РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Плевен, 11 Февруари
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 1093 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция
на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез ст.
юрисконсулт Н.М., против решение № 979/07.12.2015 г. на Районен съд /РС/ гр.
Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2410/2015 г., с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 151594-0074598 от 05.06.2015 г. на Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр. Велико Търново, с
което на М.К.Ч. *** с ЕГН ********** на основание чл.
273 от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ е наложена глоба в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 13, ал. 1 във
връзка с чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Счита за неоснователни мотивите на
първоинстанционния съд относно това, че НП е издадено при съществено
процесуално нарушение, а именно че не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3
и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че според мотивите на РС правото
на защита на наказаното лице е съществено нарушено. Посочва, че от показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта се установява фактическа обстановка
идентична с описаната в съответния акт. Счита, че след анализ на събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че М.К.Ч. е осъществил
състава на административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното
НП, тъй като не е оказал съдействие на орган по приходите в ТД на НАП – В.
Търново, ИРМ Плевен при упражняване на правомощията му. Сочи, че вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, която позволява същото да бъде
разбрано и да бъде организирана адекватна защита срещу него. Посочва, че
разпоредбата на чл. 25 от ДОПК дава възможност определеният от органа по
приходите срок да бъде продължен по молба на заинтересованото лице, подадена
преди изтичане на срока, ако това се налага по уважителни причини, като в
случая задължението не е изпълнено, поради което счита, че правилно и
законосъобразно администратитивнонаказващият орган е направил извод, че с
поведението си Ч. е осъществил състава на чл. 273 от ДОПК. Моли оспореното
решение да бъде отменено.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява
се от юрисконсулт Ц. Г. с пълномощно на л. 16 от делото. Поддържа изцяло касационната жалба. Счита
за неоснователен изводът на първоинстанционния съд относно това, че в
наказателното постановление не е посочена дата, тъй като при такова нарушение
не е необходимо да бъде посочена дата на извършване на нарушението, защото
такава няма. Сочи, че е достатъчно да бъде посочен срокът, в който е следвало
да бъде извършено действие. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Ответникът – М.К.Ч. е бил редовно призован за откритото
съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д.П.. Поддържа подадения в
срок отговор по
касационната жалба, с който обосновава
правилност на съдебния акт и моли същият да
бъде оставен в сила. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С АУАН 0074598/18.05.2015 г. е
констатирано, че: на лицето М. К.Ч. е възложено извършване на проверка по
установяване на факти и обстоятелства с РИП №П-04001515018250-ОРП-01/27.01.2015
г., изготвен е ИПДПОЗЛ изх.№ П-04001515018250 – 040-001/10.02.2015 г., връчен
лично на 28.04.2015 г. В искането е определен 7-дневен срок за представяне на
исканите документи – до 05.05.2015 г. включително. В определения 7-дневен срок
не са представени исканите документи, с което е нарушен чл.13 от ДОПК във вр. с
чл.12, ал.1, т.11 от ДОПК. След като молбата за удължаване на срока е
представена след срока – на 07.05.2015 г. е уговорено устно да се представят до
15.05.2015 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.13 от ДОПК във вр. с чл.12,
ал.1, т.11 от ДОПК. Въз основа на АУАН е издадено и НП, с което на основание
чл.273 от ДОПК е наложена глоба в размер на 250 лева.
За да отмени НП, РС е приел,
че се потвърждава фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП. Отменил е
НП, като е приел, че в
съставения на 18.05.2015 г.
АУАН № 0074598 липсва
дата на извършване
на нарушението. Разпоредбата на чл. 42,
т. 3 от ЗАНН е изрична по отношение на
този задължителен реквизит, а непосочването му от своя
страна води и до друго нарушение
– това по чл. 42, т. 4 от
ЗАНН, касаеща пълно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. Тези пропуски в последствие не са били коригирани от административно
наказващия орган, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в
наказателното постановление изцяло е възпроизведена фактическата обстановка,
описана в АУАН.
РС е приел, че са
налице и противоречия в изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и НП,
доколкото в АУАН се твърди, че на жалбоподателя е предоставен срок за
представяне на исканите документи до 28.04.2015 г., а в НП, че
срокът е до 28.04.2014г. година. Освен това актосъставителят в АУАН не е
посочил какви документи не са представени, но словесно е отразил, че с това си
непредставяне на съответните документи жалбоподателят е препятствал
осъществяването на извършваната ревизия. Казано иначе именно с това действие
жалбоподателят да е осъществил изпълнителното деяние на нарушението като не е
съдействал на орган по приходите и по този начин е възпрепятствал упражняването
на правомощията му. В АУАН и в НП е посочено само, че е искано предоставяне на
документи с искане обр. Кд-40 за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице № П-04001515018250-040-001/10.02.2015 г. по отношение на Ч..
Това е нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като съдържанието
на нарушението следва да бъде описано както в АУАН, така и в НП, което е
изискване на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Това съдържание не трябва да се предполага или да препраща към други източници,
а да е ясно и точно формулирано, защото АУАН поставя началото на производство
по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и с
него се определят пределите на защита. При това положение двата акта предпоставят
гадаене и неяснота относно действителната воля на административно-наказващия
орган.
РС е приел, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения от страна на наказващия орган - преди издаване на наказателното
постановление, санкциониращият орган не е изпълнил задължението си, визирано в
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката, да
провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, и да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и
разследване на спорните обстоятелства. Неизпълнението на това задължение от
страна на наказващия орган в конкретния случай е довело до издаване на едно
неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление. На тези основания
решаващият съд е отменил НП.
Решението е правилно като краен резултат, но при други
мотиви:
По отношение спазването на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, същите са нарушени, но не по начина, посочен от РС. Допуснатата
фактическа грешка в НП, където като дата на връчване на искането за представяне
на документи е посочена 28.04.2014 г., вместо 28.04.2015 г., би била
несъществена, ако в АУАН фигурираше само датата 05.05.2015 г. като срок за
изпълнение на задължението за представяне на документи. В случая в АУАН е
посочено, че не е спазен срок за представяне на документи 05.05.2015 г., като
обаче е посочено, че същият е устно продължен до 15.05.2015 г. За срока
15.05.2015 г. обаче няма твърдение, че същият не е спазен, а само са посочени
като нарушени съответните норми от ДОПК. В НП наказанието е наложено за
непредставяне на документи в срок – 05.05.2015 г., с което не се оказва
съдействие на органите по приходите. След като в АУАН се сочи, че този срок е
удължен, не може да се наложи законосъобразно наказание за неспазването му,
доколкото същият срок вече е удължен, а само при евентуално неспазване на новия
срок. Следователно при описание на нарушението и датата, определена чрез срока,
на която същото нарушение е извършено, е налице съществено противоречие, поради
което е допуснато съществено процесуално нарушение при привличането към
отговорност и наказването.
Следва да се отбележи, че в преписката е налице изрично решение на
органа по приходите /л.16/, с което се
отказва удължаването на срока, поради което е налице и противоречие с
изложеното в АУАН за устното удължаване на този срок.
В АУАН и в НП не е необходимо да се посочва точната дата на извършване на
нарушение, което се извършва чрез бездействие, ако точно е посочен срокът, в
който следва да се извърши действието. Доколкото в АУАН, с който Ч. е привлечен
към отговорност, са посочени два срока за извършване на едно и също действие,
лицето е поставено и в невъзможност да разбере по неспазването на кой срок да
се защитава. Само част от твърденията и обвиненията са преминали в НП, като не
е правилен направеният от РС извод, че: “в наказателното постановление изцяло е
възпроизведена фактическата обстановка, описана в АУАН”. В АУАН са описани
твърдения, които не са намерили място в НП. При издаването на НП, наказващият
орган не е изследвал подробно този въпрос, поради което е издал НП за
нарушение, изразяващо се в неспазване на срок, който срок според самия АУАН е
неотносим, доколкото е продължен.
Непосочването на всички поискани документи в АУАН и в НП не е процесуално
нарушение, доколкото същите са достатъчно ясно посочени по направеното искане
от страна на органа по приходите.
Доколкото се твърди, че Ч. не е оказал съдействие на орган по приходите в
ТД на НАП – В. Търново, ИРМ Плевен при упражняване на правомощията му, съдът
отбелязва следното: Искането за представяне на документи и обяснения е от
10.02.2015 г. Данъчният служител безуспешно се е опитвал да връчи същия на
постоянния адрес на лицето на 11.02.2015 г. /протокол на л.41 от делото пред
РС/, като това не е станало поради ненамирането му. Видно от искане на данъчния
служител от 17.02.2015 г. до ОД на МВР-Плевен /л.36 от делото пред РС/, на
данъчната администрация е известен настоящият адрес на Ч., но същият не е бил търсен
на този адрес. Ч. е бил уведомен от ОД на МВР-Плевен на 23.04.2015 г. да се яви
в 14-дневен срок в ТД на НАП-офис Плевен /обяснение на л..37 от делото пред РС/, като
на 28.04.2015 г. се е явил и искането му е връчено, за което е съставен протокол.
Нито в искането за представяне на документи, нито в протокола /л.38 от делото пред
РС/ са указани последиците от евентуалното непредставяне в срок на съответните
документи. Указана е само възможността за прилагане на чл.176 от Гражданския
процесуален кодекс, неотносим по отношение на административното наказване. Даден
е минималният срок по ДОПК – 7 дневен, за представяне на документите, като не е
посочено, че същият при необходимост може да бъде удължен, като искането за
това следва да се направи до изтичането му. В първия работен ден след
изтичането на срока Ч. е поискал удължаването на последния /молба на л.15 от
делото пред РС/. По същата молба е налице писмено произнасяне /както беше
посочено по-горе/ от органа, като е отказано удължаването по причина, че
молбата е постъпила след срока. Няма никакви мотиви относно факта, че в
7-дневния период има само 4 работни дни, нито относно факта, че се искат голям
брой документи относно значителен брой платци на доходи, предимно държавни
учреждения, включително съдилища. В АУАН и в НП не се твърди, че исканите
документи не са представени. От така описаните обстоятелства по връчването на
искането е явно, че данъчният орган не е направил необходимите усилия за
навременното му връчване. Като не е указал в искането, че срокът може да бъде
удължен само преди изтичането му, и че непредставянето на документите в срок
представлява административно нарушение, данъчният служител не е проявил
изискваната от закона добросъвестност /чл.6, ал.1 ДОПК/.
Поради горното
решението РС следва да се остави в сила, с тези коригиращи мотиви.
При направената служебна проверка, по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо,
съобразено с материалния закон на посочените по-горе основания и следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 979/07.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2410 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.