Решение по Административно дело 1086/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243/ 18. Май 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети май 2016 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1086/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по искова молба на В.М.Ч. ***, чрез адв. В. *** срещу Министерство на вътрешните работи – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неправомерни действия на органите на МВР в размер на 5000 лв. за периода от 26.07.2015г. до 29.12.2015г. – датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Твърди, че неимуществените вреди (стрес, унижение, срам, неудобство, здравословни проблеми), произтичат от незаконосъобразни действия на органите на МВР, изразяващи се в следните обстоятелства:

На 26.07.2015г. на ГКПП – Калотина на сръбска територия граничните власти на Република Сърбия задържали личната й карта, тъй като същата била невалидна и обявена за издирване от Интерпол. Впоследствие ищцата била свалена от автобуса и предадена на Гранична полиция на РБългария, където била поканена и предала с протокол за доброволно предаване личната си карта, била разпитана и й било обяснено, че личната й карта, издадена от МВР – Плевен е обявена за невалидна, заради подаден сигнал, че е открадната, като твърди, че тя не е подавала такъв и не е губила картата си. Наложило се да престои целия ден на ГКПП – Калотина. Впоследствие станало ясно, че не може да премине границата дори и с валиден международен паспорт, който й бил донесен същия ден от съпруга й. Не могла да продължи пътуването си с фолклорния ансамбъл на с. Сомовит и да участва в международен фолклорен фестивал в гр. Римини – Италия. Месец по-късно на 25.08.2015г. получила постановление от 28.07.2015г. на Софийска Окръжна прокуратура, с което е прието, че личната й карта не е предмет или средство на престъпление, поради което следва да бъде предадена по съответния ред от ГПУ – Калотина на ОД на МВР – Плевен. На 10.09.2015г. написала обяснение до Началника на група „БДС” към ОД на МВР – Плевен, след което личната карта й била върната.

Ответникът – МВР – София, чрез юрисконсулт Стоев изразява становище за недопустимост, местна неподсъдност, а по същество – за неоснователност и прекомерност на иска. Изтъква, че скоро след като личната карта на ищцата е била предадена от нея чрез протокол за доброволно предаване, същата е била върната, а сигналът за документа в съответните фондове – снет, считано от 07.09.2015г. Към настоящия момент по данни на компетентните структури, в ШИС и Интерпол не се обработват лични данни за В.Ч.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че искът е основателен и доказан и предлага да се уважи като се присъди обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и местно подсъден на Административен съд – Плевен. Касае се за претенция за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на органите на МВР. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ вр. чл. 203 ал.2 от АПК искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни действия са причинени вредите. Местната подсъдност е изборна и изборът принадлежи на ищцата, която в случая е решила да подаде иска си пред съда по настоящия си адрес. Съгласно чл. 204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението за вреди.

Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Искът е предявен срещу МВР, което е юридическото лице, в чиято структура се намира Дирекция „Български документи за самоличност” съгл. чл. 43а ал.1 т.5 от Закона за МВР, която осъществява дейностите, свързани с българските лични документи и от незаконосъобразните действия на чийто служител са възникнали претендираните вреди. Дирекция БДС няма статут на юридическо лице, поради което МВР се явява надлежен ответник.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните писмени и гласни доказателства, материалите по образуваната по случая прокурорска преписка № 3455/15 по описа на Софийска окръжна прокуратура и заключението на назначената по делото съдбено-медицинска експертиза се доказват изцяло твърденията на ищцата в исковата молба.

На 26.07.2015г. В.Ч. *** пътувала с автобус от 50 човека заедно с фолклорен ансамбъл от същото село за участие в международен фолклорен фестивал в гр. Римини – Италия през ГКПП - Калотина. При преминаване на българо-сръбската граница на сръбска територия при ГКПП – Градина сръбските гранични власти задържали личната й карта, като обяснили, че е обявена за издирване от Интерпол, трябва да слезе от автобуса и да си вземе багажа. След разговор между св. Д. – ръководител на ансамбъла и началника на ГКПП – Градина в присъствието на Ч. сръбските власти изяснили, че тя не може да продължи пътуването си и трябва да се върне обратно. Била свалена от автобуса, заедно с багажа си, който трябвало да раздели със своята сестра – близначка – св. Ц., защото бил в общ сак, не успяла да си вземе дори от храната за из път. Отведена била от сръбските гранични власти със служебен автомобил и предадена на българската гранична полиция по неофициален ред. Според показанията на свидетелите Д., Ц. и Н. това се случило пред погледа на всички пътуващи в автобуса участници от ансамбъла от с. Сомовит. От обясненията на сръбските гранични служители, които говорели на сръбски език пътуващите възприели, че В.Ч. има някакъв проблем с Интерпол. Според показанията на всички свидетели Ч. била силно притеснена, цялата треперела, неадекватна, не можела да говори и да обясни на съпруга си по телефона какво се е случило. В автобуса се коментирало, че може би е извършила нещо нередно, щом я издирва Интерпол, може би има някакви кредити, финансови злоупотреби, въпреки че всички познават нея и семейството й и предполагали, че може би има някаква техническа грешка и не е възможно да е извършила нещо сериозно. Около два – три часа автобусът изчакал на паркинг в граничната зона, за да се разбере окончателно дали Ч. ще може да продължи с паспорта, който съпругът й трябвало да донесе. Били шокирани и притеснени, че няма да успеят да стигнат навреме до гр. Римини, че ще се провали пътуването. Наложило се дъщерята на св. Д. да заучи хореографията и да замести Ч. при изпълнението, за да не се провали представянето на ансамбъла на фолклорния фестивал. Ищцата не е могла да пътува и да участва във фестивала, за който се е готвила повече от половин година с огромно желание.

От приобщените материали по прокурорската преписка става ясно, че същия ден около 15:40ч. сръбските гранични власти върнали по неофициален път Ч. на ГКПП – Калотина и я предали на българските гранични власти. При извършена проверка в автоматизираната информационна система на граничен контрол се установило, че личната карта № 641607226, издадена на 13.12.2010г. от МВР – Плевен, валидна до 13.12.2020г. на В.М.Ч. – ЕГН **********, с която ищцата се е легитимирала на граничния пункт, е обявена за невалидна под системен № 112074807 за издирване и конфискация като открадната, незаконно присвоена, изгубена. Сигнала за личната карта е разпространен в ШИС (шенгенската информационна система) с идентификатор BG 0000001814926000005 и в Интерпол на 16.10.2013г. Ищцата предала доброволно личната си карта, за което бил съставен Протокол по чл. 84 ал.2 от ЗМВР. Дала и писмени обяснения, в които описва, че е била върната от сръбската гранична полиция, поради това че личната й карта се издирва и е невалидна. Заявява още, че никога не е губила личната си карта, не е имала проблеми с нея и не знае поради какви причини е била обявена за невалидна. През 2013г. също е пътувала в чужбина – Турция и не е имала проблеми с преминаването на границата. На 27.07.2015г. била изготвена експертна справка № 398 на документа от експерт на ГКПУ - Калотина, която установила че представената лична карта е истински официален документ без наличие на поправки върху него и удостоверява самоличността на лицето В.М.Ч., което е идентично с това на снимката върху документа. От справките в информационните масиви на МВР се установило, че ищцата към настоящият момент не е обект на издирване или специфичен контрол и е отправена към вътрешността на страната като за случая е уведомен дежурния в ОД на МВР – Плевен – издател на документа. Заведена е и преписка УРИ 4379р-15433/26.07.2015г. по описа на ГПУ – Калотина и събраните по преписката материали изпратени на Софийска окръжна прокуратура – по компетентност, която образувала прокурорска преписка № 3455/2015г. След запознаване с материалите с Постановление № 3455/28.07.2015г. прокурор при СОП на осн. чл. 84 ал.12 от ЗМВР е разпоредил предаване на личната карта по служебен ред от ГПУ Калотина на ОД на МВР – Плевен. Постановлението е съобщено на ГПУ – Калотина, ОД на МВР – Плевен и В.Ч.. В изпълнение на прокурорското постановление с писмо от 28.08.2015г. Началника на ГПУ – Калотина е изпратил личната карта до Началника на група „БДС” при ОД на МВР – Плевен. На 10.09.2015г. отново са снети писмени обяснения от Ч. ***, личната й карта била обявена за валидна и върната на същата дата.

Едва в хода на делото от писмо УРИ: 285300-1836-29.02.2016г. на Дирекция „БДС” – МВР и приложеното към него заявление става ясно, че личната карта на Ч. е била обявена на 16.10.2013г. за „невалидна” като „изгубена/открадната” на основание заявление за издаване на временен паспорт № 1300758/14.10.2013г. от В. Г. С. с ЕГН ********** от с. Сомовит, подадено в консулската служба при посолството на Република България в Прага, Република Чехия. Заявлението е въведено в Националната визова информационна система под № PRG 1300758/14.10.2013г. и е изпратено за съгласуване в Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР съгласно чл. 39 т.1 от Закона за българските лични документи. В поле „бележки по молбата” В. С. е попълнил декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи за открадната лична карта. На основание посоченото в заявлението, на 16.10.2013г. и след резолюция на държавен служител, служителката обработваща данните, вместо лична карта № 641607229 на В. С. въвела като „невалидна” лична карта № 641607226 на В.Ч..

Според показанията на свидетелите, В.Ч. преживяла тежко случилото се, че не могла да продължи пътуването си с фолклорния ансамбъл и да участва на фестивала. Хората в селото продължили да коментират, носели се слухове, че нещо нередно е извършила, че съпругът й я е затворил, за да не разберат хората, че са я върнали от границата. Тя и цялото й семейство се ползвали с отлично доверие от хората. След случая е пострадал авторитетът й сред съселяните. Чувствала се е унизена пред всички. Била неспокойна, не можела да спи, да се храни, отслабнала. Променила отношението си към хората, била подтисната, затворила се в себе си, не контактувала с тях. Косата й по слепоочията окапала от притеснение за една седмица, след няколко месеца отново се възстановила. Всички й казвали, че трябва да се успокои и да забрави за случилото се, но травмата е оставила трайна следа върху психиката й и според свидетелите все още продължава депресивното състояние, не се е успокоила и продължава да се тормози заради случилото се.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, приложените към нея медицински документи и уточнението на в.л. д-р Д. в съдебно заседание се установява, че ищцата страда от няколко години от повишено кръвно налягане, но не е търсила лекарска помощ, провеждала е самолечение. Към момента на прегледа съдебният експерт е установил повишени стойности на кръвното налягане от порядъка на 165/105, а при преглед от личния лекар на 02.04.2016г. са регистрирани стойности 140/80. Хипертоничната болест у Ч. е лекостепенна, причината за появата й е комплексна, няма медицински данни за проследяване на състоянието й преди и след случая. Може да се приеме, че преживяната психотравма е повлияла негативно, но нейното влияние не може да бъде водещо за развитието на това заболяване. Страда и от кожно заболяване „псориазис”, което датира от 2010г. и за което има медицинска документация. Заболяването е вродено, протича хронично с периоди на обостряне. Влияе се в изключително висока степен от психо-емоционалното състояние на организма, затова в случая психичния стрес в значителна степен е оказал влияние върху появата и активирането на кожните плаки у Ч.. При личния преглед от съдебния експерт не е установена опадала коса около слепоочията и поява на бели петна, липсват медицински документи в подкрепа на това оплакване, но то се потвърждава от свидетелските показания. Подобна временна, локална „алопеция” (опадане на косата) е възможно да се получи при преживян психострес. Симптомите на безсъние, нервност, напрежение, понякога редувани с вялост, апатичност, отпуснатост, депресия, затваряне в себе си, каквито е съобщила Ч. при прегледа, частично се потвърждават и от свидетелите и са характерни и показателни за „остра стресова реакция” на организма. И двете заболявания у Ч. – артериална хипертония и псориазис не са били отключени в резултат на преживяния стрес, но проявите им са се изострили. При прегледа съдебния експерт е установил както обостряне на псориазиса, така и повишено кръвното налягане.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за претендирания период – налице е незаконно действие на длъжностно лице на Дирекция „Български документи за самоличност” към МВР , претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от органите на изпълнителната власт – в случая органите на МВР.

Съгласно чл. 32 ал.1 т.2 от Закона за българските лични документи за невалидни се обявяват личните карти на лица, които са заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена. Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето. В случая Ч. не е подавала заявление, че личната й карта е изгубена, открадната или унищожена и никога не е губила личната си карта. Документът е издаден от ОД на МВР – Плевен. Установи се по делото, че този орган, който е компетентен не е обявявал личната й карта за невалидна. Установява се, че личната й карта, с която се е легитимирала при преминаване на границата е валиден официален документ, установяващ самоличността на лицето, което го е представило и не е предмет или средство на престъпление.

Поради допусната техническа грешка от служител на Дирекция БДС при обработване и въвеждане на данните в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи” на подаденото от В. С. заявление за открадната лична карта погрешно и без фактическо и правно основание за невалидна е въведена личната карта на В.Ч.. Автоматично данните са отразени и в базата данни на Автоматизираната информационна система Издирвателна дейност – Н.ШИС т.е. документът е обявен за невалиден и подлежащ на издирване и изземване по реда на чл. 84 от ЗМВР. Въвеждането на личната карта на ищцата в информационната система на МВР като невалидна представлява незаконосъобразно действие на служител на МВР, независимо че се дължи на техническа грешка при въвеждане на последната цифра на номера на личната карта на друго лице и е станало причина спрямо Ч. да бъдат предприети всички действия по реда на чл. 84 от ЗМВР. Разпоредбата предвижда, че полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). По този ред е съставен протокол за доброволно предаване на личната карта и са снети обяснения от лицето. Изземването е временно, а разпоредбата предвижда кратки срокове както за произнасянето на прокурора – в срок 24 часа, така и за връщането на документа, ако се окаже че е валиден – 5 дневен срок от произнасянето на прокурора с оглед защита правата на гражданите. Прокуратурата се е произнесла в законния срок – на 28.07.2015г., но документът е върнат на ищцата със значително закъснение – едва на 10.09.2015г. Действията предприети спрямо Ч. от полицейските органи на гранична полиция и прокуратурата по реда на чл. 84 от ЗМВР се основават на погрешното въвеждане от служител на ДБДС при МВР на личната й карта като невалидна, без да е имало каквото и да е законово основание за това. А след установяване валидността на документа, личната карта е била върната на Ч. със значително забавяне след изтичането на законовия 5-дневен срок по чл. 84 ал.8 от ЗМВР, считано от произнасянето на прокуратурата с постановление.

В резултат от незаконосъобразното действие на служител от Дирекция БДС при МВР ищцата изпитала силен стрес, който се отразил върху душевното и здравословното й състояние за продължителен период от време. Още на 27.07.2015г. била изготвена експертна оценка, от която станало ясно, че представеният от Ч. документ за самоличност е валиден и респективно неоснователно е бил въведен за невалиден в информационната система на МВР, в ШИС и Интерпол. А на 28.07.2015г. с прокурорско постановление е разпоредено връщането на документа по служебен ред. Въпреки това документът е върнат значително по-късно – на 10.09.2015г. като Ч. е следвало да пише нови обяснения. Органите на МВР не са извършили проверка в информационната система, за да се установи по каква причина документът е обявен за невалиден. Това стана ясно едва в хода на настоящото съдебно производство. Ето защо безпокойството на Ч. поради каква причина спрямо нея са предприети действия като срещу нарушител на закона и престъпник и какво нередно е извършила, за да е издирвана от Интерпол е продължило и след завеждането на исковата молба.

В.Ч. е на 62 години от малко населено място, където хората се познават и общественото мнение има съществено значение и въздействие върху поведението на индивида. Има чисто съдебно минало, не е имала досег с правоохранителните органи до 26.07.2015г. Затова предприетите действия от органите на гранична полиция спрямо нея са предизвикали силен стрес, публично унижение, срам и неудобство. Провалило се пътуването й и се обезсмислили положените усилия по подготовката за участие във фестивала. Пострадал авторитетът й и доброто име на семейството. Преживяният стрес намерил отражение върху душевното и физическото й здраве за продължителен период от време. Обострили се заболяванията от които е страдала – артериална хипертония и псориазис, частично и временно за около месец опадала косата около слепоочията. Симптомите на остра стресова реакция на организма като безсъние, нервност, напрежение, понякога редувани с вялост, апатичност, отпуснатост, депресия, затваряне в себе си, свидетелстващи за наличието на депресивно състояние не са предоляни напълно и към момента на приключване на делото.

Ето защо съдът намира, че претенцията за обезщетяване на претърпяните от ищцата неимуществени вреди от момента на увреждането – 26.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.12.2015г. следва да се уважи в пълен размер – 5000 лв., който е справедлив и съответен на интензитета и продължителността на преживяното от нея душевно и физическо страдание.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.12.2015г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

При този изход на делото в полза на ищцата следва да се присъдят и направените деловодни разноски общо в размер на 810 лв., представляващи 10 лв. – д.т., 200 лв. – депозит за в.л. и 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В.М.Ч. *** на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неправомерни действия на органите на МВР в размер на 5000 лв. за периода от 26.07.2015г. до 29.12.2015г. – датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2015г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В.М.Ч. *** направените деловодни разноски общо в размер на 810 лв., представляващи 10 лв. – д.т., 200 лв. – депозит за в.л. и 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :