РЕШЕНИЕ

53

гр. Плевен , 9 Февруари 2016  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари    две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                               

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар В.М. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1075 по описа  на Административен съд-Плевен за 2015 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по  искова молба от В.Ц.Т., чрез пълномощника й адвокат В.Н. от САК, против Областна дирекция на МВР-гр.Плевен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203, ал.1 от АПК, с която претендира вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който я е представлявал в производството пред съда по обжалване на ЕФ. Претендира заплащане на сума в размер на 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2014 год. (датата на заплащане на адвокатското възнаграждение) до датата на окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди,   че на 20.08.2013 год. на Т. е съставен ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №0869175/20.08.2013 год., с който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП й е наложена глоба в размер на 150 лева. С влязло в сила решение по анд №45/2015 год. ПРС  е отменил обжалвания ЕФ. Твърди, че по това дело наказаното лице е било представлявано от адвокат, на когото  съгласно договор за правна защита и съдействие е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Счита, че на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят  за вредите, причинени на граждани и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод  изпълнение на административна дейност. Позовава се на ТП №2/2015 год. на ВКС, който приема, че издаването на НП е последица от изпълнение на нормативно  възложени задължения, упражнена административно-наказателна  компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява  изпълнение на административна дейност. На това основание счита, че е налице първият елемент-отменен като незаконосъобразен  административен акт, в случая ЕФ. Заплатеното адвокатско възнаграждение счита, че съставлява причинената имуществена вреда, която е реално заплатена и не може да бъде репарирана по друг ред. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, образувано по жалба против отменения ЕФ, се намира в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган. Счита, че въпреки незадължителността на осъществяваната защита, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което не може да бъде ограничавано, вкл. и под заплаха от невъзстановяване  на платения адвокатски хонорар. В заключение моли съда  да осъди ответника да заплати сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение по анд №45/2015 год. на ПРС. Претендира и направените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът-Областна дирекция на МВР-гр.Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковата молба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение  за основателност на исковата молба и за доказаност на същата по основание и размер и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд гр.Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От решението по приложеното към настоящото производство анд №45 по описа на Районен съд град Плевен за 2015 год. се установява, че с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 0869175 от 20.08.2013 г. , ОД на МВР-Плевен е наложила на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на В.Ц.Т. ***, административно наказание глоба в размер на 150.00 лв.

Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалбоподателката, която го е обжалвала пред Плевенския районен съд, където е образувано анд №45 по описа на съда за 2015 год. По делото е постановено решение  №170/24.02.2015 год., с което съдът , на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е отменил електронен фиш серия К № 0869175 от 20.08.2013 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР-Плевен,   с който на В.Ц.Т. е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 150, 00 лв. Решението е връчена надлежно и на двете страни в производството- на наказаното лице и на ОД на МВР Плевен, не е оспорено пред касационната инстанция , и е влязло в законна сила на 25.03.2015 год., като материалите по административно-наказателната преписка са върнати на ОД на МВР Плевен, за сведение и изпълнение.

В развилото се пред Районен съд Плевен съдебно производство по обжалване на издадения ЕФ, В.Ц.Т., жалбоподателката е упълномощила адвокат  В.Н.П. с пълномощно на л.23 от делото, с оглед осъществяване на правна помощ и представителство пред Районен съд град Плевен по ел. фиш № 0869175 от 20.08.2013 г. Жалбата против ЕФ, видно от нейната титулна част, е изготвена от упълномощения адвокат,  подписана е и е подадена в съда от него, видно от пощенския плик на л.24 от делото на РС. С жалбата е направено искане  за присъждане на направените по делото пред РС разноски, по което няма произнасяне с нарочен диспозитив от страна на съда. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на л.25 от делото на РС, в производството пред РС, не е отбелязано дали жалбоподателят и/или упълномощеният адвокат са се явили. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 800 (осемстотин) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменен електронен фиш на ОД на МВР - Плевен, изразяващи се в направените в хода на анд № 45/2015 г. по описа на РС – Плевен  разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен изцяло по отношение на претендирата главница и частично основателен досежно претендираната лихва.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ОД на МВР - Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. За настоящия съд няма съмнение, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие, като съдът изцяло възприема развитите в този смисъл мотиви на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

            Следва да се има още предвид, че  този приравнен на административен акт електронен фиш следва да е отменен по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №45/2015 год. на ПРС, че е отменен електронен фиш с решение на РС - Плевен по приложеното дело на РС. От материалите по това дело и според констатациите на решаващия съд, изложени в отменителното решение, Електронен фиш Серия К № 0869175 от 20.08.2013 г. е издаден в нарушение на закона и като такъв се явява незаконосъобразен. Решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на полицейската администрация, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 45/2015 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. по анд № 45/2015 г. по описа на РС - Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразния електронен фиш, издаден от ОД на МВР - Плевен ищцата е следвало да ангажира адвокат за процесуално представителство по образуваното във връзка с обжалването на ЕФ анд № 45/2015 г. по описа на РС – Плевен.

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-гр.Плевен в качеството си на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.37, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Закона за МВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищцата за защитата  й по анд №45 по описа на ПРС за 2015 год.

В настоящото производство се претендира и заплащане на лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането-11.12.2014 год. (датата, на която е заплатено възнаграждението за един адвокат съобразно вписването в договора за правна защита и съдействие), до датата на окончателното  изплащане на главницата. Настоящият състав на съда намира претенцията за заплащане на лихва също за основателна, но не от посочената от ищеца дата- 11.12.2014 год., която се явява датата, на която е заплатено адвокатското възнаграждение, видно договора за правна защита и съдействие на л.23 от делото на РС, а от  датата на влизане в сила на решението на РС, с което е отменен ЕФ – 25 март 2015 год.  Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата , считано от 25 март 2015 г.

Исковата молба за претендираната лихва за периода от 11.12.2014 год. до 25.03.2015 год. следва да бъде отхвърлена  като неоснователна.

            Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство  разноски  в размер общо на  760 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен да заплати на В.Ц.Т. *** сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №45 по описа на ПРС за 2015 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 25 март 2015 год. до окончателно заплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В.Ц.Т. *** в частта, с която се претендира заплащането на лихва върху присъдената сума за периода от 11 декември 2014 год. до 25 март 2015 год.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен да заплати на В.Ц.Т. *** направените в настоящото съдебно производство  разноски  в размер общо на  760 (седемстотин и шестдесет) лв., съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

            Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: