Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

184

гр. Плевен 22.04.2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Административен  съд-Плевен, шести  състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и четвърти март  две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                               Председател: Катя Арабаджиева

 при секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия  Арабаджиева  административно дело № 68 по описа на Административен съд Плевен за 2016 година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

         Образувано е по жалба от С.П.Н. ***, против Заповед №УРИ 316з-3697/29.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. На първо място се твърди, че е неясно как е установено нарушението. Сочи се, че при издаване на заповедта са допуснати редица процесуални нарушения, като с оглед разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР в случая липсват данни  по съответния ред да е разпореждано извършването на проверка. Сочи се, че не става ясно какви доказателства по какъв начин са събрани в хода на проверка по установяване техническата годност на системи за вътрешен видео-аудио контрол. Твърди, че  доколкото му е вменено нарушение по чл.199 от ЗМВР, то на основание чл.208 от с.з. дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед и в този случай  дисциплинарното производство започва  с първото действие за установяване на нарушението. Като първо действие жалбоподателят сочи справката от 21.10.2015 год. до директора на ОД на МВР Плевен. Твърди, че даденото от него обяснение е от 06.10.2015 год. -две седмици преди започване на проверката, като счита, че дори в справката от 21.10. не е установено нарушение, за което следва да се носи дисциплинарна отговорност, в справката липсва обективност, конкретика и изясняване на обстоятелствата във връзка с нарушението. Твърди, че в заповедта  освен коя точно норма счита , че е нарушена, ДНО следва да конкретизира  какво точно не е направил с действията или бездействията си служителят, а такова уточняване не е направено. Сочи, че наказанието е наложена на основание  чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр.второ и чл.204, т.3 от ЗМВР, което правно основание не кореспондира с телеграфно описаната фактическа обстановка.  Това сочи на разминаване между посочените правни и фактически основания, което води до неспазване на установената форма. Счита за неспазени и сроковете, установени с нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание няма данни ДНО да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя, което прави наложеното наказание немотивирано. В заключение моли да бъде отменена оспорената заповед, претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява  от адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.170 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Представя писмени бележки, в които подробно излага съображения за незаконосъобразност на атакувания акт.

Ответникът по жалбата -  Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен  в съдебно заседание  не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

            Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

            Постъпили са писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.46-47 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.42-43 от делото, в които е посочено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” е установено, че на конкретно определени дати служители закриват автоматизираното техническо средство, поставено на арматурното табло на служебния автомобил и премахват видимостта в купето. С резолюции върху писмата е постановено да се изготви заповед за проверка по изнесените данни и да се предложат мерки за недопускане на изнесеното в бъдещата служебна дейност.

            Със заповед № 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на фактите във връзка с постъпило писмо с рег.№ 7855р-5655/07.08.2015 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност”, като проверката е възложена на нарочна комисия, определена поименно в заповедта на л.41 от делото. Със заповед № УРИ 316з-2784 от 14.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен  на л.44 е изменена горната заповед, като е заменен член на назначената комисия с друг.

            Изготвена е справка с рег.№ 316р-27715 от 21.10.2015 г. за резултатите от проверка съгласно заповед № УРИ 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпилите писма рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. и 7855р-5655 от 07.08.2015 г., от които писма се установява, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове е установено, че от проверените 1170 видеофайлове, в 1158 не се съдържа аудиозапис по време на осъществяване на контролна дейност от полицейските служители по ЗДвП. Във връзка с горното е извършена проверка на състоянието на микрофоните – дистанционно, за което е изготвена докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г., при която е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. За установения проблем от сектор „КИС” – Плевен е изготвена заявка № 166 от 19.08.2015 г., изискани са посочените в писмото на ДВС видеофайлове, в които са установени нарушения на държавни служители от ОД на МВР – Плевен. С писмо рег.№ 7855р-6271 от 24 август 2015 г. на Директора на ДВС, на ОД на МВР – Плевен са изпратени исканите видеофайлове. След преглед на данните от същите комисията е установила, че при преглед на конкретно посочени на л.19 от делото файлове е установено, че в 03,06 часа на 18.07.2015 год. младши инспектор С.П.Н.-младши автоконтрольор I степен в  сектор „Пътна полиция” поставя върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил лист с ежедневната форма на отчет (докладна записка), като по този начин закрива видимостта й до 06,00 часа на 18.07.2015 год. При допълнителна проверка комисията е установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег.№ 316р-18424 от 16.07.2015 г. за времето от 19,00 часа на 17.07.2015 год.  до 07,00 часа на 18.07.2015 г. по ежедневна ведомост по маршрут 115 е бил наряд в състав: Н. и Г.. Същите са използвали служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. В ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действията на мл.инспектор Н. по закриване видимостта на видеокамерата. В справката са направени следните изводи по т.14: мл.автоконтрольор, изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график, в 03,06 часа на 18.07.2015 год. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ. С действията си по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Направено е предложение по т.14 на Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца до една година”.

            Изпратена е покана рег.№ 316р-27502 от 20.10.2015 г. на л.96, връчена на Н. на 20.10.2015 г., за запознаване с част от видеофайловете, съдържащи данни за допуснато нарушение. С протокол № УРИ 316р-25890 от 02.10.2015 г. на л.56 от делото, Н. е запознат срещу подпис с част от видеофайл с посочен номер за времевия интервал от 03,05 часа на 18.07.2015 г. до 03,07  часа на 18.07.2015 г.

            На жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 316р-32070 от 05.12.2015 г. на л.11-12 от делото, с която на основание чл.206 от ЗМВР и във връзка с установеното в справка от извършена проверка УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г. Н. е поканен в срок от 24 часа да даде писмени обяснения, след като се запознае със съдържанието на цитираната справка.

            Изготвен е протокол регистрационен № 316р-33685 от 16.12.2015 г. на л.13 от делото, с който е удостоверено, че на 14.12.2015 г. Н. се е запознал със съдържанието на справка от извършена проверка № УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г.

            Жалбоподателят е дал сведения с № 316р-26198 от 06.10.2015 г. на л.10 от делото и  обяснения №316р-33544/05.12.2015 год.  на л.9 от делото. В обясненията от  05.12.2015 год. е посочил, че за времето от 19,00 часа на 17.07.2015 год. до 07.00 часа на 18.07.2015 год.  съвместно с П. Г.  е изпълнявал служебните си задължения и в 03,06 часа на 18.07.2015 год. не е поставял преграда  пред камера №2, монтирана на таблото на служебния автомобил. Изпълнявал е стриктно задълженията си  и е спазвал указанията за работа на полицейските служители със системата за видеоконтрол.

            Със Заповед №УРИ 316з-3697/29.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”. Посочено е в оспорената заповед, че Н. в качеството си на младши автоконтрольор I степен в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 18.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., в 03,06 часа на  18.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил, като с действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Описано е още в заповедта, че за извършеното на 18.07.2015 год. в гр.Плевен нарушение на служебната дисциплина, установено в справка от извършена проверка № 316р-27715 от 21.10.2015 г. по описа на ОД на МВР – Плевен и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11, пр.второ и чл.204 т.3 от ЗМВР на Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на служителя на 11.01.2016 г., видно от отбелязването на л.8 от делото и предвид датата на подаване на жалбата против същата – на 19.01.2016 год., последната се явява допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от удостоверение на л.153 от делото, към датата на издаване на заповедта - 29.12.2015 год. жалбоподателят е заемал  длъжност „младши автоконтрольор” в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” от сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР- Плевен, а дисциплинарно - наказващият орган – Директор на ОД на МВР – Плевен и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР последният в качеството си на  ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е бил компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание”  за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че нарушението е описано телеграфно. Както в самата заповед, така и в справка  с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., представляваща неразделна част от административната преписка са описани всички елементи на вмененото дисциплинарно нарушение –времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и недвусмислено е описано изпълнителното деяние-поставяне на преграда, обекта-камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, на който са посочени индивидуализиращи данни. Деянието е квалифицирано като нарушение  на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и се изразява според описанието в неизпълнение на заповед на министъра, и това е цитираната в оспорения акт Заповед МЗ№8121з-197/19.02.2015 год., с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, с които жалбоподателят се е запознал срещу подпис, видно от протокол на л.131 от делото. Цитираните в оспорения акт точки 7 и 10 от тези Указания възлагат задължения за адресатите си –назначените в наряд служители, да поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, като не допускат поставянето на вещи и предмети  върху арматурното табло на автомобила. Според цитираните горе текстове адресати на тези задължения  са назначените  в наряд служители. Че е адресат на тези задължения жалбоподателят, не е спорно, а това се установява и от приложените по делото изменение на месечен график на л.98-99 от делото, според който жалбоподателят е бил  наряд от 17,00 часа на  17 юли до 07,00 часа на  18 юли  , както и от  часови график  за работа на нарядите на л.92-93 от делото. Поставянето на преграда върху камерата от своя страна е установено  при преглед на видеофайлове за съответните дати на наряда, в чийто състав е бил жалбоподателят, с които е бил запознат и самият  Н., за което е съставен и Протокол №УРИ 316р-25890/02.10.2015 год. на л.56. В този смисъл съдът приема за неоснователни оплакванията и в жалбата, и в писмената защита за недоказаност на факта дали  в процесния ден камерата е била технически изправна и е работила. По делото по искане на жалбоподателя в тази насока е разпитан свидетелят Деян Парушев-пряк административен ръководител на Н., от чиито показания се установява, че със заповед на Директора на ОД на МВР Плевен той е определен да сваля информацията от камерите, а именно-записите, ежедневно. Последният съобщава, че той лично не гледа записите, единствено ги копира, след което машината ги изрязва на интервали по дати, прави ги в една папка и от там по една директория ги изпраща най-вероятно в София. Свидетелят съобщава още, в случай, че камерата спре да работи поради техническа неизправност, това не може да бъде установено нито от полицейските служители, намиращи се в автомобила, нито от него  при свалянето на записите, а в по-късен момент, при преглеждането на записите от сектор КИС в София, които установяват, че нищо не е записано, ако камерата не е работила. Въпреки че съдът намира този свидетел за заинтересован  и пристрастен поради факта, че е наказан за нарушение от този вид със заповед на Директора на ОД на МВР Плевен , която обжалва (което обстоятелство свидетелят съобщи при разпита си пред съда), съдът кредитира тези негови показания  с доверие, но намира, че от същите се установява единствено механизма на копиране и разчитане на записите. Съдът кредитира показанията му и в частта досежно факта, че  редовно възникват технически проблеми с камерите, находящи се на арматурното табло на автомобилите и че служителите от наряда в този случай няма как да разберат дали камерата работи или не. Тези негови показания обаче съдът приема, че не оборват официалната удостоверителна сила на справката с констатациите от проверката с рег.№27715/21.10.2015 год., в която е отразено, че при преглед на конкретно описани файлове, намиращи се на диск №05-01-000052 ( на л.19) е установено поставянето на преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил в описан часови порядък. Фактът, че тези действия са били видяни на файла само по себе си налага извод, че в този ден камерата е работила, защото  има обективиран запис, което значи, че  е била технически изправна. Освен това, в докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г., е описано, че при проверка състоянието на микрофоните- дистанционно, е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. А и самият жалбоподател не е представил доказателства за техническа неизправност на камерата в този ден, каквито биха могли да бъдат протоколи от проверки на сервизни фирми за извършен ремонт на съответната дата. Съдът прима за заинтересовани, но достоверни и показанията на свидетеля Е. досежно факта, че полицейските служители са се възпротивили да бъдат снимани по време на наряд  извън случаите, при които извършват проверка, но намира, че това не се отразява на законосъобразността на атакуваната заповед. Защото  съобразно чл.5, ал.1, т.1 от приобщените на л.132-138 от делото  „Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана  информационна система ВПК”, утвърдени със Заповед №8121з-960/09.12.2014 год., автоматизираната информационна система „ВПК” обработва видеоинформация за попаднали в обсега на средствата за заснемане лица-служители на МВР, извършващи проверка за спазване на правилата за движение по пътищата, а на основание чл.5, ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, заповедите на горестоящите началници, в т.ч. на Министъра на МВР са задължителни за изпълнение  от  подчинените му държавни служители. Като на основание чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР ,  неизпълнението  на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители са въздигнати в дисциплинарни нарушения. Задължението е въведено и в т.I.1. от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа.”, утвърдени със Заповед  №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на МВР, приложени на л.158-169 от делото. Съобразно т.I.1. от Указанията, системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, записва действията на полицейските служители по време на изпълнение на функционалните им задължения с видеозаснемане и аудиозапис от областта пред и зад превозното средство, както и в купето на автомобила. Описано е още в т.I.1. от Указанията, че системата  позволява  наблюдение в реално време дейността на служителите от център с отдалечен достъп. Ето защо, въвеждането на тази система за видеонаблюдение с министерска заповед, която е задължителна за изпълнение и неизпълнението  на която съставлява дисциплинарна простъпка , прави неотносимо и безпредметно обсъждането на обстоятелството, че полицейските служители са се възпротивили да бъдат заснемани.

На следващо място, според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.46-47 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.42-43 от делото при  компетентния дисциплинарно-наказващ орган.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 21.10.2015 г. на датата, на която  Справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г.  е постъпила при ДНО – в случая на дата 03.11.2015 г. на справката е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от Н. деяния  и дееца. Оспорената заповед е издадена на 29 декември 2015 год. и считано от датата на резолюцията на директора на ОД на МВР Плевен върху справката рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. – 3 ноември 2015 год. до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, не по-дълъг от два месеца. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. А видно от приложения на л.157 от делото БЛ №Е20153554978, за периода 22.10.2015 год.-10.11.2015 год.  Н. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност общо 20 дни за периода от регистриране на справката  до издаване на оспорената заповед, които дни се изключват  от сроковете по чл.195, ал.1 и ал.2. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й - 29.12.2015 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от Протокол рег.№316р-33685/16.12.2015 год. на л.13 от делото. Действително, в хода на проведеното производство  Н. двукратно е давал писмени обяснения, наименовани „сведение” на л.10 от делото и „обяснение” на л.9. Следва да бъде посочено, че даденото  на 06.10.2015 г. сведение при проверката по постъпилия сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" съдът намира, че не са такива по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР . Такива са обясненията на Н., дадени по повод справката с резултатите от проверката с рег.№316р-27715/21.10.2015 год. (защото в обяснението изрично е посочил, че отговаря на покана №316р-32070/05.12.2015 год., в която се говори за установеното в справката от 21.10.2015 год.), и те са приети от Директора на ОД на МВР на 29.12.2015 год., видно от поставената върху обясненията на л.9 резолюция. Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т.е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие  с приложимия закон. Н. е наказан затова, че изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 18.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, в 03,06 часа на  18.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил, като с действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Нарушението е установено при извършена проверка , която е завършила с издаването на справка с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., изготвена от нарочно създадена за целта комисия, която е извършила разследване на изнесените данни в писмата на  Дирекция „Вътрешна сигурност” и е достигнала до извод, че Н. е извършил нарушение на служебната дисциплина. Изготвената справка е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК и не е оборена. Показанията на разпитаният в тази връзка свидетел  П. Г. Г. , който на процесната дата е бил наряд заедно с жалбоподателя, съдът не цени от една страна поради липсата на надлежно инициирано оспорване на справката в първото по делото съдебно заседание, от друга страна – на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, не на последно място -поради факта, че свидетелят не заяви категорично в с.з., че жалбоподателят не е поставял преграда, а заяви, че не си спомня дали е поставял такава. Т.е. у него липсва конкретен спомен за нарушението. Ето защо, възприемайки отразеното в съответните файлове, намиращи се в диск, комисията е направила извод, че Н., изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 18.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, в 03,06 часа на  18.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил. Последното представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Това е Заповед 8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на МВР, с която са утвърдени Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, приложени на л.158-169 от делото. Съобразно цитираните в оспорената заповед т.7 и т.10, назначените  в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила; не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Неизпълнението на тези задължения, въведени със заповед, се санкционира на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.второ от ЗМВР (на каквото основание се съдържа позоваване в оспорената заповед) с дисциплинарно наказание „порицание”. Именно такова по вид наказание е наложено на Н., като то е наложена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца.

На тези основания съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и  ал.2 от АПК съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  С.П.Н. ***, против Заповед №УРИ 316з-3697/29.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят  на страните. 

 

                                                                      

 

С Ъ Д И Я :