РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Плевен, 24 Март 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
Г.К. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 93 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на „Диагностично консултативен център - 1 Плевен” ЕООД /ДКЦ-1/, гр. Плевен,
представлявано от С. К. И. – прокурист, чрез адвокат М. С. от САК, против решение № 2/04.01.2016 г. на Районен съд /РС/ гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д № 2615/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
499/2015 г. от 17.09.2015 г. на Директора на РЗОК – Плевен, с което на „ДКЦ – 1
Плевен” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 000411934 са наложени административни наказания,
както следва:
по т.І.1 – имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/
лева, на основание чл.105в, ал.1 от Закона за здравното осигуряване във връзка
с §45 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от
по т.І.2 – имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/
лева, на основание чл.105в, ал.1 от Закона за здравното осигуряване във връзка
с §45 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от
по т.І.3 – имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/
лева, на основание чл.105в, ал.1 от Закона за здравното осигуряване във връзка
с §45 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от
по т.І.4 – имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/
лева, на основание чл.105в, ал.1 от Закона за здравното осигуряване във връзка
с §45 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материални закон и при несъответствие
със събраните по делото доказателства. Касаторът посочва, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че НП е законосъобразно, тъй като с него са наложени
имуществени санкции въз основа на разпоредба (чл. 105в, ал. 1 от ЗЗО), която е
отменена още преди започването на административно наказателното производство. Счита,
че цитираният в процесното решение §45 от ЗИД на ЗЗО не е относим, тъй като
касае уреждане на процедура, ред и с тази норма правно-технически е недопустимо
да се запълва празнота по отношение на отменени административно наказателни
състави. Счита още, че тази норма не може да бъде основание да се тълкува, че
АНО може да налага санкции за деяния, които законът изрично не е обявил за
наказуеми, т.е. категорично не му дава основание да не спазва чл. 6 от ЗАНН. Счита,
че първоинстанционният съд неправилно е възприел и че не е налице нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, която норма е императивна и изисква съставянето на АУАН
да стане в присъствието на нарушителя. Посочва, че по категоричен и безспорен
начин в хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите по делото се
доказва, че АУАН е съставен без присъствие на нарушителя, след което е поканен
представител на лечебното заведение само и единствено за да му бъде връчен
акта. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че не е налице
нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно дата и място на
извършване на нарушенията. Твърди, че не се съдържат и доказателства за
нарушенията, като е възможно направления да не са издавани, а именно при
вписването на такива като издадени в електронните здравни отчети да е налице
грешка, като по този начин посочените в АУАН и в НП нарушения не съществуват.
Счита, че са неправилни изводите на съда, че при издаване на НП липсва
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Касаторът излага подробни съображения за твърденията си и моли по същество
да бъде отменено
изцяло първоинстанционното решение, както и издаденото наказателно постановление. Моли за присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение.
Касаторът - редовно призован за откритото съдебно
заседание, се представлява от адвокат В.Я. от САК с пълномощно на л. 18 от
делото. Поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея мотиви. Счита,
че първоинстанционният съд е постановил необосновано, неправилно и
незаконосъобразно решение. Излага подробни съображения за твърденията си и моли по
същество да бъде отменено изцяло
първоинстанционното решение.
Ответникът – РЗОК - Плевен, редовно призован за откритото
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Д.Г. с пълномощно на л. 19 от
делото. Счита, че така подадената касационна жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок, но е изцяло неоснователна и недоказана. Подробни
съображения излага в писмени бележки, с които обосновава
правилност на съдебния акт и моли същият да
бъде оставен в сила. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав,
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се
явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
РС е приел за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка въз основа на Заповед
№РД – 08 – 865/20.07.2015 г. на Директор на РЗОК –
Плевен в ДКЦ-1 са констатирани следните нарушения в документацията и
документооборота на д–р К. В. по пакет „Кожни и венерически болести“ относно изготвяне и съхраняване на
първичните медицински документи в периода 01.01. – 30.06.2015 г., изразили се в
несъответствие между представените в РЗОК – ПЛЕВЕН електронни отчети за
извършена дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове и хартиения носител на
същите амбулаторни листове, съхраняван в лечебното заведение:
- І.1 – в
електронния отчет за м.март 2015 г., по амбулаторен лист (АЛ) №601/09.03.2015 г.
от преглед на здравноосигурено лице (ЗОЛ), д – р В. е издала направление (бл. МЗ – НЗОК №3) с №38 за консултация с
физиотерапевт (код на специалност 23). На екземпляра на АЛ, съставен на хартиен
носител, в реквизита „Издадени документи“ липсва отразено медицинско
направление за консултация. По този начин са нарушени изискванията, реквизитите
и стандарта, посочени в Приложение №3 на НРД за медицински дейности за 2015 г.
при изготвяне на първичен медицински документ – „Амбулаторен лист“. В тази
връзка е допуснато нарушение на установените изисквания за работа с първични
медицински документи, което е квалифицирано като нарушение на чл.55, ал.2, т.5
ЗЗО във вр. чл.157, чл.158, ал.1, т.1, ал.2, т.І.Б, т.1 вр.чл.160, ал.1 от
Национален рамков договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2015 г. и Приложение №3 към същия. Нарушението е за първи път;
- І.2 - в електронния
отчет за м.март 2015 г., по амбулаторен лист (АЛ) №766/21.03.2015г. от преглед
на здравноосигурено лице, д–р В. е издала направление (бл. МЗ – НЗОК
№3) с №57 за консултация с физиотерапевт (код на специалност 23). На екземпляра
на АЛ, съставен на хартиен носител, в реквизита „Издадени документи“ липсва
отразено медицинско направление за консултация. По този начин са нарушени
изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в Приложение №3 на НРД за
медицински дейности за 2015 г. при изготвяне на първичен медицински документ –
„Амбулаторен лист“. В тази връзка е допуснато нарушение на установените
изисквания за работа с първични медицински документи, което е квалифицирано
като нарушение на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО във вр. чл.157, чл.158, ал.1, т.1, ал.2,
т.І.Б, т.1 вр.чл.160, ал.1 от Национален рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2015 г. и Приложение №3 към същия. Нарушението е за
първи път;
- І.3 - в електронния
отчет за м.март 2015 г., по амбулаторен лист (АЛ) №804/25.03.2015 г. от преглед
на здравноосигурено лице, д – р В. е издала направление
(бл. МЗ – НЗОК №3) с №58 за консултация с физиотерапевт (код на специалност
23). На екземпляра на АЛ, съставен на хартиен носител, в реквизита „Издадени
документи“ липсва отразено медицинско направление за консултация. По този начин
са нарушени изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в Приложение №3 на
НРД за медицински дейности за 2015 г. при изготвяне на първичен медицински
документ – „Амбулаторен лист“. В тази връзка е допуснато нарушение на
установените изисквания за работа с първични медицински документи, което е
квалифицирано като нарушение на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО във вр. чл.157, чл.158,
ал.1, т.1, ал.2, т.І.Б, т.1 вр.чл.160, ал.1 от Национален рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2015 г. и Приложение №3 към същия. Нарушението е за
първи път;
- І.4 - в електронния
отчет за м.април 2015 г., по амбулаторен лист (АЛ) №896/02.04.2015 г. от
преглед на здравноосигурено лице, д – р В. е издала направление
(бл. МЗ – НЗОК №3) с №57 за консултация с физиотерапевт (код на специалност
23). На екземпляра на АЛ, съставен на хартиен носител, в реквизита „Издадени
документи“ липсва отразено медицинско направление за консултация. По този начин
са нарушени изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в Приложение №3 на
НРД за медицински дейности за 2015 г. при изготвяне на първичен медицински
документ – „Амбулаторен лист“. В тази връзка е допуснато нарушение на
установените изисквания за работа с първични медицински документи, което е
квалифицирано като нарушение на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО във вр. чл.157, чл.158,
ал.1, т.1, ал.2, т.І.Б, т.1 вр.чл.160, ал.1 от Национален рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2015 г. и Приложение №3 към същия. Нарушението е за
първи път.
РС е приел, че тази фактическа обстановка се доказва от
разпита на свидетелите и събраните писмени доказателства. По отношение на
законосъобразността на НП изложил следните мотиви:
Съставеният акт и наказателното постановление са
изготвени от компетентни лица, съобразно чл. 105з ЗЗО (в редакцията
към ДВ бр. 48 от
27.06.2015 г., при съобразяване на § 45 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравното осигуряване, публикуван в същия
брой на Държавен вестник).
Не е приел направените възражения от процесуално
естество.
Приел е, че НП не е издадено въз основа на разпоредба,
която е отменена още преди началото на административнонаказателното
производство. Позоваването на чл.6 ЗАНН и навеждането на доводи в посока на
чл.3, ал.2 ЗАНН е неправилно, тъй като е в разрез с недвусмислената редакция на
§ 45 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Съобразно
неговата ал.1, действието на целия комплекс норми, регламентиращи „проверките
от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина
– контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване“ се явява
продължено, независимо от тяхната отмяна – до приемането на нови национални
рамкови договори по чл. 53, ал. 1 ЗЗО.
Тази регламентация има за цел да гарантира нормалното провеждане на
санкционната дейност до приемането на нови национални рамкови договори. Обратното
виждане води до своеобразен правен абсурд, почиващ на съществуване именно на
такава празнина и невъзможност да бъдат установявани и санкционирани извършени
административни нарушения за един дълъг – и по същество – неопределен период от
време, следващ отмяната на съответните правни разпоредби. Посочил е съдебна
практика - Решение № 353 от 10.08.2015 г. на АС - Плевен по к. н. а. х. д. №
449/2015 г., Решение № 555 от 7.12.2015 г. на АС - Плевен по к. н. а. х. д. №
682/2015 г. и други.
Приел е за неоснователно възражението, че без нужната
компетентност – и при незаконосъобразно определяне предмета на проверката със
Заповед №РД – 08 – 865/20.07.2015 г. на Директор на РЗОК – Плевен, в хода на
същата проверка, финансов инспектор е съставил АУАН за четирите нарушения. Основната
рамка на правомощията на финансовите инспектори са регламентирани в чл.73, ал.1
ЗЗО, а тези на лекарите – контрольори – в чл.74, ал.1 ЗЗО, които разпоредби, по
аргумент от §45 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване - ДВ бр. 48 от 27.06.2015
г., следва да се имат предвид в последната редакция на Закона преди неговото
изменение, публикувано в този брой на ДВ, т.е. в редакцията към ДВ бр. 12 от
13.02.2015 г. Съобразно тази редакция на чл.73, ал.1 ЗЗО, в правомощията на
финансовите инспектори влиза проверката на отчетните документи на изпълнителите
на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД; извършването на
контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите на
медицинска и дентална помощ по договорите им с РЗОК; извършването на проверки
по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с финансови нарушения. От
друга страна, според чл.73, ал.5 ЗЗО (редакция към ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г.),
„Дейностите на изпълнителите на медицинска помощ в изпълнение на договорите по чл. 59, ал. 1 подлежат
на финансова проверка от контролните органи на РЗОК и на Министерството на
здравеопазването“, а според чл.73, ал.6 ЗЗО – „Финансовите инспектори
осъществяват контрол върху изпълнението и отчитането на договорените с НЗОК
дейности по ал. 5 на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ,
регламентирани в НРД“. При съобразяване на посочените правни разпоредби, в
качеството на контролни органи на РЗОК, в съответствие със Заповед №РД – 08 –
865/20.07.2015 г. на Директор на РЗОК – Плевен, посочените в същата заповед
длъжностни лица са извършили планова, пълна, първична, самостоятелна проверка
на изпълнението на сключения договор ИД №150422/18.02.2015 г. между Директор на
РЗОК – Плевен и ДКЦ-1 по няколко пакета, сред които и пряко относимия към
правния спор - „Кожни и венерически болести“. Неправилно се счита,
че нарушенията, за които е повдигнато административно обвинение със съставения
АУАН биха могли да бъдат единствено от областта на компетентност на лекарите –
контрольори, както тя е уредена в чл.74, ал.1 ЗЗО. Проверката на документацията
и документооборота (към които се отнасят както амбулаторните листи, така и
представените в РЗОК електронни отчети), а също и осъществяването на контрол
върху изпълнението и отчитането на договорените с НЗОК дейности, на общо
основание попадат в компетентността на финансовите инспектори, а в случая се
касае за изпълнение и отчитане на договорени медицински дейности.
РС е приел за неоснователно възражението, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, в разрез с разпоредбата на чл.40, ал.1
ЗАНН. Видно от показанията на свидетелите, санкционираното юридическо лице е
било съответно поканено – в лицето на неговия прокурист, да се яви за съставяне
на АУАН. На така отправената покана, ДКЦ-1 е изпратило пълномощник, и именно в
негово присъствие е бил съставен АУАН, същият е бил предявен, като е бил връчен
съответен екземпляр. От друга страна, видно от представения по делото заверен
препис на представеното пълномощно /л.64 от делото/, пълномощникът има право от
името и за сметка на ДКЦ-1 „да получава и подписва констативни
протоколи и актове за установяване на административни нарушения“, изходящи
от РЗОК. Следователно, представителната власт на пълномощника е вън от
съмнение, а следователно на санкционираното лице е дадена необходимата
възможност да вземе участие лично в започналото срещу него
административнонаказателно производство, в съответствие с чл.40 ал.1 ЗАНН.
РС е приел, че АУАН не страда от липса на законови
реквизити по чл.42, т.3 ЗАНН, а НП – от липсата на такива по чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН по отношение на дата и място на извършване на нарушенията. От съдържанието
на АУАН, и на НП е очевидно, че като дата на всяко от четирите нарушения се има
предвид датата, на която е съставен съответния АЛ, т.е. касае се за дати
09.03.2015 г., 21.03.2015 г., 25.03.2015 г. и 02.04.2015 г., а и също така няма
никакво разумно съмнение, че мястото на нарушението е гр.Плевен, доколкото
именно в това населено място са съставени същите четири броя АЛ, чието
съдържание, според ясното описание на обстоятелствата както в АУАН, така и в
НП, не отговаря на изискванията, предвидени в Приложение №3 към НРД за
медицинските дейности за 2015 г. и в частност – не е отразено издаването на
медицинско направление за консултация, при положение, че съобразно представения
електронен отчет, такова в действителност е било издадено. По тази причина РС е
приел, че изискванията на чл.42, т.3
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН се явяват „надежно” /вероятно е имал предвид
надлежно/ спазени. Относно претенцията, че е нарушена разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.6 ЗАНН и че посочените като нарушени правни разпоредби не дават
възможност на санкционираното лице да разбере в какво точно се състои
нарушението и да организира защитата си, същата претенция не е основателна.
Безспорно е, че правната уредба, залегнала в ЗЗО и в НРД е с висока степен на
усложненост, не на последно място поради използваната юридическа техника при
тяхното изготвяне, но това е обстоятелство, което не може да се навежда в подкрепа
на тезата за недостатъчна яснота на цифровата квалификация на нарушението. В
действителност, във възприетата както от актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган, посредством техниката на препращането,
цифровата квалификация е конкретизирана в достатъчна степен: от общата
разпоредба на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО относно съдържанието на НРД (и по –
конкретно – въпроса за документацията и документооборота), към:
- регламентацията на
документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на
медицинска помощ - ИМП (чл.157 от Национален рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2015 г.): първични медицински и финансови документи
съгласно приложения № 3 и 5 съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ, както и
въпросите за амбулаторния лист като първичен медицински документ (чл.158, ал.1,
т.1 от НРД) и документооборота (чл.158, ал.2, т.І.Б, т.1 от НРД - електронен
отчет за извършената дейност и екземпляр от амбулаторния лист на хартиен
носител),
- за да се стигне до
задължението по чл. 160, ал.1 от НРД „Документите по чл. 158, ал. 1 се
изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение
№ 3“, както и самото Приложение №3, доколкото словесното описание на
четирите процесни нарушения се свежда именно до неспазване на реквизита
„Издадени документи“ в четири отделни амбулаторни листа, издадени на хартиен
носител и съхранявани при изпълнителя на медицинска помощ.
РС е приел, че е налице кохерентност между словесната и
цифровата квалификация на деянията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, а при правната
квалификация е налице единство между словесната и цифровата такава, поради
което това възражение е неоснователно.
РС е направил краен извод, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, като санкцията, определена в
минимален размер, е правилно индивидуализирана, и го е потвърдил.
По наведените касационни
основания съдът съобразява следното:
Със Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от 2015 г.), разпоредбите на чл.105в /посочен в НП/, както и
други разпоредби, са отменени. Но съгласно §45, ал.1 от ПЗР на същия закон: “До приемането
на нови национални
рамкови договори по чл. 53, ал.
1 проверките
от финансовите инспектори, лекарите-контрольори
и лекарите по дентална медицина – контрольори, налагането на санкции и тяхното
обжалване се извършват по досегашния
ред”. Следователно до приемането на нови НРД същите санкционни разпоредби
продължават да действат и въз основа на същите могат да се налагат наказания,
включително за нарушения, извършени след влизането в сила на изменителния
закон. С тази преходна разпоредба е уредено преживяване на отменения закон до
настъпването на определени обстоятелства, а именно приемане на нови НРД. Докато
тези договори не са факт, установяването на нарушения и цялостният процес на
наказване остават същите, описани в дотогава действащата редакция на ЗЗО,
включително и по отношение на нарушенията, описани в чл.105в ЗЗО. Текстът на
§45, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО съдържа не само ред и процедура за наказване, но
и урежда преживяването на материалноправни норми, които следва да продължат да
се прилагат.
Твърденията, че е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН
е съставен в отсъствие на нарушителя, е неоснователно. Видно от свидетелските
показания, същите не опровергават изложеното в АУАН, и не са в смисъл, че актът
е съставен предварително. Свидетелите /освен един, който не помни кога е
съставен актът/ дават показания, че актът е редовно съставен и връчен. Видно от
самия АУАН /л.л.59-63 от делото пред РС/, актът е съставен на 28.08.2015 г.,
упълномощеното лице се е запознало с него, като е написало собственоръчно
”нямам възражения”, и се е подписало. Подписало се е и за да установи, че е
получило препис от акта, като отново е поставена дата 28.08.2015 г.
Следователно правото на защита на касатора не е било нарушено.
Относно твърденията че са нарушени чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото липсват дата и място на извършване на нарушенията,
същото е неоснователно. За всеки от амбулаторните листи е посочено кога е
издаден, доколкото е индивидуализиран с номер и дата на издаване. Мястото на
нарушенията се установява и въз основа на посочения в акта и НП адрес на
дружеството, където същото извършва своята дейност, включително се извършват
прегледите от лекар – специалист и се издават амбулаторни листи, които
отразяват тези прегледи.
Твърденията, че е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН също
са неоснователни. Посочените като нарушени разпоредби от НРД описват
задължението на лекаря-специалист да отрази извършения преглед в амбулаторен
лист, като отрази в същия лист и издадените медицински направления за
консултация.
Следва да се посочи обаче, че нарушенията, посочени в
АУАН и НП, не са доказани. Видно от приобщените като доказателства амбулаторни
листи и електронни отчети /л.л.49-58 от
делото пред РС/, в амбулаторните листи на хартиен носител липсва посочване на
издадени направления за консултация. В електронните отчети е отразено, че са
издавани такива. Нарушенията се състоят в това, че в АЛ не са отразени
издадените направления. За да се докажат така описаните в АУАН и в НП
нарушения, следва да са налице действително издадени направления за консултация
при прегледите. В АУАН и НП се твърди, че такива направления са издадени. Никъде
в преписката, както и в делото пред РС обаче такива издадени направления не са
приобщени. Поради липсата им съдът приема, че издаването на такива направления не
е доказано. Доколкото нарушенията не се състоят в несъответствие между АЛ на хартиен
носител и електронния отчет, а в неотразяване в АЛ на хартиен носител на
издадени медицински направления за консултация, нарушенията не са доказани и НП
следва да се отмени.
При направената служебна проверка, по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд –
Плевен, е валидно, допустимо, но не е съобразено с изискванията на материалния
закон на посоченото по-горе основание, поради което следва да бъде отменено.
По отношение искането за присъждане на разноски, съгласно
ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища
по административнонаказателни
дела.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2
АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/04.01.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2615 по описа на Районен
съд на гр. Плевен за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 499/2015 г. от 17.09.2015 г. на Директора на
РЗОК – Плевен.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.