Р E Ш Е Н И Е
№ 107
гр.Плевен, 9 Март 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 82 по описа за 2016 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 100 от 18.12.2015 г., постановено по анд № 318/2015 г.,
Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 820 от 04.09.2015 г.
на директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Г.И.Г. *** –
частен лесовъд с Удостоверение за лесовъдна практика № 1406/20.12.2011 г., на
основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено административно
наказание глоба в размер на хиляда лева за нарушение на чл.257, ал. 2 от Закона
за горите, във връзка с чл.4, ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата наредба, за това, че при извършена проверка от Регионална инспекция по
околната среда и водите – Плевен на 06.04.2015 г. в информационната система на Изпълнителна агенция по горите - София, www.system.iag.bg е установено, че на 04.04.2015 г. за имот №
495022, отдел 358, подотдел „ш“, в землището на с.Градище, общ.Левски е издал
Позволително за сеч № 0232630/04.04.2015 г. за краткосрочно-постепенна сеч,
осеменителна фаза, която е забранена за местообитанието, в което попада имота,
съгласно система режими и мерки в екологична мрежа Натура 2000, които са
задължителни при планиране и провеждане на сечи в Натура 2000 (Режими за
устойчиво управление на горите в Натура 2000).
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите - Ловеч,
чрез юрисконсулт В. Г., който счита, че районният съд е постановил
решение, с което незаконосъобразно и необосновано е отменил Наказателно
постановление № 820/04.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите
– Ловеч. Счита, на първо място, за незаконосъобразно и неоснователно
становището на съда, че не може да се приеме, че мястото на извършване на
нарушението е в проверявания обект, още повече, че както в АУАН (в т.3 от
него), така и в процесното наказателно постановление е посочено, че мястото на
извършеното нарушение не е в процесния имот, а в „информационната система на
Изпълнителната агенция по горите(ИАГ), www.system.iag.bg, във връзка с имот № 495022, отдел 358,
подотдел „ш“, в землището на с.Градище, общ.Левски“. В този смисъл счита, че
съдът неправилно е възприел като място на извършване на нарушението конкретния
имот, тъй като позволителните за сеч, съгласно чл.56 от Наредба № 8/05.08.2011
г. за сечите в горите се издават чрез интернет информационната система на ИАГ,
във връзка с определени имоти, като условията и реда за това са определени в
Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.
На следващо място,
счита че словесното описание на нарушението отговаря на неговата правна
квалификация, тъй като чл.257, ал. 2 от ЗГ се отнася именно за лице, което е
издало позволително за сеч в нарушение на ЗГ и на подзаконови актове по
прилагането му (какъвто е конкретния случай), а именно чл.4, ал.2 от Наредба №
8/2011 г. за сечите в горите, която е подзаконов акт по прилагането на ЗГ.
Според касатора последната разпоредба сочи, че утвърдените разработки и
указания по ал. 1 са задължителни при планиране и провеждане на сечите и счита,
че наказаното лице е нарушило
разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.4, ал.2 от Наредба № 8/2011
г. за сечите в горите, във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата наредба. В
заключение моли съда да отмени изцяло решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира
становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – Г.И.Г. в съдебно заседание се явява лично и с адв.Д.,
който оспорва жалбата, по същество моли
съда да остави в сила оспореното решение. Депозирал е възражение, в което изразява
подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да
потвърди изцяло решението, постановено по анд № 318/2015 г. по описа на Районен
съд – Левски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
производство срещу Г. е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №820/17.04.2015г.
За дата на извършване на нарушението актосъставителят е посочил
04.04.2015г., а дата на откриване на нарушението – 06.04.2015г. Нарушението е
описано от актосъставителя като: издал позволително за сеч
№0232630/04.04.2015г. за имот 495022, с.Градище за краткосрочно – постепенна сеч, осеменителна
фаза, която е забранена за местообитанието, в което попада имота, съгласно
„Режим за устойчиво управление на горите в Натура
Съдът установил, че жалбоподателят в качеството си на
регистриран лесовъд е издал позволително за сеч №0232630 за извършване на
краткосрочно – постепенна сеч – осеменителна фаза за отдел 358, подотдел ш,
имот №495022, община Левски, землище с.Градище. От административнонаказващия
орган е получено уведомление от директор на РИОСВ – Плевен, според което позволителното
за сеч е издадено за провеждане на краткосрочно - постепенна сеч – осеменителна
фаза в природно местообитание 91F0, попадащо в защитена зона, за която се
забраняват голите сечи и краткосрочно – постепенните сечи във всичките им
разновидности в естествените насаждения.
Съдът разпитал свидетелите- служители в РДГ – Ловеч,
от чиито показания установил, че актът е
съставен единствено въз основа на изпратено писмо от РИОСВ – Плевен, те не са
извършвали проверки. Актът за установяване на административното нарушение е бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, който е имал възможност да се
запознае с акта.
Съдът се позовал на разпоредбите на чл. 42,т.3 и т.4
от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според
които актът, респ. НП трябва да съдържат описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. При анализ на отразените в акта и в НП
констатации, съдът приел, за място на извършване на нарушението е посочено „информационна
система на ИАГ- София- www.sistem.iag.bg.” във връзка с имот №495022 в отдел
358, подотдел ш с.Градище. Съдът направил извод, че в конкретния случай не може
да се приеме, че място на извършване на нарушението е проверяваният обект, т.к.
позволителното за сеч се издава чрез интернет информационната система на
Изпълнителна агенция по горите за извършване на сеч в определен имот, поради
което следва да се приеме, че мястото на нарушението е мястото, където
документът е бил издаден, след като нарушението се изразява в незаконно
издаване на документ. Съдът изложил мотиви, че изискването за посочване на
място на извършване на нарушението, освен задължителен реквизит има съществено
значение, тъй като въз основа на него се определя не само териториалната
компетентност на административно наказващия орган, но и местната компетентност
на първоинстанционния съд. Счел, че цитираният пропуск не може да бъде
преодолян с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по
безспорен начин и конкретизирано мястото на извършване на нарушението.
Непосочването на мястото на извършване на нарушението в издаденото наказателно
постановление съдът квалифицирал като съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
На второ място съдът изложил мотиви, че посочената
като нарушена разпоредба и в АУАН, и в НП е 257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл. 4,
ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Разпоредбата на чл. 257,
ал.2 от ЗГ предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв., ако
не е предвидено по – тежко наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика,
което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в
нарушение на този закон или на
подзаконовите актове по прилагането му. А разпоредбата на чл. 4, ал.2 от
Наредба №8/2011г. за сечите предвижда, че утвърдените разработки и указания по
ал.1 са задължителни при планиране и провеждане на сечите. Съдът направил
извод, че както в АУАН, така и в НП словесното описание на нарушението не
отговаря на неговата правна квалификация. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила приел също за съществено, тъй като е накърнило правото на защита на наказаното
лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно за какво
нарушение е било наказано.
На тези основания съдът отменил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за неправилно
ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното лице. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Според касационната инстанция в НП категорично не е
посочено мястото на извършване на нарушението, както правилно е приел и
районният съд. „Информационната система
на ИАГ-София, www.system.iagbg” в наказателното постановление е посочена като място
на извършване на проверката от страна на РИОСВ-Плевен, която е констатирала
нарушението и е сигнализирала за неговото санкциониране компетентния орган, но
категорично не е посочена като място на извършване на нарушението. А „землището
на с.Градище, общ.Левски” е посочено в НП като място, за което е издадено
позволителното за сеч. В случая на Г. в качеството му на частен лесовъд е
вменено следното нарушение: на 04.04.2015 год. за имот №495022, отдел 358,
подотдел „ш” в землището на с.Градище, общ.Левски, е издал Позволително за сеч №0232630/04.04.2015 год.
за краткосрочно-постепенна сеч, осеменителна фаза, която е забранена за
местообитанието, в което попада имота, съгласно система режими и мерки в
екологична мрежа Натура 2000, които са задължителни при планиране и провеждане
на сечи в Натура 2000 (Режим за устойчиво управление на горите в Натура 2000).
Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ,
като е направена и привръзка с Наредба №8/2011 год. за сечите в горите, според
който текст се наказва с глоба лице,
упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на
дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите
актове по прилагането му. Т.е. вмененото
нарушение е издаване на позволително в случая за сеч, в нарушение на регламентираните за това
правила. Следователно, мястото на нарушението следва да е там, където според
нормативния акт се дължи издаването на това позволително и то не е нито мястото
на извършване на проверката от контролните органи, нито мястото, за
извършването на дейности в което е издадено, дори и последните да съвпадат, а
следва да бъде нарочно, недвусмислено и
изрично посочено. Мястото на извършване на нарушението, както правилно е
преценил решаващият съд, определя кой е компетентния административно-наказващ
орган, съответно-съдът, на който делото е подсъдно при подадена жалба против
НП.
Правилен е и вторият направен извод от Районен съд
-Левски , че посочените като нарушени правни норми ненапълно съответстват на
начина на описване на нарушението в АУАН и в НП. Безспорно посочената като
нарушена разпоредба на чл.257, ал.2 е
относима към вмененото нарушение, тъй като санкционира издаването на
позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на закона или на
подзаконовите актове по прилагането му, какъвто е Наредба №8/2011 год., с която
е направена привръзка в НП. Но разпоредбата на чл. 4, ал.2 от Наредба №8/2011г.
за сечите в горите, която предвижда, че
утвърдените разработки и указания по ал.1 са задължителни при планиране и
провеждане на сечите и тази на чл.4, ал.1, т.2 от с.н., според която изпълнителният
директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава разработки и указания,
свързани с прилагане на сечи в горите,
следва да бъдат доконкретизирани със съответните разпоредби, точки, раздели или
др. от Режими за устойчиво управление на горите в Натура 2000, които
регламентират именно вида на позволените и на забранените сечи в съответните
зони, респ. местообитания. Неспазването на това изискване води до непълнота на
обвинението и невъзможност наказаното лице да разбере в какво конкретно е
обвинено, и съответно да организира адекватно защитата си.
Като е достигнал до аналогични правни изводи, районен
съд е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се
остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от 18.12.2015 г., постановено по анд № 318/2015
г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.