Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

гр. Плевен, 24 Март 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар:М.К..

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 94/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч /РДГ/, чрез юрк.Г., срещу Решение №99/18.12.2015г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 316/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 816/04.09.2015г. на Директора на РДГ-Ловеч, с което на основание чл.257 ал.2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите на Г.И.Г. ***, регистриран лесовъд, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, затова че при извършена проверка от Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен на 06.04.2015г. в информационната система на ИАГ-София, www.system.iag.bg се установява, че на 23.03.2015г. е издал Позволително за сеч №0230559/23.03.2015г. за имот №495003, отдел 358, подотдел “ш”, в землището на с.Градище, общ.Левски за краткосрочно - постепенна сеч осеменителна фаза, която е забранена за това местообитание, съгласно “Режими за устойчиво управление на горите в “Натура 2000” .

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита за неправилно становището на РС, че не може да се приеме, че място на извършване на нарушението е в проверявания обект, доколкото в АУАН и в НП е посочено, че място на извършване на нарушението не е в процесния имот, а в информационната система на ИАГ-София, www.system.iag.bg, във връзка с имот №495003, отдел 358, подотдел “ш”, в землището на с.Градище, общ.Левски. Неправилно е възприето, че мястото на извършване на нарушението е в конкретния имот. Словесното описание на нарушението - издаване на позволително за сеч, отговаря на неговата правна квалификация - чл.257 ал.2 от ЗГ, във вр. с чл.4 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. с чл.4 ал.1 т.2 от същата наредба, като квалификацията е посочена правилно в АУАН и в НП. Моли да се отмени обжалваното решение, като се потвърди НП.

Ответникът по касация – Г.И.Г. сочи, че решението на РС е правилно. Място на нарушението е мястото, където е издаден документът, и това място не е посочено, като непосочването му съставлява съществено процесуално нарушение. Посочването на мястото на извършване на нарушението има значение и за компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Словесното описание на нарушението в АУАН и в НП не отговаря на правната квалификация, което е нарушило правото на защита. Позовава се на съдебно решение по к.а.х.д. №82/2016г. по писа на настоящия съд по аналогичен случай. Моли да се остави в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и доказателствата по делото.

За да отмени НП като незаконосъобразно правилно първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи по категоричен начин, кое е конкретното място на извършване на нарушението, което контролният орган е приел при проверката и че словесното описание на нарушението не отговаря на неговата правна квалификация. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, което засяга правото на защита на наказаното лице да разбере в какво конкретно нарушение е уличен и препятства възможността на съда да упражни контрол по законосъобразността на НП по същество – дали жалбоподателят е извършил соченото нарушение. При неконкретизирано място на извършване на нарушението, не може да се определи и кой съд е местнокомпетентен да разгледа жалбата срещу НП. Затова липсата и несъответствието по отношение на съществените задължителни реквизити от съдържанието на АУАН съгласно чл. 42 т.2 т.4 и на НП съгласно чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание.

В АУАН за място, където е извършено нарушението е посочено: Информационната система на ИАГ-София, www.system.iag.bg, във връзка с имот №495003, отдел 358, подотдел “ш”, в землището на с.Градище, общ.Левски. АУАН е попълнен по съставен образец – бланка, където в частта по т.3 „Място, където е извършено нарушението” в скоби за улеснение на актосъставителя са изброени възможните варианти – (РДГ, община, землище, местност, отдел, подотдел, кад.№), което изброяване не е изчерпателно. В НП не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а е описано само как и кога е установено – при извършена проверка от РИОСВ – Плевен на 06.04.2015г. в информационната система на ИАГ – София, www.system.iag.bg. и е посочено за кой имот се отнася издаденото позволително за сеч, като е възпроизведено съдържанието му и съответно, че този имот се намира в землището на с. Градище. Но категорично място на нарушението не е посочено. Дори и в касационната си жалба касаторът избягва да посочи кое според него се счита за място на извършване на нарушението. Деянието се състои в издаването на позволително за сеч от Г.И.Г. в качеството му на регистриран лесовъд, каквато сеч е била забранена. Следователно както правилно е приел и РС мястото на извършване на нарушението е мястото, където документът е издаден, след като нарушението се изразява в незаконно издаване на документ.

Г.И.Г. е регистриран частен лесовъд с адрес на извършване на частната лесовъдската практика – гр. Плевен и затова при липса на други данни следва да се приеме, че това е и мястото на издаване на позволителното, респективно – мястото на нарушението. Интернет базираната информационна система на ИАГ – София www.system.iag.bg, чрез която се издават позволителните за сеч е виртуално пространство, което не може да бъде географски определено, защото тя е достъпна от всяка точка, където има достъп до интернет. Информационната система служи само за подпомагане на административната дейност - издаване на документа по съответния образец от регистрираните лица и за запазване на информацията, като може да се ползва и за извършване на проверки, както е процедирано в случая. Но реално, видно и от съдържанието на образеца, се предвижда позволителното за сеч да бъде оформено и подписано като документ след разпечатването му на хартия, което по същество представлява издаване на документа.

На второ място от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи конкретното извършено нарушение, тъй като описанието на нарушението е непълно и общо. Разпоредбата на чл. 257 ал.2 от Закона за горите предвижда административно наказание „глоба” в размер от 1000 до 5000 лв. за лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по прилагането му. Чл. 4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите в относимата редакция към момента на извършване на нарушението, предвижда, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава разработки, свързани със система от режими и мерки за стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, които са задължителни при планиране и провеждане на сечите. В АУАН и НП се сочи, че издаденото позволително е за краткосрочно постепенна сеч – осеменителна фаза, която е забранена за това местообитание съгласно „Режими за устойчиво управление на горите в „Натура 2000”. Не се конкретизира в кой акт се съдържа режима, къде точно в разработката по чл. 4 от Наредба № 8 е предвидена забраната, какви сечи забранява или допуска и за кое местообитание се отнася. Тази конкретизация е наложителна, защото посочените като нарушени разпоредби от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, към които препраща бланкетната разпоредбата на чл. 257 ал.2 от Закона за горите, също от своя страна са бланкетни. За да е ясно какво конкретно нарушение е извършил регистрирания лесовъд е нужно да се посочат и съответните правила от режима за устойчиво управление на горите в „Натура 2000” със съответните точки, раздели или др., които регламентират вида на позволените и забранените сечи в съответните зони за конкретните местообитания.

Така, както е описано деянието, не може да се разбере в какво конкретно се изразява нарушението и дали осъществява сочения състав на нарушение по чл. 257 ал.2 от Закона за горите, вр. чл. 4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите.

Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №99/18.12.2015г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 316/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.