РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Плевен, 16 Февруари
2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретар В.М., като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело № 1071 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба от К.И.Б. ***, чрез
пълномощника му адв.З.Т., против мотивиран отказ от издаване на виза за
проектиране с №ТСУ и С 94К-1038-1/02.12.2015 год., постановен от
главния архитект на община Плевен.
В жалбата се твърди, че Административен съд гр.Плевен с
решение №477/30.10.2015 год. по адм.дело №554/2015 год. е отменил скица №504/15.06.2015 год. с виза за
проектиране на гараж по реда на чл.50 от ЗУТ-временен строеж и е върнал делото
като преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление вх.№ТСУ и С-94К-1038-1/21.04.2015 год. Твърди,
че заявлението е подадено за издаване на
скица-виза за проектиране по реда на чл.140, ал.3 във връзка с чл.41, ал.2 от
ЗУТ за свободно застрояване на гараж-допълващо застрояване. Счита постановения
отказ за незаконосъобразен, както и
мотивите на главния архитект за отказа. Твърди, че разпоредбите на
чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от Наредба №7, приета с решение на ОС Плевен
№1112/30.11.2006 год. са неприложими, както е неприложима и самата наредба, тъй
като заявителят не е подавал заявление за участие в публичен търг, както и че
Наредбата касае друг вид застрояване, не допълващо. Твърди, че има качеството
на възложител, както и че е представил
всички необходими документи, поради което отказът на главния
архитект е в противоречие с разпоредбата
на чл.140, ал.2 от ЗУТ. В заключение моли съда да отмени постановения отказ и
да задължи органа да издаде скица-виза за проектиране. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Т. *** с
надлежно пълномощно на л.108 от делото. Упълномощеният адвокат твърди, че със заявлението жалбоподателят е поискал от
главния архитект скица-виза по чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ
за свободно застрояване на гараж -
допълващо застрояване. Предишният съдебен състав е поискал от него да представи тези документи, той ги е представил
и е изпълнил указанията на съда по. Твърди, че Наредба № 7 на Общински съвет – Плевен не намира приложение по настоящия казус, тъй
като в нея се говори за търг при допълващо застрояване по ЗУТ. Не може да има
конкурс, след като няма кой да се яви на него, освен само един човек - жалбоподателят.
Представя писмени бележки, в които подробно доразвива съображенията си.
Жалбоподателят Б.
счита, че Наредба № 7 няма отношение към
делото, защото предназначението на имота е за жилищно застрояване, а според ЗУТ
собственикът на обекта може да поиска допълващо застрояване, което не променя
предназначението на тази сграда. Твърди, че е поискал виза за проектиране, а ако се одобрят
плановете, ще иска и учредяване на право на строеж, но в момента не е искал право на строеж. Представя подробни
писмени бележки, в които излага становище, че имотът е предназначен за жилищно
застрояване, което е изпълнено и нанесено в кадастралната карта, поради което
няма пречка в имот, предназначен за жилищно застрояване, с виза за проектиране по
чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ да се допусне и допълващо
застрояване. Твърди, че издадената виза за проучване и проектиране е
предпоставка за одобряване на инвестиционен проект (чл.144, ал.2 от ЗУТ) и за
учредяване право на строеж (чл.180 от ЗУТ). Счита, че издаването на виза ще е
основание да внесе инвестиционен проект за одобряване и след неговото
одобряване да поиска учредяване право на строеж от кмета на общината и издаване
на разрешение за строеж. На тези основания счита за незаконосъобразен
постановения мотивиран отказ, моли за неговата отмяна и издаване на виза за проектиране.
Ответникът-главен
архитект на община Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.
с надлежно пълномощно на л.195 от делото, който счита за безспорно, че има
разрешение за строеж и същото е изпълнено, както сградата, така и гараж № 3,
който по-късно е преустроен на кафе-аперитив. От практиката на ВКС в Решение №
250 от 21.07.2010 г. , по дело № 724 от
Съдът, като се запозна със становищата на страните и с
приобщените по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Настоящият
жалбоподател е подал до главния архитект
на Община Плевен заявление по чл. 140 от ЗУТ по образец с Вх. №
ТСУиС-94К-1038-1/21.04.2015г. за издаване на виза за проектиране на гараж –
допълващо застрояване за поземлен имот в УПИ ХV с идентификатор 56722.654.197
кв. 7 по плана на гр. Плевен с административен адрес – гр. Плевен, ул. ***.
Посочил е, че визата е необходима за задание на архитект за проектиране. Към
заявлението приложил Удостоверение № 28/27.02.2012г. за въвеждане в
експлоатация на строеж – „І-ви етаж от жилищна сграда и преустройство на
таванско помещение в ателие в сградата”, находящ се в УПИ ХV-17 кв.7 по пл. на
гр. Плевен, издадено от главния архитект на Община Плевен. Приложил скица на
поземления имот № 15-94382-07.04.2014г., издадена от СГКК – Плевен.
С писмо от
29.04.2015г. Гл. архитект е указал на заявителя, че съгласно чл. 42 ал.1 от ЗУТ
постройките на допълващо застрояване се разполагат свободно или допрени до
основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен
имот. А съгласно чл. 41 ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ, която се
съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, а допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен
устройствен план. С оглед на цитираните разпоредби е необходимо заявителят да
изясни в искането си местоположението на гаража в имота. Посочено е също, че
виза за проектиране се издава от главния архитект на общината на основание
предварително изготвена скица – извадка от действащия подробен устройствен план
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, и с нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. С писмо-уточнение от 07.05.2015г. заявителят
е потвърдил обхвата на подаденото заявление за издаване виза за проектиране по
чл. 140 ал.3 от ЗУТ на гараж – допълващо застрояване. В отговор е изпратено
ново писмо от 13.05.2015г., с което е указано отново на заявителя, че за
издаване на исканата виза е необходимо
да изясни в искането си местоположението на гаража в имота. В ново уточнение от
18.05.2015г. Б. заявил, че не е компетентен да посочи местоположението на
гаража, нито да изготвя скица и счита, че това е услуга, предлагаща се от
главния архитект на общината. С ново писмо от 29.05.2015г. заявителят е
уведомен, че не е изпълнил изискванията на чл. 42 от ЗУТ и е указано на осн.
чл. 30 ал.1 и ал.2 от АПК да уточни местоположението на гаража в имота в
3-дневен срок, в противен случай административното производство ще бъде прекратено.
С писмо от 04.06.2015г. Б. е заявил, че гаражът ще бъде разположен свободно в
имота съобразно чл. 42 ал.3 от ЗУТ и с нанесените от главния архитект линии на
застрояване и посочени параметри. С писмо от 17.06.2015г. са изискани служебно
данни от СГКК – Плевен за собствениците на поземления имот, както и на
самостоятелните обекти в него. Според извадката от кадастралния регистър от
25.06.2015г. и приложената от заявителя скица на поземления имот №
15-94382-07.04.2014г. се установява, че собственик на поземления имот с
идентификатор 56722.654.197 (стар номер 17, квартал 7, парцел ХV е община
Плевен съгласно АОС, а жалбоподателят и И. Г. М.
имат отстъпено право на строеж върху терена. Б. е собственик на изградените в
него обекти: жилище - ет.1, обект за търговска дейност (приземен етаж) и ателие
за творческа дейност – ет.4, М. П.
П. е собственик на жилище –ет.2 и гараж 2,
а И. Г. М.
е собственик на жилище – ет.3 от построената в поземления имот сграда.
Главният
архитект на Община Плевен издал Скица № 504/15.06.2015г. с виза за проектиране
на гараж по реда на чл. 50 от ЗУТ, в обхват УПИ и съседните му имоти, с
отразена улична регулация и нанесени линии на застрояване на обекта, разположен
свободно в имота при отстояния съответно 3 м. от страничните регулационни линии
и от построената в имота триетажна жилищна сграда с гаражи. Заплатена е такса
за услугата.
Против горната
издадена скица е подадена жалба в Административен съд –град Плевен от К.Б., по
която е образувано приложеното към настоящото дело административно дело №554 по
описа на АС-гр.Плевен за 2015 год. С решението по това дело №477/30.10.2015
год. съдът е отменил Скица №
504/15.06.2015г. с виза за проектиране на гараж по реда на чл. 50 от ЗУТ –
временен строеж, издадена от Главния архитект на Община Плевен на осн. чл. 140
от ЗУТ за поземлен имот ХV 17 в стр. кв. 7 по плана на гр. Плевен, нов
идентификатор 56722.654.197 и е върнал преписката на Главния архитект на Община
Плевен за ново произнасяне по заявление вх. № ТСУиС-94К-1038-1/21.04.2015г. на Б.
за издаване на виза за проектиране по
чл. 140 от ЗУТ на гараж-допълващо застрояване по чл. 41 ал.2 от ЗУТ,
съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението, като е определил
срок за произнасяне- 14-дневен срок от получаване препис от решението. За да
постанови този резултат, съдът е приел следното:
Подаденото от
заявителя искане е за издаване на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ за
гараж – допълващо застрояване. Съдът по ад 554/2015 е констатирал, че към
заявлението не са приложени изискуемите съгласно утвърдения образец: документ
за собственост на имота или правото на строеж и скица – предложение за виза.
Документ за собственост или право на строеж е необходим, за доказване правния
интерес на заявителя и неговите вещни права. А скица – предложение за виза, за
да се очертае обхвата на исканото изменение. Вместо това заявителят е приложил
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж за първи етаж от жилищна
сграда и преустройство на таванско помещение в ателие в сградата, от което е
видно, че строежът е изпълнен въз основа на Договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 13.08.1990г. и Заповед № РД-15-1290/29.05.1990г.
на Председателя на ИК на Общински народен съвет – Плевен, приложена е скица на
поземления имот от 07.04.2014г. на СГКК – Плевен, в която са нанесени
съществуващите сгради. В хода на производството административният орган е
изискал актуални данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти, според
който М. П. П.
е записан като собственик на обект – жилище на ет.2 от жилищната сграда
съгласно Договор за отстъпено право на строеж.
С оглед на това
съдебният състав, разгледал ад 554/2015 счел, че в хода на административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения като е разгледано
заявление, което не е комплектовано с необходимите документи, установяващи
вещното право на заявителя. Счел е, че е необходимо да се представи договора за отстъпеното право
на строеж, за да се установи обхвата на неговото право на строеж върху
поземления имот - частна общинска собственост, както и да се изяснят и другите
лица с ограничени вещни права, които ще бъдат заинтересовани страни в производството
по издаване на скицата с виза за проектиране на гараж като постройка от
допълващото застрояване. Направен е извод, че липсата на скица – предложение за
виза също е пречка органът да се произнесе по заявлението, защото на практика
липсват конкретните параметри на заявеното искане. Счел е за нужно заявителят да посочи къде конкретно в имота
желае да разположи гаража, каква площ да обхваща. Независимо от това, предвид
многократните указания, съдът приел , че заявителят общо е заявил, че намерението
му е постройката да бъде разположена свободно в имота, а местоположението
съобразено с чл. 42 ал.3 от ЗУТ, която определя минималните отстояния от вътрешните
граници на урегулирания поземлен имот съобразно височината на постройката. В
случая главният архитект е определил служебно линиите на застрояване за искания
обект – гараж при минимално възможно отстояние – 3 м. както от вътрешните
регулационни граници на имота, така и от съществуващата триетажна жилищна
сграда.
Съдебният състав
, разгледал ад 554/2015 приел още, че главният архитект неправилно е издал
скица с виза за проектиране на гараж по реда на чл. 50 от ЗУТ. Разпоредбата
касае изграждане на временни строежи, като съгласно чл. 50 т.1 б.”д” от ЗУТ
временни строежи - гаражи могат да се изграждат в застроени поземлени имоти.
Изграждането на временни строежи по чл. 50 от ЗУТ се допуска в случаите по чл.
49 ЗУТ, към който се препраща. Според чл. 49 ЗУТ ал.1 „Собствениците на
поземлени имоти, за които с подробните устройствени планове е предвидено изграждане
на обекти - публична собственост на държавата и общините, имат право да
изградят временни строежи, ако държавата или общината: 1. откаже да измени
подробния устройствен план поради липса на условията по чл. 134, ал. 2; 2. откаже да изкупи имота при условията на чл. 199, ал. 2
или в тримесечен срок не отговори на направеното предложение за продажба.”
Според ал.2 „Освен в случаите по ал. 1
временни строежи могат да се разрешават по реда на този раздел в поземлени
имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване.” Съдът счел,
че не е ясно коя от цитираните хипотези на чл. 49 от ЗУТ е имал предвид главния
архитект. Според съда, в случая разпоредбата не е приложима, защото в имота не
е предвидено изграждане на обекти -публична собственост на държавата или
общината, а е установено жилищно застрояване, респективно за поземления имот не
е установен нов начин или характер на застрояване. Направил извод, че главният
архитект на общината е обвързан с искането, с което е сезиран и следва да се
произнесе по него, а именно – да го уважи, така както е заявено или да откаже
да издаде искания акт, като се мотивира писмено. В случая заявителят е поискал
издаване на скица с виза за проектиране на гараж – допълващо застрояване, който
да бъде разположен свободно в имота при съобразяване линиите на застрояване
съгласно чл. 42 ал.3 от ЗУТ.
В конкретния случай главният архитект е
издал скица с виза за проектиране на гараж по чл. 50 от ЗУТ – временен строеж,
което е неприложимо с оглед вида на обекта и така е излязъл и извън обхвата на
заявеното искане. Съдът направил извод, че органът е следвало да разгледа и се
произнесе по искането за издаване на виза за проектиране на гараж – допълващо
застрояване по чл.41 ал.2 от ЗУТ, след като изясни обхвата на отстъпеното право
на строеж, за което заявителят следва да представи Договора за отстъпване право
на строеж върху държавна земя от 13.08.1990г. и Заповед №
РД-15-1290/29.05.1990г. на председателя на ИК на ОНС – Плевен, както и други
последващи актове, ако е налице промяна. Визата следва да се издаде върху
комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, с
посочване на заинтересованите страни – собствениците и носителите на ограничени
вещни права в имота, които ще бъдат непосредствено засегнати, защото с визата
за проектиране на обект по чл. 41 ал.2 ЗУТ практически се допуска застрояване,
което не е било предвидено в действащия подробен устройствен план и така ще
бъдат засегнати правата на тези лица. В издадената скица с виза за проектиране
по чл. 50 липсва информация за заинтересованите страни и акта, от който
произтичат правата им. Липсват и данни да са уведомени заинтересованите страни
по чл. 131 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал.2 от ЗУТ.
С оглед
гореизложеното съдът счел, че в хода на
производството по издаване на виза за проектиране са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняването на важни факти и
обстоятелства от значение за издаване на акта, а именно обхвата на отстъпеното
право на строеж на заявителя, собствениците и носителите на ограничени вещни
права в имота, имащи качеството на заинтересовани страни по чл. 131 ал.2 т.1. Направил
извод още, че формата на акта не отговаря на изискванията за съдържание по чл.
140 ЗУТ – визата да се издаде върху комбинирана скица от кадастралната карта и
подробния устройствен план с посочени всички съществуващи сгради и
собствениците и носителите на ограничени вещни права. Представената от
заявителя скица на поземления имот по кадастралната карта не е актуална, между
нея и издадената скица от подробния устройствен план има несъответствия относно
броя, характера и разположението на съществуващите сгради. Указано е в мотивите
на решението да се установи актуалното положение, както и да се конституират и уведомят заинтересованите
страни. Главният архитект се е произнесъл извън обхвата на заявеното искане.
Издадената скица с виза за проектиране на гараж – временен строеж по чл. 50 ЗУТ
е в противоречие на материалния закон и целта му. Съдът указал, че съобразно
искането относима е разпоредбата на чл. 41 ал.2 от ЗУТ за издаване скица с виза
за проектиране по чл. 140 от ЗУТ на гараж – допълващо застрояване, непредвиден
в действащия ПУП. На тези основания съдът по ад 554/2015 год. отменил оспорения
акт и постановил връщане на преписката на главния архитект за ново произнасяне по
подаденото от Б. заявление съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона в мотивите на съдебното решение.
В изпълнение на
постановеното решение по адм.дело №554/2015, Б. е депозирал до главния архитект уточнение на л.27 от делото, към което е приложил договор
за отстъпено право на строеж, заповед №РД 15—1290/25.05.1990 год., разрешение
за строеж №43/17.08.1990 год., договор за учредяване право на пристрояване
върху общинска земя от 21.03.2003 год., заповед №РД-10-168/14.03.2002 год.,
разрешение за строеж №34/03.09.1992 год., разрешение за ползване №88/20.06.1996
год., удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №212/08.09.2004 год.
С писмо №ТСУ и С-94К-1038-1/12.11.2015 год. на л.21, главният архитект е
изискал от заявителя да представи още актуална скица от СГКК-Плевен и да посочи
къде конкретно в имота желае да е местоположението на гаража. Писмото е получено от Б. на 16.11.2015
год. Жалбоподателят е отговорил с писмо
вх.№ТСУ и С-94К-1038-1/18.11.2015 год. на л.14 от делото, към което е приложил
актуална скица от СГКК-Плевен и отговор на негово запитване от МРРБ.
На 02.12.2015
год. е издаден и оспореният в настоящото производство мотивиран отказ №ТСУ и С -94К-1038-1 за
издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ на гараж-допълващо застрояване
в УПИ ХV-17, кв.7 по плана на гр.Плевен с
идентификатор 56722.654.197. За да постанови оспорения отказ, главният архитект
на община Плевен е приел, че собственик на имота, по отношение на който е
поискано издаването на виза, е община Плевен съгласно АЧОС №40966. Посочено е ,
че община Плевен е учредила на Б. правото на строеж, както следва: с договор от
13.08.1990 год. е отстъпила право на строеж върху държавна земя за изграждане
на жилище на първия етаж от триетажна сграда и прилежащите към него гараж №3; с
договор от 21.03.2003 год.община Плевен е учредила право на пристрояване върху
общинска земя за пристрояване на кафе-аперитив (преустройство на гараж №3).
Строителството е реализирано, като в УПИ са изградени жилищна сграда и сграда
за търговия (преустроен гараж в кафене). Описано е в отказа, че реализираното
до момента строителство е съгласно КЗСП, одобрен със Заповед
№РД-15-1521/27.06.1990 год. на община Плевен. Описано е в оспорения отказ още,
че предвид , че собствеността върху имота е общинска, то реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество е регламентиран с Наредба №7 на
община Плевен, съгласно чл.56, ал.1 от която правото на строеж се учредява след
решение на общински съвет чрез публичен
търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влезлия в
сила ПУП. Съдържа се в оспорения отказ и позоваване на разпоредбата на чл.58,
ал.1 от Наредбата, според който текст право на строеж за гаражи в УПИ се
учредява от кмета на общината след решение на общински съвет и след провеждане
на публичен търг, като за притежаващите
собственост в УПИ за средно жилищно застрояване, до участие в търг се допускат
само лица, които не притежават гаражи и не са придобивали такива чрез отстъпено
право на строеж върху общинска земя. На тези основания главният архитект е
отказал издаването на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ на гараж-допълващо
застрояване в УПИ ХV-17, кв.7 по плана на гр.Плевен с
идентификатор 56722.654.197. Този мотивиран отказ е предмет на оспорване в
настоящото производство.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Отказът е връчен
на жалбоподателя по пощата , с писмо с обратна разписка на л.6 от делото, на
3.12.2015 год., а жалбата е подадена на
17.12.2015 год., т.е. в установения от закона 14 дневен срок, от надлежна
страна-адресат на акта, за която същият е неблагоприятен, поради което жалбата
е допустима за разглеждане по същество.
Жалбата е и
основателна, по следните съображения:
Със заповед
№РД-15-1290/29.05.1990 год. на л.36 председателя на ОНС-Плевен е отстъпил
възмездно право на строеж върху държавния парцел № ХV-17
в стр.кв.7 от 450 кв.м., ул *** в гр.Плевен, за
построяване на триетажна сграда с по едно жилище на всеки етаж, като на
жалбоподателя Б. правото е отстъпено за построяване на жилището на първия етаж.
С договор от 13.08.1990 год., Общинският народен съвет град Плевен е отстъпил
правото на строеж на К.И.Б., за изграждане на жилище на първия етаж от триетажна сграда и
принадлежащите към него гараж №3, избено складово помещение №1 и таванско
складово помещение №2, находящи се на ул ***, върху
държавна земя, съставляваща парцел ХV, пл.№17
в стр.кв.7 от 450 кв.м. по регулационния план на гр.Плевен. За имота са
съставени АЧОС №31787/28.02.2001 год. на л.129 и АЧОС №40966/12.03.2015 год. на
л.9-10 от делото. На жалбоподателя е издадено разрешение за строеж
№43/17.08.1990 год. за построяване на първи жилищен етаж в поземления имот. Жилищната
сграда на три етажа, находяща се в
горния поземлен имот, е изградена изцяло и отразена в кадастъра, видно от скица №15-493611/13.11.2015
год. на л.16-17 от делото. Видно от извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти на л.71-72, в кадастралните регистри на гр.Плевен е отразен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.654.197.1.1, представляващ
жилище, апартамент в гр.Плевен, на ул. *** и друг самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.654.197.1.7, представляващ „ателие за творческа дейност”, т в гр.Плевен, на ул. ***
с площ 39.65 кв.м. Първият етаж от жилищната сграда и
преустройство на таванско помещение в ателие в сградата са въведени в
експлоатация с удостоверение №28/27.02.2012 год. на л.89 от делото. На мястото
на гараж №3 е изпълнено кафе-аперитив, видно от разрешение за строеж
№34/03.09.1992 год. и разрешение за ползване №88/20.06.1996 год. , като същото е
въведено в експлоатация –л.187 и л.188 от делото. Със заповед
№РД-10-168/14.03.2002 год. и договор от
21.03.2003 год. община Плевен е учредила
на Б. право да извърши пристрояване върху 14.75 кв.м. общинска земя в
УПИ ХV-17, стр.кв.7 към кафе-аперитив (гараж 3). Пристройката към
кафе-аперитив е изградена и въведена в експлоатация с удостоверение
№212/08.09.2004 год. на л.28. Следователно, отстъпените на жалбоподателя право
на строеж и пристрояване са реализирани и построените сгради въз основа на тези
отстъпени ограничени вещни права са въведени в експлоатация. За гаража, за
изграждането на който понастоящем Б. е инициирал производство пред главния
архитект за издаване на виза за проектиране, жалбоподателят няма учредено право
на строеж от собственика на земята-община Плевен. Спорът се свежда до два
въпроса: дали наличието на учредено право на строеж предхожда, е предпоставка
за издаването на виза за проектиране или
обратно, съответно приложима ли е Наредба №7 на община Плевен на този етап от производството по заявлението
за издаване на виза за проектиране, на която се съдържа позоваване в оспорения
мотивиран отказ, за да се откаже издаването на тази виза.
На първо място
следва да се посочи, че в производството пред сезирания административен орган, Б.
се явява заинтересовано да иска издаване на виза за проектиране лице, тъй като
е собственик/носител на ограничено вещно право на строеж/пристрояване на жилище на първия етаж, гараж №3(преустроен
в кафе-аперитив) и пристройка към това кафе-аперитив в поземления
имот-собственост на община Плевен, в същия който имот понастоящем се претендира
издаване на виза за проектиране на нов гараж, за който Б. няма учредено вещно
право на строеж от община Плевен. Това е така, защото визата за проектиране се
издава на възложителя или упълномощено от него лице, за започване на
инвестиционно проектиране, което не може да започне без издадена виза за
проектиране на строеж, предвиден по влезлия в сила план за застрояване в
съответния имот. Възложител е лицето, посочено в чл. 161 ЗУТ,
а именно собственикът на имота; лицето, на което е учредено право на строеж в
чужд имот; и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон.
На второ място,
съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземлен имот и съседните
му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл. 36. Следователно, визата за проектиране определя
параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот, предпоставка
е за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж - чл. 144, ал.1, т.2 от ЗУТ, а съгласно
изричния запис на чл.180 от ЗУТ-тя е предпоставка и за учредяване право на строеж. Целта на
издаване на визата е да се предостави изходна информация относно изискванията
за застрояване на поземлените имоти, съобразно предвижданията на действащия ПУП
и правилата и нормативите за устройство на съответната територия или
устройствена зона, във връзка с изработването на инвестиционните проекти.Изходната
информация, която дава визата за проектиране, служи и при възлагане на предварителни проучвания за определяне
местоположението на обекта, за доказване на нормативната недопустимост,
целесъобразността на инвестиционната идея, за съставяне задание за изработване
на инвестиционни проекти, учредяване право на строеж и други. Именно визата за
проектиране определя конкретното разположение на строежа и начина на
застрояване на поземления имот, урегулиран с ПУП.
В
случаите по чл. 140, ал.3 от ЗУТ, когато издаването на
виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или
непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл. 12, ал.3, чл. 50, чл. 133, ал.6, и чл. 134, ал.6 от ЗУТ. Такъв е и случаят,
предвиден в чл.41, ал.2 от ЗУТ- когато допълващо застрояване (а гаражът е
постройка на допълващото застрояване) не
е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. В случаите на чл. 58, чл. 59, и чл. 140, ал.4 от ЗУТ визата за проектиране
изцяло замества плана, тъй като такъв не е одобрен. В останалите хипотези,
когато визата за проектиране изменя или допълва плана за застрояване, тя става
част от него.
Ето защо и
противно на становището на административния орган, издаването на виза за
проектиране предхожда, е предпоставка за учредяване правото на строеж. Издаването
на виза е първото по време действие и не е необходимо в полза на заявителя да има учредено вещно
право на строеж като предпоставка за издаване на виза за проектиране, а обратното.
Ето защо, главният архитект в
постановения от него мотивиран отказ неправилно се е позовал на Наредба №7, и
по-конкретно на разпоредбите на чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от същата. Тези
текстове регламентират учредяване на вещното
право на строеж и условията, при които
то се учредява-след взето решение на общински съвет, въз основа на търг или
конкурс и съобразно предвижданията на влезлия в сила ПУП; както и
ограниченията, при които заявителите не
се допускат до участие в търг или конкурс. Предпоставките на тези текстове
обаче, се изследват в рамките на друго производство и пред друг орган,
инициирано по искане за учредяване право на строеж, каквото Б. в настоящото
административно производство пред главния архитект не е поискал. Последният е поискал издаване
на виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ, а не учредяване право на строеж.
Ето защо
постановеният при тези мотиви отказ е незаконосъобразен, мотивите са неотносими
към подаденото заявление. Отказът следва да се отмени и делото да се върне като
преписка на главния архитект на община Плевен, който да изследва единствено
предпоставките за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ във връзка с
чл.41, ал.2, като прецени допълнително представените от заявителя документи, за
представянето на които той е задължен с постановеното съдебно решение по
адм.дело №554/2015 год. В производството
по разглеждане и произнасяне по подаденото заявление следва да се уведомят и
другите заинтересовани лица с вещни права в
поземления имот, на които да се даде възможност за отношение, по
аргумент от разпоредбата на чл.131 от ЗУТ. Въпросите относно наличието на
учредени вещни права в полза на заявителя в обем, необходим му за реализиране
на предвиждания гараж, са последващи издаването на виза за проектиране и следва да
бъдат решавани в отделно производство, когато и ако такова бъде инициирано от
заявителя.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Б. е
направил и претендирал изплащането на разноски, както следва: държавна такса в
размер на 10 лева-л.98; възнаграждение за един адвокат в размер на 1250 лева,
договорено с договор за правна защита и съдействие на л.108 от делото и
изплатено на упълномощения адвокат. Процесуалният представител на ответника в
съдебното заседание по съществото на спора е направил възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съобразно разпоредбата на чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. и чл.143, ал.1 от АПК, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, за дела по Закона за устройство на
територията минималното възнаграждение за един адвокат е 600 лв. Съобразно чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Преценявайки тези разпоредби, съдът счита, че претендираното възнаграждения за
един адвокат в размер на 1250 лева е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото. По делото е проведено едно съдебно заседание,
до провеждането на което е приобщена цялата административна преписка, не са
правени доказателствени искания, не се е наложило извършването на множество
процесуални действия, делото не е сложно нито от фактическа, нито от правна
страна. Ето защо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер
на 610 лева, от които 10 лева, платени за държавна такса и 600 лева-минималния
размер на договорено, заплатено и своевременно поискано възнаграждение за един
адвокат, като за разликата над 600 лева до пълния претендиран размер от 1250
лева искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
от К.И.Б. ***, чрез пълномощника му адв.З.Т.,
мотивиран отказ от издаване на виза за проектиране с №ТСУ и С
94К-1038-1/02.12.2015 год., постановен от
главния архитект на община Плевен.
ВРЪЩА преписката
на главния архитект на община Плевен за ново произнасяне по заявлението с
вх.№ТСУ и С-94К-1038-1/21.04.2015 год. на К.И.Б. ***, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община
Плевен да заплати на К.И.Б. *** направените по делото разноски общо в размер на
610 (шестстотин и десет) лева, от които 10 лева д.т. и 600 лева възнаграждение
за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на К.И.Б. *** за заплащане на направените по делото разноски за
разликата над 600 лева до пълния претендиран размер от 1250 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се оспори чрез Административен съд град Плевен, пред Върховен
административен съд, в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
С
Ъ Д И Я :