Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Плевен, 29 Март 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ.
При Секретар:М.К..
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 76/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на С.Т. *** срещу Решение №1049 от 22.12.2015г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2693/2015г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 108А / 28.03.2014г. на Началник
02 РУ на МВР-Плевен, с което на основание чл.275 от Закона за министерството на
вътрешните работи /отм./ на Т. е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл.59 ал.3 т.2 вр. ал.1 от ЗМВР (отм.), затова
че на 28.02.2014г. около 15.35 часа в гр.Плевен, ул. *** противозаконно пречи на
орган на МВР - разследващ полицай В. Г. да изпълни функциите си по чл.59 ал.1 от ЗМВР, а
именно да предприеме необходимите мерки за предаването му в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.234в ал.2 във вр. ал.1 от НК по ДП №1925/13 по
описа на РП-Плевен, на експерт-криминалист при СБНТЛ при О”КП” към ОД на
МВР-Плевен за извършване на полицейската му регистрация.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК. Относно нарушенията на материалния закон твърди, че вземането на
отпечатъци не е административна мярка, а наказание, репресия. Излага твърдения,
че в системата на прокуратурата не може да се пази следствена тайна, и от нея
изчезват електронни писма, и ще изчезнат и неговите отпечатъци, което
застрашава правата му. Смята, че снемането на отпечатъци представлява
престъпление. Допуснатите правописни грешки в НП го опорочават. Неправилно в
съдебното решение не са изложени мотиви защо нарушението не е маловажно. След
като бившият вътрешен министър Ц. е
отказал да даде отпечатъци, и не е дал такива, когато е бил привлечен като
обвиняем, правото на отказ следва да го има всеки гражданин. Относно соченото
нарушаване на процесуалните правила заявява, че неправилно РС не е отложил
делото, доколкото е могъл да се запознае с насрочените му дела във ВАС и
Административен съд – София град от информационните им системи, а не да
постановява отказ поради непредставяне на доказателства за насрочени в същия
ден други дела на Т.. Касаторът не е могъл и да се запознае с делото си в РС,
тъй като няма зала за четене, а той има разширени вени и не може да стои прав
до вратата, за да го чете. Моли да се отмени обжалваното решение, като се
отмени НП.
Ответникът по касация – Областна дирекция на
МВР-Плевен не ангажира становище по делото.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд
– Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и
закона. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на
съдопроизводствените правила, засягащи правото му на защита.
За да потвърди НП като
законосъобразно Районен съд – Плевен обосновано е приел за безспорно доказано
въз основа на показанията на разпитаните свидетели соченото административно
нарушение, за което Т. е бил наказан с предвиденото за това нарушение минимално
наказание – глоба в размер на 500 лв.
От материалите по делото
се установява, че Т. е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер по чл. 234В ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП №
1925/2013г. по описа на РП – Плевен. На 28.02.2014г. е попречил на орган на
МВР - ст. разследващ полицай В. Г. да му бъде извършена
полицейска регистрация по чл. 59 ал.3 т.2 вр. ал.1 от ЗМВР – дактилоскопиране и
фотографиране. Съгласно чл. 59 ал.4 ЗМВР съгласието на лицата за извършване на
тези действия по полицейската регистрация не се изисква. С деянието си е
попречил противозаконно на орган на МВР да изпълни функциите си, разписани в
закона, за което обосновано е наказан с предвиденото в чл. 275 ал.1 от ЗМВР
минимално наказание глоба от 500 лв.
След издаване на НП е приет нов Закон за МВР (ДВ-бр.
53/27.06.2014г.), който не се явява по-благоприятен за нарушителя по смисъла на
чл.3 ал.2 от ЗАНН. Задължението на лицата да оказват съдействие, да не пречат и
да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на полицейската
регистрация, включително и при дактилоскопиране и фотографиране се запазва и е
възпроизведено в чл. 68 ал.1 ал.3 и ал.5 от ЗМВР (нов). Това задължение се
отнася за всички граждани. А съответната санкционна разпоредба е чл. 264 ал.1
ЗМВР, която предвижда същото минимално наказание – глоба от 500 лв. и дословно
съответства на чл. 275 ал.1 от отменения ЗМВР. Следователно не е отпаднала нито
наказуемостта на деянието, нито е предвидено по-леко наказание за извършеното
нарушение.
Съдът е изложил мотиви
относно размера на определеното наказание, а именно, че при определяне размера
на наказанието административно-наказващият орган е съобразил изискванията на
чл. 27 от ЗАНН като е отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отежняващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение, съобразено е и обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път и правилно глобата е определена в размер на 500 лв. –
минималния предвиден от закона размер, с което спрямо нарушителя ще се
постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. При тези мотиви
явно съдът е приел, че деянието представлява типичен случай на нарушение от
този вид и следователно липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН да се счете,
че случаят е маловажен. Видно от показанията на свидетелите Т. категорично и
съзнателно се е противопоставил да му бъде извършена полицейска регистрация и
следователно правилно е била преценена обществената опасност на деянието и
дееца.
Допуснатите правописни грешки в НП не го опорочават до
степен да обосноват отмяната му като незаконосъобразно, защото от описанието
може да се разбере смисълът на написаното и за какво конкретно нарушение е
наказан деецът. Затова правото му на защита не е нарушено.
Правилно съдът е дал ход
на делото, след като жалбоподателят не е подкрепил искането си за отлагането му
с необходимите доказателства, от които да се установи, че е бил възпрепятстван
да се яви. Страната е длъжна да представи доказателства пред съда, за да
обоснове исканията си, а не обратното - съдът да издирва информация за
твърденията й.
По делото са приложени АУАН и НП, които са надлежно
връчени на жалбоподателя, както и справка относно датата на подаване на жалбата
срещу НП – все обстоятелства, известни на жалбоподателя. Т. не твърди да му е
отказан достъп до делото в деловодството и следователно, независимо от
изтъкнатите лоши условия в РС – Плевен, все пак не е бил възпрепятстван и е
могъл да се запознае с материалите по делото с оглед и малкия им обем.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1049 от
22.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2693/2015г. по
описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.