Р Е Ш Е Н И Е

№ 265 / 30 Май 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети май 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 73/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост.

Образувано е по жалба на И.П. ***, чрез адв. Т.М. *** срещу Заповед № РД-14-02/06.01.2016г. на Областен управител – Плевен, с която на осн. чл. 80 ал.1 от Закона за държавната собственост е иззет недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ къща с административен адрес – гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 76Б, поради това, че се държи без правно основание – жалбоподателят не е в трудово правоотношение, няма настанителна заповед и договор за наем с министерство на правосъдието, няма данни да е упражнил правата си по § 65 от ЗИД на ЗДС в съответния срок.

Жалбоподателят, чрез адв. М. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че ползва жилището на основание договор за наем, считано от 01.05.1964г. , в който липса срок и прекратително условие. Действително се е пенсионирал през 1989г. като служител на Затвора – Плевен. Но е продължил да ползва жилището и е заплащал редовно наемните вноски, както и дължимите за имота местни данъци и такси до 2005г. към ОП „Жилфонд”, след това към Затвора – Плевен, а от 2012г. е уведомен от МП да заплаща наемната цена по сметка на министерството. Многократно след 1997г. е подавал искания за закупуване на имота, за продължаване на наемния договор и за пожизненото му ползване. През 1997г. е било издадено удостоверение-съгласие от Затвора - Плевен за закупуване на обитаваното ведомствено жилище, което се е изгубило. А през 2010г. бил уверен от служител на МЛС – Затвори, че има пожизнено право на ползване на имота и не е необходимо да предприема никакви действия. Поради това счита, че е упражнил правата си по § 65 от ЗИД на ЗДС и отговаря на условията да продължи да ползва жилището. Налице е наемно правоотношение между него и МП. Претендира разноски.

Ответникът – Областен управител – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. В сключения договор за наем е фиксиран срок – до 31.12.1967г. Жалбоподателят е бивш служител на Затвора – Плевен, неговото служебно правоотношение е било прекратено. На това основание е прекратен и договорът за наем с връчването на писмено предизвестие на 02.04.2015г. Поради това счита, че не е налице валидно наемно правоотношение, което от своя страна е предпоставка за издаване на процесната заповед. А видно от материалите по делото не са налице и предпоставките за приложение на разпоредбите на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС.

Заинтересованата страна – Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Х. е получил заповедта на 12.01.2016г. (л.43). Жалбата е подадена на 26.01.2016 г. направо в съда, в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Имотът е актуван с Акт за частна държавна собственост № 4370/24.09.2007г., с предоставено право на управление на Министерство на правосъдието.

Х. е бил настанен във ведомственото жилище с решение на жилищната комисия при Затвора – Плевен, считано от 01.05.1964г. в качеството си на надзирател в същия затвор. Сключен е договор за отдаване под наем на държавния жилищен имот за срок от 16.08.1964г. до 31.12.1967г.

През 1989г. жалбоподателят се е пенсионирал като служител на Затвора – Плевен.

До 2005г. имотът е бил стопанисван от ОП „Жилфонд”, на когото жалбоподателят редовно е заплащал месечен наем, а след това е заплащал наем на МП.

С писмо Изх. № 91-00-7/20.03.2015г. Министърът на правосъдието е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем на осн. чл. 24 ал.3 т.1 от Закона за държавната собственост, поради това че Х. не е служител на ГДИН. Предизвестието е получено на 24.08.2015г. Впоследствие срокът за освобождаване на жилището е удължен до 01.09.2015г.

Подадено е искане Изх. № 91-00-7/16.11.2015г. от Министъра на правосъдието до Областен управител – Плевен за издаване на заповед по чл. 80 от ЗДС за изземване на недвижимия имот. С писмо Изх. № ДС-18-196(7) /24.11.2015г. Областен управител – Плевен е изискал от МП в подкрепа на искането си да представи: 1. Копие от цялото наемно досие по настаняване на лицето И.П.Х. (настанителна заповед, договор за наем и др.), както и 2. Да изясни дали описания случай попада в хипотезата на §4 от ПЗР на ЗДС и спазена ли е процедурата по отношение на лица, обитаващи държавни ведомствени жилища, настанени по установения ред до 01.06.1996г., които са пенсионери, преживели съпрузи и др. съгласно изискванията на §65 от ЗИД на ЗДС. В отговор с писмо Изх. № 91-00-71/02.12.2015г. МП е представило 3 бр. документи – Удостоверение № 627/29.08.1964г. от Служба „Жилищно настаняване” при ГНС – Плевен за определяне на месечния наем на предоставеното на И.Х. държавно ведомствено жилище, собственост на СП „Жилищен фонд”; Решение на комисията по жилищно настаняване при МП – Затвора – Плевен и Договор за отдаване под наем на имота от 16.08.1964г. В писмото се сочи, че това са всички налични документи в МП във връзка с възникването на наемното правоотношение и че в досието на имота няма данни в предвидения срок наемателят да е упражнил правата си по § 65 от ЗИД на ЗДС.

С процесната Заповед № РД-14-02/06.01.2016г. Областен управител на Област – Плевен на осн. чл. 80 ал. 1 от ЗДС е иззел недвижимия имот като е приел, че И.П.Х. ползва без правно основание жилищния имот – частна държавна собственост, с предоставени права на управление на МП. Приел е, че Х. е пенсиониран през 1989г. като служител на затвора и към момента на издаване на заповедта обитава жилището без правно основание – не е в трудово правоотношение, няма настанителна заповед и договор за наем с МП, няма данни дали е упражнил правата си и по § 65 от ЗИД на ЗДС в законния срок. Отправено е едномесечно предизвестие за освобождаване на жилището в срок до 30.04.2015г., който е удължен до 01.09.2015г., но Х. продължава да живее в жилището.

Съгласно чл. 80 ал.1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, се изземва със заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

Според чл. 24. ал.1 от ЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите. А съгласно чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и поради прекратяване на служебното правоотношение на служител, настанен във ведомствено жилище.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма, като в хода на производството са положени усилия за изясняване на правно-релевантните факти. Но е допуснато съществено процесуално нарушение – жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК и в тази връзка не му е дадена възможност да представи доказателства в защита на правата си и така не е бил напълно изяснен въпроса дали е упражнил правата си по § 65 от ПЗР на ЗДС с подаване на заявление и декларация до Областен управител – Плевен или МП да продължи да ползва имота пожизнено, което в случая е особено съществено обстоятелство.

Случаят попада в хипотезата на § 65 от ЗИД на ЗДС (ДВ – бр. 87/05.11.2010г.), която урежда заварените случаи.

Жалбоподателят обитава ведомствено жилище, в което е бил настанен по установения ред преди 01.06.1996г. (от когато е влязъл в сила ЗДС), пенсионер е от 1989г., затова има право да ползва имота пожизнено. Необходимо е да заяви желанието си в 6-месечен срок от влизане в сила на закона (ЗИД на ЗДС) като подаде заявление-декларация до областния управител по местонахождението на имота – държавна собственост или до ръководителя на ведомството, което управлява имота, че отговаря едновременно на четирите кумулативно дадени условия за това, а именно че: 1. той, членовете на неговото семейство и негови роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и 2. не е прехвърлял жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и 3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и 4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната. Под семейство се разбира съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са сключили брак. В случай, че наемателят отговаря на всички условия – областният управител или ведомството, на което е предоставен имота е длъжно да сключи договора за наем при условия и по ред съгласно Правилника за прилагане на ЗДС.

В хода на съдебното производство се събраха множество доказателства, представени с писмо Изх. № 92-32-31/27.04.2016г. на МП. От тях е видно, че през 1997г. Затворът – Плевен е дал съгласие жалбоподателят да закупи жилището. През 2006г. и 2009г. жалбоподателят отново е поискал да изкупи жилището. В молба до МП Вх. № 94-И-232/25.11.2009г. е поискал да закупи жилището, да направи подобренията в него и поне старините си да изживее по-спокойно. От докладна записка Изх. № 1048/18.02.2009г. на Затвора – Плевен до МП е видно, че всички настоящи наематели са подали заявления за сключване на нови договори за отдаване под наем с МП, но такива не са били сключени, поради липса на законово основание, а молбите на И.Х. за закупуване на ведомственото жилище от 12.12.1997г. и 26.02.2008г. не са удовлетворени, тъй като е бил пенсиониран през 1989г. и към тези дати не е бил служител на МП. От писмо изх. № Р-1625/09.03.2010г. на Затвора – Плевен до МП също е видно, че след 06.06.2005г. И.Х. не е сключвал актуален договор за наем с МП. С покана 2008/26.03.2012г. до Нач. на Затвора – Плевен Х. отново е поискал сключване на договор за наем. Същото личи и от жалба № Ж-323/25.04.2012г. до МП, в която жалбоподателят твърди, че редовно е заплащал наема си до 2005г. по сметка на ОП „Жилфонд”, а след тази дата – по сметка на МП. За това обстоятелство са приложени и две служебни бележки. През 2014г. Х. отново е подал молба в МП – Вх. № 94-И-109/25.04.2014г. В подкрепа на тезата на жалбоподателя са и свидетелските показания на св. Ш., че през 2010г. Х. е осъществил среща със служител от отдел „Затвори” – гр. София, където внесъл документи във връзка с жилището и го уверили, че може да остане в къщата пожизнено.

Въпреки ясно и недвусмислено изразеното желание на жалбоподателя през целия период след влизане в сила на ЗДС – от 1997г. до 2014г. да закупи или да сключи договор за наем на жилището и да продължи да го ползва, МП не го е уведомило за възможността по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС (ДВ – бр. 87/05.11.2010г.), в която хипотеза попада неговият случай, за да подаде заявление-декларация в законния 6-месечен срок от влизането на закона в сила – т.е. до 08.05.2011г. вкл. Едва след издаване на процесната заповед за изземване на имота - на 04.02.2016г. на жалбоподателя са предоставени и същият е попълнил декларации - образец (л. 142 – 145) относно обстоятелствата по §65 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС.

МП не е имало основание да прекрати договора за наем с едномесечно предизвестие на осн. чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС – поради прекратяване на служебното правоотношение. Служебното правоотношение между МП и Х. е било прекратено през 1989г. – много преди влизане в сила на ЗДС и затова тази разпоредба не намира приложение в случая. Договорът за наем след изтичане на определения в него срок се е превърнал в безсрочен и може да бъде прекратен по реда на Закона за задълженията и договорите съгласно чл. 24 ал.1 от ЗДС, но само ако не са налице предпоставките на § 65 ал.1 от ЗИД на ЗДС.

Разпоредбата на § 65 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС дава право на Х. да продължи да ползва под наем имота пожизнено. Затова непровеждането на тази процедура и липсата на основание за прекратяване на договора с предизвестие по чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС, каквото е било предприето, налага извод, че договорът не е бил законосъобразно прекратен и затова не е налице ползване на имота без правно основание. За да е налице основание з а изземване на имота по чл. 80 от ЗДС, следва да е проведена предхождащата го процедура по §65 от ЗДС. Преди издаване на заповедта за изземване МП не е предоставило на Областния управител всички, находящи се по преписката документи, затова заповедта е издадена без да е изяснен напълно въпроса дали И.Х. е упражнил правата си по § 65 от ЗИД на ЗДС в законния срок. Поради това не са били налице основанията на чл. 80 ал.1 от ЗДС за изземване на имота. Издадената заповед е в противоречие с материалния закон. Не съответства и на целта му - при уреждане на заварените случаи да се защити основна жизнена потребност – правото на жилище на определени уязвими групи, в която категория като пенсиониран служител на преклонна възраст, без друго жилище и доходи извън пенсията, попада и жалбоподателят. Затова заповедта следва да се отмени. В този смисъл – Решение № 14533/03.12.2014г. на ВАС по адм.д. № 3717/2014г.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 210лв., представляващи 200лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-02/06.01.2016г. на Областен управител – Плевен, с която на осн. чл. 80 ал.1 от Закона за държавната собственост е иззет от И.П.Х. *** недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ къща с административен адрес – гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 76Б, поради това, че се държи без правно основание – жалбоподателят не е в трудово правоотношение, няма настанителна заповед и договор за наем с министерство на правосъдието, няма данни да е упражнил правата си по § 65 от ЗИД на ЗДС в съответния срок.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на И.П.Х. *** направените деловодни разноски в размер на 210лв., представляващи 200лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :