ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146

гр.Плевен, 05.02.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно административно-наказателно дело № 77 по описа на Административен съд - Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Екотехника” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1404, район „Триадица”, бул „България”, ж.к.”Бокар” №19а, представлявано от Р. К. Б., чрез адв. И.М. *** с адрес за призоваване гр.Плевен, ул „Катя Попова” №2, ет.3, офис №15, против протоколно определение от 18.12.2015 год., постановено по нахд №2084/2013 год. на Районен съд Плевен.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно. На първо място сочи, че жалбата срещу НП не е подадена в деловодството на РИОСВ Плевен, а по пощата, за което представя към жалбата обратна разписка, издадена от Еконт за изпратена пратка на 02.08.2013 год. и получена в РИОСВ на 05.08.2013 год. На второ място твърди, че НП не е връчено при спазване изискванията на чл.58 от ЗАНН и чл.178 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Сочи, че съобразно чл.58, ал.1 от ЗАНН, НП следва да се връчи лично срещу подпис на нарушителя. В случая последният е ЮЛ и връчването е следвало да ес извърши на законния представител на дружеството, на лицето, оправомощено да го представлява, респ. да получава книжа, съобщения, кореспонденция. Позовава се на събраните по делото доказателства, от които се установява, че връчването на НП е извършено по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка, но това не е станало съобразно правилата на чл.180, ал.5, ал.6 и ал.7 от НПК. Последните изискват връчването на ЮЛ да става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да приема книжата, което подписва разписка със задължение да ги предаде, като в разписката се отбелязват името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношенията му с лицето, на което следва да бъдат връчени. В приложеното по делото известие за доставяне е отбелязана датата на получаване-25.07.2013 год. и подпис на неизвестно лице. Жалбоподателят навежда доводи, че по този начин разписката не ес явява надлежно връчена и не съдържа всички необходими реквизити, т.к. липсва посочване на имената, длъжността и качеството на лицето, което я е подписало като получател на писмото. По този начин не може да се удостовери безспорно връчването на НП на представляващия на санкционираното ЮЛ. Предвид ненадлежно проведената процедура, счита, че връчването на НП е нередовно, с оглед на което следва да се счита, че жалбата против него е подадена в установения седем дневен срок. В заключение моли съда да отмени оспореното определение.

Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление №101/19.07.2013 год. на Директора на РИОСВ-Плевен, на „Екотехника” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1404, район „Триадица”, бул „България”, ж.к.”Бокар” №19а, представлявано от Р. К. Б., на основание чл.53 във вр. с чл.83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл.31, ал.14 от ЗБР.

Наказателното постановление е връчено с писмо с обратна разписка на л.5 от делото на РС, на 25.07.2013 год. на упълномощено лице, посочено в разписката като А..

Против горното НП дружеството е подало жалба, приложена на л.248 от делото на РС, изведена с изх.№ на дружеството №210 от 02.08.2013 год. и заведена при наказващия орган с вх.№4869/05.08.2013 год. Твърди се от дружеството, че жалбата против НП е изпратена по пощата с куриер, за което е приложена разписка на л.5 от настоящото дело, но на тази разписка единствената посочена дата-05.08.2013 год. е датата на получаване на жалбата от органа. Друга дата на разписката не е удостоверена.

По подадената жалба против постановление №101/19.07.2013 год. на Директора на РИОСВ-Плевен, в Районен съд град Плевен е образувано нахд №2084/2013 год.

Съдията-докладчик по делото е счел, че са налице признаците на извършено престъпление по чл.235 и чл.278, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е направил преценка, че воденото съдебно производство срещу дружеството следва да се прекрати, а материалите по делото да се изпратят по компетентност на РП-Плевен за последващи процесуални действия. На това основание с Разпореждане №5310/03.10.2013 год.на л.30 от делото, ПРС е прекратил воденото съдебно производство по нахд 2084/2013 год. по описа на ПРС, постановил е изпращане на делото на РП Плевен за последващи процесуални действия. Посочено е в разпореждането, че същото не подлежи на обжалване. Няма данни разпореждането да е съобщено на някоя от страните по делото.

С Писмо на л.31 от делото на ПРС материалите по нахд №2084/2013 год. на ПРС са изпратени на Районна прокуратура Плевен за последващи процесуални действия. Преписката е препратена по компетентност на Окръжна прокуратура Плевен.

С Постановление №2202/06.03.2014 год. на л.221-224 от делото на ПРС е постановен отказ да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка №2202 по описа на ОП Плевен. По преписката е била извършена проверка, снети са обяснения от запознати лица, от дл.лица при РИОСВ Плевен, приобщени са били писмени доказателства. При анализ на събраните доказателства от проверката не са намерени достатъчно данни за престъпление по чл.278в, ал.1 от НК, нито такова по чл.235, ал.1 от НК. Препис от постановлението е връчено на управителя на „Екотехника” ЕООД гр.София

На л.236 от делото на ПРС е приложено писмо вх.№21695/30.10.2015 год., с което преписка №2202/2013 год., по която е постановен отказ да се образува досъдебно производство, е върната на Районен съд Плевен, прекратил образуваното нахд №2084/2013 год.

С Разпореждане от 12.12.2015 год. съдията – докладчик по вече прекратеното нахд №2084/2013 год. е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание и е разпоредил призоваване на страните и свидетелите .

На 18.12.2015 год. е проведено съдебно заседание по нахд №2084/2013 год., на което с протоколно определение подадената жалба от „Екотехника” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1404, район „Триадица”, бул „България”, ж.к.”Бокар” №19а, представлявано от Р. К. Б. е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено наказателното производство по нахд №2084/2013 год. по описа на РС Плевен. Мотивите за прекратяване на съдебното производство се състоят в това, че жалбата против НП е подадена след изтичане на законоустановения седем дневен срок за това, предвид, че НП е връчено с обратна разписка на 25.07.2013 год., а жалбата носи изх.№ на самото дружество от 02.08.2013 год., а срокът затова е изтекъл на 01.08.2013 год.-четвъртък, присъствен ден.

Касационната инстанция споделя изводите на РС Плевен за недопустимост на жалбата против НП поради просрочие, поради което счита, че производството правилно е било прекратено с оспореното в настоящото производство определение.

Съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде обжалвано в 7 дневен срок от връчването му. Съобразно чл.183, ал.2 от НПК, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Видно от разписката за връчване на НП на гърба на л.5 от делото на РС, НП е връчено на касатора на 25 юли 2013 год. и съобразно чл.183, ал.2 от НПК срокът за обжалването му е започнал да тече на следващия ден-26 юли 2013 год. и е изтекъл на 1 август 2013 год.- четвъртък, присъствен ден. Според чл.184 от НПК, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина. Жалбата против НП е подадена чрез куриер (Еконт, видно от разписка на л.5), но на представената с частната жалба разписка освен дата на получаване на пратката (05.08.2013 год.) дата на изпращане на пратката не е посочена. По-същественото е, че в самата частна жалба се твърди, че жалбата против НП е подадена на дата 02.08.2013 год., а това е видно и от поставения изходящ номер върху самата жалба (горе вдясно) на л.248 от делото на РС Плевен – 2 август 2013 год. Ето защо, като подадена един ден след изтичане на законоустановения седемдневен срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН и поради това-недопустима за разглеждане по същество, до какъвто извод е достигнал и сезираният съд. Неоснователно е възражението в частната жалба за нередовност на връчването на НП. Видно е от приложената на л.5 от делото на ПРС обратна разписка, че НП е изпратено на седалището и адреса на управление на юридическото лице и е получено от упълномощено лице А. според отбелязването, като е изписана датата на получаване и е положен саморъчно подпис. Дружеството е упражнило правото си на жалба против това НП, което сочи, че е било уведомено за изпратеното му НП, но не е упражнило това право в срок. На тези основания оспореното съдебно определение следва да се остави в сила.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.12.2015 год., по нахд №2084/2013 год. на Районен съд –град Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик Катя Арабаджиева:

Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав, че протоколното определение, с което производството по делото е прекратено, следва да се остави в сила, по следните съображения:

Както е описано в мотивите на настоящото определение, по подадената жалба против НП №101/19.07.2013 год. на Директора на РИОСВ-Плевен, в Районен съд град Плевен е образувано нахд №2084/2013 год., по което съдията-докладчик по делото е счел, че са налице признаците на извършено престъпление по чл.235 и чл.278, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е направил преценка, че воденото съдебно производство срещу дружеството следва да се прекрати, а материалите по делото да се изпратят по компетентност на РП-Плевен за последващи процесуални действия. На това основание с Разпореждане №5310/03.10.2013 год.на л.30 от делото, ПРС е прекратил воденото съдебно производство по нахд 2084/2013 год. по описа на ПРС и е постановил изпращане на делото на РП Плевен за последващи процесуални действия.

На първо място искам да посоча, че производството по нахд №2084/2013 год. е било НЕПРАВИЛНО прекратено с Разпореждане №5310/03.10.2013. Налице е противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че съгласно алинея първа на чл. 33 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува, а съобразно алинея втора от посочения законов текст, когато се установи, че деянието, за което е образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Систематичното място на правната норма на чл.33 от ЗАНН е в Глава трета на ЗАНН - "Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания", поради което прекратяването на административно-наказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл. 47 от ЗАНН, а не на съда. Разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН има предвид производството пред органа до момента на издаването на наказателното постановление. След като то е вече издадено, неговото изменяне, потвърждаване или отмяна се осъществяват само по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН. Висящото производство по обжалване на наказателното постановление не е процесуална пречка за наказателно преследване на нарушителя, както и последното не влияе върху хода на съдебното обжалване на акта. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.70, б.”г” от ЗАНН, според която административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление. Ерго, законът не е поставял пречка за паралелно провеждане на наказателно и административнонаказателно производство, след приключването на които и при наличие едновременно и на присъда , и на влязло в сила НП, да бъде възобновено административнонаказателното производство. Този въпрос вече е разрешен с Тълкувателно решение №3/22.12.2015 год. на ОСНК по т.д.№3/2015 год.

Независимо от горното обаче, по делото на РС е бил постановен съдебен акт -Разпореждане №5310/03.10.2013 за прекратяване на делото. Това разпореждане и противно на възприетото в неговия втори диспозитив, според мен подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН. И защото всеки съдебен акт, с който се слага край на съдебното производство и се прегражда по-нататъшния път за защита на засегнатото лице (освен при изрична законова забрана, каквато в случая не е налице), подлежи на инстанционен съдебен контрол.

Въпреки постановения диспозитив , че разпореждането за прекратяване на съдебното производство не подлежи на оспорване, и въпреки че това разпореждане не е било съобщено на страните, управителят на наказаното дружество най-късно на датата, на която му е било връчено Постановление №2202/06.03.2014 год. за отказ да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка №2202 по описа на ОП Плевен (месец март 2014 год. по данни от делото) е узнал за прекратяване на съдебното производство по нахд№2084/2013 год., тъй като в самото Постановление се съдържат данни за прекратяването на съдебното производство и за основанието за това. Считано от март 2014 и до настоящия момент наказаното дружество не е оспорило разпореждането за прекратяване на нахд №2084/2013 год., поради което същото е влязло в сила и е станало стабилен съдебен акт, с който е сложен край на образуваното съдебно производство.

След като веднъж делото е било прекратено от съда с влязло в сила съдебно разпореждане, същият този съд не може сам да измени или отмени постановения съдебен акт. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 413, ал.1 от НПК, съгласно който влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. В това число и за съда, който сам е постановил влезлия в сила съдебен акт. Сиреч, след като прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство и е върнала отново административнонаказателната преписка в съда на същия състав, разгледал нахд №2084/2013 год., решаващият състав не е имал правомощие да разпорежда насрочване на делото, още по-малко да постанови повторно съдебен акт, с който да прекрати вече прекратено от него съдебно производство.

Ето защо считам, че протоколното определение от откритото съдебно заседание , проведено на 18.12.2015 год., с което ПОВТОРНО е прекратено вече прекратеното преди това с Разпореждане № №5310/03.10.20132 год. съдебно производство е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Съдия-докладчик К.Арабаджиева: