по изложените в същото мотиви.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че с оглед събраните по делото доказателства, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

            За да отмени  наказателното постановление , Районният съд основателно е приел, на първо място, че в  същото  не е посочено мястото на извършване на административното нарушение, което съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за  отмяна на наказателното постановление. Следва да се отбележи, че в АУАН като място на извършване на нарушението е посочена информационната система на ИАГ София , във вр. с имот № 492031 в отдел 358, подотдел „и” с. Градище”, която в НП е  посочена като място на извършване на проверката. Вмененото на  ответника по касация нарушение е  издаване на  позволително за сеч в нарушение на  регламентираните за това правила.  Деянието  се изразява в незаконно издаване на документ ,  самото нарушение е на просто извършване, т.е. независимо от  настъпването на евентуални вредни последици, и за място на нарушението следва да бъде посочено мястото, където е издаден документът.  Предвид регламентирания  в чл. 56,ал. 1 от Наредба № 8/11г. за сечта в горите ред, позволителното се издава чрез интернет информационната система на ИАГ, до която Г., като лицензиран частен лесовъд има   регламентиран съгласно чл. 108,ал. 1  от ЗГ достъп.  В самия документ- в конкретния случай позволително за сеч, издадено  по образец, съгл. чл. 10   от ЗГ няма  посочено място на издаване / очевидно  такъв реквизит липсва в  съставения образец/, а интернет информационната система не позволява еднозначен извод  за  това място. Достъп до интернет  може да има от всяко място в страната и извън нея, включено в мрежата, а в издадения по този начин документ не се  регистрира  географското място, на което се е намирало лицето при  извършване на действията  по издаването му.  Практически той може да бъде издаден на всяко място, в което има интернет мрежа, без това да бъде по някакъв начин отразено  в него, и без  да е налице обективна възможност  това да бъде установено. Информация за географското място, на което се е намирал деецът при издаване на документа може да даде единствено той, но в административно-наказателното производство  наказващият орган не  може да го  задължи да  направи това. Следователно, за да бъде  осъществено  редовно административнонаказателно производство, при което да  бъде  установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението/ издаване на позволително за сеч/, следва  , в образеца  ,по който се издава същото,  да бъде въведен задължителен реквизит: място на издаване. В  противен  случай, и при действащата  към момента   регламентация, може да се приеме, че мястото на издаване на  позволителното, респ. мястото на извършване на нарушението е адресът по регистрация на лицензирания частен лесовъд, където той упражнява своята дейност, включително и по аргумент от чл. 48,ал. 2 от ЗАНН. В конкретно разглеждания случай, както е отбелязано по-горе, в наказателното постановление  въобще не е посочено място на нарушението, поради което  основателно Районният съд е приел, че  това е основание за отмяната му.

          Споделят  се и изводите на решаващия съд за частичното несъответствие  на  посочените като нарушени правни  норми с начина, по който е описано нарушението. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 257,ал. 2 от ЗГ е относима  към вмененото нарушение, тъй като санкционира издаването на позволително за извършване на  дейност в горските територии в нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, каквато е Наредба № 8/11г.  Разпоредбата на  чл. 4,ал. 2 от Наредба № 8/11 г. предвижда, че утвърдените разработки и указания по ал. 1 са задължителни при планиране и провеждане  на сечите и  разпоредбата на чл. 4,ал. 1, т. 2 от Наредбата, според която изпълнителният директор на ИА по горите утвърждава разработки и указания, свързани с  прилагане  на сечи в горите, следва да бъдат конкретизирани  със съответните конкретни разпоредби  от „Режими за устойчиво управление  на горите в Натура 2000”, които регламентират  вида на позволените и забранените сечи в съответните зони, респ. местообитания.  Административнонаказателното обвинение е непълно поради липса на конкретно посочени  нарушени разпоредби на горния акт, за наказаното лице не е ясно кои точно  разпоредби на Режимите е нарушило , което е     довело до невъзможност да  организира адекватно защитата си. Така извършеното нарушение  е довело до  незаконосъобразност на  НП и съставлява  самостоятелно основание за  отмяната му.

         Като е отменил наказателното постановление Районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

         Водим от горното съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

         

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/18.12.2015 г., постановено по НАХД № 321 по  описа за 2015 г. на Левченския  районен съд .

         Решението не подлежи на оспорване.

            

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

                                  2.