РЕШЕНИЕ № 226

гр. Плевен, 12.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

        при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 69 /2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

         Образувано е по жалба на Д.Д.П. *** против заповед № УРИ 316з-3646/21.12.2015 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен /ОД на МВР/, с която на инспектор Д.Д.П. – полицейски инспектор VІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.3 от ЗМВР.      

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърди, че не е ясно, как е установено нарушението. Липсват данни да е била разпоредена проверка съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР. В справката, постъпила на 21.10.2015 г. до Директора на ОДМВР, не е установено нарушение, за което да следва да понесе отговорност. Вписаните като основание за налагане на наказанието правни норми не кореспондират по никакъв начин с описаната фактическа обстановка. Твърди, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. При определяне на наказанието не са спазени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата -  Директорът на ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.     

Жалбоподателят към дата на дисциплинарното нарушение -11.07.2015 г. е заемал длъжността полицейски инспектор VІ степен в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен – структура по чл.37 от ЗМВР /удостоверение на л. 210 от делото/.

С писмо, приложено на л.л.41,42 от делото, директорът на ОДМВР Плевен е уведомен, че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно - техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" се установява закриване на камерата, както и неуплътняване на работното време. Иска се предприемане на административни действия. Видно от друго писмо, приложено на л.39 от делото, на ОД на МВР са предоставени файловете за определени дати, с констатирани на тях нарушения

Въз основа на първото писмо, Директорът на ОД на МВР със Заповед №316з-2180/11.08.2015 г. /л.40/, изменена със заповед №316з-2784/14.10.2015 г. /л.43/ е назначил комисия за извършване на проверка по постъпилия от Дирекция "Вътрешна сигурност" сигнал, като първоначално е определил срок за извършването й до 04.09.2015 г., и срокът е продължен до 21.10.2015 г. с резолюция “запознат и съгласен” върху предложение на председателя на комисията за удължаване на срока /л.47/.

За резултатите от проверката, назначена със заповед №316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка /л.л.13-36/, в която са описани и действията на жалбоподателя. От същата и от приложените писмени доказателства се установява, че ответникът е приел, че:

На 11.07.2015 г. Д.П. е бил на работа в периода 7-19 часа, видно от ежедневната ведомост /л.116/. Видно от часовия график за работа на нарядите /л.л.91,92/, е работил заедно със служителя М., със служебен автомобил с рег. номер ЕН5427ВК. Същият автомобил е оборудван със система за видеонаблюдение, видно от протокол, приобщен на л.л.134-136. При преглед на записаните файлове от комисията, назначена да извърши проверката е установено, че П. в 15,51 часа поставя кутия цигари върху камера №2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, като в 16,46 часа я премахва. Тези действия не са били отразени в ежедневния отчет на наряда.

При първоначалната проверка Неделчев е дал сведение /л.8/, като сочи, че по време на изпълняване на служебните си задължения на 11.07.2015г не е нарушавал служебната дисциплина или други нормативни документи.

За резултатите от проверката, назначена със заповед №316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка /л.л.13-36/, в която са описани и действията на жалбоподателя. Действията му по поставяне на преграда пред видеокамера са квалифицирани като нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. С поставянето на преграда е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до 1 година.

До жалбоподателя е била отправена покана от директора на ОД на МВР /л.11/, връчена на 08.12.2015 г., до 14.12.2015 г. да се запознае със справката и след това в 24 часов срок да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Той е дал такива на 09.12.2015г /л.10/, съгласно които декларира, че вече е дал обяснения в хода на проверката /л.8/.

По делото е приобщен протокол /л.143/, видно от който жалбоподателят е бил запознат на 24.02.2015 г. със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа. Приобщени, като доказателства по делото са и самата заповед  и указанията, които са неразделна част от нея.

В съдебно заседание на 18.04.2016г. съдът извърши оглед на видео файла, въз основа на който е установено гореописаното дисциплинарно нарушение. При огледа беше установено, че записът се отнася до служебен автомобил с регистрационен номер ЕН2773АК. При съпоставка с останалите доказателства от административната преписка се установява, че жалбоподателят на посочената в оспорената заповед дата - 11.07.2015г., не е давал наряд със служебен автомобил с регистрационен номер ЕН2773АК, а с друг автомобил -  ЕН5427ВК.  С оглед посоченото разминаване, съдът не може да приеме за безспорно установена, приетата от ответника фактическа обстановка. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че жалбоподателя и св. М. са били наряд на с друг автомобил -  ЕН5427ВК, видео запис от процесната дата от този автомобил не е предоставен. Свидетелят разказва, че е запознат, че в служебниците автомобили има камери, но няма индикации кога те  работят и кога не. Съдът приема, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че на посочената, в оспорената заповед, дата жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което наложеното наказание следва да бъде отменено.

         За пълнота, процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й жалбоподателят е бил полицейски инспектор VІ степен. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.1 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 21.10.2015 г. при регистрирането на Справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. като на дата 03.11.2015 г. на същата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, като същевременно към датата на издаването й - 21.12.2015 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието, което същият признава в даденото от него обяснение /л.10/. Следва да бъде посочено, че дадените на 16.10.2015 г., сведения при проверката по постъпилия сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" съдът намира, че не са такива по чл. 206, ал.1 от ЗМВР, тъй като обясненията му по повод справката са приети от Директора на ОД на МВР на 21.12.2015 г., видно от поставената върху документа резолюция.

Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства. В случая писмените обяснения са постъпили след срока, като в тях не се съдържат доказателства, нито се сочат такива.

С оглед на изложеното, при недоказано безспорно извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, то заповедта, предмет на делото, е не незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото. Последните са доказани в размер на 310 /триста и десет/ лева, от които 300 лева за възнаграждение за адвокат /л. 162 от делото/ и 10 лева за държавна такса и следва да бъдат присъдени в полза на страната изцяло.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед № УРИ 316з-3646/21.12.2015 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен, с която на инспектор Д.Д.П. – полицейски инспектор VІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.3 от ЗМВР.      

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен да заплати на Д.Д.П., ЕГН ********** сумата 310 /триста и десет/ лева разноски по административно дело № 69 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година..

Решението може  да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                  

 

СЪДИЯ: /п/