Р Е Ш Е Н И Е

№ 338 / 11 Юли 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административ-но дело № 70 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Ц.Х.В. *** против ЗАПОВЕД № 316з-15/04.01.2016 г. на Директор ОД МВР- Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в ОД на МВР-Плевен.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Не оспорва компетентността на дисциплинарно- наказващия орган /ДНО/ и това, че към месец 10.2013 г. е заемал длъжност ”Младши експерт-КО” в група „ОП” към РУП Кнежа. Счита, че е спорно дали дисциплинарното нарушение е доказано, спазени ли са процесуалните правила, правилно ли е наложен материалния закон и дисциплинарната отговорност реализирана ли е след изтичане на погасителната давност. На първо място оспорва съществуването в правния мир на предложение на гл. инсп. С.- Началник РУМВР Кнежа за налагане на дисциплинарно наказание. На следващо място намира, че , при твърдения за осъществено деяние през м. 10.2013 г. и образувано дисциплинарно производство през м. 11 2015 г., е налице хипотеза по чл. 209 т. 3 във вр. с чл. 209,ал. 2 от ЗМВР,т.е. изтекла е предвидената в закона давност. На трето място счита, че е налице нарушение на процесуалните правила в дисциплинарното производство, тъй като е поискал в хода на същото да бъде представляван и защитаван от адвокат, но това му е било отказано. Като процесуално нарушение сочи и отказа по направено от него искане за отвод на един от членовете на комисията, съставляваща ДРО, пред който е поискал да бъде защитаван от адвокат. Твърди още, че не се е запознал с всички материали в производството и е ограничено правото му на защита. Изложил е и своите доводи във връзка с воденото срещу него наказателно административен характер производство,неправилното позоваване на ДНО на съдебното заседание по НАХД № 2296/2015 г. на РС-Плевен. Счита, че неправилно е прието от органа, че е извършил действията, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание. Счита, че липсват каквито и да било доказателства да е предоставил информация на лицето М.В., а от друга страна- същият да е имал каквато и да било връзка с противозаконни действия по отношение на процесния автомобил. Твърди, че проведеният в РС процес не е бил справедлив. По-нататък навежда доводи във връзка с временното му отстраняване, както и обстоятелства във връзка с водени разговори със служители и изричани реплики по време на дисциплинарното производство. Като нарушение на процесуалните правила сочи, че в заповедта са цитирани негови обяснения, дадени преди датата на образуване на производството ,т.е. дадени в друго производство. Изразява недоумение защо издадената на 04.01.2016 г. заповед му е връчена едва на 07.01.2016 г. Моли да бъде отменена заповедта и да му бъдат присъдени разноски. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Д. П. *** и в подадени от последния писмени бележки поддържа жалбата на изложените основания, като акцентира: първо върху липсата на доказателства за твърдяната в заповедта фактическа обстановка; второ- върху изтеклата по смисъла на чл. 195,ал. 2 от ЗМВР давност; трето- върху нарушеното на жалбоподателя право на защита поради неотстраняване при направен отвод на един от членовете на комисията и недопускане на упълномощен от него адвокат в производството. Моли да бъде отменена заповедта.

Ответникът – Директор на ОДМВР Плевен не изразява становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят Ц.Х.В. е изпълнявал длъжност “младши експерт-КО” в група”ОП” към РУП Кнежа, за което няма спор между страните.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало с издаване на Заповед № 316з-3307/23.11.2015 г. на Директора на ОДМВР-Плевен/л. 83/, с която е образувано дисциплинарно производство срещу мл. експерт Ц.Х.В. и е определен дисциплинарно-разследващ орган както следва: ст. инсп. Д. Б.-впд началник група ”Охранителна полиция” при РУ Кнежа ОДМВР-Плевен и инсп. Н. Б.- специалист в сектор”Човешки ресурси” при ОДМВР-Плевен. Издаването на заповедта е предхождано от внесено от Началник РУП Кнежа ПРЕДЛОЖЕНИЕ за образуване на дисциплинарно производство срещу Ц.В. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. В предложението, както и в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, са изложени действията, които е извършил В., и които са приети като повод и основание за образуване на производството.

Дисциплинарноразследващият орган е извършил разследване на обстоятелствата и фактите, събрани в хода на производството, като е приобщил към преписката и документите, събрани в рамките на предходното дисциплинарно производство, образувано срещу В. за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 13 от ЗМВР със Заповед № УРИ 316з-44/08-01.2015 г./ л. 133 от делото/. Със същата заповед е бил назначен и дисциплинарно-разследващ орган , състоящ се от двама служители в ОДМВР. На жалбоподателя са били изпратени две покани за даване на писмени обяснения/ л. 169 и л. 171/. Назначеният дисциплинарно-разследващ орган по предходното дисциплинарно производство е издал обобщена справка изх. № 316д-8167/20.03.2015 г. , в която е отразено наред с останалите обстоятелства, че на 20.10.2013 г. от потребителския профил на служителя А. е извършена справка в АИС ИД НШИС за процесното МПС- „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550, като след проведеното разследване комисията е установила, че деянието е извършено от В.. Същевременно, предвид възможностите за събиране на доказателства, с които комисията разполага, не е установила по несъмнен начин, че В. е предоставил на В. получената информация. Комисията е излязла с предложение за налагане на дисциплинарно наказание за установеното от В. нарушение- извършване на справка в информационната система без да е налице служебна необходимост от това и непредприемане на последващи законоустановени действия след установяване на ХИТ-съответнсвие при извършената справка. На жалбоподателя е изпратена покана № 8191/20.03.2015 г. да се запознае със справката.

Към преписката са приложени множество доказателства, вкл. Сведение от жалбоподателя Ц.В. с нечетлива дата, в което заявява: „ Вероятно съм извършил проверка на автомобила в / чете се АНСНД/.За резултата от извършената проверка не си спомням какво предприех.” В същото обяснение отрича да е предоставил данните на В..

Следва да бъде отбелязано и това, че срокът за провеждане на първото по реда дисциплинарното производство е бил неколкократно удължаван по искане на дисциплинарноразследващия орган.

Междувременно срещу Ц.Х.В. е било образувано досъдебно производство № С-86/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура- Плевен, първоначално образувано като ДП № 1469/15 г. , водено срещу неизвестен извършител. С Постановление за привличане на обвиняем ,по ДП№ С-86/15 г., на 01.07.2015 г. е привлечено лицето Ц.Х.В. за това, че на 20.10.2015 г. в гр. Д.Дъбник, в качеството си на длъжностно лице, във вреда на МВР е съобщил на М.В.В. ***, че л.а. автомобил „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550 е обявен за международно издирване- информация, която е достъпна на В. по служба и за която знае, че представлява служебна тайна съгл. §1,т. 4 от ДР на ЗМВР- престъпление по чл. 284,ал. 1 от НК/ л. 13 от т.7 на ДП № С-86/15г./

В хода на проведеното досъдебно разследване са били установени факти, обобщени и обективирани в ПОСТАНОВЛЕНИЕ за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в РС-Плевен. В цитираното постановление са изложени събраните в хода на разследването факти, като в подробности са описани всички действия, извършени от В. и от останалите лица, с които е имал контакти по повод повдигнатите му обвинения. По същество, и на база доказателствата по делото Районният прокурор е приел за установен съществения факт, обуславящ наказателната отговорност на В.- съобщаването на лицето М.В. на информацията, касаеща процесния, обявен за международно издирване автомобил. В постановлението са изложени и фактите, за начина, по който В. се е снабдил с тази информация- чрез извършена на 20.10.2013 г. справка в НШИС, както и че не е отбелязал в дневника за извършената справка, както и че не е имало служебна необходимост от такава.До горепосочените фактически изводи прокурорът е достигнал след подробно и задълбочено досъдебно производство, обективирано в седем тома.

В проведеното на 18.09. 2015 г. открито съдебно заседание по НАХ дело № 2296/2015 г.на Районен съд-Плевен, в качеството си на подсъдим, Ц.В. е дал обяснения, в които е заявил, че признава това, което е описано в обстоятелствената част на постановлението на РП-Плевен, както и че съжалява за извършеното.

С Решение №716/18.09.2015 г. , постановено по НАХД № 2296/15 г.Районният съд-Плевен е приел за установена изложената в Предложението на прокурора фактическа обстановка, като е посочил, че същата се установява както от събраните писмени доказателства, находящи се в досъдебното производство, така и от самопризнанията на подсъдимия , поради което е приел за основателно предложението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност на лицето за извършеното от него престъпление и налагане на административно наказание по чл. 78а,ал. 6,вр. ал. 1 от НК .

Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 13.10.2015 г.

Събраните от дисциплинарноразследващия орган доказателства, включително и материалите от проведеното срещу В. наказателно производство и постановеното от съда решение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 284,ал. 1 от НК, са изложени в направена от органа ОБОБЩЕНА СПРАВКА , изпратена на дисциплинарно-наказващия орган-Директор на ОДМВР Плевен с рег. № 316р-34564/ 28.12.2015 г./л. 50/.

Директорът на ОДМВР-Плевен е издал оспорената в настоящето производство Заповед № 316з-15/04.01.2016 г. , с която, след запознаване с обобщената справка на ДРО, писмените обяснения и възражения на Ц.В.,подробно описани , и на осн. чл. 194,ал. 2, т. 4,чл. 197,ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203,ал. 1,т. 13, чл. 204,т. 3 и чл. 226,ал. 1,т. 8 от ЗМВР е наложил на мл. експерт Ц.Х.В. дисциплинарно наказание ”уволнение” е прекратил служебното му правоотношение в МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е мотивирал своята заповед с извършен и от жалбопадателя две нарушения на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Първото нарушение, вменено на В. с оспорената заповед се състои в следното: На 20.10.2013 г. , използвайки потребителския профил и парола за достъп до Автоматизирана информационна система „Издирвателна дейност- Национална шенгенска информационна система” /АИС ИД-НШИС /на свой колега- мл. експерт А. А., е извършил, без да е налице служебна необходимост справка в АИС ИД-НШИС за автомобил „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550, който е обявен за издирване от Федерална република Германия. След като е установил съответствие при извършената справка с данните, въведени в ШИС, служителят не е предприел действията, предвидени в т. 1-т.3 на чл. 81 от Раздел ІІ от „Правила за работа на Бюрото СИРЕНЕ и потребителите с право на достъп до данните в НШИС, не е предприел действия по чл. 69а от ЗМВР за изземване на вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС, не е осъществил контакт с ДМОС-бюро СИРЕНЕ и не е информирал за установеното съвпадение и не е попълнил формуляр в ШИС ,който да бъде изпратен чрез същата система в Бюро СИРЕНЕ, с което е прикрил доведено до знанието му правонарушение /кражба на МПС, обявено за издирване в АИС ИД НШИС/ и не е предприел необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Така извършеното деяние органът е квалифицирал като нарушение на т. 64 от Етичния кодекс, в сила към датата на деянието, според която :”Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване”.

Второто нарушение, релевирано в оспорената заповед органът е квалифицирал като нарушение на т. 52 и т. 56 от Етичния кодекс за извършване на следното деяние: На 21.10.2013 г. Ц.В. е разгласил без наличие на основание за това и не по установения ред, и в нарушение на нормативните изисквания пред лицето М.В.В. служебна информация, с която разполага, а именно, че лек автомобил „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550 е обявен за издирване като предмет на престъпление във Федерална република Германия, с което е нарушил горепосочените разпоредби на т. 52 и т. 56 от Етичния кодекс, според които: т. 52: ”Служебната информация, с която разполага държавният служител не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред”; т. 56: ” Държавният служител не разгласява устна или писмена информация извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи,издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР”.

В мотивите на заповедта е посочено още, че за извършеното от В. деяние е образувано досъдебно производство, впоследствие нахд № 2296/2015 г. по описа на РС-Плевен и с решение по чл. 78а,ал. 6 вр. ал. 1 от Наказателен кодекс /НК/, на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 284,ал. 1 от НК за това, че в качеството си на длъжностно лице, на 21.10.2013 г. в гр. Плевен е съобщил на лице от гр. Плевен информация, която му е достъпна по служба- че лек автомобил „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550 е обявен за издирване като предмет на престъпление във Федерална република Германия.

Като мотив за издаване на оспорената заповед, дисциплинарно-наказващият орган е посочил още, че в хода на проведеното съдебно следствие В. е признал това, което е записано в обстоятелствената част на постановлението на Районния прокурор и че съжалява за извършеното.

Така посочените действия са преценени от наказващия орган като несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, предполагащи намаляването и загубването на доверие от страна на обществото в институцията МВР като институция, призвана да опазва обществения ред и да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона и утвърждаване принципите на правовата държава. По тези съображения е счел, че В. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224,ал. 2 т. 2 от ЗМВР и по чл. 194,ал. 2, т. 4 ,чл. 197,ал. 1, т. 6,вр. чл. 203,ал. 1,т. 13,чл. 204,т. 3 и чл. 226,ал. 1,т. 8 от ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание ” уволнение” и е прекратил служебното му правоотношение в МВР.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма- обстоятелства, които не се оспорват от жалбоподателя. .

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с приложените към делото доказателства намира, че от фактическа страна деянията, квалифицирани от наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224,ал. 2, т. 4 от ЗМВР са установени по несъмнен начин.

Съдът намира за безспорно установени фактите, изложени в мотивите на оспорената заповед като фактически основания за издаването й. В настоящето производство жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, поне тази част от нея, която се отнася до разгласяване на получената от него информация на лицето М.В., като твърди, че последният е негов познат, но разговорите между двамата не са се отнасяли до обмяна на информация за процесния автомобил „Фолкваген Туарег”. Твърди, че липсват каквито и да било конкретни доказателства за предоставяне на информация на това лице , касаеща автомобила.

Разпитаният като свидетел М.В. поддържа тезата на жалбоподателя и твърди, че от последния не му е предоставяна информация за автомобила. В този смисъл е и даденото от него писмено сведение/ л. 183/ на 05.02.2015 г.

Безспорно установено е, обаче, от приложеното към делото АХ дело № 2296/2015 г. на Районен съд-Плевен,че срещу В. е било образувано досъдебно производство № С-86/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура- Плевен, първоначално образувано като ДП № 1469/15 г. , водено срещу неизвестен извършител а с Постановление за привличане на обвиняем ,по ДП№ С-86/15 г., на 01.07.2015 г. е привлечено лицето Ц.Х.В. за това, че на 20.10.2015 г. в гр. Д.Дъбник, в качеството си на длъжностно лице, във вреда на МВР е съобщил на М.В.В. ***, че л.а. автомобил „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550 е обявен за международно издирване- информация, която е достъпна на В. по служба и за която знае, че представлява служебна тайна съгл. §1,т. 4 от ДР на ЗМВР- престъпление по чл. 284,ал. 1 от НК/ л. 13 от т.7 на ДП № С-86/15г./

Приложеното АХ дело № 2296/2015 г. на РС-Плевен е образувано по внесено от Районния прокурор предложение за освобождаване на Ц.Х.В. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 284,ал. 1 от НК и налагане на административно наказание по чл. 78а,ал. VІІ от НК. В самото предложение е изложена в подробности фактическата обстановка, съществените елементи от която се свеждат до следното: през м. октомври 2013 г. свидетелят М.В. се свързал неколкократно с жалбоподателя В. по повод изпълнение на уговорка последният да провери в базата данни на МВР дали л.а. „Фолкваген Туарег” с № на рама WVGZZZ7L5D22550 е предмет на посегателство/престъпление, дали се издирва и друга информация. На 20.10.2013 г., около 20,00 ч. В., чрез достъп осъществен чрез потребителското име на колегата си А. А. влязъл в информационните масиви на МВР и направил справка в ШИС дали процесният автомобил се издирва. Установил, че автомобилът е обявен като предмет на посегателство-кражба, извършена в РГермания през 2010г. На 21.10.2013 г. около 15 ч. се уговорил с В. да се срещнат и при проведената среща съобщил горната информация за автомобила на В.. В постановлението е отразено още, че В. не е отбелязал в дневника извършената от него справка за лекия автомобил и не е изпълнил другите си задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и Заповед № Із-1117/12.06.2013 г. на Министъра на вътрешните работи- да предприеме действия с цел изземване на вещта, осъществяване на контакт с компетентните служби и попълване на формуляр, който да изпрати на Бюро”СИРЕНЕ” чрез АИС ИД НШИС.

Всички тези факти, които, по същество са идентични с изложените фактически основания в оспорената в настоящето производство заповед, са признати от жалбоподателя Ц.В.- подсъдим в административнонаказателното производство. С постановеното по делото Решение № 716/18.09.2015 г. Районният съд е приел за установена горната фактическа обстановка, както и, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил от субективна и обективна страна престъпление по чл. 284 ,ал. 1 от НК, за което, и по предложение на прокурора е освободил лицето от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание по реда на чл. 78а ал. 6,вр. ал. 1 от НК.

Така постановеното решение не е било обжалвано от В., поради което е влязло в сила.

С оглед на тези обстоятелства, настоящият съд намира, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед са установени по несъмнен начин. Влязлото в сила съдебно решение, с което са приети за установени всички факти, мотивирали издаването на заповедта обвързва настоящия съд, който следва да се съобрази с това решение. Аргументите за този извод се съдържат както в чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, според който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария, така и в чл.300 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, според който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправносгт и виновността на дееца. Вярно е, че посочените разпоредби не се вписват напълно в хипотезата в налагане на дисциплинарно наказание за деяние, съставляващо престъпление, но принципно, наличието на влязъл в сила съдебен акт , с който окончателно е решен въпросът касаещ извършването на деянието следва да се приеме като решаващ за неговото установяване.

Настоящият съд намира, че наведените от жалбоподателя оплаквания за нарушения на процедсуалните правила при постановяване на заповедта са неоснователни.

Дисциплинарнонаказващият орган е спазил както общите изисквания на ЗМВР при провеждане на процедура по налагане на дисциплинарно наказание, така и специалните норми на чл. 207 от ЗМВР, отнасящи се до налагане на дисциплинарно наказание” уволнение”.

Настоящият съд не споделя доводите на жалбоподателя за процесуално нарушение при издаване на заповедта, състоящо се в неспазване сроковете по чл. 195 от ЗМВР.

Налагането на дисциплинарно наказание за извършване тежко нарушение на служебната дисциплина / какъвто е разглежданият случай/ е обвързано със спазване на двумесечен срок от откриването на нарушението и двегодишен срок от неговото извършване. Съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление, сроковете по ал. 1 и ал. 2 започват да текат от влизане на присъдата или наказателното постановление в сила. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършването на нарушението и самоличността на нарушителя. Според ал. 2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

От изложените по-горе мотиви следва извод, че разглежданият случай е в хипотезата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, тъй като нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание е и престъпление, за което е наложено и наказание / в случая административно/, с влязло в сила решение. От това следва, че сроковете по ал. 2 на чл. 195 започват да текат от влизане в сила на решението. Решение № 716/18.09.2015 г., постановено по НАХД № 2296/29015 г. на РС Плевен е влязло в сила на 13.10.2015 г.

Обобщената справка, с която при Директора на ОДМВР-Плевен-административнонаказващ орган, са постъпили материалите , събрани от дисциплинарноразследващия орган, е внесена на 28.12.2015 г. с вх. № 316р-34564 / л. 50 от делото/, т.е. на тази дата дисциплинарнонаказващият орган е установил дисциплинарното нарушение, респ. ,по правилата на чл. 196,ал. 1 и 2 дисциплинарното нарушение следва да се смята за открито на 28.12.2015 г. , от която дата са започнали да текат и сроковете по чл. 195,ал. 4 от ЗМВР.

Издадената на 04.01.2016 г. заповед за налагане на дисциплинарно то наказание е в рамките на горепосочените законоустановени срокове.

Наведените от жалбоподателя възражения във връзка с обстоятелството дали е бил отстраняван от длъжност, и твърденията, че за периода от м. януари-м. март 2015 г. е бил отстранен, не са съществени с оглед на законосъобразността на заповедта, нито на сроковете за издаването й.

По оплакването на В., релевирано в жалбата му, че не е защитаван от адвокат, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 205,ал. 3 от ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно, или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Законът не предвижда участие в дисциплинарното производство на други лица, включително и адвокат, като защитник на служителя, срещу който се води производството. Следователно, като е постановил мълчалив отказ по искането на В. за участие на упълномощен от него адвокат в дисциплинарното производство, наказващият орган не е нарушил процесуалните правила и правото на защита на служителя, което да е основание за незаконосъобразност на заповедта.

Не се споделя от настоящия съд и оплакването на В. за нарушение правото му на защита поради това, че не е била уважена молбата му за отвод на гл. инсп. Н. Б. като член на дисциплинарлноразследващия орган.

Съгласно чл. 207, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарноразследващият орган се отстранява когато се установи, че е заинтересован от изхода на разследването, или има с някое от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

Първото искане за отвод на гл. инсп. Б. жалбоподателят е направил в подаденото от него възражение с вх. № 316000-4268/29.12.2015 г./л. 307/ срещу обобщената справка по образуваното дисциплинарно производство. Искането не е мотивирано с някоя от регламентираните в чл.207,ал. 4 предпоставки за отстраняване на ДРО. Сочи се, че е проявена пристрастност без навеждане на конкретни обстоятелства, с изключение на неясни доводи за: „ указания интерес на Прокурор от РП-Плевен от наказанието по ЗМВР…”. С внесените от В. „обяснения” вх. № 316000-42828/30.12.2015 г./л. 25/ отново се прави искане за отвод на Б., с мотив, че се оспорва изцяло изписаната от него фактическа обстановка.

По направеното от В. искане е налице подадено от Б. „становище/ вх. № 3160-42828/30.12.2015 г. /л. 43/, в което са изложени обстоятелства за неоснователност на искането за отвод.

Съдът намира, на първо място, че искането за отстраняване на гл. инсп. Б. като ДРО е несвоевременно направено. Съгласно чл. 207, ал. 5 от ЗМВР, искането по ал. 4/ за отвод/ се отправя писмено до ДРО незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1 Заповедта по ал. 1 е тази за образуване на дисциплинарно производство.

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 3307/23.11.2015 г. и в същата, в т. 2 е определен и ДРО – ст. инсп. Д. Б. и инсп. Н. Б.. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 04.12.2015 г. , видно от отбелязването върху същата. Срокът за подаване на искане за отстраняване на ДРО е изтекъл на същата дата, предвид разпоредбата на чл. 207, ал. 4 от ЗМВР . Искането за отвод е направено едва на 29.12.2015 г., след представяне на обобщената справка, и значително време след като законоустановеният срок е изтекъл. Освен, че е просрочено, искането е и неоснователно, тъй като несъгласието на дисциплинарноразследваното лице с отразената в справката фактическа обстановка не е сред основанията за отстраняване на ДРО. Още повече че искането е направено след като последният вече е приключил своята дейност с изготвената и внесена , съгл. изискванията на чл. 207, ал. 7 справка. Не са налице релевираните в жалбата и в писменото становище по съществото на спора процесуални нарушения в дисципрлилинарното производство.

Съдът намира, че при издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи нейна незаконосъобразност. Преди издаването й наказващият орган е приел писмените обяснения на жалбоподателя , видно от поставената върху тях резолюция: ” приех обяснението”/ л.25/, спазил е всички останали изисквания по чл. 207 от ЗМВР.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед на Директора на ОДМВР - Плевен е постановена в съответствие с материалния закон, в отсъствие на съществени процесуални нарушения, обоснована е със събраните в хода на производството доказателства и следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна-отхвърлена.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Х.В. *** против ЗАПОВЕД № 316з-15/04.01.2016 г. на Директор ОД МВР- Плевен

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: