Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. Плевен, 24 Март 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар:М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 75/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А.С.А. ***, чрез адв.П. *** срещу Решение №1050/15.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2500/2015г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-001959/19.05.2015г. на Началник сектор ПП към Областна дирекция на МВР-Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с което на основание чл.179 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А.С.А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева за нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП, затова че на 09.05.2015 г. в 19.40 часа в община Плевен, на път първи клас №ПП3 Ботевград посока Бяла, км 77+810 управлява влекач ВР1376ВН с прикачено полуремарке ВР7861ЕА (ППС, предназначено за превоз на товари, състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона) без заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Относно нарушенията на материалния закон твърди, че не е получен отговор по направеното възражение по АУАН. Водачът е спрян при липса на извършено нарушение и при липса на рутинна проверка, поради което е налице превишаване на правата от страна на органите на МВР. Същите неправилно са спрели автомобила си на разстояние от проверявания автомобил. Твърди, че на предното стъкло на автомобила, управляван от касатора, е бил поставен винетен стикер, но поради запотяване, проникнало между двата пласта на стъклото, същият не се е виждал. Направени били снимки отпред на стъклото, но не и от вътрешната страна, както е поискал водачът. Винетката е месечна, закупена на 15.04.2015г. и важаща до 15.05.2015г., като е представен и нейният отрязък, но същото не е съобразено от РС. Представил е като доказателство по делото снимки, от които се вижда, че на стъклото има залепен винетен стикер. Същото МПС е било проверено на 28.04.2015г. от служители на ДАИ, при което е установено, че няма нарушения, следователно има винетка. Протоколът за тази проверка е приложен по делото. В решението на РС не са обсъдени представените от касатора доказателства, включително снимковия материал. Относно соченото нарушаване на процесуалните правила заявява, че свидетелите – служители на ответника по касация, са се явили на различни заседания пред РС и са могли да се уговорят какво са питани и какви са им били отговорите. Районният съдия е заявил, че не е задължително явяването на заседанието по делото на 24.11.2015 г., поради което е бил лишен от възможност да вземе отношение. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени НП и се присъдят направените разноски.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР-Плевен не ангажира становище по делото.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона с оглед доказателствата по делото. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът е приел за безспорно доказано визираното в АУАН и НП нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, за което обосновано водачът е наказан с предвиденото в чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 3000 лв., чийто размер е конкретно определен в закона.

По несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели - актосъставител и свидетел по акта, които са извършили проверката се установява, че на 09.05.2015г. контролните органи спрели за проверка товарния автомобил, управляван от жалбоподателя и установили, че на предното стъкло на товарния автомобил не е залепен валиден винетен стикер. Свидетелите посочват, че върху стъклото е имало залепени стари винетни стикери, но категорично не е имало залепен валиден винетен стикер, а жалбоподателят не е твърдял и не е представил при проверката отрязък и квитанция за закупен за автомобила винетен стикер. Показанията на свидетелите са пълни, подробни, категорични, кореспондентни помежду си и с останалия доказателствен материал, поради което като им е дал вяра, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Тезата на обвинението не е била успешно оборена от жалбоподателя в хода на съдебното следствие. Твърдението на жалбоподателя, че е закупил месечен винетен стикер, който е бил валиден и е бил залепен на предното стъкло на автомобила не се подкрепя от доказателствата по делото. Протоколът за проверка от ДАИ, видно от съдържанието му не доказва наличието на валиден винетен стикер, тъй като други са били проверяваните обстоятелства и правилно не е взет предвид от първоинстанционния съд. Приложеният от жалбоподателя снимков материал няма характер на доказателство, събрано по реда на НПК и затова не може да служи като такова в процеса, затова като не го е приел и обсъдил като доказателство съдът не е допуснал процесуално нарушение. А освен това от приложените от жалбоподателя цветни снимки и тяхното черно-бяло ксерокопие може да се установи единствено наличието на множество залепени винетни стикери върху предното стъкло на автомобил, но не може да се установи какъв е вида им, за какъв период и за кой автомобил се отнасят. От приложения отрязък от месечен винетен стикер за 2015г. не може да се установи за кой период се отнася, а и не може да служи за доказване на обстоятелството, че стикерът е бил залепен върху конкретния автомобил. Приложената втора част на винетен стикер (оригинал) не е била представена пред контролните органи, а едва във второто заседание по делото и затова няма как да бъде свързана с конкретния автомобил към датата на проверката. Съгласно чл. 10а ал.5 от ЗП винетният стикер представлява ценна книга, която се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и удостоверява правото на ползване на републиканските пътища пред контролните органи като доказва, че е заплатена винетна такса. Втората част на винетката във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса само при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. В конкретния случай жалбоподателят не е представил втората част на винетката при проверката, която твърди че е бил закупил преди това, не е представен по делото и платежен документ за закупена за автомобила винетка. Не са налице и обстоятелствата, при които единствено втората част на винетката ще служи за доказателство за закупен и залепен валиден винетен стикер и то само при доказването им с протокол на органите на МВР и частта от винетния стикер, който е бил залепен. Винетният стикер служи за доказателство за заплатена винетна такса за съответния автомобил само, ако е залепен върху конкретен автомобил. Отрязъкът удостоверява единствено, че е била закупена месечна винетка за 2015г., която по определението на закона и по функцията си представлява ценна книга на приносител. Затова представянето само на ксерокопие от отрязък и то едва с жалбата срещу НП, а впоследствие и оригинал във второто съдебно заседание не доказва обстоятелството, че се отнася именно за конкретния автомобил, не може да се установи и за кой месец и период се отнася, дори и при съпоставяне на перфорацията с ксерокопие от друг винетен стикер. Трябва да се сравни със същия винетен стикер и то по индивидуалния номер, който следва да е залепен върху стъклото на конкретния автомобил и то към момента на проверката. При проверката контролните органи са установили липса на залепен валиден винетен стикер. Възраженията в АУАН са в смисъл, че водачът е закупил винетка, която е залепена на стъклото на автомобила и че има два броя винетки с дублиращ месец, а винетките са месечни. В същия смисъл е подаденото срещу АУАН възражение. Но нито при проверката, нито с възражението си жалбоподателят е представил втората част на винетката и платежен документ за заплатена винетна такса за автомобила, относима към датата на проверката – 09.05.2015г. Липсата на проверка по възражението не е съществено процесуално нарушение, тъй като без приложени от жалбоподателя доказателства не може да даде повече яснота по случая и видно от АУАН автомобилът е бил заснет, а показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание са пълни, конкретни и кореспондентни помежду си и с останалия доказателствен материал и няма основание да не им се даде вяра. Контролните органи с правомощия по ЗДвП могат да спират за проверка всяко МПС по тяхна преценка. Ето защо, като е мотивирал изводите си за доказаност на нарушението с показанията на разпитаните свидетели, районният съд не е допуснал процесуално нарушение. Разпита на свидетелите в две отделни съдебни заседания също не е нарушение, при липса на възражение от жалбоподателя и искане да бъдат разпитани в едно съдебно заседание. Жалбоподателят е присъствал лично и чрез адвоката си в съдебно заседание и е участвал при разпита на свидетелите, като е имал възможност да сочи доказателства и е задал въпросите си за изясняване на фактите по делото. Жалбоподателят е бил уведомен за съдебното заседание на 24.11.2015г., но не се е явил по своя преценка, както и е представил писмено становище, поради което процесуалните му права не са били нарушени от съда. Наложеното наказание глоба в размер на 3000 лв. е съобразно категорията на пътното превозно средство – състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса над 12т. и същото е с фиксиран размер, поради което е законосъобразно определено.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1050/15.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2500/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.