Решение по Административно дело 84/2016г.

РЕШЕНИЕ № 225

гр. Плевен, 11.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 84/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М.П.Н. *** против заповед № УРИ 316з-3644/21.12.2015 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен /ОД на МВР/, с която на държавен служител младши инспектор М.П.Н. – младши автоконтрольор І степен в сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.4, чл.201, ал.1, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърди, че не е ясно, как е установено нарушението. Липсват данни да е била разпоредена проверка съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР. В справката, постъпила на 21.10.2015 г. до Директора на ОДМВР, не е установено нарушение, за което да следва да понесе отговорност. Вписаните като основание за налагане на наказанието правни норми не кореспондират по никакъв начин с описаната фактическа обстановка. Твърди, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. При определяне на наказанието не са спазени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата - Директорът на ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Жалбоподателят Н. към датите на дисциплинарните нарушения -15.07., 17.07 и 21.12.2015 г. е заемал длъжността младши автоконтрольор в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен – структура по чл.37 от ЗМВР /удостоверение на л. 146 от делото/.

С писмо, приложено на л.л.40,41 от делото, директорът на ОДМВР Плевен е уведомен, че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно - техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" се установява закриване на камерата, както и неуплътняване на работното време. Иска се предприемане на административни действия. Видно от друго писмо, приложено на л.38 от делото, на ОД на МВР са предоставени файловете за определени дати, с констатирани на тях нарушения

Въз основа на първото писмо Директорът на ОД на МВР със Заповед №316з-2180/11.08.2015 г. /л.39/, изменена със заповед №316з-2784/14.10.2015 г. /л.42/ е назначил комисия за извършване на проверка по постъпилия от Дирекция "Вътрешна сигурност" сигнал, като първоначално е определил срок за извършването й до 04.09.2015 г., и срокът е продължен до 21.10.2015 г. с резолюция “запознат и съгласен” върху предложение на председателя на комисията за удължаване на срока /л.46/.

За резултатите от проверката, назначена със заповед №316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка /л.л.12-35/, в която са описани и действията на Н.. От същата и от приложените писмени доказателства се установява, че ответникът е приел, че:

На 15.07.2015 г. Н. е бил на работа в периода 7-19 часа, видно от ежедневната ведомост /л.л.106,107/. Видно от часовия график за работа на нарядите /л.л.83,84/, е работил заедно със служителите И.Е. и Д.А., със служебен автомобил с рег. номер ЕН7485АМ. Същият автомобил е оборудван със система за видеонаблюдение, видно от протокол, приобщен на л.л.126-128. При преглед на записаните файлове от комисията, назначена да извърши проверката е установено, че Е. в 15.00.14 часа поставя лист върху камера №2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, като в 15.00.47 часа го маха; в 15.01.39 часа го слага отново. В 15.04.32 маха листа и в 15.04.39 го слага отново върху камерата. В 15.05.23 часа сменя листа с чохъл, като същият е махнат в 18.48 часа. Тези действия не са били отразени в ежедневния отчет на наряда.

На 16 срещу 17.07.2015 г. Н. отново е бил на работа, видно от ежедневната ведомост на л.л.108, 109, като е започнал същата в 19 часа на 16.07 и е работил до 07 часа на 17.07.2015 г. Видно от часовия график за работа на нарядите /л.л.86,87/, е бил в наряд заедно със служителя С. Т.. При преглед на файловете за тази смяна се установява, че в 00.57 часа Н. слага лист хартия върху камера №2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, който маха в 00.58 часа, като в този момент Т. му подава шапка, която Н. поставя върху камера №2. В 06.32 часа Н. сваля шапката от камерата. Тези действия не са били отразени в ежедневния отчет на наряда.

При първоначалната проверка Н. е дал сведение /л.9/, като сочи, че по време на изпълняване на служебните си задължения на двете дати не нарушавал никаква заповед или разпореждане.

За резултатите от проверката, назначена със заповед №316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка /л.л.12-35/, в която са описани и действията на Н.. Действията му по поставяне на преграда пред видеокамера са квалифицирани като нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. С поставянето на преграда е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Прието е, че са извършени две нарушения, като едното е в 00.57 часа на 17.07.2015 г., а другото – в 00.58 часа на 17.07.2015 г.

Посочено е също, че неуведомяването на служебните ръководители за извършените от Е. поставяния на преграда пред камерата, представляващо нарушение на същите точки на същата заповед на министъра на вътрешните работи, е укриване на дисциплинарно нарушение, за което нарушение в чл.200, ал.1 т.8 предл.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание ”порицание” за срок от 6 месеца до една година.

Прието е, че Н. е допуснал две нарушения неизпълнение на заповед и едно нарушение укриване на дисциплинарно нарушение, и доколкото са извършени в продължение на една година, деянието следва да се квалифицира по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР като “системни нарушения” на служебната дисциплина, като за същото на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР е предвидено налагане на наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години”.

До Н. е била отправена покана от директора на ОД на МВР /л.л.10,11/, връчена на 10.12.2015 г., до 14.12.2015 г. да се запознае със справката и след това в 24 часов срок да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Макар и след срока, на 21.12.2015 г. Н. е дал сведение /л.8/, съгласно което стриктно е изпълнявал служебните си задължения, не е констатирал нарушения, и затова не ги е докладвал, нито е извършвал дисциплинарни нарушения.

По делото е приобщен протокол /л.129/, видно от който Н. е бил запознат на 23.02.2015 г. със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа. Приобщени, като доказателства по делото са и самата заповед и указанията, които са неразделна част от нея.

В съдебно заседание на 18.04.2016г. съдът извърши оглед на видео файла, въз основа на който са установени гореописаните дисциплинарни нарушения. При огледа беше установено, че записът се отнася до служебен автомобил с регистрационен номер ЕН8534ВА. При съпоставка с останалите доказателства от административната преписка се установява, че жалбоподателят на посочените в оспорената заповед дати, не е давал наряд със служебен автомобил с регистрационен номер ЕН8534ВА, а с друг автомобил - ЕН7484АМ, видно от часови график, приложен на л. 83,84 от делото. С оглед посоченото разминаване, съдът не може да приеме за безспорно установена, приетата от ответника фактическа обстановка.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й М.П.Н. е заемал длъжност младши инспектор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.4 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 21.10.2015 г. при регистрирането на Справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. като на дата 03.11.2015 г. на същата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, като същевременно към датата на издаването й - 21.12.2015 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието, което същият признава в даденото от него сведение /л.8/. Следва да бъде посочено, че дадените на 06.10.2015 г., сведения при проверката по постъпилия сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" съдът намира, че не са такива по чл. 206, ал.1 от ЗМВР, тъй като обясненията му по повод справката са приети от Директора на ОД на МВР на 21.12.2015 г., видно от поставената върху документа резолюция. Същите обаче са дадени след определения срок, поради което е безпредметно да се изследва дали заповедта, постановена на същата дата, е издадена преди или след получаването им.

Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства. В случая писмените обяснения са постъпили след срока, като в тях не се съдържат доказателства, нито се сочат такива.

При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият орган обаче е допуснал нарушение на материалния закон.

За да е налице системност трябва да са извършени три дисциплинарни нарушения за период от една година, а не влезли в сила заповеди, с които са наложени дисциплинарните наказания. В този смисъл е Решение № 7576 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2011 г., 5-членен с-в.

Видно от обективираното фактическо положение, е прието, че на 17.07.2015 г. Н. два пъти е поставял преграда върху камера 02, монтирана върху арматурното табло в служебния автомобил, с което са извършени две нарушения по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на заповед издадена от министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, а именно т.7 и т. 10 от същите. Съгласно т.7 от Указанията, назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, а т.10 от Указанията изисква да не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Описаните в заповедта действия, вменени на жалбоподателя действително могат да се квалифицират като неизпълнение на заповед с която са утвърдени цитираните по-горе указания, които в т.7 и т.10 съдържат задължителни правила, които следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители при работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил. Служителят е бил запознат с тези правила, видно от приложения протокол, както е посочено по-горе. Следва да се посочи обаче, че е налице едно, а не две нарушения, доколкото в самата писмена справка подробно е описано, че в 00.57 часа Н. слага лист хартия върху камера №2, който маха в 00.58 часа, като в този момент мл.инспектор Т. му подава шапка, която Н. поставя върху камера №2, а в 06.32 часа Н. сваля шапката. Налице е единна система от действия, с която се възпрепятства възможността за извършване на видеозаснемане по време на работната смяна на 16/17.07.2015 г. Махането на първоначално поставения лист не означава прекратяване на деянието, доколкото веднага се поставя шапка, която да възпрепятства видеозаснемането. Макар и извършено с различни предмети, използвани последователно, е налице само едно деяние, изразяващо се в поставяне на преграда пред камерата, поради което е налице само едно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, наказуемо по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.

Съгласно съдебната практика, “Деянието в неговата фактическа характеристика може да бъде извършено с повече от една прояви, осъществени последователни и в изпълнение на едно решение, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им при неизменна форма на вина. Обединяващото звено между отделните престъпни въздействия върху правно защитеното благо е запазването на относителното единство и неизменност на условията, при които то се осъществява, като: единен субект(ти), време, място, начин и средства за въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение(я).” В този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 18.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 2/98 г., ОСНК.

Следва да се посочи, че по отношение укриването на нарушение от същия тип, извършено от друг служител, органът е възприел същия подход, доколкото Н. не е наказан за укриване на четири отделни нарушения, извършени от Е., а само на едно. Това нарушение – укриване на дисциплинарно нарушение, извършено от друг служител, също не е доказано безспорно, доколкото основното доказателство е видео записът от служебния автомобил, на който жалбоподателят и колегата му Е. са давали наряд и при горепосоченото разминаване на регистрационните номера на служебния автомобил използван по време на наряда и този индивидуализиран в записа се налага извод за компрометирано доказателство и следователно недоказаност на дисциплинарното нарушение.

С оглед на изложеното, при недоказано безспорно извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и при липса на “системност” по изложените по горе съображения, то заповедта, предмет на делото, е не незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото. Последните са доказани в размер на 310 /триста и десет/ лева, от които 300 лева за възнаграждение за адвокат /л. 164 от делото/ и 10 лева за държавна такса и следва да бъдат присъдени в полза на страната изцяло.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № УРИ 316з-3644/21.12.2015 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен, с която на държавен служител младши инспектор М.П.Н. – младши автоконтрольор І степен в сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен да заплати на М.П.Н., ЕГН ********** сумата 310 /триста и десет/ лева разноски по административно дело № 84 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година..

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: