Р Е Ш Е Н И Е

№ 471 / 28 Октомври 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети октомври 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1084/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Е.С.Ц. ***, чрез адв. М. *** срещу Заповед № ОР-10/09.12.2015г. на Изпълнителния директор на „Българска агенция по безопасност на храните” – София, с която на осн. чл. 100 ал.2 от Закона за държавния служител жалбоподателката е била временно отстранена от работа, затова че срещу нея като заемаща длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОБДХ – Плевен е образувано наказателно производство за престъпление, извършено от нея в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 124 от Закона за държавния служител.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че заповедта не е мотивирана, тъй като никъде не е посочено какво наказателно производство е образувано от кой орган и за какво престъпление, липсват данни за присъда или определение на съда, с което служителката да е призната за виновна с влязла в сила присъда. Изброени са докладни и становища на лица от БАБХ, но тези документи не са представени на Ц., а и не могат да допълнят или санират пороците на обжалваната заповед. Ц. е била в отпуск поради временна неработоспособност, което не дава възможност на работодателя да й бъде връчена заповедта до завръщането й на работа. Чрез адв. Д. от АК – В. Търново жалбоподателката поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Излага доводи за отмяна на заповедта, поради противоречие с материалния закон, предвид че разпоредбата на чл. 100 ал.2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Изпълнителният директор на „Българска агенция по безопасност на храните” – София, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че служителката е била временно отстранена от работа на осн. чл. 100 ал.2 от ЗДСл, поради привличането й като обвиняема – извършител на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице. За това обстоятелство са налични доказателства по преписката, приложени към цитираните докладни записки. Текстът на разпоредбата е императивен и по естеството си представлява превантивна принудителна административна мярка с цел да се предотврати извършването от служителя на административни правонарушения и вредните последици от тях, която произтича от особения статут на държавния орган и характера на самата служба . Органът по назначаването е длъжен във всички случаи на образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК да го отстрани временно от работа. Чрез адв. М. *** поддържа тези доводи, сочи, че жалбоподателката е отказала да получи заповедта, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Възразява срещу даденото тълкуване на конституционното решение от процесуалния представител на жалбоподателката. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на 12.12.2015г., като при връчването жалбоподателката е отказала да я получи, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Срокът за обжалване изтича на 26.12.2015г. вкл., който е официален празник. Жалбата е подадена по пощата на 28.12.2015г. в първия присъствен ден. Като депозирана в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката Е.С.Ц. е заемала длъжността „главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” при Областна Дирекция по Безопасност на храните – Плевен по служебно правоотношение и има качеството на държавен служител. С Докладна записка Вх. № 17903/23.11.2015г. Директорът на ОДБХ – Плевен е уведомил Изпълнителния директор на БАБХ за образувано срещу държавната служителка наказателно производство. Към докладната е приложено Писмо с изх. № 5583/18.11.2015г. на Плевенски Окръжен съд, от което е видно, че в Окръжен съд – Плевен има образувано наказателно общ характер дело под № 820/2015г., по което Е.С.Ц. е подсъдима за престъпление по чл. 283 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК. С писмо Вх. № 18588/02.12.2015г. Директорът на ОДБХ – Плевен е изпратил на Изпълнителния директор на БАБХ – София и копие от обвинителния акт по досъдебно производство № 9/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен срещу Е.Ц. за извършено престъпление по чл. 283 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК, от който е видно, че е привлечена като обвиняема за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК.

Въз основа на двете докладни Главният директор на ГД „Верификация на официалния контрол” при БАБХ е изготвил становище Вх. № 18751/03.12.2015г. с предложение до Изпълнителния директор на БАБХ за прилагане по отношение на Е.Ц. на мярката по чл. 100 ал.2 от ЗДСл, поради образувано срещу държавната служителка наказателно производство в Окръжен съд – Плевен.

С процесната Заповед № ОР – 10/09.12.2015г. Изпълнителният директор на БАБХ въз основа на докладните записки и предложението на осн. чл. 100 ал.2 от Закона за държавния служител е отстранил от работа Е.С.Ц., затова че срещу нея като заемаща длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ – Плевен е образувано наказателно производство в Окръжен съд – Плевен за престъпление, извършено от нея в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от Наказателния кодекс. Отстраняването е временно – до приключване на наказателното производство.

Заповедта е връчена на Ц. на 12.12.2015г. в 11.10 ч. в сградата на ОДБХ – Плевен, но тя отказала да я получи, което е удостоверено с подписите на двама свидетели – главен експерт „Човешки ресурси” и Началник отдел „Финансово-стопанска дейност” при ОДБХ - Плевен. По-късно на същия ден – 12.12.2015г. в 13.15ч. представила болничен лист за временна неработоспособност от 12.12.2015г. до 18.12.2015г.

Съгласно чл. 100 ал.2 от ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. Разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение № 5/12.05.2016г. на Конституционния съд на Република България по к.д. №2/2016г., публикувано в ДВ, бр. 38 от 2016 г., откогато е престанала да действа.

Но към момента на издаване на процесната заповед нормата е била приложимо право. Обявяването й за противоречаща на конституцията има действие само занапред, не и обратно действие спрямо вече настъпили юридически факти и правоотношения. А съгласно чл. 142 ал.1 от АПК съответствието на заповедта с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването й. Към момента на издаване на заповедта – 09.12.2015г. разпоредбата на чл. 100 ал.2 от ЗДСл е била действащо право. Чл. 142 ал.2 от АПК е неприложим, защото се отнася за установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, които се преценяват към момента на приключване на устните състезания по делото. Обявяването на законова норма за противоконституционна не е настъпил нов факт с правно значение, спрямо който да се съобрази дали правилно е приложен материалният закон. А засяга действието на законовата разпоредба, но само занапред спрямо юридически факти и правоотношения, настъпили впоследствие и затова не се отразява на законосъобразността на издадената заповед.

Заповедта е издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, който съгласно чл. 5 ал.1 т.10 от Устройствения правилник на БАБХ, приет на осн. чл. 4 ал.2 от Закона за БАБХ има правомощия да назначава държавните служители, да изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Следователно орган по назначението на работещите по служебно правоотношение лица, включително и държавните служители, работещи в областните дирекции на БАБХ, е изпълнителният директор на БАБХ.

Жалбоподателката е държавен служител в ОДБХ – Плевен, в структурата на БАБХ. Към 09.12.2015г. – датата на издаване на заповедта срещу нея е било образувано наказателно производство – НОХД № 820/2015г. на Окръжен съд – Плевен, по което тя е обвинена за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК, което обстоятелство се доказва от писмо на Окръжен съд – Плевен и обвинителния акт. Като обвиняема по делото, тя е била запозната с тези доказателства, затова и не е било нужно да й бъдат връчвани от органа преди издаване на заповедта, а посочените докладни записки и становище се позовават на данните за образувано наказателно производство срещу държавната служителка, за което уведомяват органа по назначението с цел предприемане на предвидените в ЗДСл действия.

Към момента на издаване на заповедта са били налице материално-правните предпоставки на чл. 100 ал.2 от ЗДСл за временно отстраняване от работа на държавната служителка, поради образувано срещу нея наказателно производство за длъжностно престъпление. Отстраняването има превантивен характер, защото целта на нормата е да попречи на държавния служител да продължи да извършва нарушения от позицията на овластено с държавна функция лице – държавен служител, както и да се запази авторитета на държавната служба. Мярката за принуда е временна – докато трае наказателното производство и се прекратява при приключването му и в зависимост от резултата от него. Затова наличието на влязла в сила осъдителна присъда, с която държавният служител да е признат за виновен не е материално-правна предпоставка за отстраняването му от работа. Достатъчно е да е образувано наказателно производство, то да е срещу държавен служител и обвинението да е за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК. В случая всички тези материално-правни предпоставки са били налице по отношение на жалбоподателката.

Ето защо към момента на издаването заповедта е съобразена с материалния закон и целта му.

В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се отразят на законосъобразността на крайния акт. Преди издаването му са изяснени необходимите факти и обстоятелства, съставляващи материално-правните предпоставки на посоченото правно основание за временното отстраняване на държавната служителка от работа. В заповедта достатъчно ясно се сочи какво се разпорежда и въз основа на какво правно и фактическо основание, допълва се и се подкрепя и от приложените по преписката доказателства. В този смисъл заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа достатъчно разбираеми мотиви.

Момента и начина на връчване на заповедта имат значение само във връзка с упражняване правото на обжалване. В случая заповедта е достигнала до знанието на служителката. Тя е разбрала нейния смисъл и е успяла своевременно и пълноценно да упражни процесуалното си право чрез сезиране на съда.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с действащия към момента на издаването й материален закон и с целта на закона, поради което е законосъобразна.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.4 АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно чл.8 ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно фактическата и правна сложност на спора и направеното възражение за прекомерност на заплатения хонорар, а именно в размер на 420 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Ц. ***, чрез адв. М. *** срещу Заповед № ОР-10/09.12.2015г. на Изпълнителния директор на „Българска агенция по безопасност на храните” – София, с която на осн. чл. 100 ал.2 от Закона за държавния служител жалбоподателката е била временно отстранена от работа, затова че срещу нея като заемаща длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОБДХ – Плевен е образувано наказателно производство за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК.

ОСЪЖДА Е.С.Ц. *** да заплати на Българска Агенция по безопасност на храните – София деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :