ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192

гр. Плевен , 18.02.2016 г.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №83 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й.К.Г. ***, против Общинска служба „Земеделие” гр.Долна Митрополия.

В исковата молба ищецът заявява, че ще ползва от правото си да оспори Протокол №14222/21.12.2009 год. и да поиска да му бъдат възстановени нарушените му права и законни интереси, тъй като е лишен от частната си собственост в нарушение на чл.17 от Конституцията на РБ. Моли да се провери законосъобразността на Протокол №14222/21.12.2009 год. на ОСЗ –Долна Митрополия, който вече е бил прогласен за нищожен с влязло в сила и приложено по настоящото дело съдебно решение. Твърди, че спорът за притежаваните от него 40 дка земеделска земя, отразени в този протокол, остава нерешен, тъй като ОСЗ-Д.Митрополия е постановила отказ и след много години е отказано да бъде издаден нов законосъобразен административен акт. Претендира издаването на нов документ-нов законосъобразен протокол-решение с признато право. Иска съдът да задължи ОСЗ-Д.Митрополия в срок от 10 дни да издаде нов административен акт .

Съдът е намерил исковата молба за нередовна и неясна и е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда и да представи по делото платежния документ; да уточни изрично дали оспорва отново Протокол №14222/21.12.2009 год. , който вече е бил оспорен пред съда и има постановено съдебно решение №372-I/01.03.2010 год. по гр.дело №81/2010 год. на ПРС; да уточни изрично и конкретно към кого насочва претенцията си за издаване на нов законосъобразен административен акт, с който да му бъде признато правото на собственост върху невъзстановените от ОСЗ земеделски земи- към съда или към ОСЗ Д.Митрополия; кои земеделски земи иска да му бъдат възстановени с нов акт, като ги индивидуализира като размер, местност и други данни и посочи същите били ли са заявени до настоящия момент за възстановяване пред органа по поземлена собственост или пред съда с иск и има ли произнасяне; в какво се състои искането му пред съда.

В изпълнение на съдебно определение Г. е внесъл дължимата държавна такса и е депозирал отговор с вх.№507/09.02.2016 год., в който е посочил, че не оспорва протокол №14222/21.12.2009 год. на ОСЗ, тъй като той вече е оспорен и прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че е налице незаконен отказ на ОСЗ-гр.Долна Митрополия да издаде нов законен документ, на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с който да му бъде признато правото на собственост върху притежаваните 39,900 дка земеделска земя по размер, категория и местност така, както са описани в Протокол №14222/21.12.2005 год., като моли съда да задължи ОСЗ-Д.Митрополия да издаде такъв акт, като определи срок за издаването му от 10 дни. Претендира тези земи да бъдат възстановени на К. Т.Г. или на Т. С.Г.. Сочи, че не се знае кой ползва и владее тези земи, тъй като има данни, че този имот чрез С. Г. е предоставен на И. А.И. в местността „Равнището” на 34 км. от имота на ищеца в м.”Кутела”. Счита, че отказа/бездействието на ОСЗ Долна Митрополия да възстанови тези земи е незаконен и претендира от съда да получи защита на основание чл.128, ал.2 от АПК-т.е. да бъде установено правото на наследниците на тези земи .

Така предявеният на основание чл.128, ал.2 от АПК иск пред Административен съд град Плевен е недопустим. Съгласно този текст, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. В случая предмета на спора се определя от заявените в исковата молба факти и обстоятелства. А от уточняващия отговор с вх.№507/09.02.2016 год. на Г. става ясно, че с влязло в сила съдебно решение по гр-д. 307/1994 год. е отхвърлена исковата молба на К. Т. Г., предявена на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ против община Д.Митрополия за признаване, че К. Г. има право да възстанови земеделски земи в землището на с.Подем в размер на 39,9 дка. В мотивите на постановеното решение е посочена като основание за отхвърляне на иска фактът, че жалбоподателят не установил по категоричен начин правото си да възстанови тези земи, тъй като по комасационния план, този парцел бил посочен като собственост на друго лице. Сочи се още в уточняващия отговор, че според съдебното решение собственик на тези земи не е К. Г. , а баща му Т. Г., от което ищецът си прави извод, че има такива земи, но собственикът им не е установен. От друга страна сочи, че същият имот не се възстановява нито на Т. Г., нито на К. Г., не е установено на кого е предоставен и на какво основание, като има същевременно данни, че този имот чрез С. Г. е предоставен на И. А.И. в местността „Равнището” на 34 км. от имота на ищеца в м.”Кутела”.

При така заявените факти, настоящият състав на съда прави извод, че има спор по отношение собствеността върху процесния имот от 39,900 дка. Редът за разглеждане и решаване на такъв спор според настоящия състав на съда е регламентиран в чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съгласно който при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост на земеделски земи към минал момент - този на внасянето им в ТКЗС. Той е допустим, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане от друго лице за възстановяване на същата земя. Искът е допустим и когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя е принадлежала на общия наследодател и следва да се възстанови на всички негови наследници.

Компетентен да се произнесе обаче, по редовността на така заявената искова молба, по нейната допустимост на горните посочени основания и по основателността на същата е съответният районен съд по местонахождение на земите, в случая това е Районен съд град Плевен. Ето защо делото пред настоящия съд следва да се прекрати и същото да се изпрати по подсъдност на Районен съд Плевен.

Воден от горното и на основание чл.135 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Й.К.Г. ***, против Общинска служба „Земеделие” гр.Долна Митрополия.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №83 по описа на Административен съд град Плевен за 2016 год.

ИЗПРАЩА административно дело №83/2016 год. по подсъдност на Районен съд град Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване, преписи от същото да се изпратят на ищеца и на ОС”Земеделие” град Долна Митрополия.

СЪДИЯ: