Р E
Ш Е Н И Е
№ 77
гр.Плевен, 22 Февруари
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1088 по описа за 2015 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 929 от 25.11.2015г., постановено по НАХД №
2670 по описа за
Срещу решението е подадена касационна жалба от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, чрез юрисконсулт Б.П., в
която са изложени съображения, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че е издаденото
наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като в същото не са посочени нито дата, нито място на извършване на
нарушението. Твърди се, че датата и мястото на извършване на нарушението не
следва да се предполагат, а трябва да бъдат ясно, точно и недвусмислено
посочени в наказателното постановление, тъй като са абсолютно необходими
реквизити на обжалвания акт. Сочи се още, че административно-наказателното
производство е строго формално, като липсата на пълно и точно описание на
задължението и нарушението на БТК представлява съществено процесуално
нарушение, с което се ограничава правото на защита на дружеството. На следващо
място касаторът посочва, че нормата на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП определя
съдържанието на заявлението за предоставяне на търговска гаранция в частта
„отговорност на продавача за липсата на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба”, като в същото време КЗП препраща към текста на нормата
на чл. 113, ал. 4 от ЗЗП и описва именно такова виновно поведение на търговеца.
Твърди се, че не са налице доказателства, които да сочат извършване на
нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП от страна на дружеството. Твърди се още, че
по жалбата на същия потребител на БТК е било издадено и друго наказателно
постановление за нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП, като размера на
наложените глоби по всичките пет НП издадени във връзка с жалбата на лицето е 9000лв.
Във връзка с последното касаторът счита, че контролните органи са злоупотребили
с право и са нарушили принципа на съразмерност. В заключение се моли за отмяна
на обжалваното решение и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД София, редовно призован не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите Регионална дирекция Русе не се представлява. По делото е
депозирано писмено становище с развити подробни доводи за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че обжалваното наказателно постановление е издадено за
това, че при проверката на 21.01.2015г. в магазин „Виваком 4802" в
гр.Плевен, е установено, че се предлага
за продажба мобилен телефонен апарат „CAT S50", с информация на български език, чрез етикет- стикер за производител:
Китай, за вносител: „БТК”АД, бул. „Цариградско шосе”115И, за който се
предоставя търговска гаранция в писмена форма за срок от 2 години, в която не
се съдържа задължителната информация за
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно,
че независимо от търговската гаранция
продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП. Констатираното е
квалифицирано като нарушение на чл.119 ал.1 т.1 във вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП.
От правна страна съдът е приел, че търговецът е нарушил задълженията си по
чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП, поради което правилно му е наложена санкция по чл.221
от ЗЗП. Счел е, че смисълът на това задължение е да не бъде заблуждаван
потребителя в подписания между него и търговеца договор. Посочил е, че не са
допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и е
потвърдил наказателното постановление.
Настоящият състав на съда
намира, че решението на Районен съд Плевен е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП, "търговската
гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на потребителите,
произтичащи от гаранцията по чл. 112
- чл.
115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като
поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба,
като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на
стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от
него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е
правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока,
когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за
продажба. Това е също и правото на потребителят, когато не е удовлетворен от
решаването на рекламацията по чл. 113
от ЗЗП, да избира между една от следните възможности: 1. разваляне на
договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на
цената." В този смисъл е Решение № 8532 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 14900/2014 г.
Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която
търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката.
Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител,
който е достъпен за него - чл. 118
от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото
са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117
от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на
потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че
търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,
произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от
търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 -
115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да
има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното
изискване на чл. 119, ал.1, т.1 от закона.
В контекста на горното следва извода, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на
нарушението в АУАН може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя
конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не
съдържа установения в закона минимум информация. Видно от описанието на
административното нарушение в НП, твърди се, че: "В заявлението за
предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.
112- чл.
115 от ЗЗП, и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция
продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП. В този смисъл
нито в АУАН, нито в НП се твърди, че търговска гаранция без задължителната по
закон информация е била предоставена от наказаното с процесното НП дружество на
конкретен потребител.
Държането в търговския обект на заявления,
които не отговарят на изискванията на чл.
119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, без никакви данни при проверката, както и от
доказателствата по делото търговска гаранция с това конкретно съдържание да е
била реално предоставена на потребители /каквото е изискването на санкционната
норма/, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е
административно нарушение. Не напразно законът отправя изискване към
съдържането на търговската гаранция, но съставът на нарушението в санкционната
норма на чл.
221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не
отговаря на изискванията на чл.
119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на
потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по чл.
119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в
нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково
заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено
- на потребител по конкретна продажба. Ето защо не е доказано извършването на
нарушение по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП от страна на дружеството и решението на
районния съд следва да бъде отменено, като бъде отменено и обжалваното НП.
За пълнота следва да се посочи, че е
неоснователно възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН в наказателното постановление. Както в АУАН, така и в обжалваното НП, подробно са
изложени обстоятелствата, при които е извършено деянието, включително с
посочване на дата и място на извършване. Конкретно са отразени датите на
проверката и на рекламацията, както и мястото на извършване на деянието. Последното, обаче, не доказва извършването на нарушение по
чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 929 от 25.11.2015 г., постановено по
НАХД № 2670 по описа за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-035353 от
06.08.2015г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара”
към Комисията за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. Д., на основание чл.221 от
Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на
500лв., за извършено нарушение на чл.
119, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.