Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

151

 

гр. Плевен, 29 Март 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар:М.К..

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 76/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С.Т. ***  срещу Решение №1049 от 22.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2693/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление108А / 28.03.2014г. на Началник 02 РУ на МВР-Плевен, с което на основание чл.275 от Закона за министерството на вътрешните работи /отм./ на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.59 ал.3 т.2 вр. ал.1 от ЗМВР (отм.), затова че на 28.02.2014г. около 15.35 часа в гр.Плевен, ул. *** противозаконно пречи на орган на МВР - разследващ полицай В. Г. да изпълни функциите си по чл.59 ал.1 от ЗМВР, а именно да предприеме необходимите мерки за предаването му в качеството на обвиняем за престъпление по чл.234в ал.2 във вр. ал.1 от НК по ДП №1925/13 по описа на РП-Плевен, на експерт-криминалист при СБНТЛ при О”КП” към ОД на МВР-Плевен за извършване на полицейската му регистрация.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Относно нарушенията на материалния закон твърди, че вземането на отпечатъци не е административна мярка, а наказание, репресия. Излага твърдения, че в системата на прокуратурата не може да се пази следствена тайна, и от нея изчезват електронни писма, и ще изчезнат и неговите отпечатъци, което застрашава правата му. Смята, че снемането на отпечатъци представлява престъпление. Допуснатите правописни грешки в НП го опорочават. Неправилно в съдебното решение не са изложени мотиви защо нарушението не е маловажно. След като бившият вътрешен министър Ц. е отказал да даде отпечатъци, и не е дал такива, когато е бил привлечен като обвиняем, правото на отказ следва да го има всеки гражданин. Относно соченото нарушаване на процесуалните правила заявява, че неправилно РС не е отложил делото, доколкото е могъл да се запознае с насрочените му дела във ВАС и Административен съд – София град от информационните им системи, а не да постановява отказ поради непредставяне на доказателства за насрочени в същия ден други дела на Т.. Касаторът не е могъл и да се запознае с делото си в РС, тъй като няма зала за четене, а той има разширени вени и не може да стои прав до вратата, за да го чете. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени НП.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР-Плевен не ангажира становище по делото.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, засягащи правото му на защита.

         За да потвърди НП като законосъобразно Районен съд – Плевен обосновано е приел за безспорно доказано въз основа на показанията на разпитаните свидетели соченото административно нарушение, за което Т. е бил наказан с предвиденото за това нарушение минимално наказание – глоба в размер на 500 лв.

         От материалите по делото се установява, че Т. е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 234В ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 1925/2013г. по описа на РП – Плевен. На 28.02.2014г. е попречил на орган на МВР  - ст. разследващ полицай В. Г. да му бъде извършена полицейска регистрация по чл. 59 ал.3 т.2 вр. ал.1 от ЗМВР – дактилоскопиране и фотографиране. Съгласно чл. 59 ал.4 ЗМВР съгласието на лицата за извършване на тези действия по полицейската регистрация не се изисква. С деянието си е попречил противозаконно на орган на МВР да изпълни функциите си, разписани в закона, за което обосновано е наказан с предвиденото в чл. 275 ал.1 от ЗМВР минимално наказание глоба от 500 лв.

След издаване на НП е приет нов Закон за МВР (ДВ-бр. 53/27.06.2014г.), който не се явява по-благоприятен за нарушителя по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Задължението на лицата да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на полицейската регистрация, включително и при дактилоскопиране и фотографиране се запазва и е възпроизведено в чл. 68 ал.1 ал.3 и ал.5 от ЗМВР (нов). Това задължение се отнася за всички граждани. А съответната санкционна разпоредба е чл. 264 ал.1 ЗМВР, която предвижда същото минимално наказание – глоба от 500 лв. и дословно съответства на чл. 275 ал.1 от отменения ЗМВР. Следователно не е отпаднала нито наказуемостта на деянието, нито е предвидено по-леко наказание за извършеното нарушение.

         Съдът е изложил мотиви относно размера на определеното наказание, а именно, че при определяне размера на наказанието административно-наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН като е отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отежняващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, съобразено е и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и правилно глобата е определена в размер на 500 лв. – минималния предвиден от закона размер, с което спрямо нарушителя ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. При тези мотиви явно съдът е приел, че деянието представлява типичен случай на нарушение от този вид и следователно липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН да се счете, че случаят е маловажен. Видно от показанията на свидетелите Т. категорично и съзнателно се е противопоставил да му бъде извършена полицейска регистрация и следователно правилно е била преценена обществената опасност на деянието и дееца.

Допуснатите правописни грешки в НП не го опорочават до степен да обосноват отмяната му като незаконосъобразно, защото от описанието може да се разбере смисълът на написаното и за какво конкретно нарушение е наказан деецът. Затова правото му на защита не е нарушено.

         Правилно съдът е дал ход на делото, след като жалбоподателят не е подкрепил искането си за отлагането му с необходимите доказателства, от които да се установи, че е бил възпрепятстван да се яви. Страната е длъжна да представи доказателства пред съда, за да обоснове исканията си, а не обратното - съдът да издирва информация за твърденията й.

По делото са приложени АУАН и НП, които са надлежно връчени на жалбоподателя, както и справка относно датата на подаване на жалбата срещу НП – все обстоятелства, известни на жалбоподателя. Т. не твърди да му е отказан достъп до делото в деловодството и следователно, независимо от изтъкнатите лоши условия в РС – Плевен, все пак не е бил възпрепятстван и е могъл да се запознае с материалите по делото с оглед и малкия им обем.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1049 от 22.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2693/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.