Р Е Ш Е Н И Е

№ 301

гр.Плевен, 15 Юни 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №87 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Б.Д. ***, чрез адв.М. ***, срещу Заповед №УРИ 316з-3671/28.12.2015г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия, на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.8 предл.първо и чл.204 т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от заповедта не може да бъде установено дали са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като не е посочена датата, на която наказващият орган е узнал за извършените нарушения и въз основа на какъв акт, както и кога е установил, че на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание. На следващо място се счита, че заповедта е немотивирана, тъй като не е ясно по какъв начин служителят е извършил нарушенията-липсват подробни факти и обстоятелства около начина на самото изпълнително деяние, както и участието на наказаното лице в извършеното нарушение. Твърди се също, че не са налице данни откъде следва задължението на служителя да докладва за извършеното. Счита се, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което не е изпълнено в случая. Във връзка с последното се сочи, че дисциплинарният орган не е доказал по безспорен и категоричен начин извършването на нарушение, осъществено на конкретна дата и от конкретен служител. Твърди се още, че не е доказано, че системата за видео наблюдение, монтираната в служебния автомобил, е била в изправност, както и че пътните полицаи са имали технически достъп да извършват манипулации. Сочи се също, че не е ясно какви са последиците от извършените нарушения, обстоятелствата, при които те са извършени, каква е формата на вината на служителя и какво е било неговото поведение по време на дисциплинарното производство.В заключение се счита, че дисциплинарната отговорност на служителя е неправилно ангажирана и се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

От Директора на ОД на МВР-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият се явява лично и с адв.М., която поддържа подадената жалба на заявените в нея основания. В допълнение сочи, че от изгледания видеоклип не се установява по безспорен начин Д. да е видял неговия колега да поставя преграда върху камерата. Сочи още, че от записа се установява, че той е направен в автомобил рег.№ЕН2773АК, а не от автомобила посочен в заповедта-рег.№ЕН5427ВК. Счита, че липсват доказателства за изправност на камера №2, още повече, че камера №1 не е работила в деня на нарушението. В заключение моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената Заповед №УРИ 316з-3671/28.12.2015г. е връчена лично на оспорващия Д. срещу подпис на 12.01.2016г., видно от отбелязването върху разписката на самата заповед (л.5). Съгласно чл.211 пр.второ от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. По делото няма данни заповедта да е обжалвана по административен ред и с оглед разпоредбата на чл.148 от АПК, съдът намира, че при липса на задължителност за такова обжалване, в конкретната хипотеза срокът за обжалване е 14-дневен от деня на съобщаването (чл.149 ал.1 от АПК). Жалбата на Д.Б.Д. е подадена чрез административния орган на 25.01.2016г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от приложеното на л.153 от делото удостоверение е, че към момента на издаване на процесната заповед оспорващия Д.Д. е заемал младши изпълнителска длъжност с наименование „младши инспектор”-младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” от сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен.

При Директора на ОД на МВР-Плевен са постъпили писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” с рег.№7855р-5568 от 06.08.2015г. на л.43-44 от делото и рег.№7855р-5655 от 07.08.2015г. на л.39-40 от делото, в които е посочено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” е установено, че на конкретно определени дати служители закриват автоматизираното техническо средство, поставено на арматурното табло на служебния автомобил и премахват видимостта в купето. С резолюции върху писмата е постановено да се изготви заповед за проверка по изнесените данни и да се предложат мерки за недопускане на изнесеното в бъдещата служебна дейност.

Със Заповед № 316з-2180 от 11.08.2015г. на Директора на ОД на МВР – Плевен (л.38) е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на фактите във връзка с постъпило писмо с рег.№ 7855р-5655/07.08.2015г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност”, като проверката е възложена на нарочна комисия, определена поименно в заповедта.

Със Заповед № УРИ 316з-2784 от 14.10.2015г. на Директора на ОД на МВР – Плевен (л.41) е изменена горната заповед, като е заменен член на назначената комисия с друг.

Изготвена е Справка с рег.№ 316р-27715 от 21.10.2015г. (л.11-34) за резултатите от проверка съгласно Заповед № УРИ 316з-2180 от 11.08.2015г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпилите писма рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015г. и 7855р-5655 от 07.08.2015г., от които писма се установява, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове за времеви период от 03.07.2015г. до 12.07.2015г. е установено, че от проверените 1170 видеофайлове, в 1158 не се съдържа аудиозапис по време на осъществяване на контролна дейност от полицейските служители по ЗДвП. Във връзка с горното е извършена проверка на състоянието на микрофоните – дистанционно, за което е изготвена докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015г., при която е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. За установения проблем от сектор „КИС” – Плевен е изготвена заявка № 166 от 19.08.2015 г., изискани са посочените в писмото на ДВС видеофайлове, в които са установени нарушения на държавни служители от ОД на МВР – Плевен. С писмо рег.№ 7855р-6271 от 24.08.2015г. на Директора на ДВС, на ОД на МВР – Плевен са изпратени исканите видеофайлове.

В справката е посочено, че след преглед на данните от видеофайловете комисията е установила, при преглед на файл №ch02_20150703191215_20150703200500, намиращ се на диск №05-01-000051 (л.12) следното: В 19.22часа на 03.07.2015г. младши инспектор М.В.М. поставя върху камера 2 монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил лист хартия, като по този начин я закрива. В 19.40часа на 03.07.2015г. младши инспектор М.М. сваля листа хартия и закрива камера 2 (в това число и обектива й) с лятна униформена шапка, която в 20.08часа на посочената дата заменя с чохъл. В справката е посочено също, че при допълнителна проверка комисията е установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег.№316р-18424/16.07.2015г., за времето от 19.00часа на 03.07.2015г. до 07.00часа на 04.07.2015г. по ежедневна ведомост по маршрут 121/територията на път І-3 „Бяла-Ботевград” в участъка от пътен възел КАТ до граница с област Ловеч/ е бил наряд в състав младши инспектор М.В.М. и младши инспектор Д.Б.Д., които са използвали служебен автомобил „Опел Астра” с рег.№ЕН5427ВК, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол-АИС „ВПК”. Посочено е още, че младши инспектор Д. не е докладвал на служебните си ръководители по установения ред за допуснатото от младши инспектор М. нарушение на служебната дисциплина, както и че в ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действията на младши инспектор М. по закриване видимостта на видеокамерата.

В т.2 от справката (л.18) са направени изводи, че младши инспектор Д., изпълнявайки на 03.07.2015г. съвместно с младши инспектор М. служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил „Опел Астра” рег.№ЕН5427ВК, не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за допуснато от младши инспектор М. в 19.22часа на 03.07.2015г., в 19.40часа на 03.07.2015г. и в 20.08.часа на същата дата нарушение-поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебния автомобил. Направен е и извод, че с неуведомяване на служебните ръководители по установения ред за извършено в негово присъствие от младши инспектор М. в 19.22часа на 03.07.2015г., в 19.40часа на 03.07.2015г. и в 20.08часа на същата дата закриване на видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил-нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година, младши инспектор Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.8 предл.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година. Направено е предложение по т.2 на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година.

С Протокол №УРИ 316р-25883 от 02.10.2015г. (л.62 от делото) Д. е запознат срещу подпис с част от видеофайл №_20150703191215_20150703200500, за времеви интервал от 19.22часа на 03.07.2015г. до 20.05часа на 03.07.2015г.

На оспорващия е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 316р-32083 от 05.12.2015г. (л.8-9 от делото), с която на основание чл.206 от ЗМВР и във връзка с установеното в Справка от извършена проверка УРИ 316р-27715 от 21.10.2015г. Д. е поканен да даде писмени обяснения, след като се запознае със съдържанието на справката.

За запознаването на оспорващия със Справка от извършена проверка № УРИ 316р-27715 от 21.10.2015г. е изготвен Протокол рег.№ 316р-33682/16.12.2015г. (л.10), с който е удостоверено, че на 14.12.2015г. Д. се е запознал със съдържанието на справката.

Оспорващият е дал сведение с №316р-26185 от 06.10.2015г. (л.7), в които твърди, че на 03.07.2015г. за времето от 19часа до 07часа е изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата М. съгласно утвърден график без нарушения. По поканата за даване на писмени обяснения Д. е дал сведение с №316р-34228/21.12.2015г. (л.6), в което е посочил, че на дата 03.07.2015г. в 19.22часа, 19.40часа и 20.08часа е изпълнявал служебните си задължения в наряд с М.М., като твърди, че не е констатирал извършени от колегата му нарушения, поради което не е докладвал по установения ред за това. Посочил е също, че по време на наряда не са извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР.

Със Заповед №УРИ 316з-3671/28.12.2015г. на Директора на ОД на МВР-Плевен на оспорващия Д. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца. В заповедта е посочено, че Д.Д.-младши автоконтрольор І степен, изпълнявайки на 03.07.2015г. съвместно с младши инспектор М.М. служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил „Опел Астра” рег.№ЕН5427ВК, не е уведомил служебните си ръководители по установени ред за допуснато в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ №8121з-197/19.02.2015г. от младши инспектор М. в 19.22часа на 03.07.2015г., 19.40часа на 03.07.2015г. и в 20.08часа на 03.07.2015г. поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил, като с неуведомяването на служебните ръководители по установения ред за действията на младши инспектор М., представляващи нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 пр. второ от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година, младши инспектор Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, за което на основание чл.200 ал.1 т.8 пр.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година. Описано е още, че за извършеното на 03.07.2015г. в гр.Плевен нарушение на служебната дисциплина, установено в справка от извършена проверка № 316р-27715 от 21.10.2015г. по описа на ОД на МВР – Плевен и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.8 пр.първо и чл.204 т.3 от ЗМВР на Д. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото като свидетел е разпитан младши инспектор М.В.М., който за времето от 19.00часа на 03.07.2015г. до 07.00часа на 04.07.2015г. е бил по график в наряд с оспорващия. Свидетелят заявява, че не си спомня с кой служебен автомобил са били в наряд и кой е бил старши на наряда. Сочи, че няма как да разберат дали камерите в служебния автомобил работят или не. Категорично заявява, че не е поставял преграда пред камерата, като сочи, че отварянето на папки и слагането отпред, за да могат да работят, и тя е закривала камерата, не е умишлено. Категорично заявява още, че не е слагал чохъл пред камерата, като обяснява, че чохъл е част от фуражката-бяло парче плат, което се слага на катаджийската шапка, за да се отличава тя. Посочва, че му е предявен клипа със записа от 03.07.2015г., като твърди „Вижда се, че сме на работа, но нищо не се вижда, че умишлено се закрива тази камера.” Заявява, че е запознат с указанията за работа със системата за видеоконтрол, и че знае за забраната да не се поставят на арматурното табло предмети, които да пречат на камерата. Твърди, че избягват да поставят предмети, но понякога се случва.

Извършен е и оглед на веществено доказателство файл №ch02_20150703191215_20150703200500, намиращ се на диск №05-01-000051, обективиран в съдебния протокол от дата 08.06.2016г. При огледа се установява, че в долен десен ъгъл на екрана е записан рег.№ЕН2773АК, а в горен ляв ъгъл е записана дата 03.07.2015г. В 19часа 21минути и 40секудни се установява, че на мястото до шофьора влиза младши инспектор М., който оправя камерата откъм неговата страна, разглежда лист хартия, представляващ служебен документ, като разглеждането продължава и към 19часа 22минути и 20секунди, а в 19часа 22минути и 23секунди М. поставя листа хартия върху камерата. По това време длъжностното лице е само в служебния автомобил. Установява се, че в 19часа 26минути 47секудни се чува затваряне на врата, листът хартия поставен върху камерата започва да трепти, а по шума се констатира, че автомобилът е в движение. В 19часа 34 минути се установява, че листът хартия се намества от М., който е на седалката до шофьора, а автомобилът е още в движение. В 19часа 40минути и 42секунди М. маха листа хартия и на негово място слага лятна униформена шапка, като в този час се вижда, че Д. е в служебния автомобил на мястото на водача. Към 19часа и 50минути все още се чува шум от движение на служебния автомобил. Файлът приключва в 20часа 05минути, като все още върху камерата е поставена лятна униформена шапка. Часът 20 часа 08минути не е част от файла.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания В т.3 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства е, че дисциплинарно-наказаното лице Д.Д. е заемал младши изпълнителска длъжност младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” от сектор Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, а дисциплинарно-наказващият орган – Директорът на ОД на МВР-Плевен е ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР. Видът на наложеното дисциплинарно наказание е такова по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР-порицание. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Директор на ОД на МВР-Плевен, съобразно правомощията му по чл.204 т.3 от ЗМВР и видът на наложеното наказание.

При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, включително фактическо и правно основание. В заповедта не се описват конкретни доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната дисциплина е установено в резултат на извършена проверка, като се посочва справка № 316р-27715 от 21.10.2015г. по описа на ОД на МВР – Плевен, поради което съдът счита, че административният орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства установени и посочени в справката-времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, изразяващо се в неуведомяване на служебните ръководители за извършено от друго лице дисциплинарно нарушение, с което по същество същото е укрито. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо е неоснователно възражението в жалбата, че заповедта е немотивирана.

Според чл.208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „порицание” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай дисциплинарното производство е започнало с постъпването на писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР-Плевен с рег.№7855р-5568 от 06.08.2015г. и рег.№7855р-5655 от 07.08.2015г. Издадена е заповед за извършване на проверка, а за резултатите от нея е изготвена справка, която съдържа заключение за установените факти и констатирани нарушения, достатъчно данни за извършено нарушение и неговия извършител по смисъла на чл.205 от ЗМВР. Служителят е бил запознат с резултата от проверката и в съответствие с разпоредбата на чл.206 от ЗМВР е дал писмени обяснения (наречени сведение).

Спазени са и сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на Д. е „открито” на 03.11.2015г. , на която дата дисциплинарно-наказващият орган е поставил резолюция върху регистрираната на 21.10.2015г. справка рег.№316р-27715. Както се посочи и по-горе, именно справката за резултата от проверката е документът съдържащ ясно данни относно извършеното от Д. деяние. Последното е извършено на 03.07.2015г., а процесната заповед е издадена на 28.12.2015г. Т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Ето защо, при издаване на заповедта са спазени и административно-производствените правила, като се има предвид, че ЗМВР не предвижда специален ред за провеждане на процедура по установяване на този вид дисциплинарно нарушение.

Относно съответствието на заповедта с материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените наказания. Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична.

Необходимо е да се отбележи, че предмет на проверка в настоящето производство е законосъобразността на оспорената заповед, в т.ч. правилно ли дисциплинарно-наказващият орган е преценил действията на оспорващия и същите правилно ли са подведени като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение.

Вмененото на оспорващия нарушение на служебната дисциплина фактически се изразява в това, че младши инспектор Д.Д. не е докладвал по установения ред за допуснато от младши инспектор М.М. нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ №8121з-197/19.02.2015г., който в 19.22часа на 03.07.2015г., 19.40часа на 03.07.2015г. и 20.08часа на 03.07.2015г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебен автомобил „Опел Астра” рег.№ЕН5427ВК, като с неуведомяването на служебните ръководители по установени ред за извършеното от М. нарушение на служебните задължения органът е счел, че Д. е укрил извършено от негов колега дисциплинарно нарушение-поставяне на преграда върху камера 2, монтираната в купето на служебния автомобил. Извършеното от Д. е квалифицирано чрез посочване на разпоредбата за предвиждано наказание „Порицание” (чл.200 ал.1 т.8) като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение.

От представените по делото доказателства (ежедневна ведомост за 03.07.2015г.-ІІ смяна – л.97-98; часови график за дата 03.07.2015г. ІІ смяна – л.72-73; изменение на месечен график за м.юли – л.95-96; приемо-предавателен протокол от 12.02.2015г. – л.119-121) по безспорен начин се установява, че оспорващият Д. заедно с колегата си М. за времето от 19.00часа на 03.07.2015г. до 07.00часа на 04.07.2015г. са работили по маршрут-територията на път І-3 „Бяла-Ботевград” в участъка от пътен възел КАТ до границата с област Ловеч, със служебен автомобил рег.№ЕН5427ВК, оборудван със система за видеонаблюдение.

Установява се още посредством събраните по делото доказателства, че младши инспектор М. в 19.22часа на 03.07.2015г. поставя лист хартия върху камера 2 монтираната на арматурното табло в купето на служебния автомобил, като по този начин я закрива. В 19.40часа М. маха листа хартия и поставя върху камера 2 лятна униформена шапка, като по този начин отново я закрива. Униформената шапка закрива камера 2 до края на видеофайла-20.05часа. Това е установено по безспорен начин от Комисията, извършила проверката съгласно Заповед №УРИ 316з-2180/11.08.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, чрез преглед на записа, обективиран във видеофайла в съответния диск (описан на л.12). Констатациите от прегледа на видеофайла са отразени в справката с резултатите от проверката рег.№316р-27715/21.10.2015г., която е официален свидетелстващ документ, изготвена от длъжностни лица, не е оспорена и оборена по реда на чл.193 от ГПК и отразените в нея констатации се ползват с материална доказателствена сила. В този смисъл свидетелските показания на св.М., разпитан в съдебно заседание, на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК не са годни да оборят доказателствената сила на справката, която при това не е била оспорена. Фактът, че младши инспектор М. е поставил първоначално лист хартия, а впоследствие лятна униформена шапка върху арматурното табло на служебния автомобил в 19.22 часа и 19.40часа на 03.07.2015г. като по този начин закрива видимостта към полицейските служители, е установен и при огледа на диск, съдържащ видеофайл №ch02_20150703191215_20150703200500. Следователно, съдът приема за безспорно доказано, че младши инспектор М. в 19.22часа и в 19.40часа на 03.07.2015г. е поставил преграда (лист хартия, съотв. униформена шапка) пред камера 2, която е била монтирана на арматурното табло на служебния автомобил, като по този начин за часовия интервал от 19.22часа до 20.05часа е закрил видимостта към полицейските служители и вътрешността на автомобила. Последното представлява нарушение на т.7 и т.10 от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ №8121з-197/19.02.2015г., съобразно които не се поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила и не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила и осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Фактът, че на този видеофайл не се установя час 20.08часа и поставянето на чохъл върху камера 2 от М., както е посочено в справката за извършена проверка и в процесната заповед, не променя обстоятелство, че от страна на младши инспектор М. по време на наряда на 03.07.2015г. е поставяна преграда върху камера 2, с което за определен часови интервал е препятствал видимостта към полицейските служители. В подкрепа на този извод е и отразеното в Протоколите за проведено запознаване на Д. и М. с част от видеофайлове, снети от АИС (л.62 л.63), в които като краен час на видеофайл №ch02_20150703191215_20150703200500. е отразено 20.05часа на 03.07.2015г.

Въз основа на всички приобщени по делото доказателства съдът приема, че оспорващият Д. е възприел действията на младши инспектор М. по поставяне на преграда върху камера 2 и е знаел, че за часовия интервал от 19.22часа до 20.05часа е била препятствана видимостта към вътрешността на служебния автомобил и към полицейските служители от наряда. За да достигне до този извод съдът съобрази факта, че служителите от наряда са извършвали дейност по контрол на пътното движение, при която са установени нарушения на правилата за движение по пътищата, описани в т.1 до т.7 от часови график и ежедневната форма на отчет на наряда (л.72), за които са съставени съответни санкционни документи, отразени в колона „взето отношение АУАН/фиш №”. Тази дейност – по изготвяне на документи, се осъществява съгласно т. 17 от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил само в купето на автомобила в обхвата на камерата, което по недвусмислен начин сочи, че оспорващият е знаел за закриването на камерата. Доказателство в тази насока е и фактът, установен при огледа на видеофайла, че от 19.26часа автомобилът е бил в движение, като управляващ е именно Д., както и че в 19.40часа, когато М. маха листа хартия от камерата и поставя върху нея лятна униформена шапка, Д. е бил в служебния автомобил на мястото на шофьора и е управлявал същия, т.е. той е възприел извършеното от колегата си.

Безспорно е, че Д. не е уведомил служебните си ръководители за извършеното от М. дисциплинарно нарушение, защото в ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, нито в друг приложен по делото документ, не се съдържа информация за действията на младши инспектор М. по закриване видимостта на видеокамерата. Ето защо съдът намира, че оспорващият е осъществил състава на вмененото му дисциплинарно нарушение – неуведомяване на служебните ръководители за поставяне на преграда на камера 2 от негов колега, тъй като е запознат с Указанията (л.128) и задължението за непоставяне на вещи и предмети на арматурното табло на автомобила, за да се осигури възможност за запис на действията на служителите в автомобила, осъществяващи служебните си задължения. Именно в изпълнение на тези правила, които Д. е бил задължен да спазва, той е следвало да следи по време на целия наряд, има ли поставени вещи и предмети на таблото на автомобила и ако такива са налични да бъдат премахнати. По делото е безспорно установено, че поставените от М. прегради върху камера 2 за часовия график от 19.22часа до 20.05часа не е била премахната. С неуведомяването на ръководителите си, че камерата е била закрита по време на наряда, Д. е осъществил състава на нарушение по чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР – укриване на извършено от негов колега дисциплинарно нарушение.

Направено е възражение, че не са налични доказателства за изправността на камера 2. На л.192-195 по делото са приложени доказателства, че на 03.07.2015г. камера 1 и микрофон 1 монтирани в служебен автомобил „Опел Астра” рег.№ЕН5427ВК не са работели. По делото, обаче, не са налични данни в процесния ден камера 2 да е била технически неизправна и да не е работела. За техническата изправност на камера 2 се установява и от факта, че констатациите в справката за извършена проверка са направени именно след преглед на конкретния файл от камера 2. На същият този файл бе извършен оглед и в съдебно заседание, при което се установи, че има обективиран запис, което означава, че камера 2 е била технически изправна на дата 03.07.2015г.

Направено е и възражение, че при преглед на видеофайла от процесната дата и час, в долната част на екрана е изписан номер на автомобил ЕН 2773АК, а не рег.№ЕН5427ВК, с който двамата служители М. и Д. са осъществявали контрол по пътищата на дата 03.07.2015г., поради което нарушението не е доказано, а видеофайла е възможно да е манипулиран. От всички доказателства приобщени по делото се установява, че М. и Д. са изпълнявали служебните си задължения на 03.07.2015г. със служебен автомобил Опел „Астра” рег.№ЕН5427ВК, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол-АИС „ВПК”. Действително в прегледания от съда видеозапис в долен десен ъгъл се съдържа номер на автомобил ЕН2773АК, който оспорващият Д. на въпросната дата не е управлявал. По делото, обаче, са налични безспорни доказателства, че именно в служебен автомобил рег.№ЕН5427ВК е монтирана система за видеозаснемане, а именно приемо-предавателен протокол от 12.02.2015г. (л.119), в който след задраскване на рег.№С3570ХМ е записан рег.№ЕН5427ВК и поправката е удостоверена с подписите на двама служители; заявка за сервизно обслужване и протокол за сервизно обслужване (л.193-194), от които се установява, че в служебен автомобил рег.№ЕН5427ВК има монтирана система за видеонаблюдение; приемо-предавателен протокол от 23.02.2015г. (л.116), в който рег.№ЕН2773АК е задраскан и е записан рег.№ЕН5420ВК. От последното се налага извод, че техниката е била предназначена за едни автомобили, а е монтирана на други автомобили. Ето защо съдът приема, че техниката, от която е заснет файл №ch02_20150703191215_20150703200500 е била монтирана именно на служебен автомобил рег.№ЕН5427ВК, който на 03.07.2015г. е управляван от оспорващия Д.. Този автомобил е управлявал оспорващия според всички приложени по делото доказателства, като не са направени възражение за обратното нито в хода на дисциплинарното производство, нито в хода на съдебното производство. Ето защо и предвид , че оспорващият е имал ясна представа и съзнание , че на процесната дата е управлявал автомобил с рег.№ЕН5427ВК, а не отразения в долния десен ъгъл на видеозаписа автомобил с рег.№ЕН2773АК сочи, че Д. не е бил препятстван адекватно да се защитава и да сочи доказателства в своя защита, поради което правото му на защита не е било нарушено и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Ето защо описаното нарушение е съставомерно и доказано и правилно и законосъобразно за него е била ангажирана отговорността на Д..

Предвид изложеното по-горе, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалбата на Д.Д. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Б.Д. *** срещу Заповед №УРИ 316з-3671/28.12.2015г. на Директора на ОД на МВР-Плевен.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: