РЕШЕНИЕ № 113

гр. Плевен, 14 Март 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:                 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 1087/2015 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 8в, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано по жалба на Ц.А.С. ***, чрез адв.А. от ПлАК, срещу заповед №Пм 355/20.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Долна Митрополия, с която на оспорващата, на основание чл.10, ал.5 от Закона за семейни помощи за деца и чл.4 от ППЗСПД, е отказана еднократна помощ по чл.8в от ЗСПД за отглеждане на детето М. Ю. М. от майка-студентка.

Сочи, че заповедта е издадена след влизане в сила на решение №435/19.10.2015 г. по адм.д.№701/2015 на Административен съд – Плевен. С това решение, съдът е отменил Заповед № Пм 355/10.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Долна Митрополия, и е върнал делото като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Твърди, че доколкото заповед №Пм 355/20.11.2015 г. не е съобразена с тези мотиви, същата е нищожна. Алтернативно сочи, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото към датата на раждане на детето, записване във висше учебно заведение и подаване на молбата, е изпълнявала условията на чл.8в, ал.1 от ЗСПД в редакцията съгласно ДВ, бр.23/2009 г. Новата редакция на същата разпоредба, ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., е материално правна и не е приложима спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането и в сила. В тази връзка сочи, че заповедта не е конститутивен акт, няма правопораждащ правен ефект, а правото на семейна помощ е възникнало по силата на закона. Сочи съдебна практика в този смисъл. Моли заповедта да се прогласи за нищожна, алтернативно – да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган.

В съдебно заседание жалбоподателката Ц.А.С. - редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат П.А. с пълномощно на лист 9 от делото. Моли да се уважи жалбата като се приеме, че обжалваната заповед е нищожна, а при условията на алтернативност да се приеме за незаконосъобразна. Подробни доводи за нищожност, а също така и за незаконосъобразност са изложени в жалбата. Заповедта по чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца не е конституивен административен акт. Тази заповед има установителен, декларативен ефект и преценката на административния орган да отпусне или не помощта се извършва към момента, в който правото на съответното лице да получи еднократно помощ по реда на чл. 8в е било налице. Прилага се материалният закон в редакцията на чл.8в от Закона за семейните помощи за деца към 02.07.2015 г., когато доверителката му е подала съответната молба-декларация. Моли да бъдат присъдени и направени по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 Ответникът по жалбата - Директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Долна митрополия – редовно призован, явява се лично. Счита, че издадената заповед от 20.11.2015 г. е законосъобразна и не следва да се отменя, тъй като съгласно решението на Административен съд – Плевен по приложеното дело, е постановено да бъде извършено ново произнасяне и към съответната дата е в сила редакцията от 28.07.2015 г., която не предоставя условия, на които да отговаря Ц.С.. Моли жалбата да се отхвърли.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото решение №94ЦЦ-0004-0062/18.12.2015 г. /л.л.13-15/, постановено при обжалването на същата по административен ред, е изпратено до С. с писмо изх.№9102-0097/18.12.2015 г. /л.16/, няма данни кога е получено, но на 29.12.2015 г. жалбата е постъпила директно в съда, видно от поставения вх.№ /л.1/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Административното производство е започнало по подадена от Ц.А.С. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Долна Митрополия молба-декларация вх.№ Пм 355/02.07.2015 г. за получаване на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл.8в от ЗСПД, с която се декларират следните обстоятелства: че е осигурено лице; че е студентка редовна форма на обучение; че е омъжена-съпруг Ю. М. С.-осигурен; че има дете М. Ю. М., за което се иска помощта, както и че детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца. Към молбата-декларация са приложени необходимите документи, вкл. удостоверение за раждане на детето М. Ю. М. с рождена дата 02.05.2015 г. и родители: Ц.А.С. и Ю. М. С., и уверение изх.№527/24.06.2015 г. от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив, филиал Велико Търново /ВУАРР/, в което е посочено, че Ц.А.С. е записана през 2015 г./2016 г. в зимен семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „Финанси” с уточняване, че същата е студентка във ВУАРР, редовна форма на обучение и не получава стипендия.

            Във връзка с подадената молба-декларация служебно от социалните работници е направена проверка по ЕГН в регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти за лицето Ц.А.С., като резултатът е, че данни за студент с посоченото ЕГН не са намерени за текущата учебна година и семестър (2014/2015 г. учебна година, летен семестър-към 01.04.2015 г.).

            Поради горното, с писмо изх.№67-50/03.07.2015 г. е поискана информация от Ректора на ВУАРР-Пловдив дали Ц.А.С. се обучава като редовна студентка в учебното заведение за учебната 2014 г./2015 г., в каква специалност, кой семестър на обучение и факултетен номер, под който е записано лицето.

В отговор е получено писмо вх.№67-52/06.07.2015 г., че Ц.А.С. е записана във ВУАРР-филиал Велико Търново със Заповед №210/01.06.2015 г. като студентка в първи курс, първи семестър, редовна форма на обучение за учебната 2015/2016 г., образователно-квалификационна степен „Бакалавър”, специалност „Финанси”, факултетен №151410521006 и към момента има статут на редовен студент.

            На дата 10.07.2015г. върху подадената от Ц.А.С. молба-декларация е отбелязано от длъжностно лице при Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия, че лицето няма право на еднократна парична помощ за отглеждане на едно дете по чл.8в от ЗСПД с мотив за отказа-майката не е учаща в редовна форма на обучение към датата на подаване на молбата-декларация.

Със Заповед №Пм 355/10.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия, на основание чл.10, ал.5 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, на Ц.А.С. е отказана еднократна помощ по чл.8в от ЗСПД за отглеждане на детето М. Ю. М. от майка-студентка с мотива, че майката не е учаща в редовна форма на обучение към датата на подаване на молбата-декларация. Заповедта е връчена на лицето на 15.07.2015 г. Същата е била обжалвана по административен ред, като жалбата е била отхвърлена. При обжалване по съдебен ред по образуваното дело №701/2015 по описа на настоящия съд, заповед №Пм 355/10.07.2015 г. е била отменена, и делото върнато като преписка за ново произнасяне. Съдът е приел, че към датата на подаване на молбата-декларация С. е имала статута на студентка в редовна форма на обучение във висше учебно заведение, което не е още приключило и е била родила дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, т.е. по отношение на нея са били възникнали основанията за прилагане разпоредбата на  чл.8в от ЗСПД в действащата към датата на издаване на заповедта редакция. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

След връщане на преписката е постановена процесната заповед №Пм 355/20.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Долна Митрополия, като със същата е отказана еднократната помощ, на основание чл.8в, ал.1, т.4 от ЗСПД, доколкото майката е осигурена и получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Видно от писмо на ТП на НОИ /л.44/, на С. е изплащано парично обезщетение за период на временна неработоспособност поради бременност и раждане, като са посочени съответни болнични листове, обхващащи периода 15.03.2015 г. - 28.07.2015 г. Посочено е също, че С. има представено заявление – декларация по чл.50-51 от КСО с начална дата 28.07.2015 г. и крайна дата 27.04.2016 г., по което се изплаща парично обезщетение. Болничните листове и заявлението – декларация са представени чрез работодателя “Агротрейд комерс”. По преписката е приложено и писмо от ВУАРР /л.45, гръб/, съгласно което С. е студентка първи курс, първи семестър за учебната 2015/2016 г. При обжалването по административен ред горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата, като е приел, че е приложима действащата към момента на издаване на заповедта редакция на чл.8в, ал.1 от ЗСПД, а също е изложил и мотиви, че С. не отговаря и на изискването на чл.8в, ал.1, т.3 от ЗСПД, тъй като детето е родено преди записването и като студентка редовна форма на обучение.

Така установените факти водят до следните правни изводи:

Съдът намира, че спорният административен акт е издаден от компетентния орган, доколкото е подписан от Директора на Дирекция "Социално подпомагане". Съобразно чл. 10, ал.5 и ал.4 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им, се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Следователно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на законово предоставените му правомощия.

Заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Долна Митрополия е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по 10, ал.5 от ЗСПД, вр. с чл. 59, ал.2 от АПК. Административният акт е мотивиран, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. Посочено е, че основанието за отказ произтича от  чл. 8в, ал.1, т.4 от ЗСПД - майката е осигурена и получава обезщетение за отглеждане на дете по КСО. Доколкото при обжалването по административен ред са изложени съображения, че е приложим и чл.8в, ал.1, т.3 от ЗСПД, тъй като детето е родено преди записването на майката в редовна форма на обучение, съдът приема, че заповедта е мотивирана и на това основание, съгласно ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена след връщане на дело като преписка до органа за ново произнасяне, на основание чл.173, ал.2 АПК.

По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел, като правилно Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр.Долна Митрополия е отказал да отпусне еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД на Ц.А.С.. Съображенията за това са следните:

Нормата на  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД, (изм., ред.ДВ бр.23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г.), е предвиждала възможност майка (осиновителка)- студентка, учаща в редовна форма на обучение, да има право на еднократна помощ за отглеждане на дете, до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Следователно за отпускане на помощта според цитираната нормативна редакция, е било необходимо майката да е родила дете, същото да не е оставено в специализирана институция и към датата на подаване на молба-декларацията да е студентка в редовна форма на обучение.

Със ЗИД на ЗСПД, обнародван в ДВ бр.57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД е била изменена, като за отпускане на помощ кумулативните изисквания на закона, към датата на издаване на процесната заповед на Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", община Долна Митрополия са били: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.

По делото не е налице спор, че към датата на подаване на заявлението си, жалбоподателката С. е отговаряла на изискванията на  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД в приложимата му към този момент редакция. Не е налице и спор относно това, че същата не отговаря на въведеното с изм. на  чл. 8в, ал.1, т.4 от ЗСПД условие (ред.ДВ бр.57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Обстоятелството, че С. е осигурено лице и получава обезщетение по реда на КСО, се установява по безсъмнен начин, както от отразеното от нея в молба – декларация вх. № Пм 355/02.07.2015 г., /л.69/, така и от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо от ТП на НОИ, от която е видно, че в периода 15.03.2015 г. - 28.07.2015 г. същата е получавала обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, а от 28.07.2015 г. получава обезщетение въз основа на подадено заявление – декларация по чл.50,51 от КСО. Този факт не се и оспорва от жалбоподателката. Не е и спорно, че С. не отговаря на изискването на чл.8в, ал.1, т.3 от ЗСПД, доколкото детето е родено на *** г. (удостоверение за раждане на л.24 от дело 701/2015), а майката е записана за студентка на 01.06.2015 г. /писмо от висшето училище на л.45, гръб/.

Спорът между страните е изцяло правен и е свързан с това коя редакция на  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД следва да намери приложение в случая – действалата към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта от жалбоподателката, според която е без правно значение фактът, че майката (осиновителката) е била осигурена и е получавала обезщетение от НОИ или действащата към датата на издаване на оспорения административен акт, според която ако майката (осиновителката) е осигурена и получава обезщетение от НОИ, тя няма право да получава еднократна помощ за отглеждане на дете; по същия начин стои и въпросът относно раждането на детето преди записването на майката във висше училище.

В тази насока съдът приема, че административният орган правилно е приложил закона, като не споделя съображенията изложени в жалбата, че Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Долна Митрополия, неправилно е придал обратно действие на нормата на  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД, която е материално правна, респ. действа само за напред. Неправилно в жалбата се приравнява обратното действие на закона, с действието на закона по отношение на заварени положения. По правило материално правните норми действат само занапред, а в случай че се налага да им се придаде обратно действие, то това се предвижда с изрична разпоредба. Следователно материално правните норми действат от приемането им до отмяната им, по отношение на юридическите факти възникнали след влизането им в сила и по отношение на юридическите факти който заварват, но които не са се проявили, а не обхващат юридическите факти които са възникнали, проявили са се и са завършили до влизането им в сила. Разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД безспорно е материалноправна и като такава по арг. от чл. 14, ал.1 от Закона за нормативните актове нейното действие е за в бъдеще, като обхваща както случаите, в които би се искало подпомагане след влизането й в сила, така и заварените, т.е. висящите правоотношения, по отношение на които е било поискано подпомагане преди промяната на закона, но по които не е имало постановен позитивен административен акт, тъй като се касае за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили своето действие - когато юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон. В конкретния случай е налице именно хипотезата на заварени от новия закон правоотношения. Макар към датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ по  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД, спрямо лицата подаващи молби за подпомагане по този ред, да не е било въведено изискване да не бъдат осигурени и да не получават обезщетение за бременност раждане и отглеждане на дете, както и изискване детето да е родено след записването на майката във висше училище, такива изисквания са били въведени и съществуват в правния мир към датата на издаване на оспорения административен акт и следователно именно съобразно това условие административният орган – Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр.Долна Митрополия е бил длъжен да извърши преценка по отношение наличието на предпоставките за отпускане помощ по  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД на жалбоподателката. Ето защо по отношение правото на отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете приложение следва да намира нормата  чл. 8в, ал.1 от ЗСПД, в редакцията й след изменението с ДВ бр.57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г. Това разбиране е и в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК, според която съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това е така, тъй като само с действащия към момента на издаването на акта закон административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си. Доколкото предходната заповед №Пм 355/10.07.2015 г. е отменена с решението по дело №701/2015 по описа на настоящия съд, то при връщането за ново произнасяне органът е следвало да се съобрази със съдебното решение, но само по отношение на въпросите, които са обсъждани в него. В това съдебно решение е обсъждан статутът на С. като студентка, и е прието, че същата отговаря на изискванията на закона по отношение на качеството и на студентка, записана в редовна форма на обучение. Доколкото при това съдебно дирене съдът е преценявал съответствието на предходната заповед с материалния закон към датата на издаването и – 20.07.2015 г., при старата редакция на чл.8в от ЗСПД, са неоснователни твърденията, че заповедта е нищожна като противоречаща на съдебно решение. Съдът не е могъл и не е имал право да съобразява предходната заповед с новата редакция на закона, доколкото съгласно чл.142, ал.1 от АПК при разглеждане на дело 701/2015 е бил длъжен да съобрази съответствието на административния акт с материалния закон, действащ към момента на издаването му.

Съдът отбелязва, че С. не отговаря и на изискването в чл.8в, ал.1, т.3 от ЗСПД към датата на издаване на акта, която разпоредба е посочена от горестоящия административен орган при обжалването по административен ред, а именно - майката (осиновителката) да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; Видно от събраните доказателства, детето е родено преди записването на майката за студентка.

Като е съобразил настъпилата законова промяна и е приложил материалния закон, действащ към датата на постановяване на заповедта, органът е постановил правилен административен акт, съответстващ на целта на закона.

По отношение на възражението, че заповедта не е конститутивен, а декларативен административен акт, съдът съобразява следното: Актовете с констативно /декларативно/ действие установяват факти, обстоятелства и отношения с административноправен характер, които са възникнали преди датата на издаването им и са съществували до определен момент или продължават да съществуват. Индивидуални административни актове с такъв характер са: постановления, с които се обявява съществуването на трудово правоотношение; предписания за преустановяване на строително-монтажни работи при установени нарушения – в този смисъл Коментар на АПК, С. 2013 г., стр. 240-244. Въз основа на установените факти съответният орган посочва възникналите съгласно действащия към момента на неговото произнасяне закон права и задължения. Когато законът престане да свързва възникването на определени права с тези факти, същите права вече не съществуват. Именно такъв е настоящият случай.

По изложените съображения съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е съобразена с материалния закон и въведената от същия цел поради което е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.А.С. ***, срещу заповед № ПМ 355/20.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Долна Митрополия, с която й е отказана еднократна помощ по чл.8в от ЗСПД за отглеждане на дете от майка-студентка.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: /п/