Р Е Ш Е Н И Е

№ 356 / 19 Юли 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шести юли 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 86/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 211 от Закона за МВР.

Образувано е по жалба на С.П.М. ***, чрез адв. М.М. срещу Заповед № УРИ 316з-7/04.01.2016г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на осн. чл. 194 ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл. 200 ал.1 т.8 пр.първо и чл. 204 т.3 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, затова че на 11.07.2015г. и 12.07.2015г. в гр. Плевен като младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция” към отдел „охранителна полиция” при ОД на МВР – Плевен, изпълнявайки служебните си задължения в наряд по график със служебен автомобил „Опел Астра” рег. № ЕН *** ВК не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за допуснато нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015г., а именно, че за времето от 22.16ч. на 11.07.2015г. до 06.45ч. на 12.07.2015г. е била поставена преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения служебен автомобил.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че не е посочена датата, на която дисциплинарно-наказващият орган е узнал за извършените нарушения с оглед спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е немотивирана, не е доказано нарушение на служебната дисциплина. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез адв. М. поддържа жалбата като сочи, че не е извършил нарушение, изпълнявал е служебните си задължения и не е поставял и премахвал нищо, не е забелязал каквито и да е нередности при изпълняване на служебните си задължения. Като допълнителен довод сочи, че номерът на автомобила, изписан на записа е друг, защото на процесната дата е бил наряд с автомобил рег. № *** ВК.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Плевен не изразява становище.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.01.2016г. Жалбата е подадена на 25.01.2016г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед № 316з-2180/11.08.2015г. на Директора на ОД на МВР – Плевен е назначена комисия за изясняване на фактическата обстановка и действия на служители на ОД на МВР - Плевен по повод писма на дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР за липсата на аудиозапис в 1158 от проверените на случаен принцип 1170 видеофайлове за периода от 03.07.2015г. до 12.07.2015г. по време на осъществяване на контролна дейност от полицейските служители на ОД на МВР по ЗДвП.

Проверката е завършила със Справка Рег. № 316р-27715/21.10.2015г. до Директора на ОД на МВР – Плевен.

В хода на проверката е тествано състоянието на микрофоните, като в автомобил Опел Астра с рег. № ЕН ***ВК не е бил установен технически проблем. Изискани са и видеофайловете. При преглед на файл № ch02_20150711221551_20150712000000 и файл № ch02_20150712054933_20150712064738, намиращи се на диск № 05-01-000051 е установено, че в 22.16 ч. на 11.07.2015г. върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил се поставя чохъл, като по този начин се закрива видимостта й. На видеозаписа не се вижда от кого. Чохълът се маха от младши инспектор С.П.М. – младши автоконтрольор ІІ степен в сектор „Пътна полиция” в 06.45ч. на 12.07.2015г. При допълнителна проверка комисията установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег. № 316р-18424/16.07.2015г. (л. 95-96) за времето от 19.00ч. на 11.07.2015г. до 07.00ч. на 12.07.2015г. и ежедневна ведомост (л.101-102) по маршрут 122(територия на път І-3 „Бяла –Ботевград” в участъка от пътен възел КАТ до граница с област В. Търново) инспектор С.П.М. (младши автоконтрольор ІІ степен в сектор „Пътна полиция”) е бил в наряд съвместно с инспектор И.Ц.Д. – младши автоконтрольор І степен. Същите са използвали служебен автомобил Опел Астра с рег. № ЕН *** ВК, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. В ежедневната форма на отчет за дейността на наряда (съгл. чл. 75 ал.2 т.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (ДВ- бр. 90/31.10.2014г.), изготвена от М. след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действия по закриване видимостта на видеокамерата. В заключение назначената комисия е приела за доказано, че мл. инспектор С.П.М. – младши автоконтрольор ІІ степен в сектор ПП, изпълнявайки служебните си задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил „Опел Астра” рег. № ЕН *** ВК, не е докладвал по установения ред на служебните си ръководители за това, че за времето от 22:16ч. на 11.07.2015г. до 06:45ч. на 12.07.2015г. е била поставена преграда върху камерата, монтирана върху арматурното табло в купето на автомобила в нарушение на т.7 и т.10 от МЗ № 8121з-197/19.02.2015г. на МВР – нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на МВР). Деянието на М. е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал.1 т.8 пр. първо от ЗМВР - укриване на дисциплинарно нарушение, за което е предложено налагане на предвиденото в разпоредбата дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година. Към справката са приложени писмените материали, събрани в хода на проверката.

С.М. е бил запознат с част от видеофайловете за времевия интервал от 22.15ч. до 22.17ч. на 11.07.2015г. и от 06.44ч. до 06.47 ч. на 12.07.2015г., видно от Протокол УРИ 316р-25894/02.10.2015г. (л. 54), в който се е подписал. Дал е писмено сведение по време на проверката – Рег. № 316р-26202/06.10.2015г. (л.6), в което посочва, че на 12.07.2015г. от 19.00ч. до 07.00ч. е бил на смяна съвместно с инспектор Д., но при изпълнение на служебните си задължения по утвърдения часови график не са извършвали нарушения. Според Протокол Рег. №316р-5594/24.02.2015г. (л. 128) С.М. е бил запознат на 23.02.2015г. срещу подпис със Заповед № 8121з-197/19.02.2015г. на МВР и утвърдените с нея „Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа.” Видно от приемо-предавателен протокол от 12.02.2015г. (л.119-121) системата за видеонаблюдение и запис в служебен автомобил на ОД на МВР – Плевен с Рег. № ЕН***ВК е монтирана и тествана за работа.

С резолюция от 03.11.2015г. върху представената справка с резултатите от проверката Директорът на ОД на МВР - Плевен разпоредил започване на процедура по налагането на дисциплинарни наказания.

На 05.12.2015г. М. е поканен да даде писмени обяснения (л.8,9), като в поканата е възпроизведено подробно съдържанието на справката, откъдето е ясно за какво нарушение е обвинен. На 08.12.2015г. е запознат със съдържанието на справката срещу подпис (л.10). В писмените си обяснения от 30.12.2015г. възразил, че по време на дежурството си на 12.07.2015г. е изпълнявал служебните си задължения, но не е докладвал и не е забелязал нарушения на служебната дисциплина.

След приемане на писмените обяснения, Директорът на ОД на МВР – Плевен издал процесната Заповед №УРИ-316з- 7/04.01.2016г., с която наложил на М. дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание съдът изиска и извърши преглед на видеофайловете, отнасящи се за часовия интервал от 22:15ч. до 23:58ч. на 11.07.2015г. и от 05:49ч. до 06:47ч. на 12.07.2015г. От записите и показанията на св. Д. се потвърждава установената в хода на проверката фактическа обстановка. В тъмната част на денонощието на 11.07.2015г. в 22:15ч. за кратък момент се виждат служебни лица в автомобила. Жалбоподателят разпознава свидетеля Д. в автомобила. В 22:16ч. излизат от автомобила и се закрива видимостта на камерата, но не се вижда от кого и с какво. В 06:45ч. се открива видимостта на камерата, жалбоподателят се разпознава в автомобила на мястото на шофьора и прибира нещата си. Няма друго лице в автомобила. През цялото време, докато видимостта на камерата е закрита се чуват говор и шумове. Следователно и двамата полицейски служители се намират в автомобила в посочения часовия отрязък като камерата и микрофоните работят, т.е. не е налице технически проблем. Не е установен такъв и в хода на проверката.Не е спорно, че са били в наряд в този интервал със служебен автомобил Рег. № ЕН *** ВК, който е оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол. Това се потвърджава от материалите по делото и показанията на св. Д., както и твърденията на жалбоподателя. Затова съдът счита за несъмнено доказано, че процесният запис се отнася за този автомобил, още повече, че жалбоподателят разпознава себе си и св. Д.. Затова изписаният на записа в долен десен ъгъл номер ЕН 2773 АК_02, който е въведен при монтиране на системата не може да разколебае извода, че записът се отнася именно до процесния автомобил. Видно от приемо-приемателния протокол при доставката системата е била монтирана на автомобил с Рег. № ЕН*** ВК, вместо на автомобил с Рег. № С3570 ХМ, за когото първоначално е била предназначена. Поправката е удостоверена с подписите на лицата, отговорни за монтажа от страна както на ползвателя, така и на изпълнителя. Затова съдът приема, че въведения номер на автомобил при монтиране на системата е резултат от техническа грешка при въвеждане на данните при монтажа. Процесният запис не се отнася за друг автомобил. Записът доказва, че в интервала от 22:16ч. на 11.07.2015г. до 06:45ч. на 12.07.2015г. видимостта на камера №2 в полицейския автомобил е била закрита от поставена преграда, не се вижда от кого и каква точно е преградата, но в автомобила се разпознава свидетелят Д.. Впоследствие преградата се отстранява, при което се вижда жалбоподателят М. на мястото на шофьора, който прибира нещата си. През цялото време, докато е закрита видимостта се чува говор и шумове. Ето защо съдът не приема тезата, че за този продължителен период от време – около 8 часа, жалбоподателят не е забелязал, че пред камера 2 в купето на автомобила, върху арматурното табло е поставена преграда, която закрива видимостта на камерата.

Съгласно т.7 и т.10 от утвърдените с министерска заповед Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобила и техническите характеристики и правила за работа, с които служителите са били запознати и са им добре известни, назначените в наряд служители не трябва да поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, както и не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Задължението е и за двамата служители, независимо кой от тях е поставил преградата и дали това е станало случайно или нарочно. Безспорен е факта, че видимостта на камерата се закрива, като при закриването в колата се установява св. Д., а при премахване на преградата – жалбоподателят М.. Следователно последният е установил наличието на преградата при премахването й. Затова е без значение факта, че от качеството на записа ( в тъмната част на денонощието и на разсъмване), не може да се установи конкретно с какво и от кого е била закрита видимостта на камерата и кой е отстранил преградата.

В случая се установява, че служителите са нарушили това си задължение като някой от тях е поставил преграда пред камерата, монтирана върху арматурното табло на автомобила, с което се закрива видимостта й за продължителен период от време. Жалбоподателят М. е бил в наряд заедно със свидетеля Д. и се е намирал в автомобила, когато е поставена преградата и когато е премахната и през цялото това време, докато видимостта на камерата е била закрита. Знаел е, че е забранено поставянето върху арматурното табло на предмети и преграда пред камерата, която е монтирана върху него, защото по този начин може да се закрие видимостта й, дори и неволно. В изготвената от М. след приключване на работната смяна ежедневна форма за отчет от 11.07.2015г. не се съдържа информация за действия по закриване видимостта на камерата, на които той е бил свидетел като част от наряда, и следователно не е докладвал на провелия отвода за извършеното нарушение. С това деяние фактически е прикрил тези действия, като не е уведомил по-висшестоящите ръководители, на които е подчинен съгласно длъжностната си характеристика. Укриването на дисциплинарно нарушение – в случая нарушение на МЗ, с която са утвърдени указанията и откъдето произтичат задълженията, от своя страна също представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал.1 т.8 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година.

Съгласно чл. 204 т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197 ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със заповед на директора на съответното ОД на МВР за служителите на изпълнителски длъжности. Затова Директорът на ОД на МВР – Плевен е компетентния дисциплинарно-наказващ орган според заеманата от жалбоподателя полицейска длъжност – младши автоконтрольор ІІ ст. при налагане на наказание „порицание”.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „порицание” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на Справка Рег. № 316р-27715/21.10.2015г. и материалите към нея до компетентния дисциплинарно-наказващ орган - Директора на ОД на МВР – Плевен и едновременно представлява становище по смисъла на чл. 207 ал.12 ЗМВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Видно от поставената от Директора на ОД на МВР – Плевен върху справката резолюция от 03.11.2015г., всички материали, след изясняване на случая са достигнали до знанието му на тази дата.

Справката е изготвена в резултат на извършена проверка, при която са събрани писмени материали и обяснения на служителите. Същата съдържа и заключения за установените факти и констатирани нарушения. Тя съдържа както достатъчно данни за извършеното нарушение и неговия извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така и всички необходими доказателства, включително обяснения на служителя. Събраните в хода на проверката доказателства и заключенията от нея са допустими доказателства на осн. чл. 206 ал.4 от ЗМВР. Те на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, освен ако дисциплинарно-наказващия орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива. Служителят е бил запознат с материалите от проверката и заключенията, в частта, касаеща конкретно неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл е бил наясно в какво конкретно нарушение е обвинен и е имал възможност да възрази, да изиска и представи доказателства. Дал е писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно-наказващият орган – Директорът на ОД на МВР Плевен.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Материалите от проверката са постъпили при Директора на ОД на МВР – Плевен на 03.11.2015г. със справка Рег. № 316р-27715/21.10.2015г. Видно от приложената справка по делото, жалбоподателят е бил в платен отпуск в размер общо на 10 работни дни в периода от 08.12.2015г. до 18.12.2015г. и в отпуск поради временна неработоспособност, считано от 28.12.2015г. до 10.01.2016г. Следователно двумесечният срок за налагане на наказанието следва да се удължи с времето, през което е отсъствал, тъй като съгл. чл. 195 ал.3 ЗМВР сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск. Нарушението е извършено на 12.07.2015г. Заповедта е издадена на 04.01.2016г. и следователно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му съгласно чл. 195 ал.1 ЗМВР.

В този смисъл не са допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. Спазени са сроковете, събрани са всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина по случая, дадена е възможност на служителя да участва в дисциплинарното производство, да представи доказателства и обяснения и да се защити. Запознат е с частта от видеофайла, установяващ нарушението, както и с всички събрани при проверката материали.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Съдът счита, че е налице пълна яснота относно деянието и правната му квалификация. Деянието е описано и подведено правилно като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарното нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а именно извършено нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015г. За укриване на дисциплинарни нарушения чл. 200 ал.1 т.8 пр.1 ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Съгласно чл. 200 ал.2 ЗМВР дисциплинарното наказание „порицание” се налага за срок от 6 месеца до 1 година. Наложен е минималния размер на предвиденото за извършеното нарушение наказание, който е законосъобразен и справедлив при съвкупната преценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му и неговите писмени обяснения, която преценка дисциплинарно-наказващият орган е направил преди издаване на заповедта и определяне на наказанието.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.М. ***, чрез адв. М.М. срещу Заповед № УРИ 316з-7/04.01.2016г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на осн. чл. 194 ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл. 200 ал.1 т.8 пр.първо и чл. 204 т.3 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :