Р E Ш Е Н И Е

№ 117

гр.Плевен, 18 Март 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 92 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1065 от 29.12.2015 г., постановено по нахд № 2668/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-0035365 от 25.08.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.230 от ЗЗП затова, че до 18.02.2015 г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол 2015 № К-0180425 от 16.01.2015 г., за отстраняване на несъответствието съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗП чрез възстановяване на заплатената сума, като търговецът не е удовлетворил искането за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената от потребител сума за мобилен телефонен апарат „НUAWEI U8850”, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез ремонт на апарата в периода от месец септември 2014 г. до месец декември 2014 г. и в рамките на срока на гаранцията, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Й. Р., която счита същото за немотивирано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че т.к. в НП е посочено, че на БТК е дадено задължително предписание да се възстанови на жалбоподателя заплатената сума за закупения от него мобилен телефон по реда на чл.114 ал.3 от ЗЗП в срок до 15.02.2015 г. и да се представи в КЗП Плевен акт за удовлетворяване на рекламация чрез възстановяване на заплатената сума в срок до 17.02.2015 г., АНО е стигнал до извода, че понеже на 18.02.2015 г. не е изпълнено задължителното предписание, е нарушена нормата на чл.230 от ЗЗП, което заключение е възприел и въззивният съд, но при неправилно приложение на процесуалните закони ЗАНН и АПК. Счита, че НП е порочно и е следвало да бъде отменено, защото на БТК е наложена санкция за неизпълнение на индивидуален административен акт (задължителни предписания), които не са влезли в сила, т.к. при непосочен срок за обжалване се прилага нормата на чл.140 ал.1 от АПК, според която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. С оглед на това намира, че преди изтичане на посочения срок не може да се издаде правилен и законосъобразен АУАН и въз основа на него правилно и законосъобразно НП, т.к. преди влизане в сила на индивидуалния административен акт за адресатите му не възникват задължения, които същите следва да изпълнят и поради това не може да се констатира нарушение при или по повод изпълнението на този акт. Алтернативно счита, че въззивният съд неправилно е приел посочената в НП дата на извършване на проверка по документи – 18.02.2015 г., за дата на извършване на нарушението, за което е санкционирано БТК. Твърди, че въззивният съд правилно е посочил в решението, че неизпълнението на предписанията в указания срок релевира административно нарушение по чл.230 от ЗЗП, но необосновано е приел, че датата, на която е извършена проверка по документи от КЗП – 18.02.2015 г., когато се установява, че не е изпълнено предписанието, е датата на извършване на нарушението. Според касатора този порок на НП е съществен и влече неговата отмяна. Счита, че въззивният съд неправилно е потвърдил и размера на наложената имуществена санкция, т.к. не е обосновал какво е наложило определяне на наказанието в неговия максимален размер, въпреки че според него същият следва да се определя при условията на повторност. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе, чрез юрисконсулт Д. Л. е депозирала по делото писмено становище, с което моли съда да остави касационната жалба без уважение като неоснователна. Твърди, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение и не са извършени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че предписанието не е изпълнено, а са представени документи, от които е видно, че стоката е заменена с нова и до датата на съставяне на акта не са предприети никакви други действия от страна на търговеца. Навежда доводи, че предписанията са законосъобразни, издадени са от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, конкретно са определени задълженията на търговеца, определен е срок за изпълнението им, търговецът е предупреден за санкцията при неизпълнение на задължителните предписания. Счита за неоснователно възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. нарушението е продължено и се изразява в бездействие. Намира за безспорно, че е извършено нарушение по чл.230 от ЗЗП и същата разпоредба следва да се приложи при налагане на санкцията, която за юридическите лица може да бъде в размер от 200 лв. до 1000 лв. Посочва, че наложената санкция е в размер на 2000 лв., като подробно са изложени мотивите за налагане именно на този размер на санкцията. Счита, че многобройните нарушения на дружеството показват явното нежелание да се спазват законовите разпоредби в отношенията с потребителите. Моли съда да остави жалбата без уважение и изцяло да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че е извършена проверка в магазин „Виваком 4802" в гр. Плевен, на пл.”Възраждане” №3 на 16.01.2015г. с КПК № 0180425 по жалба с вх.№ Р-03-88/15.01.2015г. от Н. Ф. относно предявена рекламация за мобилен телефонен апарат „HUAWEI U8850” на 15.01.2015г. за четвърти път. Апаратът е приет със сервизна поръчка №382646/15.01.2015г. В рамките на 3 месеца, от месец септември 2014г. до месец декември 2014г., са извършени три ремонта на телефона, които са отразени в гаранционната карта. Потребителят желае да му бъде възстановена заплатената сума или с доплащане да закупи друг телефон. С КПК- 0180425/16.01.2015г. е дадено задължително предписание да се възстанови заплатената сума по реда на чл.114, ал.3 от ЗЗП в срок до 15.02.2015г. и на 17.02.2015г. да се представи в КЗП гр.Плевен Акт за удовлетворяване на рекламация чрез възстановяване на заплатената сума. На 02.02.2015г. потребителят депозирал допълнение към жалба с вх.№Р-03-88/15.01.2015г., че на 30.01.2015г. му е заменен апарат с нов и веднага е проявил дефект. На 02.02.2015г. е предявил рекламация за пети път и пожелал да му бъде възстановена сумата по реда на чл.114, ал.3 от ЗЗП или да му бъде заменен апаратът с друг модел, дори и срещу доплащане. На 18.02.2015г. търговецът предоставил следните документи: 1. Акт за удовлетворяване на рекламацията от 29.01.2015г. чрез замяна на устройството с ново по сервизна поръчка № 382646; 2. Акт за удовлетворяване на рекламация от 17.02.2015г. чрез замяна на телефона с нов по сервизна карта № 1502024802002817/02.02.2015г. Документите са приети с ППД № К-0071112/18.02.2015г. Не е представен Акт за удовлетворяване на рекламация чрез възстановяване на заплатената сума. Направен е извод, че до 18.02.2015г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол № К-0180425/16.01.2015г., за прилагане на разпоредбата на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите /възстановяване на заплатената сума/. Търговецът не е удовлетворил рекламацията на потребителя чрез разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума по реда на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Съдът установил тази фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетеля   К., присъствал при установяване на нарушението, които кредитирал с доверие. При така изложената фактическа обстановка съдът направил извод, че от страна на задълженото лице  е проявено бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита правата на потребителите, представляващо административно нарушение на разпоредбата на чл.230 от ЗЗП. За неоснователни счел възраженията за липса на описание на фактическата обстановка, при която е извършено административното нарушение. Съдът изложил мотиви, че за  неговата индивидуализация от фактическа страна в смисъла, който законодателят е вложил в регламентираното изискване по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва в съдържанието на наказателното постановление да бъдат посочени релевантните факти и обстоятелства, от значение за установяване наличие на съставомерно поведение, като основание за налагане на административна санкция. Съдът счел, че  в АУАН и в НП ясно, подробно и конкретно е описано нарушението на дружеството- жалбоподател, а именно, че не е изпълнило задължително предписание на инспектор на КЗП, дадено с  протокол за проверка на документи 2015 № К-0180425/16.01.2015г. чрез възстановяване на заплатената сума по реда на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Съдът изложил мотиви още, че в случая дружеството е санкционирано за нарушение по чл.230 от ЗЗП и релевантните за съставомерността на деянието елементи – задължително предписание на контролен орган на КЗП, което не е изпълнено, са описани в необходимата и достатъчна степен за конкретизацията на нарушението.  Направил извод, че административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна. Изрично е посочена датата, до която дружеството е следвало да изпълни дадените задължителни предписания, неизпълнението на които в указания срок релевира административно нарушение по чл.230 от ЗЗП. Посочени са и приложените към АУАН доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Съдът приел за неоснователно искането за намаляване размера на наложената санкция 2000 лв. Деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на §13 т. 21 от ДР на ЗЗП, съгласно която разпоредба „повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.” От представените по делото доказателства съдът установил, че нарушението е извършено на 18.02.2015г. в едногодишен срок от влизането в сила на НП № 2014-0031528/31.01.2014г., НП № 2013-0028958/09.08.2013г., с които на дружеството жалбоподател са наложени наказания за същите по вид нарушения. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Административнонаказателната отговорност по чл. 230 ЗЗП се ангажира за неизпълнение на даденото предписание. Последното е дадено с констативен протокол №К-0180425/16.01.2015 год., с който е разпоредено на дружеството да възстанови на лицето заплатената сума по реда на чл.114, ал.3 от ЗЗП в срок до 15.02.2015 год. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в определен от органа срок. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Действително, в протокола от извършена проверка, в който е обективирано даденото предписание, не се съдържа запис пред кой орган и в какъв срок може да се оспори последното, но липсата на такъв запис не изключва отговорността на дружеството за извършеното нарушение, а е основание за приложение разпоредбата на чл. 140 от АПК - в този случай срокът за оспорване на задължителните предписания се удължава на два месеца. Вярно е и посоченото в касационната жалба, че актът за нарушение за неизпълнение на даденото предписание е съставен преди изтичането на този двумесечен срок за оспорване, но е вярно и обстоятелството, че и в този по-дълъг срок, предоставен от закона, дружеството не е оспорило задължителните предписания. Оспореното наказателно постановление е издадено в един значително по-късен момент- на 25.08.2015 год. и до издаване на същото, дружеството не е представило доказателства пред наказващия орган за надлежно подадена жалба и образувано съдебно производство, за да може това обстоятелство да бъде съобразено от АНО при преценката му налице ли е съставомерно деяние по чл.230 от ЗЗП или не. По делото няма данни и доказателства предписанието да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство. Поради това всички възражения във връзка със законосъобразността на самото предписание са неотносими към правилността на постановеното от РС решение и към законосъобразността на издаденото НП. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно-наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП. Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органите по ЗЗП незаконосъобразност на задължителните предписания.

Неоснователно е и възражението, че в НП липсва правна квалификация на вмененото нарушение. Има различни административнонаказателноправни норми с различна структура-такива, които съдържат в себе си и хипотеза, и диспозиция, и санкция, или само някои от тези елементи. В конкретния случай нарушената норма на чл.230 от ЗЗК съдържа в себе си и предвидената санкция, но тя съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което става основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Противно на изложеното в касационната жалба, не е налице нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН в НП. Нарушението е описано чрез неговите типични елементи по начин, че е ясно какво нарушение се вменява на лицето. Описани са в НП всички релевантни за отговорността на дружеството дати - датата, до която е следвало да се изпълни предписанието, датите на предявените рекламации, като 18.02.2015 год. е описана единствено като крайната дата (дата на проверка), на която е установено, че не е изпълнено даденото предписание.

При определяне размера на наказанието АНО е взел предвид факта, че дружеството е наказвано и друг път за същото по вид нарушение, поради което процесното е извършено при условията на повторност, поради което е налице трайно установено поведение от страна на нарушителя за нарушаване на българското законодателство и некоректно отношение към клиента.

Ето защо и на всички тези основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1065 от 29.12.2015 г., постановено по нахд № 2668/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.