Р E Ш Е Н И Е

80

гр.Плевен, 22 Февруари 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                          

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1090 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 936 от 26.11.2015г., постановено по НАХД № 2132 по описа за 2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035273 от 27.07.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. Д., на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП и на основание чл.221 ал.3 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, чрез юрисконсулт Р. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че неправилно районният съд е приел липса на нарушения при издаване на НП. Твърди се, че в наказателното постановление липсва дата на извършване на нарушението, което е съществен порок и води до неговата отмяна. Твърди се още, че липсват и описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, което представлява нарушение на нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На следващо място се счита, че дружеството не е осъществило състава на чл.127 ал.3 от ЗЗП. В тази връзка се сочи, че контролните органи не са посочили на база на какви доказателства са достигнали до заключението за извършено нарушение. Твърди се, че предявената рекламация е била заведена и удовлетворена от страна на търговеца. Сочи се, че районният съд не е взел предвид представеното доказателство за наличие на заведената рекламация, а именно справка за завеждането на рекламация от електронния регистър на” БТК”, както и сервизна поръчка № 370621 от 19.11.2014г. Твърди се още, че „БТК” ЕАД поддържа електронен регистър на всички рекламации, подадени в обекти на дружеството и всяка рекламация за мобилен апарат се приема чрез въвеждане на пореден номер и дата на предявяване на рекламацията, като се описват име на потребителя, данни за модел и сериен номер на стоката, предметът на рекламацията и т.н. В жалбата се сочи също, че отрязък от сервизната поръчка с посочените данни се предоставя на потребителя, с което той получава надлежен писмен документ, удостоверяващ входящия номер, датата и съдържанието на предявената рекламация, отразени в регистъра. Според касатора, не е извършено нарушение и на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП. Счита се за неправилен извода на районния съд, че представяната от търговеца гаранционна карта засяга правото на информация на потребителя за възможностите му за защита по реда на ЗЗП. Твърди се, че обстоятелството, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не е отразена информацията по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП се явява формално несъответствие с текста на закона предвид буквалното му тълкуване. Сочи се още, че търговецът не следва да бъде подвеждан под отговорност за нарушаване на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, тъй като липсва индивидуализация на процесното заявление за предоставяне на търговска гаранция, а в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение не става ясно на кой конкретен клиент на търговеца е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не съдържа установения в закона минимум информация. Твърди се, че от описаното в наказателното постановление е възможно да се предположи, че в търговския обект на дружеството са открити заявления за търговска гаранция, които не отговарят на изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но по никакъв начин не е възможно да се формира извод, че тези заявления са предоставени на конкретен клиент, закупил съответния мобилен телефон, поради което държането и наличието в търговския обект на заявления само по себе си не е неспазване на материалния закон и не е административно нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.  

В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София, редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите Регионална дирекция Русе не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Наказателното постановление е издадено за това, че на  22.12.2014г. при извършена проверка в магазин „Виваком 5204" в гр.Плевен,  по повод на  постъпила в КЗП в гр.Плевен жалба  от потребител относно предявена за четвърти път на 19.11.2014г. рекламация за мобилен телефонен апарат „НТС One", приет със сервизна поръчка № 370621/19.11.14г., е установено, че търговецът поддържа регистър на предявените рекламации, в който не е  описана рекламацията от 19.11.2014г., като за периода 18.11.2014г. - 21.11.2014г. са описани 5 рекламации. Установено е още, че в издадения на потребителя документ при предявяване на рекламацията (сервизна поръчка) не се съдържа номера, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации, както и подпис на лицето, приело рекламацията. В НП е отразено още, че при проверката на 22.12.2014г. в магазин „Виваком 5204" в гр.Плевен, е установено, че  се предлага за продажба мобилен телефонен апарат „CAT S50" на продажна цена 889,90 лв., налично количество 9 бр., с информация на български език, чрез етикет- стикер за производител: Китай, за вносител: „БТК”АД, бул. „Цариградско шосе”115И, за който се предоставя търговска гаранция в писмена форма, в която не се съдържа   задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно, че независимо  от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП.

От правна страна съдът е приел, че търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, поради което регистър за рекламации трябва да бъде наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да предяви рекламация, включително и в търговския обект, и съответно да бъде предоставен на длъжностните лица, като ролята на регистъра за рекламации е да се отразят по поредност предявените рекламации от всички потребители. Счел е, че търговецът е извършил нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП, тъй като към момента на извършване на проверката е установено, че рекламацията не е описана в поддържания електронен регистър, както и че в издадения на потребителя документ- сервизна поръчка, не се съдържат номера на рекламацията, нито подпис на  лицето, приело рекламацията. По отношение на констатираното нарушение на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП съдът е посочил, че  съгласно ЗЗП предоставянето на търговска гаранция е правна възможност, а не задължение на лицето, което я предоставя, но когато търговецът е преценил, че ще предостави търговска гаранция, той следва да се съобрази с всички изисквания на ЗЗП по отношение на търговската гаранция и предоставянето й. Счел е още, че заявлението за предоставяне на търговска гаранция изразява готовността на търговеца да даде за продадената от него стока или услуга търговска гаранция, която може да има по-тесен обхват от права на потребителите отколкото в ЗЗП. В тази връзка е посочил, че в представената гаранционна карта, която до попълването й при продажба има и характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция, не се съдържа изискуемата съгласно чл.119, ал.1, т.1 информация в писмен вид, както и че съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП, с което от обективна страна е осъществен състава на  чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП. В заключение районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, а наложените имуществени санкции са съобразени с минимума по закон. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд по отношение нарушението по чл.127 ал.3 от ЗЗП е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Според разпоредба на чл. 127, ал.1 и ал.3 от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно, като при предявяване на рекламация лицата задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. От представените по делото, в т.ч. от самото наказано лице доказателства се установява по безспорен начин, че на дата 19.11.2014 г. е била направена рекламация от потребител за мобилен телефонен апарат „НТС One" и именно затова на същия е била предоставена сервизна поръчка, след като апаратът е бил приет за ремонт. Видно е също от констативен протокол 2014 № К – 0180378/22.12.2014г. и заверено извлечение от регистъра на предявените рекламации на търговеца за периода 18.11.2014г.-21.11.2014г., че на 19.11.2014г. търговецът не е описал рекламацията на потребителя, описана в сервизната поръчка от същата дата, за мобилен телефонен апарат „НТС One" в регистъра на предявените рекламации и не е описал в издадения на потребителя документ номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, както и подпис на лицето, приело рекламацията. С това е осъществен състава на вменената като нарушена норма на  чл. 127, ал.3 от ЗЗП, за осъществяването на който е достатъчно на датата на предявяване на рекламацията, в случая това е 19.11.2014 г. рекламацията да не бъде отразена, да не бъде описана във водения регистър, без значение дали той е електронен или на хартиен носител, което е доказано от приобщените доказателства. Фактът, че на потребителя, направил рекламацията, е издадена сервизна поръчка, не замества и не изключва задължението на търговеца да вписва всяка подадена рекламация в регистъра. Двата документа не са тъждествени и взаимозаменяеми и имат различно предназначение и цел. Противно на твърденията на касатора, районният съд подробно и мотивирано е отговорил на всички релевирани с жалбата оплаквания, като въз основа на правилно установена фактическа обстановка въз основа на подробен анализ на събраните доказателства е формирал и правилни изводи за съставомерност на вмененото деяние по чл.127 ал.3 от ЗЗП и за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство. В тази връзка следва да се посочи само, че както в АУАН, така и в обжалваното НП, подробно са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително с посочване на дата и място на извършване. Конкретно са отразени датите на проверката и на рекламацията, както и мястото на извършване на нарушението. Ето защо решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.

По отношение нарушението по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП настоящият състав намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се отмени и обжалваното наказателно постановление в тази му част. Съображенията за това са следните:

Съгласно  чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП, "търговската гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - чл. 115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Това е също и правото на потребителят, когато не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от ЗЗП, да избира между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на цената." В този смисъл е Решение № 8532 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14900/2014 г.

Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката. Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него - чл. 118 от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117 от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното изискване на чл. 119, ал.1, т.1 от закона.

В контекста на горното следва извода, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на нарушението в АУАН може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не съдържа установения в закона минимум информация. Видно от описанието на административното нарушение в НП, твърди се, че: "В заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112- чл. 115 от ЗЗП, и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП. В този смисъл нито в АУАН, нито в НП се твърди, че търговска гаранция без задължителната по закон информация е била предоставена от наказаното с процесното НП дружество на конкретен потребител.

Държането в търговския обект на заявления, които не отговарят на изискванията на  чл. 119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, без никакви данни при проверката, както и от доказателствата по делото търговска гаранция с това конкретно съдържание да е била реално предоставена на потребители /каквото е изискването на санкционната норма/, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е административно нарушение. Не напразно законът отправя изискване към съдържането на търговската гаранция, но съставът на нарушението в санкционната норма на чл. 221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не отговаря на изискванията на  чл. 119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено - на потребител по конкретна продажба. Ето защо не е доказано извършването на нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП от страна на дружеството и решението в тази му част следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП в частта касаеща наложената санкция по чл.221 от ЗЗП.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 936 от 26.11.2015 г., постановено по НАХД № 2132 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2015-035273 от 27.07.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, в частта, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. Д., на основание чл.221 ал.3 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-035273 от 27.07.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, в частта, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. Д., на основание чл.221 ал.3 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.