Р Е Ш Е Н И Е

№ 85 / 2 Март 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 1078 по описа за 2015година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 923/23.11.2015г., постановено по НАХД № 1570/2015г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 341/08.06.2015г. на Зам. Кмета на Община Плевен, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 29,ал. 2, вр. чл. 29,ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен за обществения ред и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен /Наредба № 1/, на Д.П.П. *** наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв., за нарушение на чл. 29,ал. 2 във вр. с чл. 29,ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Община Плевен, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт П.П. с доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН не изисква в НП, издадено при повторност непременно да се вписва защо деянието се приема за повторно. Навежда довод, че по делото е бил представен заверен препис от издаденото за първото нарушение влязло в сила НП, което е прието и обсъдено от съда. Навежда съдебна практика с твърдение, че повторността не е елемент от състава на правонарушението. Счита, че няма нормативно изискване НП да съдържа обяснение поради кое предходно нарушение деянието е прието за повторно. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П. поддържа жалбата на излоените в нея основания.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните , служебно констатираните пороци на решението и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства, подкрепени със събраните гласни такива- свидетелските показания на свидетелите Д. Б., А. М. и Б. Р., които е кредитирал с доверие.

За да отмени наказателното постановление е приел, че същото санкционира нарушителя за извършено при условията на повторност административно нарушение без да съдържа описание на това обстоятелство и доказателства ,въз основа на които наказващият орган е приел, че конкретното нарушение е „повторно” по смисъла на §;1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 на ОбС-Плевен. По така изложените правни и фактически съображения е приел, че НП е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните правила, и го е отменил .

Решенето е правилно.

С чл. 8 от Наредба № 1, посочен като нарушена правна норма е въведена забрана за повреждане на пътните, тротоарните, градинските и паркови настилки, както и на други съоръжения и елементи, подробно изброени. Административнонаказателната разпоредба на чл. 29, ал. 2, на основание на която е наложено наказанието,и която също е посочена като нарушена правна норма в НП предвижда при повторно нарушение на чл. 8 административно наказание глоба до 5000 лв.

На първо място, и това, което не е отчетено от РС е обстоятелството, че регламентираното в чл. 8 нарушение се изразява в „ повреждане” на пътните и др. съоръжения. Такава констатация в НП няма. Описва се какво точно е извършил нарушителят: „заграждане с телена ограда и железни колове уличното платно”, но не е посочено, че с това е повредено пътното съоръжение, което обстоятелство е съществен елемент от фактическия състав на чл. 8 от Наредбата. В НП се съдържа, като последица от действията на нарушителя само „възпрепятстване същата улица да се използва по предназначение”- обстоятелство, което не се съдържа в нормата на чл. 8 и е ирелевантно с оглед въведените със същия забрани.

На второ място, както правилно е преценил решаващият съд, в наказателното постановление не се съдържа описание на нарушението като повторно. От неговата обстоятелствена част не може да бъде направен такъв извод. Единствено от посочената административно-наказателната разпоредба / неточно отразена като нарушена правна норма, защото такава е чл. 8/, може да се направи извод, че нарушението е в условията на повторност. Не се приема за основателен доводът на касатора,че не е необходимо НП да съдържа обяснение поради кое предходно нарушение деянието е прието за повторно. „Повторно” е нарушение, извършено в срок до една година от влизане в сила на НП за същото нарушение/;§1, т. 2 от Наредба № 1/. От това следва извод, че не всяко нарушение на същата разпоредба следва да се квалифицира като повторно, а само това, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление за нарушение от същия вид. Посочването на такова конкретно наказателно постановление е необходимо с оглед преценката дали деянието е извършено в едногодишния срок, т.е. в условията на повторност. Липсата на този елемент, както и липсата въобще на констатация в обстоятелствената част на НП, че деянието е повторно, е съществено процесуално нарушение, което правилно е прието от решаващия съд като основание за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност.

Предвид изложеното, както и констатираното от настоящия съд, че не е осъществен фактическия състав на чл. 8 от Наредбата, касационният съд намира, че жалбата е неоснователна и решението на Районният съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 923/23.11.2015г., постановено по НАХД № 1570/2015г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.