Р Е Ш Е Н И Е

№ 87 / 2 Март 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари,две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 1089 по описа за 2015година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 931/25.11.2015г., постановено по НАХД № 2672/2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035363/25.08.2015г.на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София , на осн. чл. 27,чл. 28,чл.53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП /е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 119,ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113,ал. 4 от ЗЗП за това, че при извършена на 16.01.2015 г. проверка в магазин”Виваком 4802” гр. Плевен , пл.”Възраждане” № 3, стопанисван от търговеца по повод постъпила жалба вх. № Р-03-88/15.01.2015 г. от потребителя Н. В. Ф., е установено, в че заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП и не посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП, което ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 113,ал.4 от ЗЗП. .

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София , подадена от юрисконсулт А. Д. с наведени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че в наказателното постановление липсва посочване на дата на извършеното нарушение, а се съдържа само дата на извършване на проверката. Не става ясно кога е предоставена т.нар. търговска гаранция, предмет на проверката. Поради това оспорва извода на съда, че не е открил съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. На следващо място счита, че решението съдържа необосновани правни доводи, касаещи материалната страна на спора. Съдът е възприел единствено твърденията на контролния орган . Поддържа становище, че разпоредбата на чл. 119,ал. 1, т. 1 от ЗЗП следва да се тълкува систематично заедно с останалите норми от глава пета-Безопасност и качество на стоките и услугите. На следващо място навежда довод, че липсва индивидуализация на процесното заявление за предоставяне на търговска гаранция- не е ясно на кой потребител е предоставено. В НП не става ясно на кой конкретен клиент на търговеца е предоставено заявление за търговска гаранция , което да не съдържа установения в закона минимум информация. От описаното в НП може да се предположи, че в търговския обект на дружеството са открити заявления за търговска гаранция, които не отговарят на изискванията на чл. 119,ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но не може да се формира извод, че тези заявления са предоставени на конкретен клиент, закупил мобилен телефон със съответната марка. Счита, че наличието в търговския обект на заявления, само по себе си не е административно нарушение. Моли да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, в подадено писмено становище я оспорва и моли да се потвърди решението на Районния съд. Твърди, че е установено, че при продажба на телефонни апарати „САТ S50” за тях се предоставя гаранционна карта, която не съдържа изискуемата съгласно чл. 119,ал. 1, т. 1 от ЗЗП информация в писмен вид относно правата на потребителите по чл. 113,ал. 4 ЗЗП. Оспорва оплакването, че в НП не се съдържа дата на нарушението, като твърди, че такава е датата на проверката в обекта. Твърди, че заверено копие от документа, с който се предоставя търговската гаранция е предоставено от служител на търговеца при проверката и още тогава е приобщено към административнонаказателтатга преписка. Моли да бъде потвърдено решението.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита , че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Плевенският районен съд е приел, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от писмените и гласни доказателства по делото, от които е приел за установено, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа изискуемата по чл. 119 ,ал. 1 от ЗЗП информация относно правата на потребителите , произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП.Този извод на решаващия съд може да бъде споделен, тъй като както в АУАН, така и в приложения констативен протокол № К-0180425/16.01.205 г. е налице такава констатация, а разпитаните в о.с.з. свидетели Н. и К. потвърждават този факт. Настоящият съдебен състав споделя принципно изложените от решаващия съд правни доводи , че заявлението за предоставяне на търговска гаранция следва да съдържа описаната по-горе задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП. В разглеждания конкретен случай обаче, съдът намира, че оплакванията на касатора за допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения са основателни. Действително, нито от обстоятелствената част на НП, нито от текста на предхождащите го документи- АУАН и констативен протокол може да се направи извод за конкретно констатиран случай, при който в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите. Вярно е, че проверката е извършена по повод постъпила от конкретно лице жалба на потребител, но в НП, както и в предхождащите документи и актове не е посочено, че именно в заявлението, касаещо този потребител, или друг конкретен потребител липсва нужната информация. В пряка връзка с това е и основателността на оплакването на касатора, че в НП не се съдържа дата на извършване на нарушението. Нарушението е конкретно, за всеки един случай, при който, при сключването на договора за продажба или за услуга или при приемането на продукта, на клиента не се предоставя документ,съдържащ информация за правата му, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗД. В тази връзка не се споделя довода на ответника по касация, че нарушението е извършено на датата на проверката в обекта- 16.01.2015 г. , когато е установено. Ако административнонаказващият орган е имал предвид нарушение,извършено при предоставяне на търговска гаранция на лицето, подало сигнала, то това нарушение няма как да е извършено на датата на проверката, тъй като предоставянето на търговската гаранция се извършва с предоставяне на гаранционната карта, при покупката на продукта, и очевидно в един по-ранен момент. От друга страна, ако проверяващият орган е констатирал при извършването на проверката извършване на административно нарушение, при което, при сключен на същата дата договор на клиент не е предоставена изискуемата задължителна информация, е следвало това нарушение да бъде описано с посочване на конкретния потребител и конкретния договор, с приложение на съответния документ, в който не се съдържа тази информация. Основателно е предположението на касатора при проверката да са открити заявления за търговска гаранция, неотговарящи на изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но не и действия по предоставяне на тези заявления на конкретен клиент или клиенти, закупили мобилан телефон марка САТ 50. Наличието на бланки от документи, съставляващи заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП, в които не се съдържа информация за правата на потребителя, произтичащо от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗП не изчерпва фактическия състав на нарушението, наказуемо на осн. чл. 221 от ЗЗП. В НП липсва описание на конкретен случай, при който, при сключване на договора, респ. при предаване на стоката, в горните документи не е налице изискуемата информация. След като при проверката конкретна продажба и непредоставяне на търговска гаранция не е установено , следва извод, че от обективна страна не е констатирано и описано извършване на административно нарушение, от което следва, че наказателното постановление, както и потвърждаващото го решение следва да бъдат отменени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 931/25.11.2015г., постановено по НАХД № 2672/2015г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-035363/25.08.2015г.на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.